Print Friendly, PDF & Email

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДИСКРИМИНАЦИЯТА

 

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване.

Чл. 2. Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:

1. равенство пред закона;

2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;

3. ефективна защита срещу дискриминацията.

Чл. 3. (1) Този закон защитава от дискриминация всички физически лица на територията на Република България.

(2) Сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

(3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.

Чл. 6. Забраната за дискриминация действа спрямо всички при упражняването и защитата на предвидените в Конституцията и законите на Република България права и свободи.

Чл. 7. (1) Не представлява дискриминация:

1. различното третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен договор, по който Република България е страна;

2. различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

3. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване с оглед характера на институцията или организацията, когато целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й;

4. различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;

5. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

6. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото;

7. специалната закрила за бременни жени и майки, установена със закон, освен ако бременната жена или майката не желае да се ползва от тази закрила и е уведомила писмено за това работодателя;

8. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;

9. мерките по Закона за насърчаване на заетостта;

10. различното третиране на лица с увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;

11. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел с оглед естеството на обучението или образованието, или условията, при които то се осъществява, и средствата за постигането на тази цел не надвишават необходимото;

12. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими;

13. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 с цел изравняване на възможностите им, доколкото и докато тези мерки са необходими;

14. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;

15. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;

16. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства, доколкото и докато тези мерки са необходими.

(2) Списъкът на дейностите, при които полът е съществено и определящо професионално изискване по смисъла на ал. 1, т. 2, се определя със:

1. наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи; този списък своевременно се привежда в съответствие с настъпващите изменения в условията на труда, като се преразглежда най-малко веднъж на три години;

2. наредба на министъра на отбраната - за дейностите и длъжностите при кадровата военна служба във въоръжените сили.

Чл. 8. Лицата, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация, носят отговорност по този закон.

Чл. 9. В производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

Чл. 10. При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.

Чл. 11. (1) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13, когато това е необходимо за постигане целите на този закон.

(2) Органите на държавна власт, обществените органи и органите на местното самоуправление предприемат приоритетно мерки по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 12 и 13 за изравняване възможностите на лица - жертви на множествена дискриминация.

Глава втора.

ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Раздел I.

Защита при упражняване правото на труд

Чл. 12. (1) При обявяване на свободно работно място работодателят няма право да поставя изисквания, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.

(2) Преди сключване на трудовия договор работодателят няма право да иска от кандидата информация за признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7 или когато това е необходимо за нуждите на проучване за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете.

(4) Работодателят няма право да откаже да наеме на работа или да наеме при по-неблагоприятни условия лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен в случаите по чл. 7.

Чл. 13. (1) Работодателят осигурява еднакви условия на труд без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

(2) Когато това не би довело до прекомерни затруднения по организацията и осъществяването на производствения процес и в случаите, когато са възможни начини, които компенсират обективно възможните неблагоприятни последици за общия производствен резултат, работодателят осигурява условия на труд, свързани с работното време и почивните дни, съобразени с изискванията на изповядваната от работника или служителя религия или вяра.

Чл. 14. (1) Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

(2) Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура.

(3) Критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 15. Работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им.

Чл. 16. Работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 17. Работодател, получил оплакване от работник или служител, който се смята за подложен на тормоз, включително сексуален тормоз, на работното място, е длъжен незабавно да извърши проверка, да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност, ако тормозът е извършен от друг работник или служител.

Чл. 18. Работодателят в сътрудничество със синдикатите е длъжен да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на работното място.

Чл. 19. При неизпълнение на задължението си по чл. 18 работодателят носи отговорност по този закон за актове на дискриминация, извършени на работното място от негов работник или служител.

Чл. 20. Работодателят прилага еднакви критерии при налагане на дисциплинарни наказания без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 21. Работодателят прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 22. Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.

Чл. 23. (1) При поискване работодателят предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа основанието за взетото от работодателя решение, както и други относими данни.

Чл. 24. (1) Работодателят е длъжен при наемане, когато това е необходимо за постигане целите на този закон, да насърчава да кандидатстват лица, принадлежащи към по-слабо представения пол или етнически групи, за извършване на определена работа или за заемане на определена длъжност.

(2) Работодателят е длъжен при равни други условия да насърчава професионалното развитие и участието на работници и служители, принадлежащи към определен пол или етническа група, когато те са по-слабо представени сред работниците или служителите, извършващи определена работа или заемащи определена длъжност.

Чл. 25. Териториалните поделения на Агенцията по заетостта са длъжни да осигурят на безработните лица равни възможности за ползване и упражняване на гарантираните им със закон права без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 26. Лицата имат право на равни условия на достъп до професия или дейност, възможност за упражняването им и на развитието им в тях без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 27. Разпоредбите на този раздел се прилагат и по отношение на дискриминацията на основата на пол при кадровата военна служба във въоръжените сили, освен за извършването на дейности и заемането на длъжности, при които полът представлява определящ фактор.

Чл. 28. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и към служебните правоотношения.

Раздел II.

Защита при упражняване правото на образование и обучение

Чл. 29. (1) Министърът на образованието и науката и органите на местното самоуправление вземат необходимите мерки за недопускане на расова сегрегация в обучаващите институции.

(2) Ръководителят на обучаваща институция предприема ефективни мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация на учебното място от страна на лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от учащ се.

Чл. 30. Ръководителят на обучаваща институция поставя на достъпно място текста на закона, както и всички разпоредби от вътрешните правила, отнасящи се до защитата от дискриминация.

Чл. 31. Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и за налагане на дисциплинарна отговорност.

Чл. 32. Обучаващите институции предприемат подходящи мерки с цел изравняване на възможностите за ефективно упражняване на правото на образование и на обучение на лицата с увреждания, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно институцията.

Чл. 33. (1) При поискване ръководителят на обучаващата институция предоставя информация на лицето, което твърди, че са нарушени правата му по този раздел.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа основанието за взетото от ръководителя или преподавателя решение, както и други относими данни.

Чл. 34. При неизпълнение на задължението по чл. 29, ал. 2 ръководителят на обучаваща институция носи отговорност по този закон за дискриминация на учебното място от страна на служител в администрацията, преподавател или учащ се.

Чл. 35. (1) Лицата, осъществяващи обучение и възпитание, както и съставителите на учебници и учебни помагала са длъжни да предоставят информация и да прилагат методи на обучение и възпитание по начин, насочен към преодоляване на стереотипи за ролята на жената и мъжа във всички сфери на обществения и семейния живот.

(2) Детските градини, училищата и висшите училища включват в своите образователни програми и планове обучение по проблемите на равенството на жените и мъжете.

(3) Алинея 1 се прилага и за преодоляване на отрицателните стереотипи към лицата, принадлежащи към расови, етнически и религиозни групи, както и по отношение на лицата с увреждания.

Раздел III.

Защита при упражняването на други права

Чл. 36. Синдикалните, съсловните и другите професионални организации и организациите на работодатели не могат да поставят изисквания за записване, членуване и участие в дейността им на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, освен изискванията за образование в случаите на съсловни и професионални организации.

Чл. 37. Не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал. 1.

Чл. 38. Държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление провеждат политика за насърчаване на балансираното участие на жени и мъже, както и за представителното участие на лица, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, в управлението и вземането на решения.

Чл. 39. (1) Ако кандидатите за заемане на длъжност в администрацията са равностойни по отношение на изискванията за заеманата длъжност, държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление назначават кандидата от по-слабо представения пол до постигането на най-малко 40-процентно представителство от него в съответните административни звена.

(2) Алинея 1 се прилага и при определянето на участниците или членовете в съвети, експертни работни групи, управителни, съвещателни или други органи, освен когато тези участници се определят чрез избор.

Глава трета.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Чл. 40. (1) Комисията за защита от дискриминация, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване равенство на възможностите.

(2) Комисията осъществява контрол по прилагането и спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането.

(3) Комисията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(4) Комисията представя на Народното събрание всяка година до 31 март отчет за дейността си, който включва и информация за дейността на всеки от постоянните й специализирани състави.

Чл. 41. (1) Комисията се състои от 9 души, от които поне четирима юристи. Народното събрание избира 5 от членовете, в това число - председателя и заместник-председателя на комисията, а президентът на Република България назначава 4 от членовете на комисията.

(2) Мандатът на членовете на комисията е 5 години.

(3) При избора или назначаването на членове на комисията се спазват принципите на балансирано участие на жени и мъже и на участие на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Чл. 42. (1) Член на комисията може да бъде само български гражданин, който:

1. има висше образование;

2. има познания и опит в областта на защитата на правата на човека;

3. не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Член на комисията не може:

1. да бъде търговец, управител, прокурист, член на управителен или контролен орган на търговско дружество или кооперация, синдик или ликвидатор;

2. да заема друга платена длъжност, освен когато упражнява научна дейност;

3. да бъде член на ръководен орган на политическа партия.

Чл. 43. Времето, през което лицето е работило като член на комисията, се признава за служебен стаж по смисъла на Закона за държавния служител.

Чл. 44. (1) Правомощията на член на комисията се прекратяват предсрочно:

1. по негова молба;

2. при невъзможност да изпълнява задълженията си повече от 6 месеца;

3. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;

4. в случаите на несъвместимост.

(2) При настъпване на основанията по ал. 1 председателят на комисията или неговият заместник прави мотивирано предложение за освобождаване пред Народното събрание или пред президента на Република България.

(3) В едномесечен срок от прекратяване на правомощията по ал. 1 Народното събрание или президентът на Република България избира, съответно назначава, нов член на комисията, който изпълнява мандата на освободения член.

Чл. 45. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.

(2) Заместник-председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 80 на сто, а членовете - в размер 75 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.

Чл. 46. (1) Комисията приема правилник за устройството и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".

(2) В своята дейност комисията се подпомага от администрация, чиито структура, функции и численост се определят с правилника по ал. 1.

Чл. 47. Комисията за защита от дискриминация:

1. установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице;

2. постановява предотвратяване и преустановяване на нарушението и възстановяване на първоначалното положение;

3. налага предвидените санкции и прилага мерки за административна принуда;

4. дава задължителни предписания с оглед спазването на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

5. обжалва административните актове, постановени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, завежда искове пред съда и встъпва като заинтересувана страна по дела, заведени по този закон или други закони, уреждащи равенство в третирането;

6. прави предложения и препоръки до държавните и общинските органи за преустановяване на дискриминационни практики и за отмяна на техни актове, издадени в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането;

7. поддържа публичен регистър за издадените от нея влезли в сила решения и задължителни предписания;

8. дава становища по проекти на нормативни актове за съответствието им със законодателството за предотвратяване на дискриминацията, както и препоръки за приемане, отменяне, изменение и допълнение на нормативни актове;

9. предоставя независима помощ на жертвите на дискриминация при подаването на жалби за дискриминация;

10. провежда независими проучвания относно дискриминацията;

11. публикува независими доклади и прави препоръки по всички въпроси, свързани с дискриминацията;

12. осъществява други компетенции, предвидени в правилника за устройството и дейността й.

Чл. 48. (1) Комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията.

(2) Председателят на комисията определя постоянни състави, които се специализират в материята по дискриминация:

1. на етническа и расова основа;

2. на основата на пол;

3. на основата на други признаци по чл. 4, ал. 1.

(3) Случаите на множествена дискриминация се разглеждат от разширен състав от петима членове.

Чл. 49. (1) Председателят на комисията:

1. представлява комисията, организира и ръководи дейността й;

2. сключва трудовите договори и назначава държавните служители в администрацията;

3. изпълнява бюджета на комисията.

(2) Заместник-председателят подпомага председателя на комисията при осъществяване на неговите функции и го замества в негово отсъствие.

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

Раздел I.

Производство пред Комисията за защита от дискриминация

Чл. 50. Производство пред комисията се образува по:

1. жалба на засегнатите лица;

2. инициатива на комисията;

3. сигнали на физически и юридически лица, на държавни и общински органи.

Чл. 51. (1) Жалбата или сигналът до комисията се подават писмено. Когато са написани на чужд език, те се придружават с превод на български език.

(2) Жалбата или сигналът трябва да съдържат:

1. името или наименованието на подателя;

2. адреса или седалището и адреса на управление на подателя;

3. изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът;

4. изложение на исканията към комисията;

5. дати и подпис на лицето, което подава жалбата, или на негов представител.

(3) Анонимни жалби и сигнали не се разглеждат от комисията.

Чл. 52. (1) Не се образува производство, а образуваното се прекратява, ако са изтекли три години от извършване на нарушението.

(2) Когато установи, че по същия спор има заведено дело пред съд, комисията не образува или прекратява образуваното пред нея производство.

Чл. 53. (1) За производството пред комисията не се събират държавни такси.

(2) Направените в хода на производството разноски са за сметка на бюджета на комисията.

Чл. 54. След образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.

Чл. 55. (1) Докладчикът започва процедура по проучване, в която събира писмени доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата, като ползва служители и външни експерти.

(2) Всички лица, държавни и местни органи оказват съдействие на комисията в хода на проучването, като са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да дадат необходимите обяснения.

(3) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закон тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие.

(4) Когато е налице основание за достъп до класифицирана информация, тя се предоставя по реда на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 56. (1) При осъществяване на своите правомощия комисията има право:

1. да изисква документи и друга информация, свързана с проучването;

2. да изисква обяснения от проучваните лица по въпроси, свързани с проучването;

3. да разпитва свидетели.

(2) При отказ да се предостави информация, поискана от комисията, или при отказ да се предостави достъп до помещения, както и в други случаи на неоказване на съдействие на комисията, виновните лица носят отговорност по този закон.

Чл. 57. (1) Когато съществува опасност от изгубване или укриване на доказателство или при особено затруднение при неговото събиране, по искане на жалбоподателя доказателството може да бъде събрано принудително от лицата или от помещенията, където се намира.

(2) Принудителното събиране на доказателствата по ал. 1 се извършва с разрешение на съдия от Софийския градски съд по искане на председателя на комисията.

(3) В деня на постъпване на искането съдията се произнася със заповед, която подлежи на незабавно изпълнение.

(4) Събирането на доказателствата се извършва от докладчика по преписката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(5) При принудителното събиране на доказателства комисията може:

1. да извършва оглед на обекти за целите на проучването;

2. да събира доказателствени средства за целите на проучването.

(6) Веществените доказателства и оригиналите на иззетите документи се връщат на лицата, от които са иззети, след приключване на преписката.

Чл. 58. (1) Събраните документи и получената информация се използват само за целите на проучването.

(2) Членовете на комисията, както и служителите и външните експерти, са длъжни да не разгласяват информацията, представляваща защитена от закона тайна, която им е станала известна при или по повод осъществяването на тяхната дейност.

Чл. 59. (1) Проучването се извършва в срок до 30 дни. При случаи с фактическа и правна сложност срокът може да бъде продължен с разпореждане на председателя на комисията до 30 дни.

(2) След приключване на проучването на страните се дава възможност да се запознаят със събраните по преписката материали.

(3) Ако в хода на проучването бъдат установени данни за извършено престъпление, комисията изпраща преписката на прокуратурата.

Чл. 60. (1) Докладчикът изготвя заключение и представя преписката на председателя на състава, който в 7-дневен срок насрочва заседание.

(2) Призоваването на страните и уведомяването на заинтересуваните лица се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 61. (1) Заседанията на комисията са открити.

(2) Заседанията се провеждат при закрити врати на основанията и по реда, предвидени в чл. 105, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в глава трета от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 62. (1) В първото заседание докладчикът поканва страните да се помирят. При изразено съгласие от страните докладчикът насрочва заседание за помирително производство.

(2) Когато в помирителното производство бъде постигнато споразумение между страните на основата на равно третиране, комисията го одобрява с решение и прекратява преписката.

(3) Когато споразумението се отнася само за част от спора, производството продължава за частта, за която не е постигнато споразумение.

(4) Одобреното от комисията споразумение подлежи на принудително изпълнение, като комисията упражнява контрол за спазване на споразумението.

Чл. 63. (1) Когато счете, че обстоятелствата по преписката са изяснени, председателят на състава предоставя възможност на страните за становище.

(2) След изясняване на спора от фактическа и правна страна председателят на състава закрива заседанието и съобщава деня за произнасяне на решение.

(3) Решението се произнася не по-късно от 14 дни след провеждане на заседанието.

Чл. 64. (1) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него.

(2) Член на състава, който не е съгласен с решението на мнозинството, подписва решението с особено мнение, което мотивира.

Чл. 65. С постановеното решение заседателният състав:

1. установява извършеното нарушение;

2. установява нарушителя и засегнатото лице;

3. определя вида и размера на санкцията;

4. прилага принудителни административни мерки;

5. установява, че не е извършено нарушение на закона и оставя жалбата без уважение.

Чл. 66. Решението е писмено и съдържа:

1. наименованието на органа, който го е издал;

2. фактическите и правните основания за издаването му;

3. диспозитивна част, в която се определят видът и размерът на санкцията или принудителната административна мярка, ако такава се налага;

4. пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Чл. 67. (1) Комисията осъществява контрол върху спазването на принудителните административни мерки.

(2) Лицето, на което е наложена санкция или принудителна административна мярка, е длъжно да предприеме мерки за изпълнение на задължителните предписания и да уведоми писмено за това комисията в определен в решението срок, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(3) В случаите на неизпълнение на задължителните предписания от длъжностни лица комисията изпраща доклад с предложения за предприемане на съответни действия на съответните държавни и общински органи.

(4) Комисията може да изпрати решението на други органи, които имат отношение към извършеното разследване, за сведение и/или за предприемане на съответни действия.

Чл. 68. (1) Решенията на комисията подлежат на обжалване пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването им на заинтересуваните лица.

(2) Жалбата за обявяване нищожност на решението се подава без ограничение във времето.

Чл. 69. Решенията на комисията влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена;

3. с решението се потвърждава постигнато от страните споразумение.

Чл. 70. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Глобите и имуществените санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Раздел II.

Съдебно производство

Чл. 71. (1) Извън случаите по раздел I, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска:

1. установяване на нарушението;

2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения;

3. обезщетение за вреди.

(2) Синдикалните организации и техните поделения, както и юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, могат да предявят иск от името на лицата, чиито права са нарушени по тяхно искане. Тези организации могат да встъпят и като заинтересувана страна във висящ процес по ал. 1.

(3) В случаите на дискриминация, когато са нарушени правата на множество лица, организациите по ал. 2 могат да предявят и самостоятелен иск. Лицата, чиито права са нарушени, могат да встъпят в процеса като подпомагаща страна по чл. 174 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 72. (1) Лицата по чл. 71, ал. 1 и 2 могат в едномесечен срок от предявяването на иска да разгласят този факт чрез публикации или по друг, избран от тях писмен начин, като отправят покана към други засегнати лица, към синдикални организации и техни поделения, както и към юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, да встъпят в производството.

(2) Лицата по ал. 1 могат да встъпят в производството до приключване на устните състезания.

Чл. 73. Всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство, съответно по Закона за Върховния административен съд.

Чл. 74. (1) В случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите.

(2) В случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.

Чл. 75. (1) По въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

(2) За производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.

Глава пета.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.

Принудителни административни мерки

Чл. 76. (1) За предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

(2) Когато в случаите по ал. 1 по един и същ въпрос е дадено влязло в сила задължително предписание и има влязло в сила решение на съда, които си противоречат, изпълнява се решението на съда.

Чл. 77. Решенията на комисията за прилагане на принудителни административни мерки по този раздел могат да се обжалват по реда на чл. 68. Обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, освен ако съдът разпореди друго.

Раздел II.

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 78. (1) Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който не предостави в срок поискани от комисията доказателства или информация, или попречи или не предостави достъп до обекти за проверка, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв.

Чл. 79. Редовно призован свидетел, който не се яви по неуважителни причини пред комисията, за да даде свидетелски показания, се наказва с глоба от 40 до 100 лв.

Чл. 80. (1) Който не изпълни задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 до 2500 лв.

(3) За допускане извършването на нарушение по ал. 1 ръководителят на юридическо лице - работодател, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 81. Когато нарушенията по чл. 78 - 80 са извършени повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер на първоначално наложената.

Чл. 82. (1) Който не изпълни решение на комисията или на съда, постановено по този закон, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Ако след изтичане на три месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 нарушението продължава, налага се глоба от 5000 до 20 000 лв.

Чл. 83. Събраните суми от наложени глоби и имуществени санкции по реда на този раздел се внасят в републиканския бюджет.

Чл. 84. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от определени от председателя на комисията членове на комисията.

(2) Наказанията се налагат с решение на Комисията за защита от дискриминация, които могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд. Обжалването спира изпълнението на оспореното решение.

(3) За неуредените в този раздел въпроси се прилага Законът за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда.

2. "Сексуален тормоз" е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

3. "Преследване" е:

а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация.

5. "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация, когато подбуждащият е в състояние да повлияе на подбуждания.

6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.

8. "На основата на признаците по чл. 4, ал. 1" означава на основата на действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

9. "Свързани лица" са: съпрузите, роднините по права линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и роднините по сватовство - до трета степен включително; настойникът и попечителят; поднастойният и подопечният; живеещите на съпружески начала; работодател и работник; лицата, едното от които участва в управлението на дружеството на другото; съдружниците; лица, които поради други обстоятелства могат да се смятат пряко или косвено зависими от пострадалия и тази връзка е причина за дискриминация; лица, от които пряко или косвено пострадалият може да е зависим и тази връзка е причина за дискриминация; лица, придружаващи пострадалия към момента на извършване на акт на дискриминация, когато тази връзка е причина за дискриминацията.

10. "Сексуална ориентация" означава хетеросексуална, хомосексуална или бисексуална ориентация.

11. "Множествена дискриминация" е дискриминация на основата на повече от един от признаците по чл. 4, ал. 1.

12. "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на решението, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

13. "Семейно положение" означава брачен статус или фактическо съжителство и полагане на грижи за зависим поради възраст или увреждане низходящ, възходящ или роднина по съребрена линия до трета степен.

14. (нова - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) "Човешки геном" е съвкупността от всички гени в единичен (диплоиден) набор хромозоми на дадено лице.

[...]

§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2004 г.

© KP

Trascina file per caricare

LAW OF PROTECTION FROM DISCRIMINATION

 

Chapter one.

GENERAL

Art. 1. This law settles the protection against all forms of discrimination and contributes to its prevention.

Art. 2. The objective of the law is to provide for every person the right of:

1. equality before the law;

2. equality of treatment and in the possibilities of participating in the public life;

3. effective protection from discrimination.

Art. 3. (1) This law protects from discrimination of all individuals on the territory of the Republic of Bulgaria.

(2) Associations of individuals, as well as of corporate bodies, shall exercise the rights under this law when they are discriminated on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1 regarding their members or the persons occupied by them.

Art. 4. (1) (suppl., SG 70/04) Prohibited shall be any practice or indirect discrimination based on sex, race, nationality, ethnic belonging, human genome, citizenship, origin, religion or belief, education, convictions, political affiliation, personal or public status, handicap, age, sexual orientation, family status, property status or any other characteristics established by a law or by an international agreement party to which is the Republic of Bulgaria.

(2) Direct discrimination is every less favourable treatment of a person on the grounds of the characteristics under para 1 as compared with another person, treated, having been treated or would be treated in similar circumstances.

(3) Indirect discrimination is placing of a person, on the grounds of the characteristics under para 1, in a less favourable position as compared with other persons by means of an ostensibly neutral provision, criterion or practice, unless this provision, criterion or practice is objectively justified in view of a legal objective, and the means of achieving the objective are appropriate and necessary.

Art. 5. Harassment on the grounds of the characteristics of art. 4, para 1, sexual harassment, incitement to discrimination, persecution and racial segregation, as well as the construction and maintenance of an architectural environment impeding the access of handicapped persons to public places shall be considered discrimination.

Art. 6. The prohibition of discrimination shall be effective for all in exercising and protection of the rights and freedoms stipulated by the Constitution and the laws of the Republic of Bulgaria.

Art. 7. (1) Discrimination shall not be considered:

1. the different treatment of persons on the grounds of their citizenship or of persons without citizenship when this is stipulated by a law or by an international agreement party to which is the Republic of Bulgaria;

2. the different treatment of persons on the grounds of characteristics under art. 4, para 1 when these characteristics, due to the nature of a definite occupation or activity, or the conditions under which it is implemented, is an essential and defining professional requirement, the objective is legal, and the requirement does not exceed the necessary degree for its achievement;

3. the different treatment of persons on the grounds of religion, belief or sex regarding a profession carried out in a religious institution or organisation which, due to the nature of the profession or the conditions under which it is performed, the religion, belief or sex is essential and defining a professional requirement in view of the nature of the institution or organisation, when the objective is legal, and the requirement does not exceed the necessary degree for its achievement;

4. the different treatment of persons on the grounds of religion, belief or sex in religious education or training, including in education or training for the purpose of practicing a profession under item 3;

5. determining requirements for minimal age, professional experience or time of practice in hiring for work or in granting certain advantages related to the work, on condition that this is objectively justified for achievement of a legal objective and the requirements for its achievement do not exceed the necessary degree;

6. determining a maximal age in hiring for work, related to the necessity of training necessary for occupying the respective position or to the necessity of a reasonable period of occupying the position before retirement, on conditions that this is objectively justified for achievement of a legal objective and the requirements for its achievement do not exceed the necessary degree;

7. the special protection for pregnant women and mothers established by a law, unless the pregnant woman or the mother does not wish to use this protection and has informed the employer about that in writing;

8. the requirements for age and time of practice determined by the law for the purposes of retirement;

9. the measures under the Law of encouraging employment;

10. the different treatment of handicapped persons in carrying out training and acquiring education for satisfying specific educational needs for the purpose of equalising their possibilities;

11. determining requirements for minimal and maximal age for access to training and education, on condition that this is objectively justified for achievement of the legal objective in view of the nature of the training or education, or the conditions under which it is carried out, and the means of achievement of this objective do not exceed the necessary ones;

12. the measures in the sphere of education and training for providing a balanced participation of women and men, inasmuch as and while these measures are necessary;

13. the special measures in favour of underprivileged persons or groups of persons on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1, for the purpose of equalising their possibilities, inasmuch as while these measures are necessary;

14. the special protection of children without parents, underage, single parents and handicapped persons, established by a law;

15. the measures for protection of the originality and identity of the persons belonging to ethnic, religious or language minorities, and of their right, individually or jointly with other members of their group, to keep and develop their culture, to profess and practice their religion or use their language;

16. the measures in the sphere of education and training for providing the participation of persons belonging to ethnic minorities, inasmuch as and while these measures are necessary.

(2) The list of activities for which the sex is an essential and determining professional requirement in the meaning of para 1, item 2 shall be determined by:

1. an ordinance of the Minister of Labour and Social Policy in coordination with the Minister of Interior; This list shall be brought in compliance, in due time, with the occurring changes of the conditions of labour, and it shall be reviewed at least once in three years;

2. an ordinance of the Minister of Defence – for the activities and positions of the military service in the armed forces.

Art. 8. The persons, having conscientiously assisted the acts of discrimination, shall bear responsibility according to this law.

Art. 9. In proceedings for protection from discrimination, after the party claiming to be a victim of discrimination proves facts, by which a conclusion can be made that discrimination is present, the responding party shall have to prove that the right to equal treatment has not been violated.

Art. 10. In implementing their legal capacities the state bodies and the bodies of the local independent government shall be obliged to take all possible and necessary measures for the achievement of the objectives of this law.

Art. 11. (1) The bodies of the state authority, the public bodies and the bodies of the local independent government shall take measures, in the meaning of art. 7, para 1, item 12 and 13, when it is necessary for achievement of the objectives of this law.

(2) The bodies of the state authority, the public bodies and the bodies of the local independent government shall take, with priority, measures in the meaning of art. 7, para 1, item 12 and 13 for equalising the possibilities of persons – victims of multiple discrimination.

Chapter two.

PROTECTION FROM DISCRIMINATION

Section I.

Protection in exercising the right to work

Art. 12. (1) In announcing a vacancy the employer shall not have the right to place requirements related to the characteristics under art. 4, para 1, except in the cases of art. 7.

(2) Before conclusion of the employment contract the employer shall not have the right to require from the applicant information for the characteristics under art. 4, para 1, except in the cases of art. 7, or where it is necessary for the needs of enquiry for obtaining permit for work with classified information under the conditions and by the order of the Law of protection of the classified information.

(3) The employer shall not have the right to refuse employment due to a pregnancy, motherhood or raising a child.

(4) The employer shall not have the right of refusal to hire for a job or to hire under less favourable circumstances a person on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1, except in the cases of art. 7.

Art. 13. (1) The employer shall provide equal labour conditions regardless of the characteristics under art. 4, para 1.

(2) When it would not lead to excessive difficulties for the organisation and implementation of the production process, and in case where there are possible ways to compensate objectively the possible unfavourable consequences for the overall production results, the employer shall provide working conditions with regard of the working time and days off, complied with the requirements of the religion or belief professed by the employee.

Art. 14. (1) The employer shall provide equal remuneration for the same or equal work.

(2) Para 1 shall apply for all remunerations, paid directly or indirectly, in cash or in kind.

(3) The criteria for assessment of the work in determining the labour remuneration and the assessment of the job fulfilment shall be equal for all employees and shall be set by the team employment contracts or by the internal rules for the salary, or by conditions and order for giving testimonial of the employees of the state administration, determined by a normative, regardless of the characteristics under art. 4, para 1.

Art. 15. The employer shall provide for the employees equal possibilities, regardless the characteristics under art. 4, para 1, of professional training and improvement of the professional qualification and re-qualification, as well as for professional development and promotion in a position or rank, applying equal criteria in the assessment of their activity.

Art. 16. The employer shall be obliged to adapt the working place to the needs of a handicapped person on his hiring or when the handicap occurs after his hiring, except where the expenses thereof are unreasonably high and would seriously burden the employer.

Art. 17. An employer having received a complaint from an employee who considers himself subject to harassment, including sexual harassment, on the working place, shall be obliged to make immediately an enquiry, to take measures for termination of the harassment, as well as for imposing disciplinary liability if the harassment has been carried out by another employee.

Art. 18. The employer, in cooperation with the trade unions, shall be obliged to take effective measures for prevention of all forms of discrimination on the working place.

Art. 19. For failure to fulfil his obligation under art. 18 the employer shall bear responsibility under this law for acts of discrimination committed on the working place by his employees.

Art. 20. The employer shall apply equal criteria in imposing disciplinary penalties regardless of the characteristics under art. 4, para 1.

Art. 21. The employer shall apply equal criteria in exercising his right of unilateral termination of the employment contract under art. 328, para 1, item 2 – 5, 10 and 11 and art. 329 of the Labour Code, or of the official legal relations according to art. 106, para 1, item 2, 3 and 5 of the Law of the civil servant, regardless of the characteristics of art. 4, para 1.

Art. 22. The employer shall put in a place in the enterprise, accessible for the employees, the text of the law, as well as all provisions of the internal rules and of the clauses of the team employment contract regarding the protection from discrimination.

Art. 23. (1) On request, the employer shall submit information to the person claiming that his rights under this section have been violated.

(2) The information under para 1 shall contain the grounds for the decision taken by the employer, as well as other data thereto.

Art. 24. (1) The employer shall be obliged, on hiring, where necessary for achievement of the objectives of this law, to encourage applying by persons belonging to less represented sex or ethnic groups, for performance of a definite work or for occupation of a definite position.

(2) The employer shall be obliged, in equal other conditions, to encourage the professional development and the participation of the employees belonging to a definite sex or ethnic group less represented among the employees performing a definite job or occupying a definite position.

Art. 25. The territorial units of the Employment Agency shall be obliged to provide to the unemployed equal possibilities of exercising their rights guaranteed by a law regardless of the characteristics under art. 4, para 1.

Art. 26. The persons shall be entitled to equal conditions of access to a profession or activity, a possibility of their practicing and their development thereof, regardless of the characteristics under art. 4, para 1.

Art. 27. The provisions of this section shall also reply regarding the discrimination on the basis of sex in the military service in the armed forces, except for fulfilment of activities and occupation of positions where the sex is a determining factor.

Art. 28. The provisions of this section shall also apply respectively to the official legal relations.

Section II.

Protection in exercising the right of education and training

Art. 29. (1) The Minister of Education and Science and the bodies of the local independent government shall take the necessary measures for not admitting race segregation in the educational institutions.

(2) The management of an educational institution shall take effective measures for prevention of all forms of discrimination at the educational place in the country on a part of a person from the pedagogical or non-pedagogical personnel or by a student.

Art. 30. The head of the educational institution shall put in an accessible place the text of the law, as well as all provisions of the internal rules regarding the protection from discrimination.

Art. 31. The head of an educational institution, having received a complaint of a student who considers himself a subject of harassment by a person from the pedagogical or non-pedagogical personnel or by another student, shall be obliged to enquire immediately and take measures for termination of the harassment, as well as for imposing disciplinary liability.

Art. 32. The educational institutions shall take appropriate measures for the purpose of equalising the possibilities of effective exercising of the right of education and training of handicapped persons, except where the expenses thereof are unreasonably high and would seriously burden the institution.

Art. 33. (1) On request, the head of the educational institution shall submit information to the person claiming that his rights under this section have been violated.

(2) The information under para 1 shall contain the grounds for the decision taken by the head or teacher, as well as other related data.

Art. 34. For failure to fulfil the obligation under art. 29, para 2 the head of the educational institution shall bear responsibility according to this law for discrimination on the place of study on part of an employee of the administration, a teacher or a student.

Art. 35. (1) The persons carrying out training and education, as well as the authors of textbooks and school aids shall be obliged to submit information and apply methods of education and training in a way directed to the overcoming of stereotypes regarding the role of the woman and man in all spheres of the public and family life.

(2) The kindergartens, schools and higher schools shall include in their educational programmes and plans education on the issues of equality of women and men.

(3) Para 1 shall also apply for overcoming the negative stereotypes regarding the persons belonging to racial, ethnic and religious groups, as well s regarding handicapped persons.

Section III.

Protection in exercising other rights

Art. 36. The trade union, professional and other class organisations and the organisations or employers may not place requirements for enlisting, membership and participation in their activity on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1, except the requirements for education in the cases of class and professional organisations.

Art. 37. Not admitted shall be a refusal to submit commodities or services, as well as the submitting of commodities and services of a lower quality or under less favourable conditions on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1.

Art. 38. The state and municipal bodies and the bodies of local independent government shall carry out a policy of encouragement of the balanced participation of women and men, as well as representative participation of persons belonging to ethnic, religious and language minorities in the management and taking decisions.

Art. 39. (1) If the applicants for occupying a position in the administration are equal with respect of the requirements for the position the state and municipal bodies and the bodies of local independent government shall appoint the applicant of the less represented sex until the achievement of at least 40 percent representation of it in the respective administrative units.

(2) Para 1 shall also apply in appointing the participants or members of boards, expert working groups, managing, counselling or other bodies, except when these participants are appointed by an election.

Chapter three.

COMMISSION FOR PROTECTION FROM DISCRIMINATION

Art. 40. (1) The Commission for protection from discrimination, called hereinafter "the Commission", is an independent specialised state body for prevention of discrimination, protection from discrimination and providing equality of the possibilities.

(2) The Commission shall exercise control over the implementation and observance of this law or other laws settling the equality of treatment.

(3) The Commission is a corporate body at budget support with a seat in Sofia.

(4) The Commission shall present to the National Assembly every year, by March 31, a report for its activity which shall also include information for the activity of each of its standing specialised bodies.

Art. 41. (1) The Commission shall consist of 9 persons of which at least four lawyers. The National Assembly shall elect 5 of its members, including the chairman and the deputy chairman of the Commission, and the President of the Republic of Bulgaria shall appoint 4 of the members of the Commission.

(2) The mandate of the members of the Commission shall be 5 years.

(3) On the election or appointment of the members of the Commission shall be observed the principles of balanced participation of women and men and of participation of persons belonging to ethnic minorities.

Art. 42. (1) A member of the Commission may only be a Bulgarian citizen who:

1. has a higher education;

2. has knowledge and experience in the sphere of protection of the human rights;

3. has not been convicted for a deliberate offence of general nature.

(2) A member of the Commission may not:

1. be an entrepreneur, manager, procurator, a member of a managing or control body of a trade company or cooperation, an assignee in bankruptcy or a liquidator;

2. occupy another office of profit, except for carrying out scientific activity;

3. be a member of a leadership of a political party.

Art. 43. The time during which the person has worked as a member of the Commission shall be considered official service in the meaning of the Law of the civil servant.

Art. 44. (1) The legal capacities of a member of the Commission shall be terminated ahead of term:

1. at his request;

2. for inability of fulfilling his obligations for a period longer than 6 months;

3. for conviction for a deliberate offence of general nature;

4. in cases of incompatibility.

(2) On occurrence of the circumstances under para 1 the chairman of the Commission or his deputy shall make a motivated proposal for release to the National Assembly or to the President of the Republic of Bulgaria.

(3) Within one month from termination of the legal capacities under para 1 the National Assembly or the President of the Republic of Bulgaria shall elect, respectively appoint, a new member of the Commission who will complete the mandate of the released member.

Art. 45. (1) The chairman of the Commission shall receive basic monthly remuneration equal to three average monthly salaries of persons hired in the public sector under employment or official legal relations, according to data of the National Institute of Statistics.

(2) The deputy chairman of the Commission shall receive a basic monthly remuneration amounting to 80 percent, and the members – a remuneration of 75 percent of the remuneration of the chairman of the Commission.

Art. 46. (1) The Commission shall adopt a regulation for its structure and activity, to be promulgated in the State Gazette.

(2) In its activity the Commission shall be assisted by an administration whose structure, functions and number of personnel shall be determined by the regulation under para 1.

Art. 47. The Commission for protection from discrimination shall:

1. establish violations of this or other laws settling equality of treatment, the offender and the affected person;

2. order prevention and termination of the offence and restoration of the initial state;

3. imposed the stipulated sanctions and apply measures of administrative enforcement;

4. give obligatory prescriptions with regard of observing this law or other laws settling equality of treatment;

5. appeal administrative acts issued in violation of this or other laws settling equality of treatment, lay claims in court and intervene as an interested party to proceedings instituted pursuant to this law or other laws settling equality of treatment;

6. extend proposals and recommendations to the state and municipal bodies for termination of discrimination practices and for revoking their acts issued in violation of this or other laws settling equality of treatment;

7. maintain a public register for decisions and obligatory prescriptions issued by it and enacted;

8. give opinion on draft normative acts for their compliance with the legislation for prevention of the discrimination, as well as recommendations for adopting, revoking, amendment and supplement of normative acts;

9. provide an independent help to the victims of discrimination in filing complaints for discrimination;

10. carry out independent studies regarding the discrimination;

11. publish independent reports and make recommendations on all issues related to the discrimination;

12. carry out other competence stipulated by the regulation for its structure and activity.

Art. 48. (1) The Commission shall consider and decide on the materials filed with it by sitting members who shall be appointed by the chairman of the Commission.

(2) The chairman of the Commission shall appoint standing members who shall be specialised in the matter of discrimination:

1. on ethnic and racial grounds;

2. on sex ground;

3. on the grounds of other characteristics under art. 4, para 1.

(3) The cases of multiple discrimination shall be considered by a wider circle of five members.

Art. 49. (1) The chairman of the Commission shall:

1. represent the Commission, organise and manage its activity;

2. conclude the employment contracts and appoint the civil servants of the administration;

3. fulfil the budget of the Commission.

(2) The deputy chairman shall assist the chairman of the Commission in carrying out his functions and shall substitute him in his absence.

Chapter four.

PROCEEDINGS FOR PROTECTION FROM DISCRIMINATION

Section I.

Proceedings before the Commission for protection against discrimination

Art. 50. Proceedings before the Commission shall be instituted on:

1. complaint of the affected persons;

2. initiative of the Commission;

3. signals by individuals and corporate bodies, of state and municipal bodies.

Art. 51. (1) The complaint or the signal to the commission shall be filed in writing. When written in a foreign language they shall be accompanied by a translation into Bulgarian.

(2) The complaint or signal shall contain:

1. the name or denomination of the sender;

2. the address or seat and address of management of the sender;

3. exposition of the circumstances on which the complaint or signal is based;

4. exposition of the requests to the Commission;

5. date and signature of the person filing the complaint, or of his representative.

(3) Anonymous complaints and signals shall not be considered by the Commission.

Art. 52. (1) Proceedings shall not be instituted, and the institution shall be terminated if three years have elapsed from the offence.

(2) When it is established that a case has been instituted in court on the same dispute the Commission shall not institute or shall terminate the proceedings instituted before it.

Art. 53. (1) No stamp duty shall be collected for the proceedings before the Commission.

(2) The expenses incurred in the process of the proceedings shall be for the account of the budget of the Commission.

Art. 54. Upon institution of proceedings the chairman of the Commission shall assign the materials to a members body who will elect among themselves a reporter.

Art. 55. (1) The reporter shall start a procedure of enquiry, gathering all written evidence necessary for the full and thorough clarification of the circumstances, using employees and outside experts.

(2) All persons, state and local bodies shall render assistance to the Commission in the process of the enquiry, and they shall be obliged to submit the required information and documents and to give the necessary explanations.

(3) The presence of commercial, industrial or other secret protected by a law may not be grounds for refusal of assistance.

(4) In the presence of grounds for access to classified information it shall be submitted by the order of the Law of protection of the classified information.

Art. 56. (1) On carrying out its legal capacities the Commission shall have the right:

1. to require documents and other information related to the enquiry;

2. to require explanation by the persons of the enquiry on issues related to the enquiry;

3. to interrogate witnesses.

(2) On refusal to submit information requested by the Commission, or a refusal of access to premises, as well as in other cases of refusing assistance to the Commission the guilty persons shall bear responsibility under this law.

Art. 57. (1) Where there is a danger of losing or concealing an evidence or in case of a particular difficulty of its gathering, at a request of the claimant, the evidence may be gathered by compulsion from the persons or from the premises where it can be found.

(2) Compulsory gathering of evidence under para 1 shall be carried out by a permit of a justice of Sofia City Court at a request of the chairman of the Commission.

(3) On the day of receipt of the request the justice shall issue an order which shall be subject to immediate fulfilment.

(4) The gathering of evidence shall be carried out by the reporter on the case with the assistance of the bodies of the Ministry of Interior.

(5) On compulsory gathering of evidence the Commission may:

1. inspect sites for the purposes of the enquiry;

2. gather evidence instruments for the purposes of the enquiry.

(6) The material evidence and the originals of the seized documents shall be returned to the persons from whom they have been seized upon conclusion of the case.

Art. 58. (1) The gathered documents and the obtained information shall be used only for the purposes of the enquiry.

(2) The members of the Commission, as well as the employees and eternal experts, shall be obliged not to make public the information representing a secret protected by the law, having become known to them during or on occasion of the implementation of their activity.

Art. 59. (1) The enquiry shall be carried out within 30 days. In cases of factual and legal complexity the term may be extended by an order of the chairman of the Commission by up to 30 days.

(2) Upon conclusion of the enquiry the parties shall be given a possibility to get acquainted with the gathered materials related to the case.

(3) If, in the process of the enquiry data are established for committed crime the Commission shall send the case to the prosecution.

Art. 60. (1) The reporter shall prepare a conclusion and shall present the case to the chairman of the body of members who, within 7 days, shall set a sitting.

(2) The summoning of the parties and the notification of the interested persons shall be carried out by the order of the Civil Procedure Code.

Art. 61. (1) The sittings of the Commission shall be opened.

(2) The sittings shall be held behind closed doors on the grounds and by the order stipulated by art. 105, para 3 of the Civil Procedure Code.

(3) The members of the sitting body shall be removed on the grounds and by the order stipulated by Chapter Three of the Civil Procedure Code.

Art. 62. (1) The reporter shall invite the parties to reconcile in the first sitting. On expression of a consent by the parties the reporter shall set a sitting for reconciliation proceedings.

(2) Where an agreement is reached between the parties during the reconciliation proceedings on the basis of equal treatment the Commission shall approve it by a decision and shall close the case.

(3) Where the agreement regards only a part of the dispute the proceedings shall continue for the part for which no agreement has been reached.

(4) The agreement approved by the Commission shall be subject to compulsory execution, whereas the Commission shall exercise control over the observance of the agreement.

Art. 63. (1) When he deems that the circumstances of the case have been clarified the chairman of the body of members shall provide a possibility for the parties to express opinion.

(2) Upon clarification of the dispute in factual and legal aspect the chairman of the body of members shall close the sitting and shall announce the day of announcing the decision.

(3) The decision shall be announced not later than 14 days from holding the sitting.

Art. 64. (1) The decisions shall be taken by a common majority of the members of the sitting body and shall be signed by them.

(2) A member of the sitting body who disagrees with the decision of the majority shall sign the decision with reservation which shall be motivated.

Art. 65. By the announced decision the sitting body shall:

1. establish the committed offence;

2. establish the offender and the affected person;

3. determine the kind and the size of the sanction;

4. apply compulsory administrative measures;

5. establish that no violation of the law has been committed and rest the complaint without consideration.

Art. 66. The decision shall be in writing and shall contain:

1. the name of the body having issued it;

2. the factual and legal grounds for its issuance;

3. the provisional part determining the kind and the size of the sanction or the compulsory administrative measure if such is required;

4. the body and term of appeal.

Art. 67. (1) The Commission shall exercise control over the observance of the compulsory administrative measures.

(2) The person on whom a sanction is imposed or a compulsory administrative measure shall be obliged to take measures for fulfilment of the obligatory prescriptions and inform about that, in writing, the commission within a period determined by the decision, which may not be longer than one month.

(3) In cases of non-fulfilment of the obligatory prescriptions by officials the Commission shall send a report with proposals for undertaking respective activities of the respective state and municipal bodies.

(4) The Commission may send the decision to other bodies related to the enquiry, for information and/or for undertaking respective activities.

Art. 68. (1) The decisions of the Commission shall be subject to appeal before the Supreme Administrative Court by the order of the Law of the Supreme Administrative Court within 14 days from their announcement to the interested bodies.

(2) The complaint for declaring nullity of the decision shall be filed without time restriction.

Art. 69. The decisions of the Commission shall enter into force when:

1. they have not been appealed by the set deadline;

2. the filed complaint has not been granted;

3. the decision confirms the agreement reached between the parties.

Art. 70. (1) Applied for the issues not settled by this section shall be the provisions of the Law of the administrative proceedings.

(2) (amend. - SG 105/05, in force from 01.01.2006) The fines and the proprietary sanctions under enacted decisions of the Commission shall be collected by the order of the Tax –insurance Procedure Code.

Section II.

Court proceedings

Art. 71. (1) Outside the cases under section I every person whose rights, under this law or other laws, settling equality of treatment, have been violated may lay a claim before the regional court requesting:

1. establishing of the violation;

2. convicting the defendant to stop the violation and restore the state before the offence, as well as to refrain from further offences in the future;

3. indemnification for damages.

(2) The trade unions and their branches, as well as the non-profit corporate bodies carrying out socially useful activity, may lay claims on behalf of the persons whose rights have been violated, at their request. These organisations may also intervene as interested parties in pending proceedings under para 1.

(3) In cases of discrimination, when the rights of a multitude of persons have been violated, the organisations under para 2 may also lay an individual claim. The persons whose rights have been violated may intervene in the proceedings as a supporting party according to art. 174 of the Civil Procedure Code.

Art. 72. (1) The persons under art. 71, para 1 and 2 may, within one month from laying the claim, announce this fact through publications or in any written form chosen by them, extending invitation to other affected persons, to trade unions and their branches, as well as to non-profit corporate bodies carrying out socially useful activity, to intervene in the proceedings.

(2) The persons under para 1 may intervene in the proceedings until the conclusion of the pleading.

Art. 73. Every person whose rights have been affected by an administrative act issued in violation of this or other laws, settling equality of treatment may appeal it in court by the order of the Law of the administrative proceedings, respectively by the Law of the Supreme Administrative Court.

Art. 74. (1) In the cases under section I every person who has suffered a damage caused by violation of rights under this or other laws settling equality of treatment may lay a claim for indemnification by the general order against the persons and/or organisations having caused the damages.

(2) In the cases when the damages have been caused to citizens by illegal acts, actions or inactions of state bodies and officials the claim for indemnification shall be laid by the order of the Law of the responsibility of the state for damages caused by citizens.

Art. 75. (1) Applied, for issues not settled by this section, shall be the provisions of the Civil Procedure Code.

(2) For proceedings in court according to this law no stamp duties shall be collected, and the expenses shall be for the account of the budget of the court.

Chapter five.

COMPULSORY ADMINISTRATIVE MEASURES AND ADMINISTRATIVE PENAL PROVISIONS

Section I.

Compulsory administrative measures

Art. 76. (1) For prevention or termination of the violations under this or other laws settling equality of treatment, as well as for prevention or elimination of harmful consequences from them, the Commission, at its initiative or at the proposal of trade unions, individuals or corporate bodies may apply the following compulsory administrative measures:

1. give obligatory prescriptions to the employers and officials for removal of violation of the legislation for prevention of the discrimination;

2. stop the fulfilment of illegal decisions or orders of employers, leading or which may lead to discrimination.

(2) Where, in the cases of para 1, one and the same issue has been given enacted obligatory prescription, and there is an enacted decision of the court, contradicting each other, the decision of the court shall be fulfilled.

Art. 77. The decisions of the Commission for applying compulsory administrative measures under this section may be appealed by the order of art. 68. The appeal shall not stop the fulfilment of the compulsory administrative measure unless the court orders otherwise.

Section II.

Administrative penal provisions

Art. 78. (1) Who discriminates in the meaning of this law shall be punished by a fine of 250 to 2000 levs, unless subject to a more severe penalty.

(2) Who does not present in due time evidence or information required by the Commission, or obstructs or does not provide an access to sites for inspection, shall be punished by a fine of 500 to 2000 levs.

Art. 79. A regularly subpoenaed witness who does not appear before the Commission, for invalid reasons, in order to give a testimony shall be punished by a fine of 40 to 100 levs.

Art. 80. (1) Who does not fulfil an obligation ensuing from this law shall be punished with a fine of 250 to 2000 levs, unless subject to a more severe punishment.

(2) When the offence is committed in carrying out the activity of a corporate body a proprietary sanction of 250 to 2500 levs shall be imposed on it.

(3) For admitting an offence under para 1 the head of a corporate body – employer shall be punished by a fine of 200 to 2000 levs, unless subject to a more severe punishment.

Art. 81. When the offences under art. 78 – 80 are repeated a fine shall be imposed, respectively a proprietary sanction, in double size of the initially imposed one.

Art. 82. (1) Who does not fulfil a decision of the Commission or of the court, provided according to this law, shall be punished by a fine of 2000 to 10 000 levs, unless subject to a more severe punishment.

(2) If, after the expiration of three months from the enactment of the penal provision under para 1, the violation continues, a fine of 5000 to 20 000 levs shall be imposed.

Art. 83. The collected sums from imposed fines and proprietary sanctions by the order of this section shall be deposited to the republican budget.

Art. 84. (1) The acts for establishing the offences shall be issued by members of the Commission appointed by the chairman of the Commission.

(2) The penalties shall be imposed by a decision of the Commission for protection from discrimination, which may be appealed by the order of the Law of the Supreme Administrative Court. The appeal shall stop the fulfilment of the contested decision.

(3) Applied for issues not settled by this section shall be the Law of the administrative offences and sanctions.

Additional provisions

§ 1. In the meaning of this law:

1. "Harassment" is every unwanted conduct on the grounds of the characteristics under art. 4, para 1, expressed physically, verbally or in other way, having a purpose or as a result impairment of the dignity of the person and creating a hostile, offending or threatening environment.

2. "Sexual harassment" is any unwanted conduct of sexual nature, expressed physically, verbally or in other way impairing the dignity and honour and creating hostile, offending or threatening environment and, in particular, where the refusal to accept similar conduct or the compulsion for it may influence the taking of decisions affecting the person.

3. "Persecution" is:

a) less favourable treatment of a person who has undertaken, or it is supposed that he has undertaken or will undertake an action for protection from discrimination;

b) less favourable treatment of person when a related person has undertaken or it is believed that he has undertaken or will undertake actions for protection from discrimination;

c) less favourable treatment of a person having refused to discriminate.

4. "Actions for protection from discrimination" may include: filing of a complaint or signal, laying a claim or witnessing in proceedings for protection from discrimination.

5. "Incitement to discrimination" is a direct and deliberate encouraging, giving instruction, exercising pressure or incitement to discrimination, when the instigator is in a position to influence the incited.

6. "Racial segregation" is the issuance of an act, the carrying out of action or inaction, leading to a compulsory segregation, separation or division of a person on the grounds of his race, ethnic belonging or skin colour.

7. "Unfavourable treatment" is every act, action or inaction which directly or indirectly affects rights or legal interests.

8. "On the grounds of the characteristics under art. 4, para 1" means on the grounds of the actual, present or past, or supposed presence of one or more of these characteristics of the discriminated person or of a person to whom he is related, or it is supposed that he is related, where this relation is a reason for discrimination.

9. "Related persons" are: the spouses, the relatives on direct line – without restriction, on the collateral line – up to fourth degree including, and the relatives by marriage – up to third degree including; the guardian and the trustee; the warden and the person in care; persons living by marital principles; employer and employee; the persons, one of whom participates in the management of the company of the other; the partners; persons who, due to other circumstances, may be considered directly or indirectly dependable by the affected person, and this relation is a reason for discrimination; persons by whom the directly or indirectly affected may be dependable, and this relation is a reason for discrimination; persons accompanying the affected by the moment of committing an act of discrimination, when this relation is a reason for discrimination.

10. "Sexual orientation" means a heterosexual, homosexual or bisexual orientation.

11. "Multiple discrimination" is a discrimination on the grounds of more than one of the characteristics under art. 4, para 1.

12. "Repeated violation" is the violation committed within one year from the enactment of the decision by which the offender has been punished for an offence of the same kind.

13. "Family status" means marital status or factual cohabitation and taking care of a dependent descendent due to an age or handicap, ascendant or relative by the collateral line up to third degree.

14. (new, SG 70/04) "Human genome" is the combination of all genes in a single (diploid) composition of chromosomes of a person.

[...]

§ 8. The law shall enter into force on January 1, 2004.

© KP

Trascina file per caricare