Print Friendly, PDF & Email

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

ЗАКОН ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

Обн. ДВ. бр.120 от 29 Декември 2002г.

 

Следващи редакции: изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г.

Народното събрание на Република България, 

потвърждавайки правото на всяко лице на свобода на съвестта и вярата, а така също и равенството пред закона без оглед на религиозната принадлежност и убеждения,

подчертавайки особената и традиционна роля на Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура,

като изразява уважение към християнството, исляма, юдаизма и другите религии,

вярвайки във важността на това да подкрепя взаимното разбирателство, търпимост и уважение по въпросите, свързани със свободата на съвестта и вярата, приема този

Закон за вероизповеданията

 

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Чл. 1.

Този закон урежда правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата.

 

Чл. 2.

(1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.

(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.

 

Чл. 3.

(1) Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения. Недопустими са ограничения или привилегии, основани на принадлежност или отказ от принадлежност към вероизповедание.

(2) Религиозните убеждения не са основание за отказ от изпълнение на задълженията, установени в Конституцията и закона.

 

Чл. 4.

(1) Вероизповеданията са свободни и равноправни. Религиозните институции са отделени от държавата.

(2) Недопустима е държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции.

(3) Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

(4) Не се допуска дискриминация на верска основа.

 

Глава втора

ПРАВО НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

Чл. 5.

(1) Правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други.

(2) Верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи.

(3) Верското убеждение се изразява частно, когато то се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично - когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност.

 

Чл. 6.

(1) Правото на вероизповедание включва и следните права:

1. да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им;

2. да се установяват и поддържат места за богослужение или религиозни събрания;

3. да се създават и поддържат подходящи благотворителни или хуманитарни институции;

4. да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на една религия или вяра;

5. да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации;

6. да се дава и получава религиозно образование на език по свой избор;

7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;

8. да се събират и получават доброволни финансови и други помощи и дарения от отделни лица и институции;

9. да се спазват дните за почивка и да се почитат религиозните празници;

10. да се установяват и поддържат връзки в страната и чужбина с лица и общности по религиозни и верски въпроси.

(2) Родителите, настойниците и попечителите имат право да осигуряват религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените си убеждения.

 

Чл. 7.

(1) Свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.

(2) Религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели.

(3) Правото на вероизповедание не може да бъде ограничавано, освен в случаите по ал. 1 и 2.

(4) Правата и свободите на лицата, членуващи в религиозна общност, не могат да бъдат ограничавани от вътрешните правила, ритуали и обреди на тази общност или институция.

(5) Религиозните общности и институции не могат да включват в дейността си малолетни лица, освен с изричното съгласие на техните родители или настойници. Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на религиозните общности и институции, освен ако има изричното несъгласие на техните родители или попечители.

 

Чл. 8.

(1) Правото на вероизповедание може да бъде ограничено, ако са нарушени изискванията на чл. 7 чрез:

1. спиране на разпространението на дадено печатно произведение;

2. спиране на издателската дейност;

3. ограничаване на публичните изяви;

4. отмяна на регистрацията на учебно, здравно или социално заведение;

5. преустановяване на дейността на юридическото лице за срок до 6 месеца;

6. отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието.

(2) Производството за ограничаване се образува по искане на заинтересованите лица или на прокурора. Делото се разглежда по исков ред от Софийския градски съд.

(3) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване по общия ред.

 

Чл. 9.

Всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност.

 

Чл. 10.

(1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

(2) Българската православна църква е юридическо лице. Устройството и управлението й се определят в нейния устав.

(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон.

 

Чл. 11.

(1) Взаимоотношенията на религиозните институции с държавата се осъществяват на официалния български език.

(2) При извършване на богослужението и на различните ритуали може да се използва друг език според традицията на религиозната общност.

 

Чл. 12.

(1) Вероизповеданията могат да откриват за своите нужди обредни, молитвени или богослужебни домове за публични религиозни обреди и служби в собствена или в наета от религиозната институция или местно поделение сграда или нейно помещение. Сгради на вероизповеданията се изграждат при спазване на Закона за устройство на територията и съответните подзаконови актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.

(2) Вероизповеданията могат да организират публична дейност и извън молитвените си домове.

 

Чл. 13.

Тайната на изповедта е неприкосновена. Никой свещенослужител не може да бъде принуждаван да свидетелства или да дава информация за факти и обстоятелства, които са му станали известни при изповед.

 

Глава трета

РЕГИСТРАЦИЯ

Чл. 14.

Религиозните общности могат да придобиват статут на юридическо лице при условията и по реда на този закон.

 

Чл. 15.

(1) Регистрацията на религиозните общности като юридически лица се извършва от Софийския градски съд по реда на глава четиридесет и шеста от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Недопустимо е да съществува повече от едно юридическо лице като вероизповедание с едно и също наименование и седалище.

 

Чл. 16.

Софийският градски съд може да изиска експертно становище във връзка с регистрацията на религиозните общности от Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет.

 

Чл. 17.

Уставът на вероизповеданието трябва да съдържа задължително:

1. наименованието и седалището на вероизповеданието;

2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика;

3. структурата и органите на вероизповеданието;

4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат;

5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, и начина за определянето им;

6. начините, по които се вземат решения, и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието;

7. начини на финансиране и имущество;

8. начина на прекратяване и ликвидацията.

 

Чл. 18.

Софийският градски съд води публичен регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, в който се вписват:

1. съдебното решение за регистрация;

2. наименованието и седалището;

3. органите на управление и представителството;

4. имената на лицата, представляващи религиозната институция.

 

Чл. 19.

(1) Вероизповеданията могат да имат местни поделения съгласно уставите си.

(2) Местните поделения се вписват в регистър от кметовете на общините според населеното място, където е седалището им, при условията на уведомителен режим, в 7-дневен срок, на основание на заявление от централното ръководство на вероизповеданието или упълномощено от него лице съгласно устава.

(3) Заявлението по ал. 2 включва:

1. съдебното решение на Софийския градски съд за регистрация на вероизповеданието и неговото централно ръководство, съответно пълномощно на лицето, упълномощено от централното ръководство;

2. удостоверение от централното ръководство за лицата, които го представлявят в съответната община, седалището и адреса на местното поделение.

(4) Кметът уведомява Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет за извършеното вписване в 3-дневен срок от вписването в регистъра.

(5) В общинската администрация се води регистър на местните поделения на вероизповеданията.

 

Чл. 20.

По решение на централното ръководство и според устава на съответното вероизповедание местните поделения могат да се регистрират като юридически лица в окръжния съд по седалището им.

 

Глава четвърта.

ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ

Чл. 21.

(1) Вероизповеданията и техните поделения, придобили статут на юридическо лице въз основа на този закон имат право на свое имущество.

(2) Имуществото на вероизповеданията може да включва право на собственост и ограничени вещни права върху недвижими вещи, плодове от стопанисването на имоти, в това число и наеми, печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа, права по Закона за авторското право и сродните му права, приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.

(3) Държавата и общините могат да отстъпват безвъзмездно на религиозните институции и техните местни поделения право на ползване върху държавни и общински имоти, както и да ги подпомагат със субсидии, предвидени в държавния или общинския бюджет.

 

Чл. 22.

Разпореждането с имуществата на вероизповеданията се урежда в техните устави.

 

Чл. 23.

(1) Регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди.

(2) Сделките по ал. 1 не са търговски по смисъла на Търговския закон.

(3) Молитвени домове, храмове, манастири, предмети и лица, свързани с богослужебната дейност, не могат да бъдат използвани за реклама от търговци по смисъла на Търговския закон без изричното съгласие на съответното вероизповедание.

 

Чл. 24.

Регистрираните вероизповедания имат право да притежават и поддържат за своя сметка гробищни паркове.

 

Чл. 25.

(1) Държавата може да подпомага и насърчава регистрираните по този закон вероизповедания за осъществяване на тяхната религиозна, социална, образователна и здравна дейност чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения при условия и по ред, определен в съответните специални закони.

(2) Когато вероизповеданията ползват преференции по ал. 1, годишните им счетоводни отчети подлежат на независим финансов одит при условията, предвидени за юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност.

(3) При констатиране на закононарушения Министерството на финансите уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия.

 

Чл. 26.

Вероизповедание, придобило статут на юридическо лице по този закон, може да създава и да участва в субекти на търговското право.

 

Чл. 27.

(1) След предварително съгласие на съответната религиозна институция могат да се създават юридически лица с нестопанска цел за подпомагане и популяризиране на определено вероизповедание, което е със статут на юридическо лице.

(2) Юридическите лица с нестопанска цел по ал. 1 нямат право да осъществяват дейност, която представлява публично практикуване на вероизповедание.

 

Чл. 28.

Разпределението на държавната субсидия за регистрираните вероизповедания се извършва с годишния закон за държавния бюджет.

 

Чл. 29.

Трудовите правоотношения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство.

 

Глава пета.

ЛЕЧЕБНИ, СОЦИАЛНИ И ОБРАЗОВАТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

 

Чл. 30.

(1) Вероизповеданията, регистрирани по реда на този закон, могат да разкриват лечебни, социални и образователни заведения.

(2) Лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията се създават и действат според действащото законодателство.

 

Чл. 31.

Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката следят за спазване на държавните изисквания при осъществяване на дейността на съответните лечебни, социални и образователни заведения на вероизповеданията.

 

Чл. 32.

Приемането в здравно или социално заведение на вероизповедание не може да се поставя в зависимост от принадлежността към съответната религиозна общност.

 

Чл. 33.

(1) Регистрираните вероизповедания с разрешение на министъра на образованието и науката могат да откриват духовни училища за свои ритуални нужди в съответствие със Закона за народната просвета.

(2) Образованието, получено в духовните училища, се приравнява към светското в съответствие със Закона за народната просвета.

(3) Регистрираните вероизповедания могат да откриват средни общообразователни училища при условията и по реда, предвидени в Закона за народната просвета за частните училища.

(4) Постъпването в училищата по ал. 1, 2 и 3 става с писмено заявление на родителите или настойниците, освен в случаите, когато обучаваният е навършил 18 години.

(5) Образователните заведения на регистрираните вероизповедания не могат да възпрепятстват предоставянето на задължителните степени на държавно образование, предвидени в Конституцията и закона.

(6) Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование.

(7) Висши духовни училища се откриват по предложение на ръководствата на регистрираните вероизповедания с разрешение на Министерския съвет.

 

Глава шеста

ДИРЕКЦИЯ "ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ"

 

Чл. 34.

Министерският съвет осъществява държавната политика в областта на правото на вероизповедание.

 

Чл. 35.

Дирекция "Вероизповедания" е специализирана администрация на Министерския съвет, която:

1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;

2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;

4. дава експертни заключения и становища, когато това е предвидено в този закон;

5. дава становища относно искане за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;

7. съблюдава за спазването на религиозните права и свободи от задължените длъжностни лица;

8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност във връзка с чл. 7 от този закон и при нужда уведомява органите на прокуратурата;

9. прави предложения пред Министерския съвет по проекта на държавния бюджет за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания, и осигурява отчетността.

 

Глава седма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

Чл. 36.

(1) Който без представителна власт осъществява дейност от името на вероизповедание, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е от 500 до 1000 лв.

 

Чл. 37.

Който препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, освен в случаите по чл. 7, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв.

 

Чл. 38.

За нарушение на разпоредбите на този закон, ако деянието не съставлява престъпление, виновното лице се наказва с глоба от 100 до 300 лв. Когато деянието е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

 

Чл. 39.

(1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от длъжностни лица на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет.

(2) Наказателните постановления се издават от директора на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет.

 

Чл. 40.

Актовете за нарушения и наказателните постановления по този закон се съставят, издават и обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.

 

Допълнителни разпоредби

 

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Вероизповедание" е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция.

2. "Религиозна общност" е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии.

3. "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

 

Преходни и Заключителни разпоредби

 

§ 2. (1) Регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията (отменен с § 8) запазват статута си на юридически лица.

(2) В едномесечен срок от влизането в сила на закона Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет предоставя на Софийския градски съд регистъра на регистрираните вероизповедания и техните устави.

(3) Съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните по ал. 1 вероизповедания с изключение на вероизповеданието по чл. 10. В този случай съдът не може да откаже вписването.

(4) Заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. Към заявлението се прилагат удостоверение за регистрацията на вероизповеданието в Софийския градски съд, съответно удостоверение, издадено от централното ръководство на вероизповеданието на лицето, което представлява местното поделение. Кметовете на общините в едномесечен срок от влизането в сила на закона предават на окръжния съд регистъра на местните поделения на вероизповеданията.

 

§ 3. Лицата, които към влизането в сила на този закон са се отделили от регистрирана религиозна институция в нарушение на утвърдения по установения ред неин устав, не могат да използват идентично наименование и да ползват или да се разпореждат с нейно имущество.

 

§ 4. (1) Въз основа на искане на регистрирано вероизповедание директорът на Дирекция "Вероизповедания" на Министерски съвет издава удостоверение относно правоприемствеността между вероизповеданието и съществували религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица в периода до 1949 г.

(2) Представителите на съответното вероизповедание внасят иска пред Софийския градски съд за установяване на правоприемственост, като представят удостоверението на директора на Дирекция "Вероизповедания" по ал. 1.

(3) Съдът се произнася с решение, което се вписва в регистъра по чл. 18.

(4) Решението може да се обжалва от други регистрирани вероизповедания по реда на Гражданския процесуален кодекс.

 

§ 5. (1) Възстановява се собствеността на вероизповеданията върху одържавени, отчуждени, конфискувани или незаконно отнети имоти на основания, посочени в Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, в отменения чл. 21 от Закона за изповеданията, в Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, в Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и в Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

(2) Възстановяването на собствеността се извършва по реда на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти с влизането в сила на този закон.

(3) За висящите дела по спорове, отнасящи се до възстановяване на собствеността на вероизповеданията, се прилагат разпоредбите на този закон със съответните препращания към другите реституционни закони.

(4) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон, не се зачита и започва да тече от деня на влизането му в сила.

(5) Когато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по ал. 1 - 4, вероизповеданията се обезщетяват по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Исканията за обезщетяване се подават от вероизповеданията в едногодишен срок от влизане в сила на този закон.

 

§ 6. В Закона за лицата и семейството (обн., ДВ, бр. 182 от 1949 г.; попр., бр. 193 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 12 от 1951 г., бр. 12 и 92 от 1952 г., бр. 15 от 1953 г.; попр., бр. 16 от 1953 г.; изм., бр. 89 от 1953 г.; бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 50 от 1961 г., ДВ, бр. 23 от 1968 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 20 от 1990 г., бр. 15 от 1994 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 81 от 2000 г.) чл. 133а се отменя.

 

§ 7. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 98 от 2001 г. и бр. 25 от 2002 г.) в § 2, ал. 1 думите "и религиозна дейност" се заменят с "и дейност, присъща на вероизповедание".

 

§ 8. Този закон отменя Закона за изповеданията (обн., ДВ, бр. 48 от 1949 г.; попр., бр. 54 от 1949 г.; изм., Изв., бр. 1 и 13 от 1951 г., ДВ, бр. 15 от 1991 г., бр. 49 от 1992 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 1992 г., изм., бр. 11 от 1998 г.).

 

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 декември 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

© KP

Trascina file per caricare
Trascina file per caricare

Law on the Religious Confessions

(Law 20 dec. 2002. ДВ. n. 120, 29 dec. 2002 ; 2005)

The National Assembly of the Republic of Bulgaria,

Confirming the right of each person to freedom of conscience and religion as well as equality before the law regardless of religious affiliation and conviction,

Emphasizing the special and traditional role of the Bulgarian Orthodox Church in the history of Bulgaria to establish and develop its spirituality and culture,

Expressing respect towards Christianity, Islam, Judaism, and other religions,

Believing in the importance of supporting mutual understanding, tolerance, and respect with regards to freedom of conscience and religion,

Adopts this Religious Denominations Act.

 

Chapter One.

General Provisions

 

Article 1

This Act establishes the right to religious freedom and its protection as guaranteed to all persons under the jurisdiction of the Republic of Bulgaria as well as the legal status of religious communities and institutions and their relations with the State.

 

Article 2

(1)The right to religious freedom is fundamental, absolute, subjective, personal, and inviolable.

(2)The right to religious freedom shall include the right of every person to freely form his or her religious beliefs and to choose, change, and worship—respectively practice freely his or her religion—individually or collectively, in public or in private, through religious worship, education, rites, and rituals.

 

Article 3

(1) No one shall be persecuted and no one’s rights shall be restricted on the grounds of religious beliefs. It shall not be permitted to restrict rights or grant privileges based on affiliation or nonaffiliation to a religious denomination.

(2) Religious beliefs shall not be grounds upon which one may refuse to fulfill one’s obligations established by the Constitution or by law.

 

Article 4

(1)Religious denominations shall be free and equal. Religious institutions shall be separate from the State.

(2)State interference in the internal organization of self-governed religious institutions shall not be permitted.

(3)The State shall provide conditions for free and unhindered exercise of freedom of religion by assisting to maintain tolerance and respect among the believers of different denominations and among believers and nonbelievers.

(4)It shall not be permitted to discriminate on religious basis.

 

Chapter Two.

Right to Religious Freedom

 

Article 5

(1) The right to religious freedom shall be exercised by forming and expressing religious beliefs, establishing or participating in a religious community, organizing community institutions, providing religious education and mentoring through dissemination of beliefs orally, in print, using electronic media, in the form of lectures, seminars, courses, programs, etc.

(2)Religious beliefs may be expressed by performing rites, rituals, and religious services.

(3) Religious beliefs are expressed in private when they are performed by a member or members of the religious community or only in the presence of persons belonging to that community, and in public—when their expression may become accessible to people who do not belong to the respective religious community.

 

Article 6

1 .The right to religious freedom shall also include the following rights:

(1)To establish and maintain religious communities and institutions that are structured and represented in a manner that their members find appropriate according to their free beliefs;

(2)To establish and maintain places of worship or religious assembly;

(3)To establish and maintain appropriate charitable or humanitarian institutions;

(4) To produce, acquire, and use, to the extent appropriate with worship purposes, materials necessary for rites and rituals of a religion or faith;

(5) To write, publish, and disseminate religious publications;

(6) To provide and receive religious education in any language of free choice;

(7) To preach or teach religion or beliefs in places that the organizations find appropriate for their purposes as well as to establish and maintain appropriate educational institutions, in compliance with the requirements of law;

(8)To collect and receive voluntary financial or other support and donations from individuals and institutions;

(9) To observe the days of rest and to respect religious holidays;

(10)To establish and maintain, in Bulgaria or abroad, relations with individuals and communities on matters of religion and faith.

2.Parents and guardians shall have the right to provide religious education to their children according to their own beliefs.

 

Article 7

(1) The freedom of religion shall not be directed against the national security, public order, public health and morals, or the rights and freedoms of persons under the jurisdiction of the Republic of Bulgaria. Other grounds for restriction of the right to religious freedom—except for those enumerated above—shall not be established.

(2) Religious communities and institutions as well as religious beliefs shall not be used for political purposes.

(3) Rights and freedoms of individuals who belong to a religious community shall not be restricted by the internal rules, rituals, and rites of the community or institution.

(4) Religious communities and institutions shall not attract individuals who are not eighteen years of age if their parents or guardians explicitly disagree.

 

Article 8

1. If the requirements of Article 7 are violated, the right to religious freedom may be restricted by:

(1)Terminating the dissemination of a particular publication;

(2)Terminating publishing activity;

(3) Restricting public events;

(4) Canceling the registration of an educational, health, or social institution;

(5) Canceling activity for six months;

(6) Canceling the legal entity status of a religious denomination.

2.The restriction procedure shall be commenced upon the request of an interested party or the prosecutor. The case shall be examined as a general civil matter before the Sofia City Court.

3.The decision of the Sofia City Court shall be subject to appeal under the standard rules and procedures for appeal.

 

Article 9

Each denomination shall be defined by its name and by the religious beliefs of the individuals comprising its religious community.

 

Article 10

(1) Eastern Orthodox is the traditional denomination in the Republic of Bulgaria. It has played a historic role in Bulgaria’s statehood and has current meaning in its political life. Its spokesperson and representative is the autocephalous Bulgarian Orthodox Church, which, under the name Patriarchy, is the successor of Bulgaria’s Exarchate and is a member of the United, Holy, Congregational, and Apostolic Church. It is led by the Holy Synod and is represented by the Bulgarian Patriarch who is a Metropolitan of Sofia.

(2) The Bulgarian Orthodox Church is a legal entity. Its structure and management are defined in its bylaws.

(3) No Act or secondary legislature shall use Paragraphs 1 and 2 as grounds to grant privileges or any advantages.

 

Article 11

(1) Relations between religious institutions and the State shall be carried out in the official Bulgarian language.

(2) A religious community may use another language, according to its traditions, to worship or perform different rituals.

 

Article 12

(1) Religious denominations may establish places for public religious worship and service in buildings or spaces that the religious institution or its local branch own or lease. Buildings of religious denominations shall be built in compliance with the Territorial Land Development Act and the secondary legislation for its implementation while taking into account the specific religious symbolism in the architectural design.

(2) Religious denominations may also organize public activities outside of their places of worship. 

 

Article 13

The confidentiality of confession is inviolable. No clergyman shall be forced to testify or disclose information about facts and circumstances that became known during confession.

 

Chapter Three.

Registration

 

Article 14

Religious communities may acquire legal entity status in compliance with the conditions and under the procedure of this Act.

 

Article 15

(1) The Sofia City Court shall register religious communities as legal entities in compliance with Chapter Forty-Six of the Civil Procedure Code.

(2) It shall not be permitted to register more than one legal entity for each religious denomination with the same name and headquarters.

 

Article 16

In connection with the registration of religious communities, the Sofia City Court may require an expert opinion from the Directorate on Religious Denominations under the Council of Ministers.

 

Article 17

The bylaws of a religious denomination must include:

(1)The name and headquarters of the religious denomination;

(2)Exposé of religious beliefs and religious practice;

(3)Structure and governing bodies of the religious denomination;

(4)Manner of selecting governing bodies, scope of their authority, and duration of their term;

(5)Individuals that may represent the religious denomination and methods of their selection;

(6)Methods of decision-making and procedures for convening meetings of the religious denomination’s governing bodies;

(7)Manner of financing and statement of property ownership;

(8) Methods of dissolution and liquidation.

 

Article 18

The Sofia City Court shall maintain a public register of religious institutions, which shall contain the following information:

(1) Judicial decision for registration;

(2)Name and headquarters;

(3) Governing bodies and representation;

(4) Names of individuals who represent the religious institution.

 

Article 19

(1) Religious denominations may create local branches according to their bylaws.

(2) Local branches are recorded in a register maintained by the county mayor over the locality where their branch’s headquarters is located, under the conditions of a notification regime, within seven days, on the basis of a statement by the central administration of the religious denomination or a person authorized by it according to its bylaws.

(3) The statement under Paragraph 2 shall include:

a)The judicial decision of the Sofia City Court for registration of the religious denomination and its central administration or, respectively, power of attorney to the person authorized by the central administration;

b) A certificate from the central administration indicating the persons who represent it in the respective county as well as the headquarters and address of the local subsection.

(4) The mayor shall notify the Directorate on Religious Denominations of the register entry within three days of registration.

(5) The county administration shall maintain a register of the religious denominations’ local branches.

 

Article 20

In compliance with the bylaws of a respective religious denomination and upon decision of its central administration, local branches may register themselves as legal entities in the district court where their headquarters are located.

 

Chapter Four.

Property and Finances

 

Article 21

(1) Religious denominations and their local branches that have acquired legal entity status based on this Act shall have the right to own property.

(2) The property of religious organizations may include: right to own real estate and limited real estate property rights; income from real estate management, including rent, profits, or dividends from participation in commercial entities or associations of commercial entities; right to own movables, including securities; copyright and related rights; income from state subsidies, donations, testamentary dispositions, and others.

(3)The State and the counties may gratuitously grant to religious institutions and their local branches the right to use state or county real estate as well as to support them with subsidies provided for in the state or county budget.

 

Article 22

Religious denominations may dispose of their property in compliance with their bylaws.

 

Article 23

(1) To meet their needs, registered religious denominations may produce and sell goods connected with their religious activities, rituals, and rites.

(2) The transactions under Paragraph 1 shall not be consider “commercial” within the meaning of the Commerce Act.

(3) Places of worship, temples, monasteries, objects, and individuals related to worship activity may not be used for advertisement purposes by “merchants,” within the meaning of the Commerce Act, without the express consent of the respective religious denomination.

 

Article 24

Registered religious denominations shall have the right to own and maintain cemeteries at their own expense.

 

Article 25

(1) The State may support and encourage religious denominations registered under this Act in their religious, social, educational, and health activities through tax, credit, and interest rate preferences, customs, and other financial and economic relief under the conditions and procedure established in the respective specialized legislation.

(2) When religious denominations use preferences under Paragraph 1, their annual financial statements are subject to an independent financial audit under the conditions established for legal entities with non-profit status, which perform a socially beneficial activity.

(3) Upon violation of this Act, the Ministry of Finance shall notify the prosecutor’s office and the state financial control authorities to perform an audit and to take further actions required by law.

 

Article 26

A religious denomination that has acquired a legal entity status under this Act may establish and participate in commercial entities.

 

Article 27

(1) After preliminary consent, a religious institution may establish legal entities with non-profit purpose to support and popularize a particular denomination that has acquired a legal entity status.

(2) Legal entities with non-profit purpose under Paragraph 1 shall not be entitled to engage in activities that represent the public practice of religion.

 

Article 28

The annual State Budget Act shall determine the amount and distribution of the state subsidy for registered religious denominations.

 

Article 29

Employment rights of clergymen and officers of religious institutions shall be determined by the religious institutions’ bylaws as well as by the employment and social legislation.

 

Chapter V.

Medical, Social, and Educational Institutions of Religious Denominations

 

Article 30

(1) Religious denominations registered under this Act may establish medical, social, and educational institutions.

(2) Medical, social, and educational institutions of religious denominations shall be established and shall act in compliance with current legal requirements.

 

Article 31

The Ministry of Health, the Ministry of Employment and Social Policy, and the Ministry of Education and Science shall oversee the activities of the medical, social, and educational institutions of religious denominations for compliance with state requirements.

 

Article 32

Admission to a medical or social institution of a religious denomination shall not depend on affiliation with the respective religious community.

 

Article 33

(1) Upon permission by the Minister of Education and Science, registered religious denominations may establish ecclesiastical schools for their own religious needs in compliance with the National Education Act.

(2) Degrees obtained in ecclesiastical schools shall be equalized to a secular decree in compliance with the National Education Act.

(3) Registered religious denominations may establish secondary schools in compliance with the requirements and procedure for private schools under the National Education Act.

(4) A written application by a parent or guardian is required for admission to schools under Paragraphs 1, 2, and 3 until the student is eighteen years old.

(5) Educational institutions of registered religious denominations shall not prevent attainment of obligatory state educational degrees as provided for in the Constitution and the law.

(6) Registered religious denominations may establish higher education institutions in compliance with the requirements and procedure of the Higher Education Act.

(7) Higher Schools of higher ecclesiastical education ecclesiastical institutions shall be established on proposal of a registered denomination’s management with the approval of the Council of Ministers.

 

Chapter six

Directorate on Religious Denominations

 

Article 34

The Council of Ministers shall implement the state policy on religious denominations.

 

Article 35

The Directorate on Religious Denominations is a specialized administration under the Council of Ministers, which shall:

(1)Coordinate the relationship between the executive branch and the religious denominations;

(2)Assist the Council of Ministers in implementing the state policy to maintain tolerance and respect among different religious denominations;

(3) Organize and manage the activity of the expert consulting committee on religious denominations’ problems;

(4)Provide expert conclusions and opinions as required by this Act;

(5) Provide opinions on requests for permission to stay in the country submitted by foreign religious ministers who are invited by the central administration of a registered religious denomination;

(6) Upon information or petition by citizens, perform audits for violations of citizens’ rights and freedoms or the rights and freedoms of their relatives that result from abuse of the right to religious freedom by third persons;

(7) Observe the compliance of state officials’ activities pertaining to religious rights and freedoms;

(8) Upon information or petition by citizens, perform audits of activities that are a potential violation of Article 7 of this Act, and, if necessary, notify the prosecutor’s office;

(9) Make proposals to the state draft budget for distribution of the state subsidy allocated to registered religious denominations and ensure its accountability.

 

Chapter seven

ADMINISTRATIVE-PENAL PROVISIONS

 

Article 36

(1) An individual who, without representative power, performs activity on behalf of a religious denomination without authorization shall be imposed a fine from BGN 100 to BGN 300.

(2)If the act is a repeated offense, the fine imposed shall be from BGN 500 to BGN 1000.

 

Article 37

Any individual who, other than on the grounds provided for in this Act, hinders the free formation or expression of religious beliefs, shall be imposed a fine from BGN 100 to BGN 300.

 

Article 38

(1) Upon violation of provisions of this Act, if the act does not constitute a criminal offense, the culpable individual is imposed a fine from BGN 500 to BGN 1,000. When the act is committed by a legal entity, it is punishable by a property sanction from BGN 500 to BGN 5,000.

(2) When insignificant cases under Paragraph 1 are committed, the offense is punishable by a fine from BGN 100 to BGN 300.

 

Article 39

(1) Violations of this Act are established by public citation issued by officials of the Directorate on Religious Denominations under the Council of Ministers.

(2) Penal orders that impose sanctions under this Act are issued by the Director of the Directorate on Religious Denominations under the Council of Ministers.

 

Article 40

Public citations and penal orders under this Act are issued and appealed under the procedure of the Administrative Violations and Penalties Act.

 

TRANSITIONAL AND FINAL PROVISIONS

 

§ 1

Under this Act:

(1) “Religious denomination” is a set of religious beliefs upon which religious rites and rituals are performed and upon which religious communities and religious institutions are formed.

(2) “Religious community” is a voluntary union of individuals to profess a particular religion, perform religious worship, religious rites, and service.

(3) “Religious institution” is a religious community registered under the Religious Denominations Act, which has a legal entity status, its own governing bodies, and bylaws.

 

§ 2

(1) Registered religious denominations under Article 6 of the Religious Denominations Act (repealed by § 8 of this Act) shall preserve their legal entity status.

(2) Within one month from this Act’s entry into force, the Directorate on Religious Denominations shall submit to the Sofia City Court the register of the registered religious denominations and their bylaws.

(3) The Court shall register ex officio and at a closed hearing the religious denominations registered under Paragraph 1 except for religious denominations under Article 10. In this case the Court shall not refuse registration.

(4) Local branches of religious denominations that exist prior to this Act’s entry into force, which are legal entities, shall be registered ex officio by the respective district court located within their headquarters upon application of the religious denomination’s central administration. The application must contain the registration certificate of the religious denomination issued by the Sofia City Court and the power of attorney to the person who represents the local branch issued by the denomination’s central administration. Within one month from this Act’s entry into force, county mayors shall provide to the district court the register of the religious denominations’ local branches.

 

§ 3

Individuals, who at the time this Act enters into force have seceded from a registered religious institution in violation of its properly adopted bylaws, shall not use an identical name or use or dispose of its property.

 

§ 4

(1) Upon request by a registered religious denomination, the Director of the Directorate on Religious Denominations under the Council of Ministers shall issue a certificate on the privity and successorship of a religious denomination or a religious, educational, or welfare legal entity that existed before 1949.

(2) Representatives of the respective religious denomination shall file civil action before the Sofia City Court to establish privity and successorship and shall submit the certificate of the Director of the Directorate on Religious Denominations issued under Paragraph 1.

(3) The Court issues a decision, which is registered in the register under Article 18.

(4) The decision may be appealed by other registered religious denominations in compliance with the appeal procedure of the Civil Procedure Code.

 

§ 5

(1) Property rights of religious denominations shall be restated to the extent that the actual property currently exists and is owned by the State, counties, state organizations, or their companies or sole proprietorships under Article 61 of the Commerce Act and to the extent the property was nationalized, taken, confiscated, or illegally transferred on grounds provided for in the Restitution of Ownership Rights to Nationalized Immovable Properties Act; in Article 21 of the repealed Religious Denominations Act; in the Act on Restitution of Ownership Rights to Some Property Taken under the Territorial and Municipality Building Act; in the Planned Building of Municipalities Act; in the Development of Municipalities Act; in the State Property and Ownership Rights Act; in the Ownership Rights and Use of Agricultural Lands Act; and in the Restitution of Ownership Rights to Forests and Forest Land Act.

(2) The restitution of ownership rights shall be exercised following the procedure of the Restitution of Ownership Rights to Nationalized Immovable Properties Act upon the entry into force of this Act.

(3)The provisions of this Act, which may refer to other restitution acts, shall be applied to pending disputes pertaining to restitution of ownership rights of religious denominations.

(4) The property restated under this Act may not be claimed by adverse possession, and a new period for holding under adverse possession shall begin upon the entry into force of this Act.

(5) When the requirements for restitution of ownership rights under Paragraph 1 through 4 are met, religious denominations shall be compensated under the procedure established in the Compensation of Owners of Nationalized Property Act. Religious denominations shall file claim for compensation within one year of this Act’s entry into force.

 

§ 6

Article 133a of the Individuals and Family Act is repealed.

 

§ 7

Article 2, para. 2 of the Non-Profit Legal Entities Act is amended by replacing the wording “religious activity” with “activity typical to a religious denomination.”

 

§ 8

This Act repeals the Religious Denominations Act (State Gazette No. 48 of 1949).

This Act was adopted by the XXXIX National Assembly on December 20, 2002 and was sealed with the official stamp of the National Assembly of the Republic of Bulgaria.

 

© KP

 

Trascina file per caricare
Trascina file per caricare