The measure is available in the following languages:
Устав на мюсюлманското изповедание в Република България 1997
ОБЩИПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. /1/ Мюслюманското изповедание е общност на граждани, изповядващи ислямската религия.
/2/ Мюслюманското изповедание се ползва от всички права и свободи, установени от Конституцията и законите на Република България наравно с другите традиционни изповедания в страната.
Чл. 2. Мюслюманското изповедание включва мюслюманската общност като обединение на гражданите, изповядващи Исляма и религиозните му институции за духовно управление.
Чл. 3. Участието на гражданите в мюслюманската религиозна общност и нейните институции в Република България се извършва доброволно на основата на еднаквост на верската им пренадлежност и на религиозните обреди.
Чл.4.Общността на мюслюманите в Република България се управлява от предвидените в този устав органи и в съответствие сдействащото българско законодателство.
Чл. 5. Мюслюманите могат да създават и да поддържат връзки с мюслюмански общности от други страни.
Чл. 6, Деловодната и счетоводната дейност на изповеданието се водят на официалния език.
II. ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МЮСЛЮМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ.
Чл. 7. Всички мюслюмани в Република България принадлежат към мюслюманското изповедание в страната, независимо от етническата им принадлежност и направлението на Исляма, към което принадлежат, и се подчиняват на ръководните органи на мюслюманското изповедание и на разпоредбите на този устав.
Чл. 8. Принадлежността към ислямската религия възниква от приемането и изпълнението на изискванията на Свещения Коран и Сунната на Мохамед (С.А.С).
Чл. 9. Изповядването на мюслюманската религия и провеждането на религиозни обряди се извършва при пълно зачитане правата на гражданите, на международната харта за правата на човека и другите международни актове и Конституцията на Република България.
Чл. 10. Главното мюфтийство, районните мюфтийства и имамите могат да ползват чужд език при извършване на религиозните си обряди.
Чл. 11. Мюслюманските религиозни обряди, молитви и празници се извършват съгласно заповедите на Великия Аллах, съдържащи се в Свещения Коран, Сунна на Мохамед (С. А. С.)
Чл. 12. Мюслюманското изповедание, като религиозна общност, и неговите институции не могат да се използват за проповядване на вражда и други антихуманни дейности.
III. СТРУТУРА
Чл. 13. Организационната структура на мюслюманското изповедание се състои от:
- Общото събрание на мюслюманите в съответното населено място или район
- Мюслюманско настоятелство;
- Районна мюслюманска конференция;
- Районен мюфтия;
- Районен мюслюмански съвет;
- Национална мюслюманска конференция;
- Главен мюфтия;
- Висш мюслюмански съвет.
IV. ОБШО СЪБРАНИЕ НА МЮСЛЮМАНИТЕ
Чл. 14. /1/ Общото събрание на мюслюманите включва не по-малко от 20 мюслюмани, навършили 18 години, живеещи на територията на населеното място или район.
/2/ Един мюслюманин има право да участва само в едно Общо събрание на мюслюманите.
Чл. 15. /1/ Общото събрание на мюслюманите се свиква най-малко един път годишно.
/2/ Общото събрание на мюслюманите се свиква от:
- мюслюманското настоятелство;
- районен мюслюмански съвет;
- по инициатива на 1/3 от мюслюманите за населени места до 1000 мюслюмани, а за населени места над 1000 мюслюмани - не по-малко от 500.
Чл. 16. /I/ Общото събрание на мюслюманите обсъжда и решава основните въпроси на изповеданието на населеното място или район.
/2/ Събранието за избор на ново Мюслюманско настоятелство се провежда в присъствието на представител на Районния мюслюмански съвет.
Чл. 17. Известието за провеждане на Общото събрание се обявява на видно място в населеното място или район най-малко 7 дни преди провеждането му, като се посочва дата, час и място.
Чл. 18. /1/ Събранието се провежда с толкова мюслюмани, колкото са се явили на насрочения ден и час, като решенията се считат за приети, ако за тях са гласували половината плюс един от присъстващите на събранието.
/2/ Решенията на Общото събрание се приемат с явно гласуване, освен ако събранието реши това да стане тайно.
V. МЮСЛЮМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО
Чл. 19. Мюслюманското настоятелство е изборен ръководен орган на Общото събрание на мюслюманите и е юридическо лице.
Чл. 20. /1/ Мюслюманското настоятелство се състои от три до седем членове, като се избира и освобождава от Общото събрание. Мандатът на мюслюманското настоятелство е 3 години.
121 Членовете на мюслюманските настоятелства трябва да отговарят на следните условия:
- да не са участвали в т. нар. "възродителния процес";
- да не са заемали ръководни длъжности в структурите на БКП и да не са били щатни или нещатни служители на ДС;
да изпълняват молитвите.
Чл. 21. Мюслюманското настоятелство има следните права и задължения:
- организира и ръководи цялостната дейност на мюслюманите в населеното място или район;
стопанисва и управлява движимите и недвижими вакъфски имоти, които му принадлежат;
строи, поддържа и ремонтира джамиите в своя район, организира събирането на средства за тази цел и ги снабдява с нотариални актове;
- съставя и приема бюджета на настоятелството за следващата календарна година и го изпраща до районния мюфтия и РМС;
- отчита изпълнението на бюджета пред Общото събрание;
- организира курсове за изучаване на Свещения Коран;
-длъжностите в мюслюманските настоятелства могат да бъдат платени. Възнагражденията се гласуват от Общото събрание на мюслюманите;
-стопанисва и управлява вакъфските имоти съгласно наредбите на ВМС и фонд "Вакъфи"
Чл. 22. " От състава на избраното настоятелство Общото събрание определя председателя, секретаря и касиера.
Чл. 23. В случаите на смърт или отсъствие, повече от 5 месеца, на член на мюслюманското настоятелство, В 15 дневен срок се насрочва избор на нов член на настоятелството.
Чл. 24. За избора на Мюслюманско настоятелство се изготвя протокол в три екзепляра:
един за районния мюслюмански съвет;
един за регистрация в общината съгласно Закона за Вероизповеданията;
- един за мюслюманското настоятелство.
Чл. 25. Председателя на Мюслюманското настоятелство ръководи, организира и отговаря за дейността на настоятелството, Той и секретаря подписват всички документи и представляват настоятелството пред другите органи и организации от страната.
Чл. 26. Всяко Мюслюманско настоятелство има кръгъл печат с надпис: "Мюслюманско настоятелство" (в кръга), а в средата "с. /гр./……..
Чл. 27. Имотите на престаналите да съществуват Мюслюмански настоятелства преминават във владение на Районното мюфтийство -Дирекция "Вакъфски имоти".
VI. ДЖАМИИ. БЛАГОТВОРИТЕЛНИ ДОМОВЕ ФОНДАЦИИ
Чл. 28. Джамията е място и сграда за извършване на религиозна дейност съгласно изискванията на Шариата.
Чл. 29. Строителство на нови джамии става с решение на Общото събрание на мюслюманите на съответното населено място или район.
Чл. 30. Благотворителната дейност на мюслюманското изповедание може да се организира чрез фондации и благотворителни фондове, регистрирани ,по ред, установен със законите на Република България.
VII. ИМАМ - ХАТИП. ВАИЗИН
Чл. 31. Всяка джамия има един имам-хатип, ваиз, мюезин.
Чл. 32. Имам-хатип може да бъде всеки мюслюманин, който е:
1. Български гражданин навършил 18 години.
2. Мъж.
3. Психически уравновесен и да няма физически недостатъци.
4. Да е грамотен и да чете свещения Коран.
5. Да познава добре ислямското вероучение.
6. Да се ползва с авторитет на честен и справедлив човек.
Чл. 33. Имама се избира от Общото събрание на мюслюманите.
Чл. 34. Реда за назначаване на имам-хатипи и ваизи се урежда с наредба, приета от Висшия мюслюмански съвет.
Чл. 35. /1/ Ваизина се назначава от Районния мюфтия и може да обслужва няколко джамии.
121 За Ваизин се назначава лице, което има необходимата подготовка и проповеднически качества.
Чл. 36. Задължения на имам-хатипите:
1. Да извършва и ръководи всички молитви в джамията;
2. Да извършва религиозни бракове;
3. Да извършва погребения.
4.Да извършва всички други видове религиозни обряди, предвидени в Шериата.
5. Да изпълнява служебните разпореждания на районните мюфтии, Главния мюфтия, както и на Висшия мюслюмански съвет.
6. Имам-хатипа не може да отсъства от района на джамията, в която е назначен без разрешение на Мюслюманското настоятелство.
7. Имам-хатипите не могат да отказват извършването на религиозни обряди, ако те не противоречат на Шериата и законите в Република България.
8. Имам-хатипа не може да извършва религиозни обряди извън района на общността, в който е назначен. Изключение се допуска с разрешение на районния мюфтия при доказана нужда.
Чл. 37. Броят на делегатите за РМК се определя от РМС. Делегатите се избират от Общото събрание на населеното място или район.
Чл. 38. Районната мюслюманска конференция се свиква по решение на РМС или по искане на 2/3 от МН в съответния район.
Чл. 39. Заседанието на Районната мюслюманска конференция е редовно, ако на него присъстват 2/3 от състава на мюслюманските настоятелства от района и решенията се вземат с обикновено мнозинство.
Чл. 40. Районната мюслюманска конференция:
1. Обсъжда работата на мюслюманските настоятелства и очертава насоките на тяхната бъдеща дейност.
2. Избира районен мюфтия.
Избира районен мюслюмански съвет на териториален и пропорционален принцип.
VIII. РАЙОНЕН МЮСЛЮМАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 41. /1/ Районният мюслюмански съвет се състои от представителите по общини и районния мюфтия.
I2I Заседанията на РМС се председателстват от районния мюфтия, който е без право на глас.
Чл. 42. /1/ Районният мюслюмански съвет координира и направлява работата на мюслюманските настоятелства в района.
/21 РМС съдейства за организиране на курсове по изучаване на Свещения Коран, подготовката и квалификацията на имамите.
/3/ Заседанията на РМС са редовни, ако на тях присъстват 2/3 от списъчния състав.
/4/ Решенията на РМС се вземат с мнозинство от 50 плюс 1 гласа от списъчния състав.
Чл. 43. Районният мюслюмански съвет:
1. Координира и направлява работата на мюслюманските настоятелства в района.
2. Организира курсове по изучаване нa Свещения Коран, подготовката и квалификацията на имамите.
Утвърждава по предложение на районния мюфтия Директор "Вакъфи".
IХ. РАЙОННИ МЮФТИЙСТВА И МЮФТИИ
Чл. 44. Страната се дели на следните районни мюфтийства: София, Разград, Шумен, Добрич, Кърджали, Пловдив, Смолян, Айтос, Плевен, Гоце Делчев. Териториалния обхват на районните мюфтийства се определя от ВМС Районните мюфтийства са юридически лица.
Чл. 45. По решение на ВМС могат да бъдат разкривани и закривани районни мюфтийства.
Чл. 46. Районните мюфтии се избират от Районната мюслюманска конференция за срок от 3 години.
Чл. 47. Кандидатите за районни мюфтии трябва да са завършили висше или полувисше образование. По изключение могат да кандидатстват и лица със средно духовно образование или притежаващи необходимата религиозна подготовка. Те трябва да се ползват с добро име. да не са осъждани за умишлени престъпления, да не са заемали ръководни длъжности в БКП, да не са били щатни или нещатни служители в ДС, да не са участвали в т.нар. "възродителен процес".
Чл. 48. По решение на ВМС мандатът на районния, мюфтия може да бъде преждевременно прекратен при груби нарушения на Шериата, настоящия устав или закона.
Чл. 49. Районният мюфтия представлява Районното мюфтийство.
Чл. 50. Районният мюфтия:
1. Организира, ръководи и представлява районното мюфтийство.
2. Издава фетви и разяснения по мюслюманските религиозни обряди, които са задължителни за мюслюманите.
3. Ръководи и контролира правилното и законосъобразно функциониране на мюслюманските настоятелства в своя район.
4. Назначава и уволнява имамите, ваизите и другите служители в районното мюфтийство.
5. Утвърждава състава на мюслюманските настоятелства в района, съгласувано с РМС.
6. Контролира законосъобразното стопанисване на вакъфските имоти.
7. Внася предложения за търсене на отговорност на имами пред ВМС.
Чл.51. Районните мюфтийства имат печат с надпис: "Районно мюфтийство" и в средата: "гр............... "
X. НАЦИОНАЛН КОНФЕРЕНЦИЯ
Чл. 52. НК е Върховен ръководен орган на мюслюманското изповедание в Република България и се свиква най-малко веднъж на 3 години:
-по решение на ВМС;
-по искане на 2/3 от районните мюфтии след съгласуване с РМС.
Чл. 53. Делегатите за НК се избират по териториален и пропорционален принцип по нормативи, одобрени от инициаторите, по чието искане се предизвиква НК.
Чл. 54. Решението за свикване, датата и мястото на НК се оповестяват най-малко 30 дни преди провеждането в средствата за масова информация.
Чл. 55. Националната конференция:
1. Приема и изменя устава на мюслюманското изповедание.
2. Приема отчета за дейността на ВМС.
3. Избира:
а) главен мюфтия;
б) председател на ВМС;
в) Висш мюслюмански съвет.
4 Взема решение за начина на гласуване.
Националната мюслюманска конференция е редовна, ако присъстват 2/3 от настоятелствата. Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
XI. ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО
Чл. 56. Главно мюфтийство е централен орган на мюслюманите.в Република България със седалище гр. София. Състои се от главен мюфтия, председател на Висшия мюслюмански съвет и Висш Мюслюмански съвет.
Чл. 57. Главният мюфтия е духовен водач на мюслюманите и представлява тяхната общност в страната и чужбина.
Чл. 58. Главният мюфтия се избира от Национална конференция за срок от 3 години.
Чл. 59. За главен мюфтия могат да кандидатстват мюслюманите - български граждани с висше духовно образование, лица с високи нравствени качества, които не са осъждани за умишлени престъпления, не са били щатни или нещатни служители на ДС, не са заемали ръководна длъжност в структурите на БКП и не са участвали в т.нар. "възродителен процес".
Чл. 60. Задълженията на главния мюфтия са:
1. Да ръководи чрез управленчески структури мюфтииствата и мюслюманските настоятелства.
2. Да сключва трудови договори със служителите в Главно мюфтийство.
3. В своята работа главния мюфтия се ръководи от правилника за организация на дейността на Главното мюфтийство приет от Висшия мюслюмански съвет.
Чл. 61. До избирането на нов главен мюфтия, стария мюфтия има всички правомощия, произтичащи от този устав.
Чл. 62. Кореспонденцията и финансовите дела на Главно мюфтийство се водят от канцелария сперсонал, предвиден в щата му.
Чл. 63. В началото на всяка календарна година Главно мюфтийство изготвя отчет на бюджета за предстоящата година и ги внася във Висшия мюслюмански съвет до 30 ноември същата година.
Чл. 64. Главно мюфтийство има кръгъл печат с надпис "Главно мюфтийство - София" и по средата "Република България".
ХII. ВИСШ МЮСЛЮМАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 65. Висшият мюслюмански съвет е висшият орган на мюслюманите в Република България, който управлява дейността на изповеданието между Националните конференции. Съветът включва главния мюфтия, председателя на ВМС, районните мюфтийства и членовете към районните мюфтийства, избрани на Национална конференция.
Чл. 66.До попълване състава на ВМС избраните от Националната конференция членове изпълняват изцяло функциите на ВМС.
Чл. 67. Висшият мюслюмански съвет се ръководи от неговия председател. При отсъствие на председателя ВМС избира от своя състав негов заместник.
Чл. 68. Висшият мюслюмански съвет провежда заседания най-малко веднъж на 2 месеца.
Чл. 69. Висшият мюслюмански съвет се свиква на заседание от председателя на ВМС.
Чл. 70. Заседанията на Висшия мюслюмански съвет са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете му.
Чл. 71. Съобщението за свикване на ВМС се изпраща до всички членове в 10 дневен срок преди заседанието му, като се посочва датата на провеждането и дневния ред.
Чл. 72. Висшият мюслюмански съвет има кръгъл печат с надпис: '"Висш мюслюмански съвет" и в средата: "София, Република България".
Чл. 73. ВМС изготвя план-програма за дейността на Главно мюфтийство и неговите подразделения. Обсъжда предложенията на Главното и районните мюфтийства и взема решения по тях.
Чл. 74. Издава фетви а указания по религиозните въпроси.
Чл. 75. Разглежда и дава становище на въпроси, сведени от главния и районните мюфтии.
Чл. 76. Изготвя и приема правилник за вътрешното устройство на Главно мюфтийтво и районните мюфтийства и взема решения за назначаване и освобождаване на персонала.
Чл. 77. ВМС привежда настоящия устав в съответствие с настъпилите законови промени в страната, при което решенията се вземат с 2/3 мнозинство.
Чл. 78. ВМС при необходимост разкрива и закрива районни мюфтийства с 2/3 мнозинство.
Чл. 79. Членовете на ВМС към новоразкритите районни мюфтийства се избират на съответната Районна конференция.
Чл. 80. ВМС взема решения за разкриване и закриване на мюслюмански училища и институти, съгласувано със съответния РМС.
Чл. 81. ВМС взема решения за назначаването и освобождаването на управленческия и преподавателския състав на мюслюманските училища и институти.
Чл. 82. ВМС взема решения за издаване, превеждане и разпространение на религиозна литература.
Чл. 83. ВМС издава периодични издания и организира радио-телевизионни предавания и публикации.
Чл. 84. ВМС следи и начертава основните насоки за управляване, възстановяване и съхраняване на вакъфските имоти.
Чл. 85. Следи за изпълнението на устава.
Чл. 86. Утвърждава бюджетите на Главно мюфтийство, районните мюфтийства и фонд "Вакъфи".
Чл. 87. ВМС утвърждава правилник за дейността на Дирекция "Вакъфи".
Чл. 88. Утвърждава правилник за дейността на бюджетно-ревизионната комисия.
Чл. 89. При обективна невъзможност главният мюфтия и председателят на ВМС да изпълняват своите функции, смъртен случай или оставка, ВМС насрочва извънредна Национална конференция.
Чл. 90. Началник-отделите и ръководителите на направления, и служителите в службите на Висшия мюслюмански съвет се утвърждават от ВМС и се назначават от неговия председател.
XIII. КОНТРОЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ
Чл. 91. Контролно-ревизионната комисия и нейния председател се избират от Националната конференция с явно гласуване за срок от 3 години. Тя се състои от председател и четирима членове, специалисти по финансово-стопаиски въпроси, лица неосъждани и ползващи се с авторитет сред мюслюманите.
Чл. 92. Контролно-ревизионната комисия (КРК):
1. Проверява: правилното отразяване в счетоводните и други документи на всички приходи и разходи.
2. Проверява периодично финансовото и материалното състояние, отчетността на всички звена.
3. Проверява материалните ценности, които притежава изповеданието.
Следи за законността и правилното прилагане на различните правилници, наредби и други касаещи финансово-стапанската дейност на мюслюманското изповедание.
XIV. ПРЕЦЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ МЮСЛЮМАВСКИ СЪВЕТ
Чл. 93. Висшият мюслюмански съвет се представлява пред държавни обществени органи и организации и пред международните организации от негоlия председател.
Чл. 94. Председателят на ВМС се избира пряко от НК за срок от три години. Могат да кандидатстват мюслюманите - български граждани, които не са осъждани за умишлени престъпления, лица с високи нравствени качества, не са били щатни или нещатни служители на ДС, не са заемали ръководна длъжност в структурите на БКП и не са участвали в т.нар. "възродителен процес".
Чл. 95. Висшият мюслюмански съвет се председателства и ръководи от председателя на ВМС.
ХV. ВАКЪФИ
Чл. 96. Вакъфи са Всички движими и недвижими имоти, собственост на мюслюманското изповедание. Те се управляват от мюслюманското настоятелство, в чийто район се намира местонахождението им.
Чл. 97. Спорове относно управлението на Вакъфите се решават от фонд "Вакъфи" и ВМС.
Чл. 98. Продажба, дарение или ипотека на Вакъфски имоти не се допуска. Мюслюманскшпе настоятелства могат да извършват замени след разрешение на ВМС.
Чл. 99. Мюслюманските настоятелства стопанисват и управляват поверените им вакъфски имоти. Те могат да ги отдават под наем да ги застрояват и облагородяват според разпоредбите на фонд "Вакъфи".
Чл. 100. Всички завещания, дарения и други благотворителни дейности се оповестяват пред населението и се включват в специалния бюлетин на Главното мюфтийство.
Чл. 101. /1/ фонд "Вакъфи" е юридическо лице, чиято основна цел е организирането на стопанстването на вакъфските имоти и финансово-стопанската дейност на мюслюманското изповедание в Република България.
121 фондът се управлява от изпълнителен директор, който се избира от ВМС и се отчита пред него.
/3/ Дейността на фонда се организира и осъществява въз основа на специален правилник, утвърден от ВМС.
Чл. 102. Средствата за фонд "Вакъфи" се набират от:
1. Отчисления от бюджетите на мюслюманските настоятелства, които се определят от ВМС.
2. Дарения, завещания и други благотворителни дейности.
3.Приходи от фондации и благотворителни организации
4. Стопанска издателска дейност.
Чл. 103. Средства от фонд "Вакъфи" се изразходват за:
1. Подпомагане бюджета на Главното мюфтийство.
2. финансиране на висши и средни мюслюмански училища.
3.Обучение на студенти и ученици в наши и чуждестранни учебни заведения.
4.Организиране на религиозни, културно-просветни и други мероприятия.
5.Ремонтиране и поддържане на училища, джамии и месджиди и други имоти.
6. Създаване и разширяване на издателски център.
Чл. 104. фонд "Вакъфи" може , да учредява или да участва в търговски дружества и предприятия определени за приватизация, фондации и банки, да инвестира в страната и чужбина, да открива представителства и да участва в дружества с местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина.
Чл. 105. Бюджетът на Главното мюфтийство, районните мюфтийства, мюслюманските настоятелства и на ислямските учебни заведения се съставят по правила, утвърдени от ВМС
Чл. 106. За всяка бюджетна година, която трябва да съвпада с републиканската бюджетна година, настоятелството изготвя проект за приходите и разходите, който се одобрява от Общото събрание на всички мюслюмани и е неделима част от бюджета на районните мюфтийства.
Чл. 107. Районното мюфтийство, съгласувано с фонд "Вакъфи" утвърждава годишните бюджети на мюслюманските настоятелства. Най-късно до 30 ноември то информира ВМС за утвърдените бюджети.
Чл. 108. По предложение на съответния районен мюфтия ВМС може да извършва промени в бюджетите, както и да прехвърля суми от едно перо в друго.
Чл. 109. Всички приходо-разходни операции по изпълнение на бюджета се извършват от главния мюфтия в съответствие с нормативните актове.
Чл. 110. Всички приходи трябва да се отразяват в счетоводния баланс. Вземанията трябва да се събират на време и да се внасят в съответната банка или спестовна каса.
Чл. 111. Не могат да се извършват разходи без подписите на председателя и секретаря на мюслюманското настоятелство.
Извършените разходи трябва да бъдат отчитани с разходо-оправдателни документи, редовно оформени, подписани и подпечатани.
Чл. 112. Районните мюфтийства представят всяка година проект за бюджети и отчети за изпълнението им пред Главното мюфтийство, което подготвя бюджета на мюслюманското изповедание.
Чл. 113. Средства на Главното мюфтийство се набират от:
1. Отчисленията от бюджетите на мюслюманските настоятества и фонд "Вакъфи".
2. Дарения и вноски от фондации и благотворителни дружества.
3. Държавния бюджет.
4. Стопанска дейност.
Чл. 114. Всички действия по изпълнение на бюджетите се извършват в съответствие със Закона за счетоводството и други действащи нормативни актове.
ХVII. ПРИХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 115./1/ До три месеца след приемането на този устав от конференцията на мюслюманите в Република България и утвърждаването му съгласно ЗИ и ЗЛС се провеждат районни конференции, на които се избират районни мюслюмански съвети и районни мюфтии.
121 Новоизбраните районни мюфтии се включват във ВМС като равноправни негови членове..
Чл. 116. До пълното допълване на ВМС функциите му се осъществяват от главния мюфтия и членовете на ВМС, избрани на конференцията на мюслюманите в Република България.
Чл. 117. При необходимост ВМС може временно да назначава районни мюфтии и настоятелства в срок до три месеца.
Чл. 118. Този устав е приет на 23.10.1997 г. от Националната конференция на мюслюманите в Република България и влиза в сила след утвърждаването му от Министерски съвет, като отменя всички предходни устави.
©KP