Print Friendly

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

УСТАВ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

София, 20.03.2005 г.

Раздел 1

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Мюсюлманското изповедание е общност на граждани, изповядващи ислямската религия.

(2) Мюсюлманското изповедание се ползва от всички права и свободи, установени с Конституцията и законите на Република България, наравно с другите традиционни изповедания в страната.

Чл. 2. Мюсюлманското изповедание включва мюсюлманската религиозна общност като обединение на всички граждани, изповядващи Исляма и религиозната му институция за духовно управление.

Чл. 3. Участието на гражданите в мюсюлманската религиозна общност и нейните институции в Република България е доброволно и на основата на еднаквост на верската им принадлежност и на религиозните обреди.

Чл. 4. Общността на мюсюлманите в Република България се управлява от предвидените в този устав органи, в съответствие с разпоредбите по-долу, както и в съответствие с другите вътрешни актове на изповеданието и на действащото българско законодателство.

Чл. 5. Мюсюлманите могат да създават и поддържат връзки с мюсюлманските общности и от други страни.

Чл. 6. (1) Мюсюлманското изповедание е юридическо лице по смисъла на закона за вероизповеданията.

(2) Наименованието на Мюсюлманското изповедание е „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ”.

Чл. 7.(1) Седалището и адресът на управление на изповеданието е: гр. София, ул. „Братя Миладинови” № 27.

(2) Районните мюфтийства в Република България са в градовете: София, Плов¬див, Кърджали, Смолян, Айтос, Шумен, Добрич, Разград, Крумовград, Хасково, Плевен и Гоце Делчев.

Чл. 8. (1) Убеждението на мюсюлманското изповедание се заключава до шестте условия на вярата:

Вяра в Аллах;

Вяра в меляикета /ангелите/;

Вяра в посланията на Аллах;

Вяра в пророците на Аллах;

Вяра в съдния ден;

Вяра в съдбата.

(2) Богослужебната практика (ибадета) на изповеданието се основава на петте стълба на Исляма:

1. Засвидетелстване, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем, е Негов раб и пратеник

2. Извършване на петкратните ежедневни молитви намаз;

3. Даване на зекят;

4. Говеене през месец рамазан;

5. Извършване на поклонението хадж на онзи, комуто е по силите.

Чл. 9. Деловодната и счетоводната дейност на мюсюлманското изповедание се водят на официалния език. При извършване на богослужебната практика /ибадета/ и на различните ритуали, може да се използва друг език според традицията на мюсюлманското изповедание

Раздел 2

ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ

Чл. 10. Всички мюсюлмани в Република България принадлежат към мюсюлманското изповедание в страната, независимо от етническия им произход и направлението на Исляма, към което се числят и се подчиняват на разпоредбите на този устав, на другите вътрешни актове на изповеданието, както и на ръководните му органи.

Чл. 11. Принадлежността към ислямската религия възниква от приемането и изпълнението на изискванията на Свещения Коран и Сунната на пророка Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем.

Чл. 12. Изповядването на ислямската религия и провеждането на религиозни обреди се извършва при пълно зачитане на правата на гражданите, на международната харта за правата на човека и другите международни актове и Конституцията на Република България.

Чл. 13. Практикуването на религиозните обреди се извършват от мюсюлманите съгласно правилата на Свещения Коран – словото на Всевишния Аллах и Сунната на пророка Мухаммед, саллелаху алейхи ве селлем.

Чл. 14. Мюсюлманското изповедание, като религиозна общност и неговите институции не могат на се използват за проповядване на расова, верска или етническа вражда и на други антихуманни дейности.

Раздел 3

СТРУКТУРА И ОРГАНИ НА ИЗПОВЕДАНИЕТО

Чл. 15. Ръководните и контролните органи на мюсюлманското изповедание са както следва:

А. Ръководни органи:

1. Национална мюсюлманска конференция.;

2. Висш мюсюлмански съвет;

3. Главен мюфтия;

4. Главно мюфтийство;

5. Районна мюсюлманска конференция;

6. Районен мюсюлмански съвет;

7. Районен мюфтия;

8. Районно мюфтийство;

9. Общо събрание на мюсюлманите в съответното населено място или район на населено място;

10. Мюсюлманско настоятелство;

Б. Контролни органи:

1. Контролно- ревизионна комисия.

2. Районна контролно - ревизионна комисия;

3. Контролно - ревизионна комисия на мюсюлманско настоятелство;

Раздел 3

Глава 1

НАЦИОНАЛНА МЮСЮЛМАНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл. 16. Националната мюсюлманска конференция е върховен ръководен орган на мюсюлманското изповедание в Република България и се свиква веднъж на 4 /четири/ години:

1. от Висшия мюсюлмански съвет, или

2. от най-малко 2/3 от общия брой на мюсюлманските настоятелства в страната, по решение на техните общи събрания.

Чл. 17. Решението за свикване, датата, часът и мястото на Националната мюсюлманска конференция се оповестяват в два национални ежедневника най-малко 30 /тридесет/ дни преди провеждането й. Препис от решението се изпраща до всички Районни мюфтии и Районни мюсюлмански съвети.

Чл. 18. Делегати на Националната мюсюлманска конференция са:

1. избираните от Районните мюсюлмански конференции.

2. членовете на Висшия мюсюлмански съвет и Контролно-ревизионната комисия са делегати по право.

Чл. 19. Националната конференция:

1. приема, изменя и допълва устава на мюсюлманското изповедание.

2. приема отчета за дейността на Главния мюфтия, Висшия мюсюлмански съвет и Контролно-ревизионната комисия.

3. избира Главен мюфтия

4. избира Председател и членове на Висшия мюсюлмански съвет

5. избира Контролно-ревизионна комисия /КРК/

6. взема решение за начина на гласуване

Чл. 20. Националната мюсюлманска конференция е редовна, ако при¬съст¬ват най-малко 2/3 от общия брой на делегатите. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите, освен ако за някое от ре¬ше¬нията в този устав не е предвидено друго.

Раздел 3

Глава 2

ВИСШ МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ

Чл. 21. Висшият мюсюлмански съвет е колективен орган на мюсюлманите в Република България, който взема решения за дейността на мюсюлманското изповедание между националните конференции и се избира за срок от 4/четири/ години.

Чл. 22. (1) Висшият мюсюлмански съвет се състои от Председател и членове, като Главният мюфтия, Районните мюфтии и Ректорът на Висшия ислямски институт са членове на съвета по право. За членове на състава на съвета се избират лицата, предложени за членове от Районните мюсюлмански конференции по реда на настоящия устав, като всяка районна конференция предлага членове на съвета, съобразно броя на регистрираните мюсюлмански настоятелства в съответния район, както следва :

1. Районна мюсюлманска конференция с брой на регистрирани мюсюлмански настоятелства в района до 150, включително, предлага един член на съвета;

2. Районна мюсюлманска конференция с брой на регистрирани мюсюлмански настоятелства в района над 150 предлага двама членове на съвета;

(2) В случай че предложеното за член на Висшия мюсюлмански съвет лице не бъде избрано и съответната районна конференция не е посочила втори кандидат за членското място, съставът на съвета се попълва по предложение на Главния мюфтия.

Чл. 23. Членове на Висшият мюсюлмански съвет могат да бъдат български граждани, които:

1. притежават високи нравствени качества

2. не са осъждани за престъпления общ характер.

Чл. 24. Висшият мюсюлмански съвет:

1. изготвя правилник за своята работа и дейност;

2. приема и одобрява бюджетите на Главно мюфтийство, Районните мюфтийства, Мюсюлманските настоятелства, назначени по реда на чл. 66 от устава и контролира изпълнението им;

3. изготвя план-програма за дейността на Главно мюфтийство и неговите подразделения;

4. избира и назначава комисии и други помощни органи в съответствие с разпоредбите на този устав.

5. изготвя и приема правилници за вътрешното устройство на Главното мюфтийство и Районните мюфтийства, както и други пра¬вил¬ни¬ци, предвидени в устава;

6. при необходимост разкрива и закрива Районни мюфтийства, като за целта е необходимо наличието на не по-малко от 40 Мюсюлмански настоятелства.

7. взема решения за разкриване и закриване на мюсюлмански училища и институти;

8. взема решения за назначаването и освобождаването на Ректора на Висшия ислямски институт и директорите на средните общообразователни духовни училища

9. контролира издаването на религиозна литература;

10. одобрява предложенията за организиране на курсове по изучаване на Свещения Коран, курсове по религия и подготовка и квалификация на имамите, както и разкриването на лечебни и социални заведения.

11. приема правилник за дейността на фонд “Вакъфи”

12. одобрява предложенията на директора на фонд “Вакъфи” за сключване на договори за ползване или отдаване под наем на вакъфски имоти, както и за сключване на договори за съвместна дейност.

13. взима решение по чл.29, чл.37, чл.56 от този устав и назначава временно изпълняващ длъжността до провеждане на съответната конференция.

14. приема отчетите на Контролно-ревизионната комисия.

15. Избира по предложение на Главния мюфтия заместник главен мюфтия.

Чл. 25. Заседанията на Висшия мюсюлмански съвет са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство при явно гласуване.

Чл. 26. За Председател на Висшия мюсюлмански съвет може да бъде избран български гражданин, който:

1. притежава висше образование;

2. притежаващ високи нравствени качества;

3. притежава необходимата религиозна подготовка;

4. не е осъждан за престъпления от общ характер;

5. не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 27. (1) Висшият мюсюлмански съвет се председателства от неговия Председател, който се избира от националната кон¬фе¬рен¬ция за срок от 4 /четири/ години.

(2) При отсъствие Председателя писмено упълномощава член на Висшия мюсюлмански съвет, който да го замества.

(3) В случай, че отсъствието е за срок повече от 3 /три/ месеца Висшия мюсюлмански съвет пристъпва към избор измежду своите членове на временно изпълняващ длъжността до провеждането на Национална мюсюлманска конференция.

Чл. 28. Висшият мюсюлмански съвет се представлява пред държавни и обществени органи и организации в и извън страната от неговия Председател.

Чл. 29. (1) Председателят на Висшия мюсюлмански съвет може да бъде освободен предсрочно от съвета, преди изтичане на мандата му:

1.при нарушаване на устава и на други актове на мюсюлманското изповедание;

2. при извършване на престъпление от общ характер.

3. при извършване на финансови злоупотреби с имущество на изповеданието.

4. в случаите на невъзможност по обективни причини да изпълнява за повече от 3 /три/ месеца функциите си.

(2) При смърт.

Чл. 30. Решението за освобождаване от длъжност може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Контролно-ревизионната комисия.

Чл. 31. Председателят на Висшия мюсюлмански съвет:

1. подготвя дневния ред за заседанията. съобщението за свикване на висшия мюсюлмански съвет се изпраща до всички членове 7 /седем/ дни преди заседанието му, като се посочва денят, часът, мястото на провеждането и дневния ред.

2. ръководи заседанията на Висшия мюсюлмански съвет съгласно правилника за неговата работа;

3. следи за законосъобразността на решенията на Висшия мюсюлмански съвет;

4. следи за изпълнение на взетите решения;

5. подготвя и представя в писмен вид взетите решения на членовете на Висшия мюсюлмански съвет;

6. приема жалби от структурите на изповеданието.

7. при осъществяване на дейността си ползва кръгъл печат с надпис по овала „Мюсюлманско изповедание”, а в средата “Главно мюфтийство”, град София.

Раздел 3

Глава 3

ГЛАВЕН МЮФТИЯ. ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО

Чл. 32. Главният мюфтия е духовния водач на мюсюлманите в Република България и представлява Мюсюлманското изповедание в страната и чужбина.

Чл. 33. Главният мюфтия се избира от Националната мюсюлманска конференция за срок от 4/четири/ години.

Чл. 34. За Главен мюфтия може да бъде избран български гражданин, който:

1. притежава висше духовно образование;

2. притежаващ високи нравствени качества;

3. притежава необходимата религиозна подготовка;

4. не е осъждан за престъпления от общ характер;

5. не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 35. Кандидатите за Главен мюфтия представят необходимия набор документи в комисия, определена от ВМС в 14 /четиринадесет/ дневен срок преди провеждането на Националната мюсюлманска конференция. Комисията се произнася по обстоятелствата от предходния член с доклад пред ВМС в 7 /седем/ дневен срок преди провеждането на Националната мюсюлманска конференция.

Чл. 36. (1) Главният мюфтия:

1. организира и ръководи структурите на мюсюлманското изповедание.

2. сключва трудови договори със служители в Главно мюфтийство, Районните мюфтии, директорите на средните общообразователни духовни училища и Ректора на Висшия ислямски институт.

3. в своята работа Главният мюфтия се ръководи от приетите правилници за дейността на Мюсюлманското изповедание от Висшия мюсюлмански съвет.

4. по предложение на Главният мюфтия, Висшият мюсюлмански съвет одобрява броя на заместник-главните мюфтии.

5. по предложение на Главният мюфтия, Висшият мюсюлмански съвет определя кой от заместник-главните мюфтии да упражнява функциите му при невъзможност да ги осъществява за не повече от 3/три/ месеца.

6. Главният мюфтия внася доклади за срещите и резултатите от посещенията си в чужбина пред Висшия мюсюлмански съвет .

(2) При осъществяване на дейността си ползва кръгъл печат с надпис по овала „Мюсюлманско изповедание”, а в средата “Главно мюфтийство”, град София.

Чл. 37. (1) Главният мюфтия може да бъде освободен предсрочно от Висшия мюсюлмански съвет преди изтичане на мандата му:

1. при нарушаване на устава и на други актове на мюсюлманското изповедание;

2. при извършване на престъпление от общ характер.

3. при извършване на финансови злоупотреби с имущество на изповеданието.

4. в случаите на невъзможност по обективни причини да изпълнява за повече от 3 /три/ месеца функциите си.

(2) При смърт.

Чл. 38. Решението за освобождаване от длъжност може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред КРК.

Чл. 39.(1) Главно мюфтийство е администрация, която подпомага дейността на Главния мюфтия и Висшия мюсюлмански съвет. Дейността на администрацията се организира и ръководи от Главен секретар.

(2) Структурата и щатното разписание на Главно мюфтийство се приемат от Висшия мюсюлмански съвет по предложение на Главния мюфтия.

Чл. 40. За Главен секретар е назначаемо лице, което:

1. притежава висше образование;

2. притежава необходимия управленски и административен опит;

3. неосъждано за престъпление от общ характер;

4. не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 41. (1) Главният секретар изготвя годишния отчетен доклад за дейността на Главно мюфтийство до Главния мюфтия, който го внася за одобрение от Висшия мюсюлмански съвет .

(2) Главният секретар съхранява и полага печата на Главно мюфтийство.

Раздел 3

Глава 4

РАЙОННА МЮСЮЛМАНСКА КОНФЕРЕНЦИЯ

Чл. 42. Районната мюсюлманска конференция е ръководен орган на мюсюлманите към съответния административно-териториален район на мюфтийството, тя се свиква и провежда преди Националната конференция веднъж на 4/четири/ години.

Чл. 43. Районната мюсюлманска конференция се свиква по решение на Висшия мюсюлмански съвет, чрез изпращане на препис от същото до Районния мюфтия и председателите на Мюсюлманските настоятелства в съответния район най-малко 30/тридесет дни/ преди датата на конференцията. Решението съдържа, деня, часа, мястото и дневния ред на конференцията, както и броя на делегатите, също и броя на делегатите, които ще се изберат за Националната конференция. Членовете на Районния мюсюлмански съвет и Районната Контролно-ревизионна комисия са делегати по право.

Чл. 44. Районната мюсюлманска конференция е редовна, ако на нея присъстват най-малко 2/3 от избраните делегати към съответния административно-териториален район на мюфтийството, като решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 45. Районната мюсюлманска конференция:

1. приема отчетния доклад на Районния мюфтия, Районния мюсюлмански съвет и Районната Контролно-ревизионна комисия.

2. обсъжда работата на Мюсюлманските настоятелства в района и очертава насоките за тяхната бъдеща дейност.

3. избира Районен мюфтия

4. избира Районен мюсюлмански съвет.

5. избира Районната Контролно-ревизионна комисия.

6. предлага членове на Висшия мюсюлмански съвет, които да бъдат избрани на Националната конференция.

7. избира делегати за Национална конференция.

Чл. 46. Решенията на Районната конференция се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, при явно гласуване, освен ако конференцията не реши гласуването да е тайно.

Раздел 3

Глава 5

РАЙОНЕН МЮСЮЛМАНСКИ СЪВЕТ

Чл. 47. Районният мюсюлмански съвет е колективен орган на мюсюлманите към съответното Районно мюфтийство, който се състои от най-малко 5/пет/ члена, и се избира за срок от 4/четири/ години. Районният мюфтия и члена (членовете) на Висшия мюсюлмански съвет, предложен от Районната мюсюлманска конференция, са членове по право.

Чл. 48. Членовете на Районния мюсюлмански съвет трябва да отговарят на следните условия:

1.Да се ползват с добро име сред мюсюлманите

2. Да не са осъждани за престъпления от общ характер.

3. Председателят на Районния мюсюлмански съвет е Районния мюфтия

Чл. 49. Заседанията на Районния мюсюлмански съвет се свикват от неговия Председател, чрез отправяне на писмени покани до членовете му. Поканата съдържа деня, часа, мястото и дневния ред на заседанието.

Чл. 50. Заседанията на Районния мюсюлмански съвет са редовни, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете. Решенията се вземат с обикновено мнозинство при явно гласуване.

Чл. 51. Районният мюсюлмански съвет:

1. координира и направлява дейността на Мюсюлманските настоятелства в района

2. предлага на Висшия мюсюлмански съвет организиране на курсове по изучаване на Свещения Коран, курсове по религия и подготовка и квалификация на имамите по предложение на Районния мюфтия и разкриването на лечебни и социални заведения.

3. одобрява бюджетите на Мюсюлманските настоятелства.

4. създава и назначава комисии за подпомагане на дейността си, с председател на комисията-член на Районния мюсюлмански съвет.

5. следи за изпълнение на решенията на Висшия мюсюлмански съвет, както и за спазването на устава.

6. приема жалби и сигнали

7. определя щатното разписание на Районното мюфтийство, по предложение на Районния мюфтия.

8. съгласува състава на Мюсюлманските настоятелства по чл.66, предложени от Районния мюфтия и ги внася за одобрение от Висшия мюсюлмански съвет .

9. приема отчетите за дейността на Районната контролно-ревизионна комисия.

Раздел 3

Глава 6

РАЙОНЕН МЮФТИЯ. РАЙОННО МЮФТИЙСТВО

Чл. 52. Районният мюфтия представлява мюсюлманите от съответното Районно мюфтийство и се избира от Районна мюсюлманска конференция за срок от 4/четири/ години.

Чл. 53. Кандидатите за Районен мюфтия трябва да имат необходимата религиозна подготовка. Да се ползват с добро име, и да не са осъждани за престъпления от общ характер. Да не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, да не е участвал в тъй наречения “Възродителен процес” и да не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 54 .Кандидатите за Районни мюфтии представят необходимия набор документи в комисия, определена от Висшия мюсюлмански съвет в 14 /четиринадесет/ дневен срок преди провеждането на Районната мюсюлманска конференция. Комисията се произнася по обстоятелствата от предходния член с доклад пред Висшия мюсюлмански съвет в 7/седем/ дневен срок преди провеждането на конференцията.

Чл. 55. (1)Районният мюфтия:

1. организира, ръководи и представлява Районното мюфтийство.

2. ръководи и контролира провеждането на религиозната дейност в съответните Мюсюлмански настоятелства.

3. сключва и прекратява договорите със служителите на Районното мюфтийство.

4. сключва и прекратява договорите на имамите и ваизите към Районното мюфтийство.

5. предлага състава на Мюсюлманските настоятелства по чл.66 на Районния мюсюлмански съвет за съгласуване.

6. районният мюфтия предлага на Районния мюсюлмански съвет организирането на курсове по изучаване на Свещения Коран, курсове по религия и подготовка и квалификация на имамите, както и разкриването на лечебни и социални заведения.

7. районният мюфтия не може да напуска пределите на страната без предварителното съгласие на Главния мюфтия при и по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) При осъществяване на дейността си Районният мюфтия ползва кръгъл печат с надпис по овала „Мюсюлманско изповедание”, а в средата “Районно мюфтийство”, град……..

Чл. 56.(1) Районният мюфтия може да бъде освободен предсрочно от ВМС, по предложение на Главния мюфтия, преди изтичане на мандата му:

1. при нарушаване на устава и на други актове на мюсюлманското изповедание;

2. при извършване на престъпление от общ характер.

3. при извършване на финансови злоупотреби с имущество на изповеданието.

4. в случаите на невъзможност по обективни причини да изпълнява за повече от 3 /три/ месеца функциите си.

(2) При смърт.

Чл. 57. Решението за освобождаване от длъжност може да бъде обжалвано в двуседмичен срок пред Контролно-ревизионната комисия.

Раздел 3

Глава 7

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Чл. 58. (1) Общото събрание на мюсюлманите се провежда в населено място или район на населено място, на чиято територия живеят най- малко 15 мюсюлмани, навършили 18 години.

(2) Един мюсюлманин има право да участва с право на глас само в едно общо събрание.

(3) Общото събрание се свиква най-малко веднъж годишно.

Чл. 59. (1) Общото събрание:

1. избира и освобождава председател, секретар-касиер и членове на мюсюлманското настоятелство;

2. избира Контролно - ревизионна комисия на мюсюлманско настоятелство;

3. приема отчетите за дейността на Мюсюлманското настоятелство и на Контролно - ревизионна комисия на Мюсюлманско настоятелство;

4. обсъжда проектите за бюджет на Мюсюлманското настоятелство преди изпращането му за одобрение на Висшия мюсюлмански съвет за Мюсюлманските настоятелства, назначени по реда на чл.66.

5. обсъжда и решава основните въпроси на изповеданието в населеното място или район на населено място

6. съгласувано с Висшия мюсюлмански съвет взима решение за строителство, ремонт и поддръжка на джамии, месчити и тюрбета

7. избира и освобождава имама, муезинина, ваизина, хатибина и тюрбедара;

8. избира делегати за Районна мюсюлманска конференция по нормативи, одобрени от Висшия мюсюлмански съвет.

(2) Общото събрание на мюсюлманите се свиква от:

1. Висшият мюсюлмански съвет;

2. Районният мюсюлмански съвет;

3. Мюсюлманското настоятелство.

(3) Общото събрание на мюсюлманите се свиква, чрез обявяване в срок не по-малък от 15 дни преди събранието. Обявяването се извършва, чрез поставяне на поканите на видни места в населеното място, като в поканата задължително се включва деня, часа, мястото, дневния ред, както и органа, който свиква събранието.

(4) Общото събрание се провежда от толкова мюсюлмани, колкото са се явили.

(5) Решенията на общото събрание се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите, при явно гласуване, освен ако събранието не реши гласуването да е тайно.

Чл. 60. Имам, хатиб и ваизин могат да бъдат, всеки мюсюлманин, който е български гражданин от мъжки пол, психически уравновесен, без физически недостатъци, който е грамотен, може да чете Свещения Коран, и познава мюсюлманското вероучение, както и се ползва с авторитет на честен и справедлив човек.

Раздел 3

Глава 8

МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 61.(1) Мюсюлманското настоятелство е изборен ръководен орган на мюсюлманите в дадено населено място, който се състои от председател, секретар – касиер и членове. Мюсюлманското настоятелство се избира за срок от 4 /четири/ години от общото събрание на Мюсюлманското настоятелство.

(2) Ръководствата на Мюсюлманското настоятелство по чл.66 са назначаеми.

(3) За членове на Мюсюлманското настоятелство могат да бъдат избирани лица, които отговарят на следните условия:

1. да не са осъждани за престъпления от общ характер;

2. да се ползват с добро име сред мюсюлманите;

3. да не са в родствена връзка по права линия и по съребрена линия до четвърта степен, включително.

Чл. 62. (1)Мюсюлманското настоятелство:

1. изпълнява разпоредбите на Висшия мюсюлмански съвет, Главното мюфтийство и Районното мюфтийство;

2. организира и ръководи цялостната дейност на мюсюлманите в населеното място или район на населено място.

3. стопанисва и управлява в съответствие с правилниците на Висшия мюсюлмански съвет, джамиите и недвижимите вакъфски имоти, които принадлежат на Мюсюлманското изповедание и се намират в района на настоятелството

4. организира дейностите по събиране на средства и осъществява организацията по строежите, поддръжките и ремонтите на молитвените /джамиите/ и другите сгради в своя район, както и съдейства за снабдяването с необходимите документи.

5. съставя проекто-бюджет за следващата календарна година и го изпраща за одобрение от Районния мюсюлмански съвет.

6. води счетоводство за работите на настоятелството в съответствие със счетоводните закони.

7. организира курсове за изучаване на религията и Свещения Коран, след предварително съгласуване с Районния мюсюлмански съвет ;

(2) Ръководствата на Мюсюлманското настоятелство, посочени в чл. 66 се назначават и освобождават от Главния мюфтия по решение на Висшия мюсюлмански съвет. Тези Мюсюлмански настоятелства се отчитат за резултатите от дейността си пред Висшия мюсюлмански съвет.

(3) Член на ръководството на Мюсюлманско настоятелство може да бъде освободен предсрочно:

1. при нарушаване на устава и на други актове на Мюсюлманското изповедание;

2. при извършване на престъпление от общ характер.

3. при извършване на финансови злоупотреби с имущество на изповеданието.

(4) В случаите на отсъствие за повече от 3 /три/ месеца на член от настоятелството или на смърт, в 15/петнадесет/ дневен срок, се пристъпва към избор на нов член.

Чл. 63.(1) Мюсюлманското настоятелство се ръководи от председателя, който свиква неговите заседания най-малко на три месеца веднъж. Заседание на Мюсюлманското настоятелство може да бъде свикано и по искане на 2/3 от членовете на настоятелството. В този случай председателя е длъжен да свика заседание в 7/седем/ дневен срок от датата на искането.

(2) Председателят представлява настоятелството пред всички органи и организации. Документите на Мюсюлманското настоятелство се подписват от председателя и секретар-касиера.

(3) Решенията на мюсюлманското настоятелство се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 64. Мюсюлманското настоятелство ползва кръгъл печат с надпис по овала „Мюсюлманско изповедание”, а в средата “Мюсюлманско настоятелство” гр./с., област.

Чл. 65. Мюсюлманското настоятелство се вписва в регистъра по чл. 19 ал.2 и 3 от Закона за Вероизповеданията.

Чл. 66. Мюсюлманските настоятелства в Пловдив, Асеновград, Карлово, Кричим, Пещера, Пазарджик, Велинград, Айтос, Сливен, Стара Загора, Чирпан, Харманли, Казанлък, Хисар, Павел Баня, Стамболово, Димитровград, Хасково, Русе, Гоце Делчев, Смолян-Каптажа, Боровина, Чепинци, кв. Горно Влахово, с. Виево, Девин, Златоград, Настан, София, София-Кв. Бутонец, кв.Факултета, Монтана, Видин Кюстендил, Кнежа, Благоевград, Сандански, Самоков, Ихтиман, Бяла Слатина, Добрич, Балчик, Силистра, Тутракан, Плевен, Свищов, Никопол, Шумен, Търговище, Попово, Провадия, Варна, Кърджали, Ямбол, Нова Загора, Бургас и Велико Търново се назначават от Главния Мюфтия по решение на ВМС. Тези настоятелства отчитат дейността си пред Висшия мюсюлмански съвет

Раздел 3

Глава 9

КОНТРOЛНО- РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Чл. 67. (1) Контролно-ревизионната комисия и нейният председател се избират от националната конференция. тя се състои от председател и 4 (четирима) членове, единият от които – специалист по религиозни въпроси, а останалите – по финансово-сто¬пан¬ски въпроси. Мандатът на Контролно – ревизионната комисия е 4 /четири/ години.

(2) Членовете на Контролно – ревизионната комисия не могат да заемат ръководна длъжност в мюсюлманското изповедание.

Чл. 68. За член на Контролно-ревизионна комисия може да бъде избран български гражданин, който:

1. притежава висше образование;

2. притежава високи нравствени качества;

3. не е осъждан за престъпления от общ характер;

4.не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 69. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, като подготвя дневния ред, и уведомява писмено в 7 /седем/ дневен срок преди датата на заседанието останалите членове, за денят, часът, мястото на провеждането и дневния ред.

(2) Решенията на комисията се вземат с явно гласуване и мнозинство 2/3 от всички членове.

Чл. 70. Контролно-ревизионната комисия приема правилник за дейността си.

Чл. 71. Контролно-ревизионната комисия:

1. контролира най-малко веднъж годишно правилното отразяване в счетоводните и други документи на всички приходи и разходи в Главно мюфтийство, Районните мюфтийства и Мюсюлманските настоятелства назначени по реда на чл. 66 от устава.

2. контролира периодично финансовото и материалното състояние и отчетността на всички звена.

3. извършва проверки относно материалните ценности, притежавани от изповеданието.

4. следи за законността и правилното прилагане на различните правилници, наредби и други разпоредби, касаещи финансово-стопанската дейност на Мюсюлманското изповедание.

5. при констатирани нарушения предлага на Висшия мюсюлмански съвет да отнесе въпроса за нарушенията пред компетентните органи за налагане на наказание и вземане на превантивни мерки.

6. изготвя годишни отчетни доклади за дейността си и ги представя на Висшия мюсюлмански съвет, чрез Главния мюфтия.

Раздел 3

Глава 10

РАЙОННА КОНТРOЛНО-РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ

Чл. 72.(1) Районната мюсюлманска конференция избира 5/пет/ членна Районна контролно-ревизионна комисия.

(2) За членове се избират български граждани, единият от които е специалист по религиозни въпроси, а останалите по финансово-сто¬пан¬ски въпроси.

(3) Мандатът на Районната контролно – ревизионна комисия е 4 /четири/ години.

(4) Членовете на Районната контролно – ревизионна комисия не могат да заемат ръководна длъжност в Мюсюлманското изповедание.

(5) За член на комисията може да бъде избрано лице, което:

1. не е осъждано за престъпления от общ характер;

2. не е било щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 73. (1) Председателят на комисията свиква заседанията, като подготвя дневния ред, и уведомява писмено в 7 /седем/ дневен срок преди датата на заседанието останалите членове, за денят, часът, мястото на провеждането и дневния ред.

(2) Решенията на комисията се вземат с явно гласуване и мнозинство 2/3 от всички членове.

Чл. 74. Районната контролно-ревизионна комисия:

1. контролира най-малко веднъж годишно правилното отразяване в счетоводните и други документи на всички приходи и разходи в Районното мюфтийство и Мюсюлманските настоятелства в района.

2. контролира периодично финансовото и материалното състояние и отчетността на всички звена.

3. при констатирани нарушения предлага на Районния мюсюлмански съвет да отнесе въпроса за нарушенията пред компетентните органи за налагане на наказание и вземане на превантивни мерки.

4. Изготвя годишни отчетни доклади за дейността си и ги представя на Районния мюсюлмански съвет, чрез Районния мюфтия.

Раздел 3

Глава 11

КОНТРОЛНО - РЕВИЗИОННА КОМИСИЯ НА МЮСЮЛМАНСКО НАСТОЯТЕЛСТВО

Чл. 75.(1) Общото събрание на мюсюлманите избира 3/три/ членна Контролно - ревизионна комисия на мюсюлманско настоятелство;

(2) За членове се избират български граждани, единият от които е специалист по религиозни въпроси, а останалите по финансово-сто¬пан¬ски въпроси.

(3) Мандатът на Контролно - ревизионна комисия на мюсюлманско настоятелство е 4 (четири) години.

(4) Членовете на Контролно - ревизионна комисия на мюсюлманско настоятелство не могат да заемат ръководна длъжност в Мюсюлманското изповедание.

(5) За член на комисията може да бъде избрано лице, което:

1. не е осъждано за престъпления от общ характер;

2. не е било щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 76.(1) Председателят на комисията свиква заседанията, като подготвя дневния ред, и уведомява писмено в 7 /седем/ дневен срок преди датата на заседанието останалите членове, за денят, часът, мястото на провеждането и дневния ред.

(2) Решенията на комисията се вземат с явно гласуване и мнозинство 2/3 от всички членове.

Чл. 77. Контролно-ревизионна комисия на Мюсюлманско настоятелство:

1. контролира най-малко веднъж годишно правилното отразяване в счетоводните и други документи на всички приходи и разходи в Мюсюлманското настоятелство.

2. при констатирани нарушения предлага на Районния мюсюлмански съвет да отнесе въпроса за нарушенията пред компетентните органи за налагане на наказание и вземане на превантивни мерки.

3. изготвя годишни отчетни доклади за дейността си и ги представя на Общото събрание на мюсюлманите.

Раздел 4

ИМУЩЕСТВО, ФИНАНСИ И БЮДЖЕТ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ

Чл. 78.(1) Имуществото на мюсюлманското изповедание включва право на собственост и ограничени вещни права върху вакъфски имоти, плодове от стопанисването им, в това число и наеми, печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа, права по Закона за авторското право и сродните му права, приходи от държавни субсидии, дарения, завещания и други.

(2) Вакъф е имущество, собственост на изповеданието, което се употребява за благото на мюсюлманите, не погива и не намалява своята стойност или ценност вследствие на употребата си, като земи, сгради, джамии, медресета, училища, обществени кладенци, тюрбета и други движими и недвижими имущества. Вакъфите могат да бъдат отдавани под наем, но не могат да бъдат продавани или унищожавани.

(3) Продажбата, дарението и учредяването на ипотеки на вакъфски имот не се допуска. Замяната на вакъфски имот или учредяването на право на строеж върху такъв могат да се извършват с решение на Висшия мюсюлмански съвет.

Чл. 79. Мюсюлманското изповедание за своите нужди може да произвежда и продава вещи, свързани с богослужебната си дейност, ритуали и обреди.

Чл. 80. Мюсюлманското изповедание има право да притежава и поддържа за своя сметка гробищни паркове.

Чл. 81. Вакъфското имущество се управлява от фонд “Вакъфи”, който е част от администрацията на Главното мюфтийство. Дейността на фонд “Вакъфи” се ръководи от директор, който се назначава от Висшия мюсюлмански съвет по предложение на Главния мюфтия.

Чл. 82. Директор на фонд “Вакъфи” може да бъде български гражданин, който:

1. притежава висше икономическо или юридическо образование;

2. не е осъждан за престъпления от общ характер;

3. не е бил щатен или нещатен служител на Държавна сигурност, не е участвал в така наречения “Възродителен процес” и не е заемал длъжности в структурите на БКП и сателитните й организации.

Чл. 83. Организацията и дейността на фонд “Вакъфи” се уреждат с правилник, приет от Висшия мюсюлмански съвет.

Чл. 84. Бюджетите на Главно мюфтийство, Районните мюфтийства, Мюсюлманските настоятелства и учебните заведения се съставят по ред и правилник, приет от Висшия мюсюлмански съвет.

Чл. 85. Главният мюфтия и Районните мюфтии могат да се разпореждат със суми от бюджета на съответното мюфтийство в размер до 1000/хиляда/ лева, а за суми над тях-с предварително писмено разрешение от Висшия мюсюлмански съвет.

Чл. 86. Не могат да се извършват разходи без подписите на председателя и секретар-касиера на Мюсюлманското настоятелство. Извършените разходи трябва да бъдат отчитани с разходно-оправдателни документи, редовно оформени, подписани и подпечатани, съгласно закона за счетоводството.

Чл. 87. Средствата на мюсюлманското изповедание се набират от:

1. управлението на вакъфските имоти.

2. дарения, завещания и вноски от фондации и благотворителни дружества.

3. субсидии от държавния и общинските бюджети;

4. стопанските дейности, съгласно чл.78 от този устав.

Раздел 5

ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

Чл. 88. Мюсюлманското изповедание се прекратява с решение на Националната мюсюлманска конференция, взето поименно и с единодушие от всички делегати присъствали на конференцията или с решение на Софийски градски съд в предвидените от закона случаи.

Чл. 89. При прекратяване на изповеданието се извършва ликвидация. Ликвидатор е Председателя на Висшия мюсюлмански съвет или изрично избрано от съвета лице.

Чл. 90. Процедурата по ликвидация се осъществява съгласно действащото законодателство.

Раздел 6

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Висшият мюсюлмански съвет, избран на Националната конференция, проведена на 20.03.2005 г. се състои от 31 лица, от които Председател и 29 члена, избрани по предложение на делегатите на конференцията и избрания Главен мюфтия. Разпоредбата на чл.22 от настоящия устав ще се прилага при избора на членове на всеки следващ Висш мюсюлмански съвет.

§2. Този устав е приет на 20.03.2005 г. от Националната конференция на мюсюлманите в Република България.

 

© KP

 

 
Trascina file per caricare