Supreme Administrative Court (SAC) Ordinance № 6300, October 18 2000

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6300
София, 18/10/2000

Върховният административен съд на Република България - Трето отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

ЧЛЕНОВЕ:АНДРЕЙ ИКОНОМОВ
АНТОАНЕТА АРНАУДОВА

при секретар и с участието

на прокурора изслуша докладваното

от председателя НИКОЛАЙ УРУМОВ

по адм. дело № 5748/2000.

Производство по чл.213 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл.11 от Закона за Върховния административен съд /ЗВАС/.
Образувано е по частна жалба на Софийската Света Митрополия, подадена от адвокатите Стефка Стефанова и Илко Димитров, срещу определението от 15.06.2000 г. по адм.дело № 558/2000 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на същата митрополия срещу заповед № РД-09-154/26.03.1997 г. на кмета на Столичната община.

Частната жалба е подадена в срока по чл.214,ал.1,ГПК във връзка с чл.11,ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото е видно, че Столичната голяма община на основание чл.16 от Закона за изповеданията /ЗИ/ е регистрирала под № ДК-9500-156/02.06.1994 г. ръководен орган на Софийската епархия с председател на Епархийския съвет митрополит Инокентий. Няколко месеца по-късно кметът на същата община със заповед № РД-09-579/07.11.1994 г. е анулирал тази регистрация.

С писмо № 95-00-4/25.02.1997 г., получено в Столичната община на 12.03.1997 г., Светият синод на Българската патриаршия с патриарх Пимен е направил искане да бъде отменена заповед № РД-09-579/07.11. 1994 г. и да бъде възстановена регистрацията на ръководния орган на Софийската епархия с митрополит Инокентий. Това искане е било уважено - със заповед № РД-09-154/26.03.1997 г.

кметът на Столичната община е възстановил анулираната регистрация и с писмо № ДК-95-00-40 от 27.03.1997 г. митрополит Инокентий е уведомен, че е извършена пререгистрация на ръководния орган на Софийската епархия, чийто митрополит е той.

Срещу тази заповед - № РД-09-154/26.03.1997 г. - е подадена жалбата на Софийска Света митрополия, представлявана от Максим, Патриарх Български и Софийски митрополит, по която е било образувано адм.дело № 558/2000 г. на Софийския градски съд. Производството по това дело е било прекратено с определението, срещу което е подадена частната жалба.

За да прекрати съдебното производство Софийският градски съд е приел, че с обжалваната пред него заповед не са били засегнати права и интереси на жалбоподателя, защото било налице недовършено регистрационно производство - с тази заповед кметът на общината бил наредил да се възстанови анулираната регистрация, но ново регистриране все още не било извършено.

Изложените от Софийския градски съд мотиви за недовършено регистрационно производство са неправилни, защото не са съобразени с намиращото се по делото на същия съд писмо № ДК-95-00-40 от 27.03. 1997 г. на Столичната община, с което митрополит Инокентий е уведомен за извършената пререгистрация на ръководния орган на Софийската епархия. Изводът на градския съд, че с извършената регистрация не се засягат права и законни интереси на Софийската митрополия, представлявана от Максим, Патриарх Български и митрополит Софийски, е правилен, макар и по други съображения. Затова и постановеното от този съд определение по своя краен резултат е правилно и следва да остане в сила.
Не се спори по делото, че Българската православна църква е религиозна общност от християнското източноправославно изповедание и че нейният устав е утвърден по реда на чл.6,ал.1,ЗИ през 1950 г. Не се спори и по това, че от 1950 г. до 1971 г. /смъртта на патриарх Кирил/ тя е имала редовно регистрирани централни и местни ръководни органи.

На 04.07.1971 г. е бил проведен Патриаршески църковно-народен събор, на който за Патриарх Български и митрополит Софийски е бил избран Ловчанския Митрополит Максим /съгласно чл.14 от утвърдения през 1950 г. устав на БПЦ Българският патриарх е и Софийски митрополит/. С писмо № 5066/05.07.1971 г. Светият Синод на Българската патриаршия е уведомил председателя на тогава действащия Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове при Министерството на външните работи за направения избор на Български патриарх.

Това съобщение, обаче, е извършено на основание чл.23 от Устава на БПЦ, според който “Св.Синод съобщава на министъра на външните работи името на новоизбрания Софийски митрополит и Български патриарх”. Липсват данни, че Св.Синод и новоизбраният Български патриарх са поискали да бъдат регистрирани по реда на чл.16 ЗИ.

Тези данни са послужили като основание Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет с писмо № 135/28.07.1992 г. да заяви, че “Българската православна църква е призната като вероизповедание и юридическо лице от държавната власт и от Конституцията на Република България”, а малко преди това с писмо № 92/25.05.1992 г. да заяви, че “”Български патриарх” Максим не е избран съгласно Устава на Българската православна църква и не е извършена регистрация на централните ръководни органи на Българската православна църква”. Със същото писмо е утвърден и състав на Св. Синод, който да проведе Църковно-народен събор и избор на Български Патриарх.

Срещу това писмо - № 92/25.05.1992 г. - на Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет е била подадена жалба от Св.Синод на БПЦ. С решение № 662/02.07.1992 г. по гр.д.№ 837/1992 г. на тричленен състав на трето отделение, оставено в сила с решение № 255/05.11.1992 г. по гр.д.№ 263/1992 г. на петчленен състав, Върховният съд на Република България е оставил жалбата без разглеждане като процесуално недопустима. Върховният съд е приел, че в частта, с която е направена констатация за незаконен избор на патриарх, посоченото писмо не засяга права и законни интереси на този патриарх, ако такива действително са били придобити от него, защото регистрацията на ръковдните църковни органи нямала конститутивен характер, а имала само информационно-констативен характер по въпроса кое е отговорното пред държавата по смисъла на чл.9,ал.1,ЗИ ръководство на Българската православна църква. А що се касаело до втората част на обжалваното писмо /за състав на Св.Синод за провеждане на Църковно - народен събор/ налице бил един акт, издаден извън пределите на подведомствеността на Дирекцията по вероизповеданията, който не е могъл да предизвика последици за самоуправляемата се Българска православна църква. Според решението на петчленния състав, с оглед на нейните правомощия Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет не е могла да издава актове извън кръга на нейната подведомственост и овластяване, защото Българската православна църква е отделена от държавата и били недопустими държавна намеса и държавно администриране на нейния вътрешноорганизационен живот. Поради това като порочен акт писмо № 92/25.05.1992 г. на Дирекцията по вероизповеданията не може да породи никакви правни последици.
На 01.07.1996 г. в гр.София е свикан Църковно-народен събор от група митрополити, начело с Неврокопски митрополит Пимен. На 04.07. 1996 г. съборът приключва работата си с утвърждаването на нов устав на Българската православна църква и с избирането на митрополит Пимен за Български патриарх.

Светият Синод под председателството на Патриарх Максим обявява този Църковно-народен събор за незаконен, а изборът на нов патриарх - за неканоничен, защото според чл.14 от утвърдения през 1950 г. Устав на БПЦ Български патриарх служи пожизнено и може да бъде освободен от длъжност само по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони. А Патриарх Максим не е изявявал желание да бъде освободен от длъжност и канонични липсвали причини за освобождаването му. Затова на проведения на 25.07.1996 г. архиерейски събор /заседание на Св.Синод в пълен състав/ митрополит Пимен е бил предаден на “анатема” /т.е., бил е поставен вън от светата църква, като се прокълне/.

Независимо от анатемата, Св.Синод под председателството на Патриарх Пимен е поискал Министерският съвет на Република България на утвърди по реда на чл.6,ЗИ приетия на Църковно-народния събор от 01-04.07.1996 г. устав на БПЦ. Поискал е и от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет да извърши регистрацията по чл.16,ЗИ на избраното от събора централно ръководство. По тези искания нито Министерският съвет, нито Дирекцията по вероизповеданията са се произнесли. Налице е бил мълчалив отказ.
По жалба на Св.Синод с председател Патриарх Пимен Върховният административен съд на Република България с решение № 859/13.12.1996 г. по адм.д.№ 807/1996 г. е отменил мълчаливия отказ на Министерския съвет и на Дирекцията по вероизповеданията да утвърдят по реда на чл.6 и чл.16,ЗИ Устава на БПЦ и да регистрират новоизбрани централни ръководни органи на същата църква, според решенията на ІV-тия Църковно-народен събор от 01 - 04.07.1996 г. и е върнал делото като преписка на Министерския съвет и Дирекцията по вероизповеданията за произнасяне по направените искания на Българската православна църква с патриарх Пимен. Във Върховния административен съд няма данни дали предписаното с посоченото решение произнасяне е направено.
С решение № 130/05.03.1997 г. по адм.д.№ 852/1996 г. Върховният административен съд пък е обявил за нищожна извършената съгласно писмо № 331/13.12.1996 г. от Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет регистрация по чл.16,ЗИ на Централно ръководство на Българската православна църква с председател на Св.Синод патриарх Максим. Във Върховния административен съд няма данни да е била извършена повторна /вече надлежна/ регистрация на Св.Синод с председател патриарх Максим.
При тези данни Върховният административен съд намира, че в Република България съществуват две религиозни общности с наименование “Българска православна църква”. Съгласно чл.37,ал.1 от Конституцията на Република България свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание са ненакърними. В тази връзка и Конституционният съд на Република България е имал възможност да заяви, че “едно от основните правомощия, влизащи в състава на правото на вероизповедание, е правото на сдружаване на религиозна основа” /решение № 5 от 11.06.1992 г. по конст.дело № 11 от 1992 г. - ДВ, бр.49 от 1992 г./. Щом като в Република България има граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим, те имат суверенното право да се отделят от религиозната общност, ръководена от този патриарх и да образуват самостоятелна своя православна църква като религиозна общност със свой устав и ръководни органи. Тази нова религиозна общност има право на самостоятелна регистрация по чл.6 и чл.16,ЗИ, разбира се, ако са налице законоустановените предпоставки за това. Тази самостоятелна регистрация не засяга никакви права и законни интереси на религиозната общност с патриарх Максим. Да се приеме обратното би означавало в нарушение на конституционния принцип за свобода на съвестта и избора на вероизповедание по чл.37,ал.1 от Конституцията да се допусне вмешателство в свободата на религиозно сдружаване. Вярно е, че обособяването на нова, самостоятелна религиозна общност с източноправославно християнско изповедание може би ще доведе до отлив на част от състава на Българската православна църква с патриарх Максим, но това обстоятелство не може да обуслови правен интерес за него да обжалва пред съда регистрацията на новата религиозна общност - първо, защото би била налице злоупотреба с право, водеща до посоченото по-горе противоконституционно ограничаване правото на религиозно сдружаване на тези български граждани, които не желаят да бъдат в църковно общение с патриарх Максим /а правен интерес от търсената съдебна защита може да бъде обусловен единствено от съществуването на признато от закона право, което действително се нуждае от тази защита/ и второ, защото позоваването на чл.14 от Устава на БПЦ, утвърден от Министерския съвет през 1950 г., при създалата се ситуация в Българската православна църква, е неудачно: фактическото разделение, настъпило в тази религиозна общност е повече от канонична причина за свикване на общ форум, който да реши дали патриарх Максим ще продължи да изпълнява тази длъжност или следва да бъде освободен от нея.
По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 15.06.2000 г. по адм.дело № 558/2000 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на същата митрополия срещу заповед № РД-09-154/26.03.1997 г. на кмета на Столичната община.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.