Supreme Administrative Court, judgment n 4816, Sept. 21. 1999 Case No 2697/99

РЕШЕНИЕ

№ 4816
София, 21/09/99

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни хиляда деветстотин деветдесет и девета година в състав:

при секретар                     Цветанка Грозданова                          и с участието

на прокурора                    Николай Николов                                        изслуша докладваното

от съдията                            НАТАЛИЯ МАРЧЕВА                          

по адм. дело № 2697/1999.

Производството е по чл.чл. 33 - 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на Мюслюманско настоятелство - гр. Русе против решение № 9 от 26.1.99 г. по адм. д. № 187/98 г. по описа на Русенския окръжен съд. Оплакванията са за наличие на съществени нарушения на процесуални правила.
Ответникът, както и заинтересованите страни, с изключение на Нехат Ахмедов Мехмедов, който настоява решението да бъде оставено в сила, не са взели отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище решението да бъде отменено.
Касационната жалба е постъпила в предвидения чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14 - дневен срок и процесуално е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.
С атакуваното решение, Русенският окръжен съд е отменил регистрацията на мюсюлманското настоятелство в гр. Русе, избрано на общо събрание на 8.12.1997 г., извършена в Община - гр. Русе и издаденото въз основа на нея удостоверение № 42 от 22.12.1997 г. Прието е, че липсват доказателства, че известието за провеждане на общото събрание е обявено на видно място в града най-малко седем дни преди провеждането му, с посочени дата, час и място, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 17 от Устава на мюсюлманското изповедание в Република България. Намало данни по делото на събранието да е присъствал представител на Районния мюсюлмански съвет, каквото е изискването на чл. 16, ал. 2 от Устава. Освен това, председателстващия събранието Фикрет Сюлейманов Дузманов, не бил записан в регистъра на населението на гр. Русе. Направен е извода, че регистрацията на мюсюлманското настоятелство в Община Русе и издаденото удостоверение № 42 от 22.12.1997 г. са незаконосъобразни.
Решението, предмет на касационното проиводство, е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуални правила, съставляващо отменително основание по чл. 40, ал. 2 ЗВАС.
Съгласно чл. 16 от Закона за изповеданията, централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията по вероизповеданията при Министерския съвет, а ръководните органи на местните поделения, както е в конкретния случай - при общините. Процедурата по регистрацията е уредена в Наредбата за регистрация на ръководните органи на местните поделения на признатите от Министерския съвет изповедания в Република България /НРРОМППМСИРБ/, приета с 225 ПМС от 1994 г., обн. ДВ, бр. 87 от 25.10.1994 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 от цитираната наредба, кметът на общината в тридневен срок писмено уведомява ръководния орган на местното поделение за регистрацията или за промените в нея. Следователно се касае за документ, различен от удостоверение № 42 от 22.12.1997 г., приложено към делото. Писмо изх. № 75-00-10 от 3.11.1997 г., подписано със запетайка за кмет на Община Русе, не е относимо към процесната регистрация, той като протокола на събранието, на което е избрано новото мюсюлманско настоятелство под № 1 е от 8.12.1997 г., а искането на последното до общината за регистрация е направено с писмо изх. № 73 от 12.12.1997 година.
Съгласно чл. 56 от Конституцията на Република България, всеки гражданин има право на защита, когато са накърнени или застрашени негови права или законни интереси. Според чл. 120, ал. 2 от цитирания Върховен закон, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засятаг, освен изрично посочените със закон. В тази връзка е и решение № 21 на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. д. № 18/95 г. Приложимият в настоящия случай Закон за изповеданията не съдържа такава забрана. С нормата на чл. 16 ЗИ се създава задължение за ръководните органи на местните поделения на изповеданията да се регистрират при органите на местното самоуправление.Именно актовете по регистрацията на ръководствата на изповеданията подлежат на съдебен контрол за законност по силата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията.
В конкретния случай по делото липсват данни с какъв акт кметът на общината е разпоредил атакуваните промени в състава на ръководния орган на местното поделение на ислямското изповедание да бъдат вписани в регистъра на Общината, съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 от цитираната наредба. След като посочения административен акт не е приложен към делото и не е изследван с оглед критериите на чл. 2 НРРОМППМСИРБ и 41, ал. 3 ЗАП, настоящият състав на ВАС не може да провери правилността на крайния извод на Русенския окръжен съд, че регистрацията на мюсюлманското настоятелство е незаконосъобразна.
Удостоверение № 42 от 22.12.1997 г. не е такова по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Това удостоверение не носи белезите на индивидуален административен акт. Чл. 2 ЗАП определя кръга на индивидуалните административни актове, които подлежат на съдебен контрол. След като удостоверение № 42 от 22.12.1997 г. не е индивидуален административен акт, то не може да бъде атакувано по реда на ЗАП.
Като не е изяснил точно кой е атакувания административен акт, Русенският окръжен съд е нарушил разпоредбата на чл. 41, ал. 4 ЗАП.
Налице е съществено нарушение на процесуални правила, съставляващо отменително основание по чл. 40, ал. 2 ЗВАС, което препятства решаването на спора по същество от настоящата съдебна инстанция. Делото следва да бъде върнато за разглеждането му от друг състав на Русенския окръжен съд .
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 9 от 26.1.1999 г.по адм. д. № 187/98 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.