The measure is available in the following languages:
РЕШЕНИЕ № 7141 ОТ 24.11.2000 г.
ПО АДМ. Д. № 4431/2000 г., 5 ЧЛ. С-В
РЕСТИТУЦИОННИТЕ ПРАВА НА КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА В ПРЕДЕЛИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СА УРЕДЕНИ СЪС СПЕЦИАЛЕН ЗАКОН, СПРЯМО КОЙТО НОРМАТА НА ЧЛ. 3, АЛ. 2 ОТ ЗВСОНИ СЕ ЯВЯВА ОБЩА.
Чл. 1 и чл. 2 от Закона за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на католическата черква в пределите на Народна република България
Чл. 3, ал. 2 ЗОСОИ
Докладчик Наталия Марчева.
Производството е по чл. 23, предложение второ във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Католическа монашеска общност "С.", с. Ц., срещу решение № 3076 от 12.05.2000 г. по адм. д. № 4729/98 г. по описа на ВАС - трето отделение. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон.
Касационната жалба, разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решението, предмет на касационното производство, е отхвърлена жалбата, подадена от Б., началница на Католическа монашеска общност "С.", срещу мълчаливия отказ на министъра на здравеопазването да се произнесе по направеното искане за обезщетяване по ЗОСОИ с молба вх. № 9 от 17.08.1998 г. Прието е било, че със Закона за възстановяване на собствеността върху конфискуваните с указ № 88 на Президиума на Народното събрание от 12.03.1953 г. (необнародвани недвижими имоти), обн. ДВ, бр. 104/92 г., принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България, са уредени вещноправните искания за възстановяване на собствеността върху конфискуваните недвижими имоти, които са собственост на държавата и общините, обществените организации или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са конфискувани, като в случая не е приложим ЗОСОИ, а първият закон, който се явява специален. Направен е окончателният извод, че след като жалбоподателят е предявил реституционните си искания по ЗОСОИ, то те са неоснователни.
Решението, предмет на касационното производство, не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания.
По първоначалното дело е било безспорно установено, че недвижимото имущество на КМО "С." е било конфискувано по силата на Указ № 88 на Президиума на Народното събрание от 12.03.1953 г. (необнародван) за конфискуване на недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България.
Възстановяването на посоченото имущество се извършва по силата на специален реституционен закон, а именно Закона за възстановяване собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на НС от 1953 г. (необнародван) недвижими и движими имоти, принадлежащи на Католическата черква в пределите на Народна република България, обнародван, ДВ, бр. 104 от 24 декември 1992 г. Съгласно чл. 1 от този закон възстановява се собствеността върху конфискуваните с Указ № 88 на Президиума на Народното събрание от 12.03.1953 г. недвижими и движими имоти на Католическата църква, които са собственост на държавата общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са конфискувани. Според чл. 2 от цитирания закон, богато не са налице условията за възстановяване правото на собственост по чл. 1, Католическата църква се обезщетява по ред и условия, определени от Министерския съвет. С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти се възстановява собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2 с. з., съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон. Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и чл. 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон - чл. 3, ал. 3 от ЗВСОНИ.
На основание чл. 88, ал. 1 от НДИ във връзка със Закона за възстановяване собствеността върху конфискувани с Указ № 88 от 1953 г. недвижими имоти на Католическата черква, със заповед от 20.05.1994 г. и заповед от 8.08.1994 г. на министъра на финансите е наредено да се отпишат от актовите книги и предадат на правоимащите недвижимите имоти, находящи се в с. Ц., община Ш. с цитираната заповед са изпълнени изискванията на специалния закон.
Основен принцип при тълкуването на законите е този, че специалният закон отменя общия. Практическото значение на делението на законите на lex generalis и lех specialis е, че при едновременното действие на две норми специалната норма отменя действието на общата (Lех specialis derogat legi generali).
Като е стигнал до същия окончателен правен извод, тричленният състав на ВАС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.