Print Friendly, PDF & Email

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

РЕШЕНИЕ № 46 ОТ 02.02.1997 Г. ПО Н. Д. №549/1996 Г., II Н. О. НА ВКС

Публикувано: Бюлетин на ВКС и ВАС, кн. 5-6 от 1997 г.

 

ОТНОСНО: НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ОТКАЗА ДА СЕ ИЗПЪЛНИ ВОЙНСКИЯ ДЪЛГ С ОГЛЕД НА РЕЛИГИОЗНИТЕ УБЕЖДЕНИЯ

 

Чл. 361, ал. 1 НК

 

Докладчик съдията Пенка Томчева

 

Религиозните убеждения не могат да бъдат основание за отказ да се изпълнява войнски дълг.

 

По делото не е имало и няма спор, че подсъдимия е преминал през съответните донаборни комисии, призната е годността му за военна служба и е бил уведомен за последиците от неявяването му. Според неговите обяснения, мотивирани от религиозните си убеждения, които му забранявали "да убива хора", категорично отказал да получи повиквателна заповед и отказал да се яви на редовна военна служба.

 

Посочените фактически положения правилно са квалифицирани по чл. 361 НК - отклоняване на български граждани от военна служба.

 

Поддържаните от защитата в надзорното производство доводи за противоречие на присъдата с Конституцията на Република България и с представляващата след ратифицирането й (м. юли 1992 г.) част от вътрешното право Европейска конвенция за защита правата на човека, не се споделят по следните съображения:

 

Според чл. 37, ал. 1 от Конституцията изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Посоченото право обаче, съгласно чл. 58, ал. 2 от Конституцията, не е основание за отказ да се изпълняват установените с Конституцията и законите задължения. С чл. 59 от Конституцията защитата на Отечеството и свързаното с това изпълнение на войнските задължения са вменени като дълг и чест за всеки български гражданин. От отразеното следва, че обявеното с Конституцията право за свобода на религиозните убеждения не може да бъде противопоставяно на други конституционно установени права и задължения.

 

Доколкото в чл. 58, ал. 2, предл. последно на Конституцията е предвидена възможност за алтернативна служба, каквато засега не е законово уредена, не означава, че поради религиозни или други съображения, визираното в чл. 59, ал. 1 задължение на всеки български гражданин отпада. Обратното разбиране води до предоставяне възможност за всеки безнаказано, под предлог на верски и религиозни забрани да откаже изпълнението на вменените с Конституцията и законите задължения. Религиозните забрани имат нравствена и морална стойност, а не нормативна, скрепена със санкцията на държавността, сила.

 

Поради това верските и религиозни норми не могат да конкурират и да изключват спазването на конституционните и законови норми.

Trascina file per caricare