Print Friendly, PDF & Email

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

Държавен вестник , брой 218 от 17.IX

ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

 

ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА

Частично отменен в бр. 90 от 1954 г.

Обн. ДВ. бр.218 от 17 Септември 1948г., попр. ДВ. бр.223 от 23 Септември 1948г., попр. ДВ. бр.235 от 7 Октомври 1948г., доп. ДВ. бр.100 от 28 Април 1950г., изм. ДВ. бр.207 от 1 Септември 1950г., изм. ДВ. бр.271 от 17 Ноември 1950г., изм. ДВ. бр.75 от 18 Септември 1951г., изм. ДВ. бр.104 от 28 Декември 1951г., изм. ДВ. бр.90 от 9 Ноември 1954г., отм. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 1991г.

Отменен с § 10 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за народната просвета - ДВ, бр. 86 от 18 октомври 1991 г.

 

Общи положения

 

Чл. 1. Всички видове и степени образователни и професионални училища в Народната република България са народни. Те се намират под ведомството на Министерството на народната просвета, с изключение на висшите учебни заведения и училищата и курсовете под ведомството на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на народната отбрана, Министерството на народното здраве, Министерството на земеделието и горите, Министерството на железопътните, автомобилните и водните съобщения, Министерството на пощите, телеграфите и телефоните и на Комитета за наука, изкуство и култура (училище за подготовка на филмови кадри). По предложение на правителството, Президиумът може с указ да включи под ведомството на Министерството на народната просвета някои от училищата, които са под друго ведомство.

Министерството на народната просвета ръководи и надзирава в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и курсовете под което и ведомство да се намират, с изключение на висшите учебни заведения. Тоя надзор се извършва по правилник, изработен от Министерство на народната просвета съвместно със съответното министерство и одобрен от Министерския съвет.

Забележка. Кратковременните курсове за изпълнителни кадри, каквито са курсовете със срок до 12 месеца, както и фабрично-заводските училища, остават административно и финансово под ведомството, при което се откриват.

 

 

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учебните заведения в Народната република България, подведомствени на Министерството на народната просвета, са по вид: общообразователни и професионални, а по реда си в образователната система: а) общообразователните - начални, основни и средни; б) професионалните - практически, средни и полувисши.

По предложение на министъра на народната просвета, Министерския съвет може да открива според нуждите и други видове и степени училища.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Броят на всички видове и степени училища и учащи се в тях се установява с държавния народостопански план - план за народната просвета и култура.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Уредбата на всички училища и приемането на ученици в тях става по правилници, одобрени от министъра на народната просвета в съгласие със съответния министър.

(Нови - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка I. Непълни средни училища не се откриват. Откриването на горните класове (VIII, IХ, Х и ХI) в средните училища може да става и постепенно, като всяка година се откриват по един или два класа.

Забележка II. Преминаването към новата система на общообразователните училища става постепенно с оглед на конкретните условия по места.

 

 

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Основното образование е задължително и безплатно за всички деца с нормално телесно и умствено развитие, на възраст от 7 до 15 навършени години, чиито родители са български граждани. То се получава в народно основно училище.

 

 

Чл. 4. За задоволяване образователните нужди на инородното население в Народната република България и обезпечаване обучението му на неговия майчин език, откриват се, със заповед на министъра на народната просвета според нуждите, съответни народни училища за инородци.

 

 

Чл. 5. На български граждани, пребиваващи извън пределите на Народната република, полученото и признатото в съответната чужда държава образование се признава и в Народната република България сред надлежна легализация.

 

 

Чл. 6. Със специален закон, при условие на взаимност, чуждите дипломатически мисии могат да откриват и поддържат училища изключително за деца на граждани на своята държава, живеещи в Народната република България.

Откритите за чужди дипломатически мисии училища се намират под надзора на Министерството на народната просвета.

 

 

Чл. 7. Документите за образование, издадени от чужди училища в или извън пределите на Народната република България, се признават само ако бъдат надлежно легализирани от Министерството на народната просвета.

 

 

Чл. 8. На завършилите образованието си в чужди училища и придобили права на редовни учители в чужда държава, при заемане на учителска служба в Народната република България, могат да се признаят, по решение на министъра на народната просвета, права на редовни учители за същия вид и степен училище, за което са придобили учителска правоспособност в чуждата държава.

 

 

Чл. 9. В народните училища обучението се води: в българските училища - на български език, а в инородните училища - на съответния инороден език и на български език.

 

 

Чл. 10. Учебната година започва от 5 септември и трае до 4 септември включително следната календарна година, а времетраенето на учебните занятия се определя от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 11. Службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба.

 

 

Чл. 12. (Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учители или служители на друга държавна или държавно-автономна служба, назначени след 15 март само за до края на учебната година, получават заплата до 15 юли, с изключение когато на назначения след 15 март се събира през същата учебна година най-малко 6 месеца прослужено време, смятано до 15 юли. Такова лице получава заплата до 4 септември включително.

Забележка. Учители назначени на служба непосредствено след като са завършили висшето си образование или след като са изслужили редовната си военна или редовната си трудова служба, независимо от това, по кое време през учебната година преди приключването на учебните занятия са встъпили в длъжност, получават заплата до 4 септември включително, ако се задължат да учителствуват и през идната учебна година. В противен случай те връщат получените през лятната ваканция заплати, заедно с 1 % месечна лихва.

 

 

Чл. 13. (Попр. - ДВ, бр. 235 от 1948 г.) На учителите се заплащат като лекторски онези редовни и извънредни часове, които те вземат над предвидения максимум брой часове.

Като лекторски се заплащат и онези преподадени часове, с които са натоварени и други служебни и неслужебни лица.

 

 

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.) Всички дневни и вечерни курсове по общообразователните, художествените и техническите предмети и специалности се откриват с позволително от Министерството на народната просвета по правилник, одобрен от министъра.

Курсове, организирани от обществени, политически и професионални организации за обществена, политическа и професионална просвета се освобождават от задължението да се снабдят с позволително.

Лица, които преподават уроци по каквито и да е специалности в курсове или на частни лица, са длъжни да се снабдят с позволително при условията на правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 15. Местните народни съвети са длъжни да предвиждат в градоустройствените планове на селищата подходящи места за строеж на сграда за всички видове и степени народни училища.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При строежа на училищни сгради, според нуждата могат да се предвиждат и жилищни помещения за директора и учителите и административния персонал. Нуждата от жилищни помещения се установява от местното проф. дружество или съответния народен съвет в съгласие с Министерството на народната просвета. Ако народния съвет не реши към училището да се построят и жилищни помещения, техническата власт не утвърждава строителните планове докато не бъдат предвидени в тях и разрешените жилищни помещения.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Местните народни съвети се грижат за поддържането и ремонта на училищните сгради, както и за цялостното и пълно материално обзавеждане на всички видове и степени училища, подведомствени на Министерството на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Професионалните училища се снабдяват с машини, инструменти и материали за производствената практика централно от Министерството на народната просвета.

 

 

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Стипендиите се отпускат:

а) на учащите се от професионалните училища, педагогическите училища и отдели, едногодишните педагогически курсове и учителските институти - от Министерството на народната просвета;

б) на учащите се от народните начални, основни и средни училища - от околийските народни съвети.

Сумите за стипендии по букви "а" и "б" се предвиждат ежегодно в бюджета на Министерството на народната просвета, а по буква "б" се разпределят от Министерството на народната просвета между околийските народни съвети.

Отпускането на стипендии става съгласно правилник, одобрен от министъра на народната просвета в съгласие с министъра на финансите.

 

 

Чл. 17. Министерството на народната просвета и народните съвети, при нужда откриват и издържат общежития със стол при народните училища и институтите за подготовка на учителски кадри.

Учащи се, които родители са признати за нуждаещи се от обществено подпомагане, се подпомагат в училището или института с храна, облекло, учебници и други и се настаняват в общежитията по предходната алинея.

 

 

Чл. 18. Учителите и възпитателите в общежитията, клубовете, климатичните училища и други подобни заведения се назначават, уволняват и надзирават в учебно-възпитателната им работа, както и основните учители.

 

 

Чл. 19. При народните училища и институтите за подготовка на учителски кадри се назначават на щатна длъжност или с възнаграждение необходимото число лекари, зъболекари и медицински сестри.

В селища, в които няма училищен лекар, службата му се извършва с възнаграждение от участъковите, градските и околийските лекари.

Службата на лекарите и зъболекарите се урежда с правилник, одобрен от министъра на народната просвета в съгласие с министъра на народното здраве.

 

 

Чл. 20. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Лица, които са следвали или завършили народни училища, находящи се във или извън пределите на Народната република България, и са загубили училищните си свидетелства поради случайно събитие или непреодолима сила, ако архивите на съответните училища не съществуват, могат по съдебен ред да установят факта на следването или завършването.

Исковата молба се подава в околийския съд по местожителството на ищеца и се съобщава на Министерството на народната просвета, което може да направи възражения.

Въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение, на лицето се издава нужния документ: а) за основно образование - от отдела (отделение, служба) народна просвета при околийския, съответно приравнения градски народен съвет и б) за средно и полувисше образование - от Министерството на народната просвета.

 

 

Чл. 21. Средните училища и институтите за подготовка на учителски кадри се откриват и закриват с решение на Министерския съвет, по доклад на съответния министър, под ведомството на който се намират същите училища.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всяко средно училище има свой район, който се определя от окръжния началник на отдел народна просвета, като се вземе мнението на околийските началници на отдели (отделения, служби) народна просвета в окръга.

 

 

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 104 от 1951 г., в сила от 01.01.1952 г.).

 

 

Чл. 23. Преминаването от един вид средно училище в друг става с приравнителен изпит по правилника за приложението на тоя закон.

 

 

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

 

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.) Окръжните и околийските началници на отдели, отделения и служби народна просвета са органи на Министерството на народната просвета и на управите на съответните народни съвети. Тяхното назначаване, преместване и уволняване става по предложение на съответните окръжни народни съвети със заповед на управата на съответния окръжен или околийски народен съвет, само след предварителното одобрение на министъра на народната просвета, което се вписва в заповедта на управата.

Окръжните и околийските началници на отдели, отделения и служби народна просвета ръководят и контролират всички видове и степени училища и учебно-възпитателни заведения, подведомствени на Министерството на народната просвета, а в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и учебно-възпитателните заведения и под други ведомства, без висшите учебни заведения, в територията на окръга, съответно на поверената им околия, по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При всеки окръжен отдел народна просвета се назначават необходимият брой инспектори за общообразователните и за професионалните училища, по физкултура и за предучилищното възпитание, а при всеки околийски отдел (отделение, служба) народна просвета - необходимият брой околийски училищни инспектори.

Назначението, преместването и уволнението на училищните инспектори се извършва от министъра на народната просвета по предложение на съответните окръжни народни съвети.

Училищните инспектори са органи на Министерството на народната просвета и на управите на съответните народни съвети и се ръководят и контролират непосредствено от началниците на отдели, отделения и служби народна просвета. Те инструктират и контролират всички видове и степени училища и учебно-възпитателни заведения, подведомствени на Министерството на народната просвета, а в педагогическо, методическо и идейно-възпитателно отношение училищата и учебно-възпитателните заведения и по други ведомства, без висшите учебни заведения, по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 271 от 1950 г.) Подреждането (назначаване, преместване и уволняване) на директорите и учителите във всички видове и степени училища и учебно-възпитателните заведения, подведомствени на Министерството на народната просвета, както и на помощния персонал, се извършва както следва:

1. От министъра на народната просвета или упълномощено от него лице: а) директорите и завучите в училищата и институтите над основното училище и б) директорите и учителите в училищата за деца с телесни или душевни недостатъци и в кадровите курсове и институти.

2. От управите на окръжните народни съвети - учителите в средните общообразователни училища, в педагогическите училища и отдели и в професионалните гимназии и практическите училища.

3. От управите на околийските народни съвети - директорите и учителите в детските градини и в началните и основните училища и общежитията към тях.

4. От директорите на съответните училища - помощния персонал (секретари, деловодители, домакини, писари, огняри, прислужници, възпитатели в общежитията и др.), след одобрение от управата на съответния градски или селски общински народен съвет.

Подреждането на директорския, учителския и помощен персонал се извършва по специален правилник, одобрен от министъра на народната просвета, като се вземе мнението на отдел организационно-инструкторски за управите на народните съвети при Министерския съвет.

 

ОТДЕЛ А. ПРЕДУЧИЛИЩНО ВЪЗПИТАНИЕ

 

Чл. 26. (Предишен чл. 33, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Предучилищното възпитание има за цел да осигури на децата от 3 до 7-годишна възраст всестранно физическо и духовно развитие в духа на социализма и да се подготвят за постъпване в началното училище.

 

 

Чл. 27. (Предишен чл. 34 - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Предучилищното възпитание се получава в детски градини, които биват четири вида: а) полудневни, б) целодневни, в) седмични, г) сезонни.

Организирането, ръководството и учебно възпитателния надзор на детските градини се извършва от Министерството на народната просвета и отделите (отделения, служби) народна просвета при народните съвети.

 

 

Чл. 28. (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Детските градини се откриват и издържат от народните съвети, държавните учреждения, предприятията и кооперациите. Откриването става след разрешение от околийския и градския, подчинен на съответния окръжен народен съвет, по доклад на съответния началник на отдел (отделение, служба) народна просвета, основан на разрешен от министъра на народната просвета щат за учителския персонал.

Детските градини се откриват и ръководят по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 29. (Предишен чл. 36, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учебно-възпитателната работа в детските градини се води от специално подготвени лица, завършили институт за детски учителки, педагогически училища и отдели за детски учителки, едногодишните педагогически курсове за детски учителки и от придобилите права на редовни детски учителки.

 

 

Чл. 30. (Предишен чл. 37, доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Родителите плащат за всяко дете в целодневна, седмична и сезонна детска градина такса по норми, определени от Министерството на народната просвета в съгласие с министъра на финансите.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Родители, признати и нуждаещи се, не плащат такса.

 

 

Чл. 31. (Предишен чл. 38, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За учителки в сезонни детски градини се назначават: а) лица, притежаващи ценз на редовни детски учителки; б) студентки по педагогия; в) завършилите специални курсове за учителки в летни детски градини; г) начални учителки и учителки в V до VII клас на общообразователните училища, и д) ученички от педагогическите училища и педагогическите отдели към средните училища.

 

 

Чл. 32. (Предишен чл. 39, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Полудневните детски градини се откриват при народните начални и основни училища, ако има най-малко 30 деца, които през следващата учебна година подлежат на задължително обучение.

Полудневната детска градина при началните и основни училища се намира в административно отношение под управлението на директора на училището. Детските градини към средните училища се ръководят от директора на средното училище.

Полудневната детска градина, която се намира в една сграда с целодневната детска градина, се ръководи от директора на последната.

Полудневните детски градини при началните, основните и средните училища се обслужват в здравно-хигиенно отношение от училищния лекар. Ако в селището няма училищен лекар, детската градина се обслужва от участъковия или градския лекар.

 

ОБЩО ОБРАЗОВАНИЕ

ПОДОТДЕЛ А. ОСНОВНИ УЧИЛИЩА

Глава първа.
Общи положения

 

Чл. 33. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г., предишен чл. 26, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Основното образование има за цел да даде на децата системни научни знания, да развие у тях полезни обществено-трудови навици и сръчности и да положи широка общообразователна основа за по-нататъшно общо и професионално образование, както и да ги възпита в социалистически дух, за да станат годни строители на социалистическото общество.

 

 

Чл. 34. (Предишен чл. 27, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Основното образование се получава в основно училище със седем класа - от I до VII клас.

Обучението в основното училище се води общо за децата от двата пола.

Забележка. За деца с телесни или душевни недостатъци се откриват специални училища, в които обучението се води по особена програма.

 

 

Чл. 35. (Предишен чл. 28, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Обучението може да се води у дома само когато се установи от медицинска комисия от лекари на държавна служба, че здравното състояние на детето не позволява да посещава училище.

Родители или настойници на такова дете са длъжни да го запишат в началото на учебната година в народно училище и да дадат писмено задължение пред училищната власт, че ще го учат у дома.

В края на всяка учебна година такива деца полагат изпит в народно училище и им се издава свидетелство.

 

 

Чл. 36. (Предишен чл. 29, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всяка година председателят на управата на общинския народен съвет е длъжен да състави списък на децата на децата от 7 до 15-годишна възраст.

 

 

Чл. 37. (Предишен чл. 30, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всяко училище или група от училища се оземлява от поземления фонд при Министерството на земеделието с най-малко два декара земя за уреждане на училищно стопанство или училищна градина.

 

 

Чл. 38. (Предишен чл. 31, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За повдигане просветното равнище на народа Министерството на народната просвета открива, при най-малко 15 ученика, основни училища и курсове за възрастни, с времетраене на учението, определено от министъра.

Когато в едно селище повече от 100 лица желаят да посещават основно училище за възрастни, създава се според местните условия, самостоятелно основно училище с отделен директор.

Учението в училищата и курсовете за възрастни е безплатно.

 

 

Чл. 39. (Предишен чл. 32, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) На следвалите основно училище за възрастни се издават само два вида документи за завършено образование: на завършилите начално училище - свидетелство за завършено начално образование и на завършилите основно училище - свидетелство за завършено прогимназиално образование.

 

 

Чл. 39а. (нов чл. 32а) (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При строеж на работнически жилища се строят и специални помещения за детски градини.

Сградите за детски градини се строят от народните съвети, предприятията, кооперациите и други, според това кой открива и издържа детската градина.

 

 

Чл. 39б. (нов чл. 32б) (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Изработването на всякакви видове играчки и съоръжения за детските градини става по образци, одобрени от Министерството на народната просвета.

Контролът върху изработените детски играчки и съоръжения се упражнява от Министерството на народната просвета чрез специална комисия, учредена при последното, по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

Глава втора.
Първоначални училища

 

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Обучението в началните училища трае четири години - от I до IV клас - и се води във всяка паралелка от отделен учител.

 

 

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В първи клас на началното училище се приемат деца, навършили 7-годишна възраст на 31 декември.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Деца, които до 31 март на следната календарна година навършват 7-годишна възраст, ако телесно и душевно са добре развити, след медицински преглед от лекар на държавна служба и представяне на медицинско свидетелство по образец, даден от Министерството на народната просвета могат да бъдат приети в първи клас на началното училище с разрешение на началник отдела (отделение, служба) народна просвета при околийския, съответно приравнения градски народен съвет, по предложение на директора на съответното училище.

 

 

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Начално училище се открива от народния съвет във всяко селище с най-малко 20 подлежащи на задължително учение деца.

Ако селището е планинско или с повече инородно или иноверско население, този брой е 15.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В гранични селища най-малкият брой деца, при който може да се открие начално училище, се определя от председателя на управата на околийския, съответно приравнения градски народен съвет, по доклад на началник отдела (отделение, служба) народна просвета при същия съвет.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. В отдалечените планински селища където броят на подлежащите на задължително учение деца е под законния минимум и не може да се открие училище, Министерството на народната просвета назначава пътуващи учители, чиято дейност се урежда с инструкция, одобрена от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Права на редовни начални учители имат:

а) заварените от тоя закон като редовни начални учители;

б) завършилите висше педагогическо образование;

в) завършилите институт за начални учители или едногодишен педагогически курс за начални учители;

г) завършилите педагогическо училище или педагогически отдел към средно училище за начални учители;

д) завършилите задочно институт за начални учители;

е) завършилите задочно едногодишен педагогически курс.

При липса на редовни начални учители могат да се назначават в началните училища до заместване с редовни начални: редовни учители в V до VII клас на общообразователни училища, както и лица, завършили средно общообразователно училище.

В турските начални училища могат да се назначават и кандидати с непълно средно образование, а при липса на такива, и кандидати със завършено основно образование, които владеят писмено турски език.

 

 

Чл. 43а. (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Директорите на началните училища с повече от 10 паралелки се освобождават от задължителни часове.

 

Глава трета.
Основни училища (Загл. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.)

 

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Обучението в основните училища трае седем години - от I до VII клас.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В пети клас се приемат деца, завършили началното училище, както и деца, завършили начално училище, които са по-възрастни от 15 години, ако не са прекъсвали учението си.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Навършилите 15-годишна възраст, завършили начално училище, но прекъсвали учението си по много уважителни причини се приемат с разрешение на началник отдела (отделение, служба) народна просвета при околийския, съответно приравнения градски народен съвет, ако не са прекъсвали повече от една година и не са по-възрастни от 16 години.

 

 

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Основно училище или отделен клас на основно училище се открива във всяко селище, в което има: за I клас най-малко 25, за II клас - 20 и за III клас - 15 подлежащи на задължително учение деца или деца, навършили 15-годишна възраст, но непрекъсвали учението си.

В планински селища, в селища с повече инородно или иноверско население и в гранични селища, председателят на управата на околийския, съответно приравнения градски народен съвет, по доклад на началник отдела (отделение, служба) народна просвета при същия съвет може да намалява броя на децата за всеки клас с по 5.

Когато броят на децата е под нормата, определена в предходните алинеи, с разрешение на Министърът на народната просвета могат да се откриват слети класове.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. Управата на околийския и градския, подчинен на съответния окръжен народен съвет определя кои селища са планински.

 

 

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Основното училище се завършва с изпит за завършено прогимназиално образование, който се произвежда по правилник и програма, одобрени от министъра на народната просвета.

Издържалите тоя изпит получават свидетелство за завършено основно образование.

 

 

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в основните училища по I и II група предмети преподават задължително от 22 до 24 часа седмично, а тези по техническите предмети - от 24 до 26 часа седмично.

 

 

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Права на редовни основни учители имат:

а) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) заварените от тоя закон като редовни основни учители;

б) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) завършилите институт за основни учители;

в) завършилите историко-филологически или природо-математически факултет, както и завършилите висше училище за физическа култура и съответните отдели за подготовка на учители в Музикалната и Художествената академии;

г) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) редовните първоначални учители, издържали нарочен държавен изпит за основни учители по специален правилник, одобрен от Министъра на народната просвета.

д) (нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) завършилите задочно институт за учители в V до VII клас на общообразователните училища и завършилите институт за ръководители на организацията "Септемврийче".

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При липса на редовни основни учители в основните училища могат да бъдат назначени като нередовни до заместване с редовни основни учители:

а) редовни първоначални учители;

б) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) завършили обощообразователно средно училище.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В турски основни училища, при липса на кандидати с по-голям образователен ценз, могат да се назначават турци със завършено петокласно образование (IX клас), които владеят писмено турски език.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. Лица със средно или институтско образование, завършили специален държавен курс за учители по руски език в основно училище, полагат държавен изпит по руски език по особена програма, след като са преподавали същия език като учители на щатна длъжност, независимо от броя на часовете, или като лектори с най-малко 12 часа седмично поне: лицата със средно образование - две учебни години, а лицата с институтско образование - една учебна година. Те придобиват права на редовни основни учители по руски език.

 

Глава четвърта.
Училища за деца с телесни или душевни недостатъци

 

Чл. 49. Училищата за деца с телесни или душевни недостатъци са:

а) училища за глухонеми деца; б) училища за слепи деца; в) училища за бавноразвиващи се деца; г) училища за морално-застрашени деца.

В училищата за глухонеми се приемат и слухонеми и тежкочуващи деца.

Министерството на народната просвета може да открива и издържа училища за деца и с други телесни или душевни недостатъци.

Към училищата за деца с телесни или душевни недостатъци се създават общежития, учебни работилници и стопанства.

При всяко училище, освен при училищата за морално-застрашени деца, има и детска градина.

 

 

Чл. 50. Курсът на училището за деца с телесни или душевни недостатъци се завършва с изпит за завършено прогимназиално образование, който се произвежда по правилник и програма, одобрени от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 51. Учителите в училищата за деца с телесни или душевни недостатъци са: а) учители-специалисти: преподаватели и възпитатели; б) учители-практиканти.

Придобиването на права на учител-специалист (преподавател и възпитател) става по правилника за приложението на тоя закон.

 

 

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите-преподаватели преподават задължително в клас от 20 до 24 часа седмично, а учителите-възпитатели - 4 часа седмично.

Директорите в училищата за глухонеми и за слепи деца преподават 6 часа седмично.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завеждащ учебната част (завуч) се назначава в училище с 8 и повече паралелки. Завеждащ учебната част (завуча) преподава в клас 12 часа седмично.

 

а) Училища за глухонеми деца

 

Чл. 53. Целта на училищата за глухонеми деца е да развият у глухонемите, слухонемите и тежкочуващите деца словесен говор и чрез него да им дадат образование и възпитание, а така също и подготовка за усвояване на професия.

Училищата за глухонеми деца са особен вид основни училища с 9-годишен курс.

Завършилите курса на училището имат право да продължат образованието си.

 

 

Чл. 54. За учители-практиканти се назначават лица с учителска правоспособност.

 

б) Училища за слепи деца

 

Чл. 55. Училищата за слепи деца дават на учащите се възможното при техния недостатък обучение, възпитание и професионална подготовка.

В училищата за слепи деца има два курса: общообразователен и професионален.

Времетраенето на учението в училищата за слепи деца е: в общообразователния курс - 7 години и в професионалния курс - 3 години.

 

 

Чл. 56. (Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите общообразователния курс на училището за слепи деца могат да продължат образованието си в средни общообразователни и професионални училища, полувисши и висши учебни заведения.

 

 

Чл. 57. Слепи, придобили учителска правоспособност, могат да бъдат назначени в училище за слепи деца като учители-практиканти.

 

в) Училища за бавноразвиващи се деца

 

Чл. 58. Училищата за бавноразвиващи се деца дават на учащите се възможното при техните недостатъци образование и възпитание и ги подготвят за усвояване на подходяща професия.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Училищата за бавноразвиващи се деца са особен вид основни училища с курс от 7-10 години според характера на закъснялостта на учениците, обхванати в специални класове.

 

 

Чл. 59. В училищата за бавноразвиващи се деца се назначава специалист за изправяне говорните недостатъци на учениците.

 

г) Училища за морално-застрашени деца

 

Чл. 60. Училищата за морално-застрашени деца се откриват за деца, които са изложени на нравствена поквара, поради това, че са лишени от нормална семейна възпитателна среда или независимо от това проявяват склонности, с които влияят отрицателно върху другарите си.

Училищата за морално-застрашени деца са отделни за момчета и за момичета.

Курсът на учението е 7-годишен.

 

ПОДОТДЕЛ Б. СРЕДНИ УЧИЛИЩА

Глава първа.
Общи положения

 

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Средното общо образование има за цел да даде на учащите се необходимите за подготовката им, като средни кадри, основи на науката и сръчности, както и достатъчна подготовка за следване във висши учебни заведения, да ги възпита в социалистически дух и да развие у тях научен обществено-политически мироглед, за да бъдат годни да изграждат социалистическото общество.

 

 

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Средното общо образование се получава в средни училища с времетраене на учението 11 години - от I до XI клас.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Обучението от I до VII клас е смесено за учащите се от двата пола, а от VIII до XI клас е отделно за момчета и момичета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За да могат работници и служащи, заети през деня в производството или учреждението, да получат средно общо образование, Министерството на народната просвета открива вечерни средни училища.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., заличена - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

Глава втора.
Управление

 

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всяко средно училище се управлява от директор със съдействието на завеждащ учебната част (завуч), ако има такъв и на учителски съвет.

Директор и завеждащ учебната част (завуч) се назначават със заповед на министъра на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., заличена - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

 

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

(Отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При 30 и повече паралелки се назначават двама завеждащи учебната част (завучи) - единият за долния и среден курс на средното училище, а другият - за горния курс (VIII до XI клас).

 

 

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Ако вечерното средно училище има до 150 ученика, тя се поставя под управлението и ръководството на директора, съответно завеждащ учебната част (завуча) на дневното средно училище, а ако броят на учениците надминава 150, вечерното средно училище се обособява в отделно средно училище със свой директор и персонал.

 

Глава трета.
Учение и ученици

 

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Курсът на учението в средните училища е единадесет години.

 

 

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

 

 

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За ученици в горния курс на средното училище се приемат завършили основно образование.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., заличена - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., заличена - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

 

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Лица, които желаят да завършат някой клас на общообразователно средно училище, като частни ученици, могат да държат годишен изпит в края на учебната година в една сесия за един или два класа поотделно и последователно.

 

 

Чл. 70. (Попр. - ДВ, бр. 235 от 1948 г., изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) След завършване с успех последния клас на общообразователна и специално средно училище, учениците полагат зрелостен изпит пред изпитна комисия, по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

Само издържалите зрелостния изпит се ползуват с правото да следват в по-горна степен училища.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При завършване на вечерно средно училище със зрелостен изпит, на учащите се издава свидетелство за завършено средно общо образование, равностойно на свидетелството за зрелост от дневните средни училища.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) На ученици, завършили с успех последния клас на общообразователното средно училище, ако след явяване на зрелостен изпит не го издържат, както и на такива, които не желаят да държат зрелостен изпит, се издава свидетелство за завършен VII клас, което им дава право да заемат държавна, държавно-автономна или обществена служба, за която се изисква средно образование с изключение на учителската, без право да следват в по-горна степен училища. Със същите права се ползуват и заварените от закона лица.

 

Глава четвърта.
Учители

 

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За редовен учител в средно училище се назначава лице, което отговаря, освен на условията в закона за държавните служители, още и на следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е завършило средно училище със зрелостен изпит, съответно със свидетелство за завършен курс, признат за средно образование, историко-филологическия или природо-математическия факултет на български държавен университет или съответни факултети на университета в чужбина или друго висше училище, в което се изучават научните, художествени и практически дисциплини, предвидени в програмата на средните училища. От документите за завършено висше образование да се вижда, че лицето е следвало и полагало изпит както по първата си специалност, така и по една, втора или по желание и трета специалност, като по втората и по третата специалност да е следвало също във висше училище и да е положило там съответните изпити;

б) да е издържало изпит за учителска правоспособност.

в) (нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е завършило задочния курс за учители в средни общообразователни училища

 

 

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Педагогическата и практическата подготовка на студентите-кандидати за учители в средни училища се включва в курса на учението и се преминава със завършването на висшето образование, по програма, изработена съвместно от Министерството на народната просвета и Комитета за наука, изкуство и култура.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Практиката се провежда в образцови средни училища, по правилник, одобрен от министъра на народната просвета и председателя на комитета за наука, изкуство и култура.

След завършването на подготовката кандидатите за учители се явяват на изпит.

(Заличена - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

 

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в средните училища преподават задължително: а) по математика, стенография и езиците - от 18 до 20 часа седмично; б) по техническите предмети - от 22 до 24 часа седмично; в) по останалите учебни предмети - от 20 до 22 часа седмично.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в образцовите средни училища преподават задължително от 14 до 16 часа седмично, а ръководителите на специалности - от 12 до 14 часа седмично.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Редовни гимназиални учители по предмети, по които няма достатъчен брой часове по програмата на средните училища, могат да положат държавен изпит по руски език или по стенография като трета специалност, ако са завършили с успех специален държавен курс по руски език съответно ако са записали стенография при стажа.

 

 

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За редовни учители в средни училища по руски език могат да се назначават и лица със средно образование, завършили с изпит специален държавен курс по руски език, учителствували на щатна длъжност, независимо от броя на часовете, или като лектори с най-малко 12 часа седмично поне две учебни години по руски език и издържали изпит.

До изпит могат да се допуснат и лица със средно образование, получено в СССР или в руски учебни заведения, извън пределите на СССР, ако са учителствували на щатна длъжност, независимо от броя на часовете, или като лектори с най-малко 12 часа седмично, поне две учебни години, по руски език.

 

 

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в образцовите средни училища се назначават от министъра на народната просвета след състезателен изпит, който се произвежда по правилник, одобрен от министъра.

 

 

Чл. 76. (Отм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

 

Чл. 77. (Отм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.).

 

ОТДЕЛ В. ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ (ПРЕДИШЕН ОТДЕЛ Б - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

Общи положения

 

Чл. 78. Министерството на народната просвета, съвместно със съответното министерство, разрешава въпросите за майсторската правоспособност и техническата компетентност само на ония лица, които са завършили училище под неговото ведомство.

 

 

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Със съдействието на съответните министерства и предприятия, за по-правилното обучение в професионалните средни училища и училища, освен необходимите учебни помагала, лаборатории, кабинети, училищни музеи, сбирки и други, се създават и образцови работилници, ателиета, учебни фабрики, училищни стопанства, образцови кантори и други институти за целесъобразно водене на учебния производствен процес, ръководени от учители-специалисти или от нарочно назначени външни лица - специалисти, подпомагани от необходимия технически и помощен персонал.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При нужда, учрежденията и предприятията улесняват професионалните средни училища и училища, като допускат за целите на учебния производствен процес да се ползуват от собствената им материална и техническа база, както и от наличния им персонал, без това да пречи на пряката им работа и на производството.

 

 

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Управлението на професионалните средни училища и училища и Държавните индустриални обединения сключват ежегодно и предварително договори за настаняване на работа по съответната специалност завършилите тия средни училища и училища.

 

 

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За редовен учител в професионалните средни училища и училища се назначава лице, което отговаря освен на условията в закона за държавните служители, още и на едно от следните условия:

а) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е заварено от тоя закон като редовен учител в професионални средни училища и училища;

б) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е завършило институт за учители с висше образование в професионални средни училища и училища;

в) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е завършило висше специално училище от вида на съответната професионално средно училище или училище;

г) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) да е завършило института за учители в професионални средни училища и училища.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Ако няма кандидати по буква "а", "б", "в" и "г", могат да се назначават за учители в професионалните средни училища и училища и лица със завършено професионално образование и две години практика в производството.

За ръководители на работилници могат да се назначават и майстори с призната професионална квалификация.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За учители по общообразователните предмети и новите езици се назначават лица, които отговарят на изискванията за учители в средните училища.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. За назначаването на учители в образцовите професионални средни училища и училища важи казаното в чл. 75.

 

 

Чл. 82. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г., изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Педагогическата и практическа подготовка на студентите-кандидати за учители в професионалните средни училища и училища може да се включва в курса на учението и да се преминава със завършването на висшето образование по програма, изработена съвместно от Министерството на народната просвета и Комитета за наука, изкуство и култура.

 

 

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в професионалните средни училища и училища преподават задължително: а) по математика, стенография и езиците, а така също и по специалните теоретически предмети - от 18 до 20 часа седмично; б) по практика, лаборатория, рисуване, пение и физическо възпитание - от 22 до 24 часа седмично; в) по останалите предмети - от 20 до 22 часа седмично.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите в образцовите професионални средни училища и ръководителите на специалности преподават задължително същия брой седмични часове, както в образцовите общообразователни средни училища.

 

ПОДОТДЕЛ А. ПРАКТИЧЕСКИ ПРОФЕСИОНАЛНИ УЧИЛИЩА И КУРСОВЕ

Глава първа.
Промишлено-технически училища

 

Чл. 84. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Целта на промишлено-техническите училища е да подготвят младежи от двата пола като квалифицирани работници в народното стопанство с основни теоретични и практически знания по съответната специалност и трудови навици, да ги възпитат в социалистически дух, да им дадат научен обществено-политически мироглед, за да бъдат годни да изграждат социалистическото общество.

 

 

Чл. 85. Промишлено-техническите училища са:

а) фабрично-заводските;

б) практическо-промишлени.

Те са: мъжки, девически и смесени и се откриват: а) фабрично-заводските при държавните и кооперативни предприятия, в които има добри условия за обучение и б) практическо-промишлените - самостоятелно с добре уредени работилници.

 

 

Чл. 86. Курсът на обучението в промишлено-техническите училища трае с оглед на специалността от една до три години.

Учението във фабрично-заводските и практическо-промишлените училища е безплатно.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) С оглед на нуждата от изпълнителски, технически кадри, Министерският съвет определя по списък, представен от МНП, точно в кои практическо-промишлени училища учениците да се ползуват с безплатно жилище, храна, облекло, обувки и учебни помагала.

Издръжката на учениците във фабрично-заводските училища се поема от държавата или от съответното предприятие, при което са открити тези училища.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Държавните предприятия, към които има открити фабрично-заводски училища и школи, са длъжни да осигурят производствено обучение на учениците, като отпускат помещение и набавят машини, инструменти и други помагала за обзавеждане.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Снабдяването на фабрично-заводските училища с постелочен и учебен инвентар, облекло и др. става по реда по който се снабдяват предприятията, като сумите се отпускат от съответното министерство.

 

 

Чл. 87. Обучението в промишлено-техническите училища е теоретично и практическо.

Теоретичното обучение обхваща общообразователни предмети и теория на съответната специалност.

 

 

Чл. 88. В промишлено-техническите училища се приемат младежи от двата пола със завършено основно образование.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всеки ученик при постъпване във фабрично-заводски и практическо-промишлени училища подписва декларация, приподписана и от родителя или настойника, че след завършването на училището или на по-горна степен училище по специалността ще бъде поне толкова години на разположение на съответното министерство, колкото е траел курса на учението.

Ученици, неустояли на поетото задължение, заплащат на държавата изразходваните суми за тяхната издръжка.

 

 

Чл. 89. Всяка учебна година се завършва със изпит по преподаваната учебна материя, а последната година - с изпит за завършен курс.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите курса на фабрично-заводските и практическо-промишленото училище имат следните права:

а) право на работник-специалист от съответния разряд;

б) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) успешно издържалите теоретически и практически изпит при училището придобиват права на квалифициран работник - изпълнител, ако имат законния практически стаж;

в) право на четвъртокласно, петокласно или шестокласно образование по специалността, според това дали курсът на учението е една, две или три години;

г) (изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) право да следват в професионално средно училище от същия вид, след като издържат съответния приравнителен изпит.

 

Глава втора.
Допълнителни промишлено-занаятчийски училища

 

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Целта на допълнителните промишлено-занаятчийски училища е да дадат теоретически знания и да допълнят и разширят практическите знания на заетите в по-важните отрасли на промишлено-занаятчийското производство младежи от двата пола, с оглед да се повиши тяхната квалификация, да ги възпитат в социалистически дух, да им дадат научен обществено-политически мироглед, за да бъдат годни да изграждат социалистическото общество.

 

 

Чл. 91. Допълнителните промишлено-занаятчийски училища са: мъжки, девически и смесени.

Те се откриват и закриват със заповед на Министъра на народната просвета.

Допълнителните промишлено-занаятчийски училища се откриват като самостоятелни учебни заведения в свои помещения и с уредени стопанства, работилници, лаборатории и кабинети. Те могат временно да се откриват и при други училища и да използуват техните помещения, работилници, стопанства и учебни помагала.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. Разпоредбите на чл. чл. 100 и 101 от тоя закон важат и за допълнителните промишлено-занаятчийски училища.

 

 

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Обучението в допълнителните промишлено-занаятчийски училища е задължително и безплатно за всички младежи от двата пола със завършено основно образование, които са заети в по-важните отрасли на промишлено-занаятчийското производство, не по-възрастни от 21 години, ако не са завършили някое професионално училище или средно училище.

По-възрастните от 21 години следват в допълнителни промишлено-занаятчийски училища по желание.

В кои отрасли на промишлено-занаятчийското производство е задължително обучението в допълнителни промишлено-занаятчийски училища, се определя с правилник, одобрен от Министъра на народната просвета в съгласие със съответния министър.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Ръководителите на държавни, кооперативни и други предприятия са длъжни да освобождават учениците от предприятията един час по-рано от работа. Отсъствието на учениците от предприятието през деня, в който имат учебни занятия, се смята за служебен отпуск и дневното възнаграждение се заплаща изцяло от съответното предприятие, но не за повече от два дена през седмицата.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) На ръководителите на държавни, кооперативни и други предприятия, които не се съобразяват с предходната алинея, се съставя акт от директора на училището и се наказват от председателя на околийския или градския, подчинен на съответния окръжен народен съвет, с глоба в размер на 5000 лв.

 

 

Чл. 93. Курсът на учението в допълнителните промишлено-занаятчийски училища е от две до три години, с оглед на специалността и се определя от Министъра на народната просвета.

Глухонеми или слепи ученици, по решение на учителския съвет, се освобождават само от изучаването на задължителните теоретически предмети.

 

 

Чл. 94. Курсът на учението се завършва с теоретически и практически изпит.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите с успех допълнително промишлено-занаятчийско училище имат петокласно образование по специалността, ако курсът на учението е двегодишен съответно шестокласно, ако курсът на учението е тригодишен, и придобиват право на работник II разряд, а след едногодишна практика по специалността могат да се явят на изпит за майсторска правоспособност. Те могат да следват в професионални средни училища от същия вид, след като издържат приравнителен изпит.

До майсторски изпит не се допускат лица, които не са завършили съответно допълнително промишлено-занаятчийско училище, ако в селището, в което работят, има такова училище.

Майсторските изпити се произвеждат по правилник, изработен от Министерството на народната просвета, съвместно със съответното министерство.

 

Глава трета.
Професионални курсове

 

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Професионалните курсове имат за цел в срок най-малко 6 месеца и тези, които са кратковременни, но периодически се повтарят да запознаят работниците с основните научни и технически постижения по специалността им.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Професионалните курсове се откриват, според нуждите и местните условия, от съответните учреждения, предприятия и организации за задоволяване на собствените им нужди от кадри с разрешение на съответното министерство, под чието ведомство се намират - за квалификация, преквалификация и повишаване на квалификацията, по учебен план и програми, одобрени от съответното министерство, под чието ведомство е учреждението, предприятието или организацията, която открива курса.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За ръководители и лектори в професионалните курсове се назначават от учреждението, предприятието или организацията, при която се открива курсът, лица с право на свободна техническа практика.

 

 

Чл. 96. Професионалните курсове са безплатни и се издържат, според естеството на курса, от съответното учреждение или предприятие, което ги открива.

 

ПОДОТДЕЛ Б. ПРОФЕСИОНАЛНИ СРЕДНИ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

Глава първа.
Общи положения

 

Чл. 97. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Средното професионално образование има за цел да подготви добре обучени средни ръководители и изпълнителни кадри за всички отрасли на плановото стопанство, предимно за обществени предприятия и за културата, да даде на учащите се необходимите теоретични и практически знания, сръчности и трудови навици за упражняване и ръководене на съответна професия, както и да ги подготви за следване във висши специални училища, да ги възпита в социалистически дух и да развие у тях научен обществено-политически мироглед, за да бъдат годни да изграждат социалистическото общество.

 

 

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Средното професионално образование се получава в професионални средни училища или чрез задочно следване в тях.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Професионалните средни училища са:

а) мъжки, девически и смесени;

б) пълни и непълни.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За да могат работници, заети през деня в производството, да получат средно професионално образование Министерството на народната просвета открива вечерни професионални средни училища.

Забележка. Задочно следване може да се разреши само на лица, заети в производството, и то по тяхната или сходна на нея специалност. Организирането и провеждането на задочното следване се урежда с правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 99. За завършилите средно общо образование могат да се откриват професионални училища с времетраене на учението, според нуждите. В тези училища учащите се обучават по съответните специални предмети и практика.

 

Глава втора.
Управление

 

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всяка професионално средно училище се управлява от директор със съдействието на завеждащ учебната част (завуч), ако има такъв, на учителски съвет и на ръководителите на работилници, ателиета, стопанства и други.

 

 

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

 

 

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Ако вечерното професионално средно училище има до 100 ученика, тя се поставя под управлението и ръководството на директора, съответно завеждащ учебната част (завуча) на дневното професионално средно училище, а ако броят на учениците надминава 100 вечерното професионално средно училище се обособява в отделно средно училище със свой директор и персонал.

 

Глава трета.
Учение и ученици

 

Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Курсът на учението в професионалните средни училища е не повече от пет години, в зависимост от специалността.

 

 

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Броят на учениците във всеки вид професионално средно училище, разпределението им по паралелки, както и определянето броя на учениците в паралелка става всяка учебна година, съгласно плана за подготовка на кадри.

 

 

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В професионалните средни училища се приемат ученици със завършено най-малко основно образование.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При повече кандидати за началния клас приемането на ученици в професионалните училища става чрез състезание, според вида на училището, по предварително изработена програма.

(Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Във вечерните професионални средни училища се изисква лицата да имат и най-малко едногодишна практика по специалността си а така също да са заети в производството по същата или сходна специалност, която се изучава в училището.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка. Учащите се във вечерни професионални средни училища, ако са ударници или отличници се освобождават последната учебна година от работа в производството и им се отпуска стипендия за завършване на образованието.

 

 

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

 

 

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите успешно последния клас на професионално средно училище се допускат до зрелостен изпит, който се произвежда както по общообразователните, така и по специалните предмети, по съответни правилници, одобрени от Министъра на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Издържалите зрелостен изпит получават свидетелство за завършено средно професионално образование от съответния вид и могат да продължат образованието си в институт за учители в професионални средни училища и училища, ако са изслужили редовната си военна или трудова служба, или във висши учебни заведения.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите професионално средно училище със свидетелство за зрелост имат право да заемат държавна, държавно-автономна или обществена служба, за която се изисква съответно професионално образование, както и право на техническа практика. Това важи само по отношение завършилите след 1950 година.

Забележка. Свидетелството за зрелост от вечерно професионално средно училище е равностойно на свидетелството за зрелост от дневна професионално средно училище.

 

ОТДЕЛ Г. ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ УЧИЛИЩА И ОТДЕЛИ, ЕДНОГОДИШНИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ КУРСОВЕ И УЧИТЕЛСКИТЕ ИНСТИТУТИ ((ПРЕДИШЕН ОТДЕЛ В, ЗАГЛ. - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

Глава първа.
Общи положения

 

Чл. 108. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Подготовката на учителските кадри за училищата, подведомствени на Министерството на народната просвета, се извършва в:

а) педагогически училища и педагогически отдели към средните училища;

б) учителски институти.

Педагогическите училища и отдели са средни учебни заведения с двегодишен курс над IX клас. Те подготвят учителски кадри за детските градини и за началните училища.

Сега съществуващите институти за детски учителки и институти за първоначални учители се преустройват в едногодишни педагогически курсове, в които може да се следва и задочно.

Учението в педагогическите училища и отдели и в едногодишните педагогически курсове е безплатно.

 

 

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителските институти са полувисши учебни заведения с двегодишен курс над средното образование.

Те биват: а) институти за учители в V до VII клас на общообразователните училища; б) институти за учители в професионалните училища; в) институти за ръководители на организацията "Септемврийче".

За някои специалности, застъпени в професионалните училища, могат да се откриват и институти с едногодишен курс за лица с висше професионално образование, които желаят да станат редовни учители в професионални училища.

Учението в учителските институти е безплатно.

Следването в институтите за учители в професионални училища се смята за стаж и курсистите получават през време на следването си заплата като стажанти. Завършилите с успех се задължават да учителствуват на посочено от Министерството на народната просвета място най-малко три учебни години.

Завършилите кадрови учебни заведения, подведомствени на Министерството на народната просвета, се разпределят по план, изработен съвместно с Държавната планова комисия.

Завършилите кадрови учебни заведения за учители в общообразователни и професионални училища придобиват права на редовни учители.

 

 

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За подготовката на редовни начални учители за началните училища за инородци се откриват съответни педагогически училища с времетраене на учението, определено от министъра на народната просвета, с образцово начално училище и общежитие със стол. Завършилите такива педагогически училища имат права на завършено средно образование.

 

 

Чл. 110. Целта на институтите за подготовка на учителски кадри е да подготвят учители за всички видове и степени общообразователни и професионални училища, както и ръководители в организацията Септемврийче и възпитатели в летните лагери и младежките работнически общежития - с научна, методическа и практическа подготовка и социалистическо съзнание.

 

 

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) При всяко педагогическо училище, педагогически отдел към средно училище, едногодишен педагогически курс и учителски институт се откриват от Министерството на народната просвета необходимият брой образцови училища и детски градини, които се издържат от съответните народни съвети.

При институтите за ръководители в организацията Септемврийче всеки курсист се прикрепва към някоя чета от местната дружинка, където практикува, а през лятото прекарва един месец в лагерите на организацията.

В административно и педагогическо отношение образцовите училища са подчинени на съответния вид институт за подготовка на учителски кадри.

Подреждането на учителския персонал в образцовите училища става по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

Образцовите учители са членове на съответната учителска колегия в селището и при закриване на института запазват учителските си места с всички права на редовни учители на постоянни места.

 

 

Чл. 112. Институтите за подготовка на учителски кадри се управляват от директор със съдействието на преподавателски съвет.

Директорът се назначава със заповед на министъра на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г., отм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.).

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Образцовото училище към педагогическото училище и отдел, към едногодишния педагогически курс и учителския институт се ръководи от директор - образцов учител, който е помощник на съответния директор.

 

 

Чл. 113. В институтите за подготовка на учителски кадри се плаща такса за общежитието със стола.

Безплатното ползуване от общежитието и стола се урежда с правилник, одобрен от Министерския съвет.

Забележка. Курсистите в институтите за ръководители в организацията Септемврийче следват със стипендии отпуснати от Министерството на народната просвета.

 

 

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За педагогическите училища и отдели, едногодишните педагогически курсове и учителските институти се изработват съответни правилници, одобрени от министъра на народната просвета.

 

Глава втора.
Учение и курсисти

 

Чл. 115. Приемането на курсистите в институтите за подготовка на учителски кадри и в учителските институти упоменати в чл. 109, става съгласно правилника за съответния вид институт.

 

 

Чл. 116. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г., доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Преминаването на курсистите в учителските институти от I в II курс става с годишен изпит, а при завършването на II курс се полага окончателен изпит по програма и правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Курсист в институтите за учители в професионалните средни училища и училища, който получи на годишния изпит слаб успех по практика или по три и повече предмети, не може да премине от I в II курс и се лишава от правото да следва съответния вид институт.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършването на педагогическите училища и на педагогическите отдели към средните училища става със зрелостен теоретически и практически изпит, който се полага по правилник и програма, одобрени от министъра на народната просвета. Издържалите зрелостния изпит придобиват права на редовни детски учителки, съответно редовни учители в началните училища.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите институт за подготовка на учителски кадри придобиват права на редовни учители за съответния вид и степен училища, съответно на ръководители на дружинка в организацията Септемврийче и на детски извънучебни заведения.

(Предишен текст на ал. 4, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите института за ръководители на Димитровската организация "Септемврийче" придобиват права на редовни ръководители на Димитровската организация "Септемврийче" и на редовни прогимназиални учители по първа група предмети.

(Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите институт за първоначални учители с двегодишен курс над средното образование след 5 години учителска служба в начално училище, могат с приравнителен изпит по една от групите учебни предмети, изучавани в основното училище, да придобият права на редовни основни учители.

(Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.)Завършилите институт за учители в професионални средни училища и училища след 3-годишна учителска служба като редовни учители стават учители по специалност.

(Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) След успешно завършване на VII клас курсистите от учителските институти, упоменати в чл. 109, полагат зрелостен изпит по програма и правилник, одобрени от министъра на народната просвета. Издържалите зрелостния изпит придобиват права на редовни първоначални учители в съответните първоначални училища за инородци.

(Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Институтът за учители с висше образование в професионалните средни училища се завършва с изпит за учителска правоспособност за редовен учител в съответния вид професионални средни училища и училища. Тоя изпит се полага по правилник и програма, одобрени от министъра на народната просвета.

 

Глава трета.
Преподаватели

 

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За преподаватели в институтите за учители в V до VII клас на общообразователните училища и в учителските институти, упоменати в чл. 109, се назначават със заповед на министъра на народната просвета редовни гимназиални учители с най-малко 3-годишна учителска практика като редовни, с прогресивен обществено-политически мироглед с проявили се в своята учебно-възпитателна работа като добри педагози и методици.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) В едногодишните педагогически курсове за детски учителки и в педагогическите училища и отдели за детски учителки за преподаватели по педагогика се предпочитат лица, завършили висше образование по педагогика и специализирали по предучилищна педагогика, както и лица със завършено висше образование по педагогика, които са завършили и институт за детски учителки.

За преподаватели в институтите за ръководители в организацията Септемврийче по дисциплини, отнасящи се до организационни въпроси и до историята на младежкото движение у нас и в чужбина, могат да се назначават и специалисти които не отговарят на изискванията в ал. I.

За възпитатели в общежитията се назначават преподаватели, които обучават задължително в института от 6 до 8 часа седмично.

Забележка I. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Във всеки едногодишен педагогически курс за детски учителки и за всяко педагогическо училище и отдел за детски учителки се назначават със състезателен изпит и редовни детски учителки, които преподават ръчна работа, детски игри, ритмика, приказки и водят част от семинарните упражнения. Те получават заплата като образцови детски учителки.

Забележка II. Педагози-учители в учителските институти, упоменати в чл. 109, които завеждат практиката, се подбират с оглед да знаят и съответния инороден език.

 

 

Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Преподавателите в педагогическите училища и отдели за начални учители, в едногодишните педагогически курсове за учители в началните училища и в институтите за учители в V до VII клас на общообразователните училища преподават задължително от 16 до 18 часа седмично, включително образцовите уроци и конференции.

В лекторските часове на преподавателите се включват предимно часовете по хоспитиране, практика, критика и конференции. От часове по теория и практика могат да се вземат лекторски само когато тези часове са над максимума.

За предмети с по-малко от 10 часа седмично, а също и когато по някои предмети останат свободни часове се назначават лектори с определено в бюджета на Министерството на народната просвета възнаграждение.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Образцовите детски учителки и образцовите първоначални учители преподават задължителния по учебните програми седмичен брой часове, а образцовите основни учители преподават задължително от 20 до 22 часа седмично.

 

 

Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За преподаватели в институтите за учители с висше образование в професионални средни училища и училища, се назначават със заповед на министъра на народната просвета редовни учители за съответния вид професионално училище с най-малко 3 години служба като такива, проявили се със своята добра научна, методическа и обществено-политическа подготовка.

Преподавателите са и ръководители по съответните специалности - по един за всяка специалност.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите по общообразователните предмети в образцовите професионални средни училища и училища се приравняват по часове, заплати и други към учителите в професионалните средни училища.

 

ОТДЕЛ Д. ИЗВЪНУЧЕБНО ВЪЗПИТАНИЕ (ПРЕДИШЕН ОТДЕЛ Г - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

 

Чл. 120. (Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Извънучебното възпитание има за цел чрез съгласуваната дейност на Министерството на народната просвета и другите министерства, под чието ведомство има училища, Съюза на народната младеж (СНМ), организацията "Септемврийче", родителските комитети и други обществено-възпитателни и културно-просветни организации, да разшири образователния кръгозор на учащите се от всички видове и степени училища и да подпомага развитието на техните творчески способности и дарования с оглед да се възпитават в духа на социализма.

 

 

Чл. 121. Министерството на народната просвета ръководи директорите и учителите от всички видове и степени училища в тяхната работа по извънучебното възпитание.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Главните инспектори и служителите от отдела за извънучебно възпитание при Централното управление на Министерството на народната просвета изпълняват функциите и на инспектори по извънучебно възпитание.

 

 

Чл. 122. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За подготовката на ръководители в организацията Септемврийче и ръководители в културните средища на учащи се от всички видове и степени училища, Министерството на народната просвета открива нарочни курсове в които времетраенето и характера на обучението се определя от министъра в съгласие с централното ръководство на Съюза на народната младеж (СНМ).

Строежът, обзавеждането и материалната издръжка на културните средища се поема от Министерството на народната просвета, Министерството на труда и социалните грижи, народните съвети и професионалните организации, а педагогическото ръководство и издръжката на персонала, както и на педагозите-ръководители в организацията Септемврийче по места - от Министерството на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) По щат, одобрен от Министерството на народната просвета в съгласие с Министерството на финансите, народните съвети са длъжни да предвиждат в бюджетите си необходимите суми за заплати и възнаграждения на ръководителите и лекторите в домовете на "Септемврийче".

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За организацията и вътрешния ред на домовете на Септемврийче, на домовете на средношколската младеж и на другите културни средища, Министерството на народната просвета съвместно със централното ръководство на Съюза на народната младеж (СНМ), изработва правилници, одобрени от министъра на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Министерството на народната просвета ръководи цялостната работа по организацията и ръководството на лагерите за септемврийчета и средношколци. Същото планира, строи и обзавежда лагерите централно или чрез свои подведомствени органи.

 

ОТДЕЛ Е. НАКАЗАНИЯ (ПРЕДИШЕН ОТДЕЛ Д - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

 

Чл. 123. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Родители-български граждани, които не изпращат децата си, подлежащи на задължително основно образование, в народно основно училище, се наказват с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева. Глобата се налага с наказателно постановление на председателя на управата на окръжния народен съвет, въз основа на акт, съставен от училищните власти, и не подлежи на обжалване.

 

 

Чл. 124. (Предишен текст на чл. 124, изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите от всички видове и степени училища и от институтите за подготовка на учителски кадри, които напуснат службата си през течение на учебната година, без предварително писмено съгласие на министъра на народната просвета, се наказват от същия с глоба в размер на една месечна заплата, без право на обжалване и се лишават от правото да преподават частни уроци.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Същото се отнася и до командированите или преместените учители, които без уважителни причини в законния срок не заемат новите си места.

 

 

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 271 от 1950 г.) За неизпълнение на задължението по чл. 14 на нарушителя се съставя акт от органи на Министерството на народната просвета или от финансовите органи. Въз основа на акта се издава наказателно постановление от министъра на народната просвета или упълномощено от него лице, за глоба в размер от 5 000 до 25 000 лева, като се събира и самата такса. Събирането на таксата и глобата става по реда на закона за събиране на данъците и други държавни вземания. Наказателното постановление може да се обжалва по реда на книга VI, глава V, от закона за наказателното съдопроизводство.

 

 

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Родители или настойници, които не изпълняват разпоредбите на чл. 28 без уважителни причини, се наказват от председателя на управата на окръжния народен съвет, с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

 

 

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Председател на управата на общински народен съвет, който не изпълни задължението си по чл. 29 се наказва от председателя на управата на съответния околийски народен съвет с глоба в размер от 5000 до 10 000 лева, а председателя на градския народен съвет, приравнен към околийския се наказва от Министерския съвет - отдел управи на народните съвети.

 

 

Чл. 128. За всяко неизвинено дневно отсъствие на деца в основното училище, направено поради доказано препятствие от страна на родителите или настойниците, същите се наказват от председателя на управата на околийския, съответно приравнения градски народен съвет, с глоба в размер от 200 до 1000 лева.

 

ОТДЕЛ Ж. ПРЕХОДНИ НАРЕДБИ (ПРЕДИШЕН ОТДЕЛ Е - ДВ, БР. 207 ОТ 1950 Г.)

 

Чл. 129. До задоволяване нуждите от квалифицирани учителски кадри за всички видове и степени училища, Министерството на народната просвета може да открива нарочни курсове за подготовка на учители по специална програма и с времетраене на занятията, определено от министъра.

Следването в тези курсове става по правилник, одобрен от министъра на народната просвета.

 

 

Чл. 129а. (Нов - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) До окончателното ликвидиране на прогимназиите и гимназиите в съществуващата образователна система, същите запазват досегашните си имена, но обучението в тях се води по програмите на пълното средно училище.

Досегашните непълни гимназии (с IV и V клас или с IV, V и VI клас) в петгодишен срок от влизането в сила на този указ се превръщат в средни или основни общообразователни училища от новия тип.

 

 

Чл. 130. Придобилите права на редовни учители за съответните видове и степени училища, до влизането в сила на тоя закон, запазват правата си.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Всички облаги, с които са се ползвали до влизането в сила на тоя закон учителите от професионалните средни училища и училища, преминаващи под ведомството на Министерството на народната просвета се запазват.

 

 

Чл. 131. Заварените в детските домове и детските градини редовни първоначални учителки, учителствували в такива детски заведения най-малко 5 години, придобиват права на редовни детски учителки.

Заварените нередовни първоначални учители със завършено средно образование, прослужили в основно училище най-малко 10 години, стават редовни първоначални учители по предложение на околийския, съответно приравнения градски народен съвет, като се вземе мнението на съответния училищен инспектор на основното образование. При класирането им се намаляват от прослужените години толкова, колкото им са били необходими за завършване институт за първоначални учители.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените редовни първоначални учители, прослужили в основно училище най-малко 10 години като редовни или нередовни, стават редовни основни учители по предложение на околийския, съответно приравнения градски народен съвет, като се вземе мнението на съответния училищен инспектор на основното образование. При класирането им се намаляват от прослужените години толкова, колкото им са били необходими за завършване институт за основни учители.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените училищни инспектори с най-малко 10 години служба, от които поне 3 години училищен инспектор след 9 септември 1944 година, а останалите години са били редовни първоначални учители, независимо от това, дали са били в начално училище или в основно училище, придобиват право на редовни основни учители.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените нередовни гимназиални учители, прослужили в средно училище най-малко 10 години включително и стажа, независимо от това дали е платен, стават редовни гимназиални учители, по решение на министъра на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените нередовни учители по новите езици в гимназия, прослужили в средно училище най-малко 12 години, стават редовни учители по новите езици в гимназия по решение на министъра на народната просвета".

(Предишна ал. 6, изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените нередовни учители в професионални средни училища и училища със завършено средно професионално образование или с най-високото професионално образование по специалността, ако са прослужили в професионално средно училище и училище най-малко 5 години включително и стажа, независимо от това дали е платен или са ръководили професионални курсове в продължение най-малко 10 години, стават редовни учители в професионални средни училища и училища, по предложение на съответния училищен инспектор на професионалното образование. При класирането им се намаляват от прослужените години толкова, колкото им са били необходими за завършване институт за учители в професионални средни училища и училища.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Майстори-специалисти без завършено средно техническо образование, издържали държавен изпит за учителска правоспособност, стават редовни учители по промишленост.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учителите-практиканти в училищата за деца с телесни или душевни недостатъци, прослужили до 1 октомври 1950 година най-малко 3 учебни години в такива училища и водили поне една учебна година клас или отделение, стават учители-специалисти в тези училища по решение на министъра на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка I. Признаването за редовен учител става със заповед на министъра на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка II. Прослуженото време по чл. 131 се пресмята по учебни години, като една учебна година се признава, ако е прослужено през нея най-малко 6 месеца

 

 

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Редовните учители по новите езици в техническите предмети (пение, рисуване, ръкоделие, ръчна работа, физическо възпитание и стенография), станали редовни чрез изпит, както и редовните основни учители по новите езици, станали редовни поради прослужени години, заварени по тоя закон на постоянни места в средните училища, запазват правата си докато навършат години за пенсия.

 

 

Чл. 133. Учители-българи със средно образование, заварени от тоя закон в първоначалните училища за инородни, прослужили най-малко 5 години като учители в такива училища до влизането в сила на тоя закон, придобиват права на редовни първоначални учители в народните първоначални училища за инородни.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учители-инородци със средно образование, както и завършили средния отдел на училището "Нювваб" и служили най-малко 3 години като учители в съответно начално училище или прогимназия за инородци до влизане в сила на тоя закон, придобиват права на редовни първоначални учители в съответни народни първоначални училища за инородци.

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите средния отдел на "Нювваб" или такива със средно образование с най-малко 5 години учителска служба в съответна народна основно училище или първоначално училище за инородци или в "Нювваб" или "Медрасета" до влизане в сила на тоя закон, придобиват права на редовни основни учители в съответни народни основни училища за инородци.

(Доп. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Завършилите средно образование, както и завършилите средния отдел на "Нювваб" с по-малко от 3 години учителска служба в съответни народни първоначални училища или прогимназии за инородци до влизането в сила на тоя закон или инородци никак неучителствували, завършили средно образование или средния отдел на "Нювваб", придобиват права на редовни първоначални учители в съответни народни първоначални училища за инородци след подготвителен курс и теоретико-практически изпит, които се произвеждат по програма и правилник, одобрени от Министерството на народната просвета.

(Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Инородци със завършено прогимназиално образование или "Руждие" и "Медресета", заварени от тоя закон в съответно начално училище за инородци, с най-малко 3-годишна учителска служба в такова училище, стават редовни първоначални учители в съответно народно начално училище за инородци след завършен подготвителен курс и успешно положен теоретико-практически изпит, произведени по програма и правилник, одобрени от Министерството на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Учители инородци със средно образование, както и тези, завършили средния отдел на Нювваб, с най-малко три години учителска практика, независимо от това дали са учителствували в съответно първоначално училище или в съответна прогимназия за инородци, в Нювваб или в Медресе до влизането в сила на този указ, придобиват права на редовни начални учители в съответни начални училища за инородци.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Тези, които имат учителска практика най-малко 5 години, независимо от това дали са учителствували в съответно първоначално училище или в съответна прогимназия за иноридци, в Нювваб или в Медресе, придобиват права на редовни начални или редовни прогимназиални учители в начални училища или прогимназии за инородци, в зависимост от това дали повечето от прослужените им години са в начално училище или в прогимназия за инородци.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Забележка II към чл. 131 важи и за чл. 133.

 

 

Чл. 134. Заварените от тоя закон стажант-учители в Института за гимназиални учители довършват стажа си и се явяват на държавен изпит за учителска правоспособност по досегашния правилник и програма.

 

 

Чл. 135. Всички имущества на предишните частни училища за инородци в страната се предават безвъзмездно на съответните народни съвети и се използват само за нуждите на съответните народни училища за инородци.

 

 

Чл. 136. По отношение заварените от тоя закон ученици в отделните видове училища за деца с телесни или душевни недостатъци, новият курс на обучение се прилага само за онези, които са първа и втора година в съответния вид училище.

Обучението на останалите ученици се води по досегашните програми за съответните училища.

Заварените от тоя закон ученици на професионална подготовка извън училището за глухонеми деца, продължават тази си подготовка по досегашния начин.

 

 

Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Заварените от тоя закон ученици - български граждани, които следват в чужди училища, се прехвърлят веднага без изпити в съответния клас или клас на народно училище.

 

 

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Средствата на досегашния фонд "Заплати на персонала във вечерните средни училища" се внасят в приход на държавното съкровище.

 

 

Чл. 139. Съществуващите по ведомството на други министерства до влизането в сила на тоя закон професионални училища и курсове, с изключение на тези по чл. 1, ал. 1, се прехвърлят заедно със цялото си движимо и недвижимо имущество, фондове, съоръжения и учебни помагала по ведомството на Министерството на народната просвета от 1948/1949 учебна година.

 

 

Чл. 140. Частните професионални училища, както и такива, издържани от частноправни дружества и фондации, стават от началото на учебната 1948/1949 година държавни. Държавата придобива имуществата и фондовете на такива училища, като на собствениците на частни професионални училища заплаща съответно обезщетение, в размер, определен от Министерския съвет.

 

Особени наредби

 

Чл. 141. Тоя закон се прилага и по отношение училищата под ведомството на други министерства, с изключение на висшите учебни заведения.

 

 

Чл. 142. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г., предишен текст на чл. 142, изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Подробни правила, относно програмите на посочените в тоя закон учебни заведения, одобряването на учебниците и учебните помагала, оценяването дейността на учителите и дисциплинарната им отговорност, подреждането на директорския и учителския персонал, броят на паралелките и броят на учениците в паралелка в основните училища, броят на платените седмични лекторски часове и признаване на часове за извънкласна работа, избирането на места за постройка на училищни сгради, оценката на успеха и поведението на учащите се и преминаването им в по-горно отделение или клас, съответно курс, издаването на позволително за преподаване частни уроци, правата и задълженията на директорския и учителския персонал в училищата за деца с телесни или душевни недостатъци, за общообразователните средни училища, както и въобще всички подробности, относно приложението на тоя закон, независимо от това дали отделните членове на закона препращат към правилника или не, се уреждат с правилници, одобрени от министъра на народната просвета.

(Нова - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) Само правилници, които засягат и други ведомства или уреждат важни и принципни въпроси от особено значение за общата държавна просветна политика, се одобряват от Министерския съвет по предложение на министъра на народната просвета, а правилници които засягат приходите и разходите на бюджета, се утвърждават в съгласие с министъра на финансите.

 

 

Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 207 от 1950 г.) За всеки вид професионални средни училища и училища министърът на народната просвета издава отделен правилник.

 

 

Чл. 144. (Попр. - ДВ, бр. 223 от 1948 г.) Тоя закон отменя досега действащия закон за народната просвета и всички други закони, правилници и наредби за общото и професионално образование, които му противоречат и се прилага от началото на учебната 1948/1949 година.

 

Преходни разпоредби
КЪМ УКАЗА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА (ОБН. ДВ, БР. 90 ОТ 1954 Г.)

24. До утвърждаване на нови норми за преподавателската и извънкласната работа и нормативи за откриване на училища, класове и паралелки остават в сила:

а) членове 47, 52, 73, 117 и 118 от Закона за народната просвета - относно задължителния брой преподавателски часове;

б) членове 29, 43, 43а, 48, 71 и 117 от Закона за народната просвета - относно назначаването на учителите;

в) членове 32, 42 и 45 от Закона за народната просвета - относно нормативите за откриване на училища, класове и паралелки;

г) Наредбата за уреждане на някои въпроси във връзка с приложението на Закона за народната просвета ("ДВ", бр. 251 от 26 октомври 1948 г.).

 

25. Настоящият указ отменя:

а) Закона за народната просвета, обнародван "ДВ", брой 218/1948 г., с всичките му изменения и допълнения с изключение на текстовете, уреждащи въпросите на професионалното образование, които остават в сила до издаването на закон, указ или постановление на Министерския съвет за професионалното образование, като посочените в тях задължения на Министерството на народната просвета се поемат от Министерството на културата и министерствата и ведомствата, към които има техникуми;

б) Указа за снабдяване с документи за образование и на други категории лица, загубили училищните си свидетелства, от 5 юни 1949 г. ("ДВ", брой 129 от 1949 г.) и Указа за снабдяване с документи за образование на учениците - съветски граждани, политемигранти от Югославия, както и учениците - граждани на други държави, политемигранти в Народна република България, от 22 семтември 1950 г. ("ДВ", брой 226 от 25 септември 1950 г.).

 

Trascina file per caricare