The measure is available in the following languages:
ЗАКОН ЗА НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ
Глава I
Общи разпореждания
Чл. 1. Наредбата, управлението и надзорът на всички учебни и възпитателни
заведения, както и на всички учреждения, които способствуват за умственото и
нравственото развитие на народа, се предоставят на Министерството на народното
просвещение.
Чл. 2. По училищния надзор са подчинени на Министерството като преки органи:
главните инспектори и училищните инспектори; а като посредствени — окръжните
управители, окръжните съвети, постоянните комисии, окръжните училищни съвети и
училищните настоятелства.
Чл. 3. При Министерството на просвещението се съставляват специални комисии от
лица вещи, които изказват своето мнение върху всички важни въпроси относително
народното просвещение, особено върху училищните правилници, програми
учебници, методите на обучението, изпитите, литературните предприятия,
библиотеките, музеите, старините, развитието на земледелието, индустрията и тем
подобни. Мненията на тия комисии не са задължителни за Министерството.
Чл. 4. Правата и длъжностите на разните комисии се определят чрез особени
правилници.
Чл. 5. Народното яяяяяНяѓjњпросвещение обема: началното учение, средното, специалното и
висшето учение.
Чл. 6. Училищата в Българското Княжество се разделят на НАРОДНИ, които се
поддържат от държавата, окръжията, околиите или общините, в които учебният език
е българският, учителите им са утвърдени от Министерството и на които наредбата
и програмите отговарят напълно на официалните разпореждания — и на ЧАСТНИ,
поддържани от вероизповедни общества, дружества или братства и от частни лица
или дружества.
Чл. 7. В народните училища се приемат децата на всички жители в държавата без
разлика на вяра и народност.
ОТДЕЛ ПЪРВИ
Народни училища
Глава II
Начално учение
Чл. 8. Началното учение е задължително и безплатно за всичките поданици в
държавата (чл. 78 от Конституцията).
Чл. 9. Всички деца на възраст от шеста навършена до включително дванадесета
година са длъжни да следват курса на началното учение в народните училища, в частните или вкъщи.
Чл. 10. Децата на българските поданици от разните християнски вероизповедания
получават началното си образование на български език...
Глава III
Детски училища
Чл. 15. Детските училища имат за цел да приготвят децата за основното училище. В
тех се приемат деца от навършена третя до включително шеста година. Те се
разделят на две отделения:
Долни за деца от 3 — 5 години, и Горни за деца от 5 — 6 години.
Глава IV
Основни училища
Чл. 19. Целта на основното училище е: да положи основа за нравственото
възпитание на бъдещите граждани, да ги развие физически и да им даде най
необходимите в живота познания.
Чл. 20. В основните училища се приемат деца, които са навършили шеста година
възраст.
Чл. 21. От задължителността на основното учение се освобождават временно или
завинаги само телесно или умствено недоразвитите или повредени деца, за които
трябва да се представя в инспекцията удостоверение от училищното
настоятелство, основано на медицинско свидетелство, което се издава безплатно...
Чл. 25. Основното учение трае шест години и се разделя на три курса: първи, среден
и горен, всеки от които трае по две години и се подразделя на две отделения...
Чл. 27. Учебната година в градовете почва от 1 септемврий и се свършва на 29
юуний а в селата почва в началото на м. септемврий и се свършва в началото на м.
май.
Чл. 28. В основното училище се изучават следующите предмети:
Нравоучение,
Закон Божий,
Българский език и Старобългарския,
Отечествоведение,
Гражданско учение,
Кратки познания от Всеобща история и География,
Сметание,
Геометрия с геометрическо чертание,
Познания от Физика, Химия, Естественна
История и Хигиена,
Рисувание и пение,
Гимнастика,
Ръчна работа (за момчетата) и ръкоделие (за момичетата).
Чл. 29. Според местните условия министерството може да предвиди в горния курс
на основните училища и някои предмети, които дават специални практически и
професионални познания...
Чл. 31. Всяка община и всяко село, което има повече от 50 къщи, трябва да има наймалко едно основно училище.
Чл. 32. Колиби и села, помалки от 40 къщи, които не могат да имат свое училище,
се съединяват с разрешение на Министерството на просвещението в една учебна
община, ако разстоянието им от централната община, в която училището се
намерва, не надминава повече от три километра.
Чл. 33. Частите, които се падат на подобни общини за поддържание взаимното
училище, се определят от надлежния окр. съвет.
Чл. 34. Основните училища могат да бъдат общи за децата от двата пола; во
община, която има повече от 200 къщи, е длъжна да има отделно основно училище
за момичета, или да има разрешение от Министерството, че може да притежава
смесено училище...
Глава V
Вечерни и неделни училища
Чл. 44. За да се даде възможност на свършившите само курса на началното учение
да разширят кръга на своите познания, както и на повъзрастни лица които не са
могли да получат начално образование, да се сдобият с найнеобходимите тех
познания, в градищата и селата се откриват вечерни и неделни училища.
Чл. 45. Селските народни учители са длъжни да преподават в тия курсове от края на
учебната година (начало на месец май) до края на месец юний...
Глава VIII
Училищни настоятелства
Чл. 91. Във всяка община се учреждава по едно училищно настоятелство, което
действува по учебното дело като комисия на общинския съвет; то се състои от
члена в градските и от 3 в селските общини.
Чл. 92. Кметът или неговият наместник е член по право и председател на
училищното настоятелство...
Чл. 96. Длъжността член на училищното настоятелство е почетна и безплатна.
Чл. 97. Длъжностите на училищното настоятелство са:
а) грижи се за създавание на училищни приходи;
б) изнамерва средства за поддържание на бедни ученици;
в) съставя училищния бюджет;
г) наглежда училищните здания с всичките им принадлежности наймалко веднъж в
неделята;
д) грижи се за чистотата и за всички други потреби на училището, особено на
снабдяването му с всички учебни пособия;
е) грижи се за изпълнение на всички общински задължения, относително учителите
и училището;
ж) надзирава, щото децата, подлежащи на задължително учение според
съставения от кмета списък, редовно да посещават училището;
з) присъствува на годишните изпити и взема мерки, щото децата да не се
отклоняват от изпита, и
и) присъствува при преподаванието на учителите и следи за вървежа на
училището.
Чл. 98. Настоятелството е длъжно да дава на общинските съвети в края на сяка
учебна година подробно изложение за състоянието и нуждите на училищата...
4
Глава X
Средни и специални училища
Чл. 111. Народните средни и специални училища се поддържат от държавата,
окръжията, околиите или общините...
Глава XI
Средни училища
Чл. 121. Задачата на средните учебни заведения е да даде на младежите по
обширни обши познания и да ги подготви за висше научно образование.
Чл. 122. Средните училища се разделят на два курса: долен с три учебни години и
горен с 4 учебни години...
Глава XIII
Специални училища
Чл. 174. Специални училища са: педагогическите, духовните и индустриалните...
Глава XV
Поддържане на всички народни училища
Чл. 180. Народните училища се поддържат от общините, околиите, окръжията или
държавата...
Чл. 182. Две трети от заплатите на учителите в общинските, околийските или
окръжните училища се отпущат от държавата и нужната сума се вписва всяка година
в бюджета на Министерството; а една трета част — от надлежните общини, околии и
окръжия...
ОТДЕЛ ВТОРИ
Частни училища
Глава XVI
Общи положения
Чл. 188. Никое частно училище не може да се открие без предварително
разрешение на Министерството.
Чл. 189. Министерството на просвещението надзирава чрез своите органи всички
частни училища...
Чл. 192. Ни едно частно училище не може да получи държавна или общинска
помощ. Само на мюсюлманските общини се отпуща ежегодно държавна помощ за
училищата им.
Чл. 193. Учителите от частните училища не получават държавна пенсия и въобще
не могат да се ползват с никое от правата, предвидени за учителите в народните
училища.
Чл. 194. Учениците, свършивши частно училище, не могат да се ползват с правата
на учениците от народните училища, ако не положат тук нужния изпит.
Чл. 195. Български език се изучава задължително във всички частни училища...
5
Глава XVII
Училищата на християнски вероизповедни общества, дружества или братства
Чл. 198. Християните (неправославни) български поданици, които с челедите си са
заселени дето и да е в държавата, могат да си отварят училища на свои собствени
разноски, да събират нужните доброволни помощи от своите местни едноверци,
измежду които избират и училищни настоятели...
Глава XVIII
Мюсюлмански вероизповедни училища
Чл. 204. Всяко мюсюлманско училище трябва да има настоятелство, състояще от
три члена по селата и от 5 в градищата и съставено по избор измежду
мюсюлманските български поданици, които са отговорни пред властите за
изпълнение на законите.
Чл. 205. Надзорът върху преподаванието на вероучението в тия училища се
предоставя на окръжния мюфтия, а преподаванието на общообразователните
предмети се надзирава от училищния инспектор, който бди и за всичко друго, що се
отнася до наредбата и управлението на мюсюлманските училища.
Чл. 206. Учителите в мюсюлманските училища трябва да отговарят на следващите
условия:
а) да са български поданици;
б) да са навършили 17годишна възраст:
в) да са нравствени и без особени телесни недостатъци, и
г) да притежават наймалко познания, които им дават право на звание „ходжа“.
Чл. 207. Ако приходите от духовните имоти не са достатъчни за поддържанието
на някое мюсюлманско училище, недостигът се разхвърля между мюсюлманското
население на общината, дето бъде училището...
... Чл. 211. Инспекторите могат да посещават във всеко време тия училища и да се
уверяват чрез изпит, че програмите се съобразяват напълно с програмите на
народните начални училища...
... Чл. 215. Чужди поданици могат да отварят училища за децата на чужденците,
като предизвестят Министерството чрез инспектора и му доставят нужните сведения
за учителите и за училищното помещение. Същите лица са длъжни да съобщават
ежегодно всички статистически данни, които се изискват от училищата в
Княжеството.
Чл. 216. Ако чужди поданици пожелаят да приемат и деца на български поданици в
училищата, които са отворили за децата на чужденците, те трябва предварително но
да се съобразят напълно с изискванията на закона за народните училища...
Издаден в нашата столица София на 14 декемврий 1891 година.
ДВ, №17. 23 януари 1892.