Print Friendly

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС ОТ 1951 Г.

Обн. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1951г., попр. ДВ. бр.16 от 23 Февруари 1951г., изм. ДВ. бр.13 от 13 Февруари 1953г., попр. ДВ. бр.14 от 17 Февруари 1953г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.90 от 10 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1956г., попр. ДВ. бр.16 от 24 Февруари 1956г., изм. ДВ. бр.91 от 13 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.22 от 17 Март 1959г., изм. ДВ. бр.52 от 30 Юни 1959г., изм. ДВ. бр.98 от 17 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.48 от 19 Юни 1964г., изм. ДВ. бр.51 от 1 Юли 1966г., отм. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г.

Отменен с чл. 420, т. 1 от преходните разпоредби на Наказателния кодекс – ДВ, бр. 26 от 2 април 1968 г., в сила от 1 май 1968 г.

 

ОБЩА ЧАСТ

ЗАДАЧИ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

 

1. Наказателният кодекс има за задача да пази Народната република България и установения в нея обществен строй и правен ред чрез определяне на престъпленията и на наказанията, които се налагат за тях.

 

I. ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

 

2. Престъпление е всяко обществено опасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

 

3. Обществено опасно е деянието, което застрашава или уврежда държавния или обществения строй на Народната република или установения в нея правен ред.

 

4. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо.

Деянието е умишлено, когато деецът е искал или допускал настъпването на обществено опасните последици.

Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди или когато той е предвиждал настъпването на тия последици, но е мислил да ги предотврати.

Непредпазливите деяния се наказват само в предвидените от закона случаи.

 

5. Не е обществено опасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се отблъсне непосредствено и противоправно нападение срещу властта или срещу личността или имота на нападнатия или на другиго.

Не се наказва деянието, което е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

 

5. Общи престъпления по тази глава

 

6. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Не е обществено опасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост – за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените вреди от деянието са по-маловажни от предотвратените.

Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление.

 

7. Не е обществено опасно деянието, което, макар формално и да съдържа признаците на някое предвидено в закона престъпление, но е явно малозначително и от него няма вредни последици.

 

8. Фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, не се вземат пред вид за умисъла на дееца, ако той не е знаел за тях.

Тази разпоредба се прилага и за непредпазливите деяния, когато самото незнание не се дължи на непредпазливост.

 

9. Не е виновно извършено случайното деяние – когато деецът не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици.

 

10. Не е виновно деянието, което е извършено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно престъпление.

 

11. Не се наказва деянието, което, макар и да съдържа признаците на някое предвидено в закона престъпление, е очевидно маловажно и вредните последици от него са явно незначителни.

 

12. Не се наказва деянието, което, макар и да е съставлявало престъпление при извършването му, но поради изменение на общественополитическата обстановка е изгубило общественоопасния си характер.

 

II. ВМЕНЯЕМОСТ

 

13. Не се вменява във вина деянието, извършено от лице, което поради умствена недоразвитост или постоянно или временно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството и значението на деянието или да ръководи постъпките си.

 

14. Не се вменява във вина деянието, извършено:

1) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) от малолетно лице – ненавършило 14 години, и

2) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) непълнолетно лице – навършило 14 години, но ненавършило 18 години, ако то не е могло да разбира свойството и значението на деянието или да ръководи постъпките си.

 

III. ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ОПИТ

 

15. Подготвянето на средства, търсенето на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение, съставлява приготовление.

За приготовлението се налага наказание само в предвидените в закона случаи.

Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

 

16. Деянието, с което е започнато, но не е довършено изпълнението на едно умишлено престъпление, съставлява опит.

Опитът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда:

1) се е отказал да довърши престъплението или

2) е предотвратил настъпването на престъпните последици.

 

17. В случаите на чл. 15, ал. 3, и чл. 16, ал. 3, ако деянието, в което са се изразили приготовлението или опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът отговаря за това престъпление.

 

IV. СЪУЧАСТИЕ

 

18. Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

Извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението.

Подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да осъществи извършеното престъпление.

Помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин.

 

19. Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление.

Когато поради особени обстоятелства законът квалифицира извършеното деяние като престъпление или като по-тежко престъпление за някои от извършителите или подбудителите, за това престъпление отговарят и другите съучастници, ако са знаели за тия обстоятелства.

Особените обстоятелства, поради които законът изключва или намалява наказанието за някого от съучастниците, не се вземат пред вид за останалите съучастници.

 

20. Подбудителят и помагачът не се наказват, ако по собствена подбуда се откажат от своето по-нататъшно участие и попречат да се довърши деянието или предотвратят настъпването на престъпните последици.

В тия случаи се прилага съответно разпоредбата на чл. 17.

 

V. НАКАЗАНИЯ

 

21. Наказателната отговорност е лична.

Наказанието се налага само въз основа на съществуващите закони с цел: 1) да се обезвредят враговете на народа; 2) да се отнеме възможността на дееца да върши други престъпления; 3) да се поправи и превъзпита той към спазване правилата на социалистическото общежитие и 4) да се въздействува възпитателно върху другите членове на обществото.

Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.

 

22. Наказанията са:

1) лишаване от свобода;

2) поправителен труд без лишаване от свобода;

4) глоба;

5) лишаване от права и

6) обществено порицание.

Сравнителната тежест на тия наказания се определя по реда им в предходната алинея, като три дни поправителен труд се равнява на един ден лишаване от свобода.

За най-тежките престъпления, които заплашват основите на Народната република, както и за други особено опасни престъпления, като временна и изключителна мярка, се предвижда смъртно наказание, което се изпълнява чрез разстрелване.

 

23. Лишаването от свобода може да бъде от един ден до 20 години и се изтърпява в местата, определени за това.

Изтърпяването на това наказание се съпровожда с подходяща работа, която се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Във военно време военният съд може да отложи до края на военните действия изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като изпрати осъдения в действуващата армия. Това правило не се прилага спрямо осъдените за престъпления по глава I и по раздел I на глава ХIV от особената част на този кодекс.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Когато лицето, по отношение на което е отложено изпълнението на наказанието по реда на предходната алинея, извърши до края на военните действия ново престъпление, съдът може да отмени отлагането на изпълнението на наказанието, наложено с първата присъда.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) По ходатайство на началника съдът може напълно или отчасти да освободи осъдения, изпратен в действуващата армия по реда на ал. 3, от изтърпяване на наложеното наказание, ако се прояви като добър защитник на Родината.

(Ал. 6, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съдът може и без ходатайство на началника да освободи напълно или отчасти от изтърпяване наложеното наказание уволнения от действуващата армия поради инвалидност.

 

24. Поправителният труд може да бъде от един ден до една година.

Това наказание се изтърпява без лишаване от свобода, с работа в мястото, където осъденият работи, или другаде като от възнаграждението му се удържа, съгласно постановеното от съда в присъдата, до 25% в полза на държавата и времето не се зачита за пенсия и изобщо за трудов стаж.

(Ал. 3, отм., нова – Изв., бр. 12 от 1956 г) За лицата, които не работят в държавно учреждение или предприятие, в кооперация или в обществена организация, съдът при постановяване на присъдата конкретно определя в кое предприятие да бъдат изпратени на работа. За нетрудоспособните, както и за лицата, които не могат да бъдат изпратени на работа, наказанието „поправителен труд“ се заменя от съда с глоба до 2000.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако осъденият на поправителен труд без основателна причина откаже да работи, наказанието се заменя от съда с лишаване от свобода за срока на поправителния труд.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г., изм., бр. 91 от 1956 г.) Наказанието „поправителен труд без лишаване от свобода“ не се прилага по отношение на военнослужещите, които отбиват редовната си военна служба. Вместо това наказание на тях се налага арест до 1 месец, което се изтърпява по реда, установен за прост или казармен (гарнизонен) арест.

 

25. Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лично и домашно употребление и оръдията, необходими за упражняване на занятието му, както и средствата за издръжка на семейството му за шест месеца.

 

26. При конфискация на цялото или на част от цялото имущество държавата отговаря за задълженията на осъдения съразмерно с частта на конфискуваното имущество до размера на стойността на това имущество, и то само за ония задължения, които са възникнали до възбуждането на наказателното преследване.

 

27. Глобата се налага съответно с имотното състояние на осъдения. Тя не може да бъде по-малко от 1 лев.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в законна сила преди това.

Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за събиране на глобата.

 

28. Осъденият може да бъде лишен от следните права:

1) да бъде избирател или избираем;

2) да заема определена държавна или обществена длъжност;

3) да упражнява определена професия;

4) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) да получава определена пенсия;

5) да упражнява родителски или настойнически права и

6) да носи ордени или отличия.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лицата от редовия и началническия състав на въоръжените сили на Народна република България, както и запасните, могат да бъдат лишени от военна чест, като им се отнемат званието, ордените и военните отличия.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 90 от 1958 г.) В случаите изрично указани в особената част на този кодекс, осъденият може да бъде лишен от право на местожителство в столицата и окръжните градове.

(Ал. 4, предишна ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) В случаите, предвидени в особената част на този кодекс, съдът лишава или може да лиши осъдения от всички или от някои от правата по предходните алинеи, като се ръководи от характера на извършеното престъпление.

 

29. Срокът за лишаване от права се определя от съда и надминава срока за лишаване от свобода най-много с три години.

Срокът се брои от влизането на присъдата в законна сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода.

Срокът за лишаване от права се намалява с толкова време, с колкото е намалено лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане.

Осъденият на смърт се лишава от права завинаги. Когато смъртното наказание бъде заменено с лишаване от свобода, лишаването от права завинаги се заменя с лишаване от права за срок три години по-дълъг от срока за лишаването от свобода.

 

30. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с присъдата. Това не се отнася до лишаването от военно звание по ал. 2 на чл. 28, което може да бъде отново придобито само по установения за това ред.

 

31. Общественото порицание се състои в обявяване на присъдата пред колектива, където осъденият работи, чрез печата или по друг подходящ начин.

 

32. В случаите на чл. 13 и чл. 14, т. 2, спрямо подсъдими, които са умствено недоразвити или страдат от разстройство на съзнанието, съдът може да постанови принудително лекуване или настаняване в лечебно заведение с изолиране.

 

33. Вещите, които принадлежат на виновния и които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, се отнемат в полза на държавата.

 

VI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

34. При определяне на наказанието съдът се ръководи от разпоредбите на общата част на този закон и от пределите на наказанието, предвидени за извършеното престъпление.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

 

35. Размерът на наказанието се определя, като се вземе пред вид:

1) степента на обществената опасност на деянието и на дееца и

2) подбудите за извършването на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

При смекчаващи обстоятелства съдът отива към най-ниския размер, а при отегчаващи обстоятелства – към най-високия размер на наказанието, предвидено в закона за извършеното престъпление.

 

36. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) При изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може:

1) да определи наказание под най-ниския предел, предвиден в закона, или

2) да замени: а) смъртното наказание – с лишаване от свобода не по-малко от 15 години; б) лишаване от свобода, когато не е предвиден най-нисък предел – с поправителен труд или глоба до 3000 лв.; в) глобата – с обществено порицание.

Смъртното наказание по отношение на бременни жени се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.

 

37. При опит съдът може да намали определеното съгласно предходните членове наказание най-много с 1/2, а смъртното наказание може да замени с лишаване от свобода не по-малко от 15 години.

 

38. Наказанието за всеки от съучастниците се определя в зависимост от степента на участието му в престъплението, от неговата лична обществена опасност, както и от степента на опасността на самото престъпление.

 

39. Ако извършеното деяние съдържа признаците на няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях.

Наложените наказания лишаване от права по чл. 28 и обществено порицание се присъединяват към определеното най-тежко наказание. Но ако е постановено лишаване от еднакви права, налага се онова от тях, което е за най-дълъг срок.

Тези разпоредби се прилагат и когато лицето е осъдено с отделни присъди. В случай, че наказанието по някои от тия присъди е изтърпяно изцяло или отчасти, изтърпяното наказание се приспада, ако то е еднородно с другото.

 

40. Когато за извършените няколко отделни престъпления наложените наказания са еднородни, съдът може да увеличи определеното общо най-тежко наказание най-много с 1/2, но така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните наказания, нито предвидения в чл. 23 и чл. 24 максимален размер.

Когато наказанията са разнородни и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание.

 

41. Когато едно лице извърши престъпление след като е осъдено с влязла в законна сила присъда за друго престъпление, не може да се определи общо наказание по горните правила за тия престъпления. Наложените в тия случаи наказания се изтърпяват поотделно.

 

42. Предварителното задържане се приспада при изпълнението на присъдата, с която е наложено наказание лишаване от свобода или поправителен труд.

 

VII. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЕПЪЛНОЛЕТНИ

 

43. Наказанието за непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за обществено полезен труд.

 

44. За непълнолетните предвидените в закона наказания се заменят:

1) смъртното наказание – с лишаване от свобода от 1 до 10 години.

2) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) лишаването от свобода за повече от 10 години – с лишаване от свобода до 5 години.

3) (изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) лишаването от свобода до 10 години включително – с лишаване от свобода до 2 години.

4) поправителният труд и глобата – с обществено порицание.

Наказанията конфискация и лишаване от права по чл. 28 не се налагат.

 

45. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Във всички случаи на заменяване наказанието по предходния член лишаването от свобода до една година се заменя с настаняване в трудово-възпитателно училище.

 

46. Непълнолетните до навършване на пълнолетие изтърпяват наказанието лишаване от свобода в особени поправителни домове.

 

47. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда в трудово-възпитателно училище или друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая.

 

VIII. УСЛОВНО ОСЪЖДАНЕ

 

48. Когато съдът налага наказанието лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, заедно или поотделно, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до шест години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода или на по-тежко наказание за престъпления от общ характер и ако съдът намери, че за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието.

 

49. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго престъпление от общ характер, за което макар и след този срок му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ или по-тежко наказание, той изтърпява отделно и отложеното наказание. В противен случай отложеното наказание не се изтърпява.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

 

IX. ПРИЧИНИ, КОИТО ИЗКЛЮЧВАТ НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО

 

50. Наказателното преследване и изпълнението на наказанието се изключват:

1) когато деецът умре;

2) когато е изтекла предвидената в закона давност и

3) когато е последвала амнистия.

 

51. Наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на:

1) 20 години за деяния, наказуеми със смърт;

2) 15 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 10 години;

3) 10 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години;

4) 5 години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до 3 години и

5) 2 години за всички останали случаи.

Давността за преследване започва от довършването на престъплението; при опит и приготовление – от деня, когато е извършено последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато или се повтарят – от прекратяването им.

 

52. Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в законна сила съдебен акт.

 

53. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването.

След свършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност.

 

54. Наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли:

1) 25 години ако наказанието е смърт;

2) 20 години – ако наказанието е лишаване от свобода над 10 години;

3) 15 години – ако наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години;

4) 8 години – ако наказанието е лишаване от свобода по-малко от 3 години, и

5) 3 години – за всички останали случаи.

Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в законна сила.

 

55. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо осъдения за изпълнение на присъдата.

След свършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.

 

56. За престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателно преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в 6-месечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено.

Ако пострадалият умре преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му.

За тия престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това преди да започне изпълнението на присъдата.

 

56а. (Нов – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното му наказание, а за престъпления против Народната република или за тежки престъпления, за които се предвижда наказание над 10 години лишаване от свобода – не по-малко от 2/3 от определения срок на наказанието.

Условното предсрочно освобождаване засяга и срока на лишаване от права по чл. 28.

При условното предсрочно освобождаване съдът определя на осъдения изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.

Освободеният предсрочно изтърпява отделно и неизтърпяната част от наказанието, ако в изпитателния срок извърши ново престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода или друго по-тежко наказание.

Срокът за реабилитация по чл. 60, точки 2 и 3, и чл. 61 при условното предсрочно освобождаване започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок.

Условно предсрочно освобождаване не се допуска повторно.

 

57. Наложеното наказание може да бъде опростено изцяло или отчасти с помилване.

 

58. Амнистията заличава престъпния характер на деянието, но не засяга отговорността за обезщетение.

 

X. РЕАБИЛИТАЦИЯ

 

59. Реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение е постановено противното.

 

60. Реабилитацията настъпва по право за лицата:

1) които са осъдени условно, ако в изпитателния срок не са извършили друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание,

2) които са осъдени на лишаване от свобода до три години или на друго по-леко наказание, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намаленото с работа или помилване наказание не са извършили друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, и

3) които са осъдени като непълнолетни – ако в течение на две години не са извършили друго престъпление.

Реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено след като лицето е било веднъж реабилитирано.

 

61. Вън от случаите по предходния член всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда, който е издал присъдата като първа инстанция, ако в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание:

1) ако е възстановил причинените вреди;

2) ако е заплатил разноските, за които е осъден, и

3) ако е имал добро поведение.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съдът може да реабилитира осъдения и без да е възстановил причинените вреди и да е заплатил разноските, за които е осъден, ако има за това уважителни причини. Това не се отнася за умишлените престъпления по глава III.

 

62. Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.

 

63. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Когато едно лице е осъдено от граждански и от военен или от друг съд, молбата за реабилитация се разглежда от онзи съд, който е постановил присъдата за най-тежко наказуемото престъпление. Но ако лицето е на служба във войската, молбата за реабилитация се разглежда от военния съд.

 

XI. ПРЕДЕЛИ НА ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС

 

64. За всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.

Ако до постановяване на присъдата от последната инстанция последват различни закони, прилага се най-мекият от тях.

 

65. Наказателният кодекс се прилага за всички престъпления, извършени на територията на Народната република България.

Въпросът за отговорността на чужденци, които се ползуват с право на екстериториалност, се разрешава по дипломатически ред.

 

66. Наказателният кодекс се прилага към българските граждани и за извършени от тях престъпления в чужбина.

Български гражданин не се предава на чужда държава за съдене или за изтърпяване на наказание.

 

67. Наказателният кодекс се прилага и към чужденци, извършили в чужбина престъпления от общ характер, с които се засягат интересите на Народната република България или на български граждани.

Същият кодекс се прилага и към чужденци, които са извършили в чужбина друго престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от една година или с по-тежко наказание, ако се намират в страната и ако е направено искане от чуждите власти за предаването им и то не бъде уважено. В тоя случай наказателното преследване може да се възбуди само ако главният прокурор на Народната република разпореди за това.

 

68. В случаите на чл. 66 и 67 изтърпяното в чужбина наказание се приспада.

 

Особена разпоредба

 

69. Разпоредбите на общата част на този кодекс се прилагат и за престъпления, предвидени в други закони, доколкото в тях не е постановено друго.

 

ОСОБЕНА ЧАСТ

I. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА

 

1. Измяна

 

70. Който в страната или в чужбина образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел да събори, подрови или отслаби народнодемократическата власт в Народната република чрез преврат, бунт, метеж, терористически действия или общоопасни престъпления, се наказва с лишаване от свобода за срок 20 години или със смърт.

Членовете на такава организация или група се наказват с лишаване от свобода не по-малко от 5 години. Ако организацията или групата е въоръжена, наказанието е лишаване от свобода за срок не по-малко от 10 години, а за членовете й, минали в нелегалност – лишаване от свобода не по-малко от 15 години или смърт.

 

71. Който независимо от това, дали се числи, или не към организация или група по чл. 70 с посочената в същия член цел:

1) участвува в извършване на опит за преврат с оглед на насилствено заемане властта в центъра или по места;

2) участвува в бунт или въоръжено въстание срещу властта;

3) извърши терористически действия срещу органи на държавната власт или обществени деятели и

4) извърши общоопасно престъпление,

се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт, а ръководителите и организаторите – със смърт.

 

72. Не се наказва член на организация или група по чл. 70, който самоволно се предаде на властта и разкрие организацията или групата или съобщи за нея важни сведения, преди да е извършено от нея или от него престъпление по предходния член.

Но ако организацията или групата, или самият той са влезли вече в действие, съдът може да определи наказанието съгласно чл. З6, ал. 1.

 

72а. (Нов – Изв., бр. 13 от 1953 г., отм. – бр. 90 от 1953 г.).

 

72б. (Нов – Изв., бр. 13 от 1953 г., отм. – бр. 90 от 1953 г.).

 

2. Предателство и шпионство

 

73. Който непосредствено или посредствено подбужда друга държава или обществена група в чужбина към война или към друго враждебно действие срещу Народната република, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Ако последва война или друго враждебно действие, наказанието е смърт или лишаване от свобода за срок 20 години.

 

74. Български гражданин, който постъпи доброволно в редовете на неприятелска войска или въоръжена група през време на обявена или започната война, или пък участвува във враждебно военно действие против Народната република, се наказва със смърт.

Български гражданин, който служи в редовете на чужда войска и след като е обявена или започната война, остане доброволно на тази служба, се наказва с лишаване от свобода за срок 20 години, ако влезе и в сражение срещу българска или съюзна войска – със смърт.

 

75. Който във вреда на Народната република:

1) предаде или се съгласи да предаде на друга държава военно лице, крепост, населено или укрепено място, проход, бряг или позиция, оръжие, военни материали, храна или други военни средства,

2) подпомогне друга държава да нахлуе или да напредне в българска територия или в земя, завзета от българската войска,

3) подпомогне друга държава да увеличи по какъвто и да е начин своите въоръжени сили, военни материали или войскови храни,

4) възбуди раздор, неподчинение, бунт или бягство в средата на българската войска с цел да подпомогне неприятеля или

5) в полза на неприятеля запали, срути или направи негодни оръжие, военни материали, храни или други военни средства, както и мост, бент, насип, сграда, железен или друг път или друго съобщително средство, се наказва с лишаване от свобода за срок 29 години или със смърт.

Ако горните престъпления са извършени във военно време, наказанието е смърт.

 

76. Който във военно време умишлено не изпълни договор, сключен с учреждение или предприятие за нуждите на военната мощ на държавата или на нейните съюзници или го изпълни по начин, който е от естество да осуети напълно или отчасти целта на сделката, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

 

77. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство, умишлено ги води във вреда на Народната република, се наказва със смърт.

В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години.

 

78. Който направи, преправи, унищожи, повреди, скрие или отстрани доказателствено средство за правоотношение между българската и чужда държава и с това застраши интересите на Народната република, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

 

79. Който иска или получи дар или възнаграждение или пък се съгласи да му се обещаят такива от чужда държава, от чужденец или от някого, който действува за чужда държава, и то за деяние, което застрашава устройството, управлението, кредита, народното стопанство, сигурността, обществения ред или изобщо каквито и да било интереси на Народната република, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

Със същото наказание се наказва и онзи, който иска, получи или се съгласи да получи под каквато и да е форма материални средства от чужда държава, от чужденец или от лице, което действува за чужда държава, за да ги употреби за политически цели в страната.

 

80. Който във военно време:

1) извърши деяние, което излага на опасност неутралитета на държавата или наруши държавна заповед, издадена и разгласена с цел да се опази неутралитет;

2) разпространява слухове или факти от естество да понижат духа на съпротива, или

3) наруши държавна разпоредба, издадена и разгласена с цел да се запази безопасността на Народната република, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

 

81. Който извърши каквото и да е действие против военната мощ на страната с цел да намали бойната способност или борческия дух на въоръжените сили или да ги отклони от задачите им, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

 

82. Който извърши деяние против независимостта на Народната република или против неприкосновеността на нейната територия или премине на страната на враговете й, се наказва с лишаване от свобода до 15 години, ако не подлежи на друго наказание по предходните членове.

 

83. Който в интерес на чужда държава или на забранена организация издаде или се опита да издаде, или събира сведения с цел да издаде другиму държавна тайна, се наказва със смърт или с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

(Ал. 2, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който се постави в услуга на друга държава или на забранена организация, за да й служи като шпионин, ако не е извършил деянието по предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

(Ал. 3, изм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.) Държавна тайна са факти, сведения и предмети от военнополитическо, стопанско или друго естество, посочени в издаден от Министерския съвет списък като такива, чието разгласяване може да увреди на интересите на Народната република. Списъкът подлежи на обнародване.

 

84. В случаите на предходния член виновният се наказва при отегчаващи обстоятелства:

1) когато е узнал тайната поради служебното си положение или поради възложена му от орган на държавата поръчка;

2) когато я е узнал чрез насилие, заплашване, кражба, обсебване или по измамлив начин или

3) когато шпионството се върши във военно време.

 

3. Вредителство, диверсионни действия и саботаж

 

85. Който с цел да затрудни продоволствието в страната, да внесе смут в обществото, да създаде спънки на властта или да подрови авторитета й, разстройва или подравя промишлеността, земеделието, транспорта, търговията, паричното обращение, кредитната система или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения или предприятия или като спъва тяхната дейност, се наказва за вредителство с лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

 

86. Който с посочената в чл. 85 цел поврежда, унищожава или разграбва военни материали или съоръжения, обществени съобщителни или превозни средства, инсталации или машини, минни съоръжения, обществени сгради, пътища, мостове, водопроводи, газопроводи, електропроводи, строежи, припаси или други материали, служещи за обществено ползуване, се наказва за диверсионни действия с лишаване от свобода до 20 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

 

87. Който с посочената в чл. 85 цел не изпълни изцяло или частично, или не изпълнява както трябва възложени му стопански наряди или задачи, се наказва за саботаж с лишаване от свобода не по-малко от една година, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода не по-малко от 10 години или със смърт.

 

4. Други престъпления против народната република

 

88. Който разгласи обидни, клеветнически или неверни твърдения, които са от естество да уронят достойнството на българския народ или на Народната република, се наказва с лишаване от свобода от една до 5 години и с глоба до 800 лева.

 

89. Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Народната република, се наказва с лишаване от свобода до една година.

 

90. Който в страната или в чужбина по какъвто и да е начин дава преценка, разгласява обстоятелства или извършва действия, които са от естество да увредят добрите отношения с друга държава или с нейни власти или органи, или да уронят нейния престиж, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

 

91. Който проповядва явно или прикрито фашистка или друга антидемократична идеология или империалистическа агресия, държи за разпространение или укрива фашистка или друга антидемократична литература, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

 

91а. (Нов – Изв., бр. 13 от 1953 г., отм., бр. 12 от 1956 г.).

 

92. Който проповядва, възхвалява или одобрява извършването на деяния по тази глава или явно подбужда към такива, се наказва с лишаване от свобода до 10 години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

 

93. Съзаклятие с цел да се вършат престъпления по тази глава се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 5 години, а за организаторите и ръководителите – лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Не се наказва онзи съучастник, който преди да е предприето нещо друго, освен съставянето на самото съзаклятие и преди то да бъде открито, го напусне и съобщи на властта.

 

94. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г.) Приготовлението за извършване престъпление по тази глава се наказва с лишаване от свобода до 15 години и глоба до 20 000 лв., но не с по-тежко наказание от предвиденото за довършено престъпление.

 

95. Който дава убежище или укрива лице, извършило престъпление по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до 15 години, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

 

96. Който знае, че се върши или че е извършено и някое от предвидените в тази глава престъпления и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако недоносител е длъжностно лице и престъплението е извършено от негов подчинен, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

 

97. Който допусне да се печатат произведения, инкриминирани по тази глава, се наказва с лишаване от свобода до 10 години, а ако деянието е извършено по непредпазливост – с глоба до 1200 лева.

 

6. Престъпления против друга държава на трудещи се

 

98. Наказанията, предвидени за престъпленията по тази глава, се налагат и на онзи, който извърши някое от тия престъпления против друга държава на трудещи се или против военна сила, която действува задружно с българската.

 

Особена разпоредба

 

99. За престъпления по тази глава съдът лишава виновния от правата по чл. 28 и постановява конфискация на част или на цялото му имущество с изключение на престъпленията, извършени по непредпазливост.

 

II. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИЗБИРАТЕЛНОТО ПРАВО

 

100. Който чрез насилие, измама, заплашване, подкуп или по друг незаконен начин пречи на някого свободно да осъществи избирателното си право или да бъде избран, се наказва с лишаване от свобода 3 години и с глоба до 400 лева.

 

101. Който упражни избирателно право без да има такова право, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

 

102. Длъжностно лице, както и лице от състава на избирателна комисия, което по какъвто и да е начин преправи резултата от избори, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

 

Особена разпоредба

 

103. За престъпленията по чл. 100 и 102 съдът може да лиши виновния от права по чл. 28.

 

III. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОБЩЕСТВЕНАТА СОБСТВЕНОСТ

 

104. За кражба на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За кражба на такова имущество наказанието е лишаване от свобода от 3 до 15 години.

(Ал. 3, изм., Изв., бр. 13 от 1953 г., предишна ал. 4 – бр. 12 от 1956 г.) В маловажни случаи по ал. 1 по точки 3 и 4 на ал. 2 с лишаване от свобода до 4 години.

 

105. (Отм., предишен чл. 104а, предишна ал. 3 на чл. 104, изм., Изв., бр. 12 от 1956 г. – бр. 90 от 1958 г.) За грабеж на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в случаите на членове 185 – 188 се налагат наказанията, предвидени в тези членове.

106. (Изм. и доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г., изм., бр. 90 от 1958 г.) За обсебване на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Присвояването на обществени или частни пари, вещи или други ценности от длъжностно лице, връчени му в това качество или поверени да ги пази или управлява, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 15 години.

С лишаване от свобода от 5 до 15 години се наказват:

1. Който, за да улесни или прикрие присвояването, извърши и друго престъпление, освен ако за другото престъпление се предвижда по този кодекс по-тежко наказание.

2. Който чрез използуване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание обществено имущество с намерение да го присвои, както и този, който с такъв документ даде възможност да се извърши присвояване.

3. Който извърши присвояване повторно.

За присвояване, извършено от организирана група, наказанието е лишаване от свобода от 5 до 20 години.

За присвояване в особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години или смърт.

За престъпленията по алинеи 1 и 2 в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

107. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако присвоените вещи, пари, или ценности бъдат внесени или заместени до откриване на първото заседание на първоинстанционния съд, наказанието е:

1. (изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) В случаите по чл. 106, алинеи 1 и 2 – лишаване от свобода до 3 години.

2. (изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) В случаите по чл. 106, алинея последна – поправителен труд.

108. За унищожаване или повреждане на държавно, кооперативно или друго обществено имущество наказанието е лишаване от свобода до 10 години, ако не е предвидено друго по-тежко наказание. Ако деянието е извършено от длъжностно лице или от лице, на което вещта е дадена за работене, ползуване или служене, наказанието е лишаване от свобода до 15 години.

В маловажни случаи по предходните алинеи наказанието е лишаване от свобода до 3 години или глоба до 400 лева.

(Ал. 4, изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., бр. 12 от 1956 г.) Ако деянието по ал. I и II е извършено по груба непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 2 години или глоба до 200 лева.

109. За палеж на държавна, кооперативна или на друга обществена сграда, на земеделски произведения или инвентар, машини, гора, мост, рудник или други имущества от значителна стойност наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи – смърт.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

110. Който знае, че се върши или че е извършено някое от предвидените в тази глава престъпление и не съобщи за това на властта, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с глоба до 200 лева, но не с по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Предходната алинея не се прилага спрямо съпруга, низходящите, възходящите, братята и сестрите на дееца и техните съпрузи.

111. За престъпленията, предвидени в чл. чл. 193-197 и 200, извършени по отношение на държавно, кооперативно или друго обществено имущество, предвиденото в закона наказание се увеличава с 1/2.

Особена разпоредба

112. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) За престъпления по членове 104, ал. 2, 105, 106, алинеи 1 – 5, 108, алинеи 1 и 2, и 109. ал. 1 съдът лишава виновния от правата по чл. 28 и постановява конфискация на цялото или на част от имуществото му.

В същите случаи съдът може да лиши осъдения от право на местожителство в столицата и окръжните градове по чл. 28, ал. 3.

 

IV. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ НАРОДНОТО СТОПАНСТВО

 

113. Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи по ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или възложена му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото, частично или пълно неизпълнение на поставените стопански задачи или други значителни вреди за предприятието, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с поправителен труд.

Ако деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

113а. (Нов – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който, въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането и отчитането на обществено имущество и вследствие на това са последвали значителни вреди за народното стопанство, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с поправителен труд.

Ако деянието е извършено умишлено и не съдържа признаци на по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

114. Длъжностно лице, което употребява обществени средства (пари, материали, труд и др.) за цели, за които те не са предназначени, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което извършва или нарежда да се извършат разходи за строеж или за други цели, за които не са предвидени или не са разрешени средства по надлежния ред.

115. Който като ръководител на държавно или обществено предприятие или учреждение съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе щета за предприятието или учреждението, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

116. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 9О от 1958 г.) Който продаде стока по цена над определената или получи за услуга възнаграждение по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до 5 години. Това не се отнася до онези, които имат право да продават на свободни цени.

В маловажни случаи наказанието е глоба до 200 лева.

117. Който не изпълни законна разпоредба за извършване на нещо или за доставка на произведения във връзка с народностопанския план или със стопанските мероприятия на властта, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а в маловажни случаи – с поправителен труд или с глоба до 80 лева.

118. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който в определения срок не предаде на държавата селскостопански произведения, подлежащи на задължителни държавни доставки се наказва с глоба от 40 до 4000 лева.

Ако стойността на тези произведения надминава 40 лева, наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 800 лева.

(Ал. 3, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г. ) Във всички случаи произведенията се конфискуват, а ако не са налице, налага се глоба в размер на тяхната равностойност в пари по пазарни цени. Наказанието по тази алинея не се налага, ако доставката бъде изпълнена доброволно до откриване на първото заседание на първоинстанционния съд.

119. Който употреби получени от държавата селскостопански произведения не за целта, за която му са дадени, се наказва с лишаване от свобода до 3 месеца или с глоба до 20О лева.

120. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 9О от 1958 г., бр. 48 от 1964 г.) Който като ръководител или като контролен орган нарежда или допуска да се произвеждат недоброкачествени, нестандартни или некомплектни промишлени произведения или произведения, които не отговарят на установените за тях нормали или изисквания за качество, тип или белези, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

В маловажни случаи по ал. 1 наказанието е глоба до 400 лева, а по ал. 2 – 1000 лв.

Ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник на склад на предприятие на едро, стоковед или управител на магазин, който нееднократно или в големи размери пуска в продажба промишлени или селскостопански стоки, явно неотговарящи на изискващите се показатели и белези, посочени в алинея първа, без да е обявил изрично тези техни недостатъци, се наказва с лишаване от свобода от свобода до 2 години или с поправителен труд.

При единични или маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до 200 лв.

121. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стоки или който си служи с неверни мерки и теглилки или с такива, които не са снабдени със знак, че са проверени, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Със същото наказание се наказва:

а) който измами купувача чрез премесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин, и

б) който измами клиента относно качеството на стоките, материалите или услугите.

В маловажни случаи по алинеи I и II наказанието е глоба до 2000 лв.

Който измами купувача при пресмятане на цената и вземе за продадената стока сума по-голяма от следващата се, се наказва с глоба до 2000 лв.

121а. (Нов – Изв., бр. 13 от 1953 г., изм., бр. 90 от 1958 г.) Който без съответно разрешение купи с цел да продаде или продаде купени с тази цел селскостопански произведения или стоки за масово потребление се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с поправителен труд.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 90 от 1956 г.) В маловажни случаи наказанието е поправителен труд.

121б. (Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който наруши постановленията или разпорежданията на Министерския съвет относно монопола на външната търговия, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

В маловажни случаи по предходната алинея наказанието е поправителен труд или глоба до 4000 лева.

122. Който образува или ръководи предприятие, което преследва частнокапиталистически интереси, но го прикрива в кооперативна форма с цел да се използуват преимуществата, предвидени за кооперациите, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който съзнателно участвува в такова лъжекооперативно предприятие, за да извлича печалба, или който съзнателно съдействува за укриването на такова предприятие, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

Който сключва монополно съглашения или участвува в монополни сдружения, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

122а. (Нов – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който срещу възнаграждение посредничи за сключване на сделки за прехвърляне на собственост или на друго вещно право върху недвижими имоти или който, без да има право, организира или изпълнява като предприемач жилищно строителство изцяло или за отделни работи, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и конфискуване на придобитите от тази дейност имущества и пари, както и принадлежащите му инвентар и материали.

122б. (Нов – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Длъжностно лице, което не изпълни задълженията си във връзка с предотвратяване или отстраняване на незаконно жилищно строителство извън строителните части на населените места, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а в маловажни случаи – с поправителен труд.

123. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Който с цел за недобросъвестна конкуренция самоволно се ползува с чужди стокови, фабрични или занаятчийски знаци, рисунки или модели, с чужда фирма или с чужди наименования се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 40 лева.

124. (Отм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.).

 

Особена разпоредба

 

125. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., доп., бр. 90 от 1958 г.) За престъпленията по чл. 115, 120, ал. 1, 121а, ал. 1, 121б, ал. 1 и 122 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да го лиши от права по чл.

 

V. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНОСТТА

 

1. Убийство

126. Който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

127. За убийство:

1) на военно или на длъжностно лице от народната милиция, както и на военно лице от съюзна или приятелска държава или войска;

2) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

3) на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

4) на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря;

5) на повече от едно лице или на бременна жена;

6) по начин или със средства, опасни за живота на мнозина или по особено мъчителен начин за убития;

7) с користна цел;

8) с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление;

9) на лице, което се намира в безпомощно състояние, и

10) извършено предумишлено, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 15 години, а в особено тежки случаи – смърт;

11) (нова – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) извършено по хулигански подбуди.

128. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета против виновния или негови ближни, наказанието е лишаване от свобода: в случаите на чл. 126 – до 5 години, а в случаите на чл. 127, точки 1 – 6 и 9 – до 8 години.

129. За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежна отбрана наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

130. Който причини другиму смърт по непредпазливост се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

131. Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятието си като лекар, шофьор и други, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и глоба до 200 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява.

(Ал. 3, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако в горните случаи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смъртта на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи с лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

132. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

133. Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

134. (Отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

135. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън здравните заведения, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи, или в нарушение на установените от това министерство правила, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а ако виновният няма медицинска квалификация – с лишаване от свобода до 5 години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 8 години.

Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

136. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

137. 3а убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

138. Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

3а същото престъпление, извършено спрямо непълнолетно лице или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството и значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който по жесток или друг подобен начин на отнасяне към лице, което се намира в материална или друга зависимост от него, доведе същото до самоубийство и последва такова или само опит.

 

2. Телесна повреда

139. Който причини другиму тежка телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: трайно разстройство на съзнанието, слепота, глухота, немота, детеродна неспособност, обезобразяване, което причинява разстройство на речта или на някой орган на чувствата завинаги, постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, или ако е отнет или завинаги е осакатен крак или ръка.

140. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който причини другиму средна телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Средна телесна повреда е: отслабване на зрението, слуха или речта; затрудняване движението на краищата на тялото или повреда на детеродните органи без причиняване детеродна неспособност; избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето; постоянно разстройство на здравето неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота и наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

141. Който причини другиму лека телесна повреда, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 6 месеца.

Лека телесна повреда е разстройство на здравето вън от случаите, предвидени в чл. чл. 139 г. 140, както и причиняване на болка и страдание.

142. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За лека телесна повреда съдът може да освободи подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е отвърнал също с лека телесна повреда.

143. Ако от телесната повреда е последвала смърт, наказанието е лишаване от свобода: от 5 до 15 години при тежка телесна повреда; от 3 до 10 години при средна телесна повреда и от една до 5 години при лека телесна повреда.

144. За причиняване телесна повреда:

1) на военно лице или на длъжностно лице от народната милиция, както и на военно лице от съюзническа или приятелска държава или войска при или по повод изпълнение на службата;

2) на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

3) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата;

4) на майка или на баща;

5) по начин особено мъчителен за пострадалия и

6) на бременна жена, която вследствие на това пометне, наказанието е лишаване от свобода: от 5 до 12 години при тежка телесна повреда; от 2 до 5 години при средна телесна повреда и до една година при лека телесна повреда.

145. За повреда, нанесена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, обида или клевета против виновния или негови ближни, наказанието е: 1) лишаване от свобода до 3 години при тежка телесна повреда; 2) лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда и 3) поправителен труд до два месеца или глоба до 20 лева при лека телесна повреда.

146. За тежка телесна повреда и за средна телесна повреда, причинени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако виновният е причинил такива повреди поради незнание или немарливо изпълнение на занятието си, наказанието е лишаване от свобода до 8 години при тежка телесна повреда и до 3 години при средна телесна повреда.

Същото наказание съответно се налага и на онзи, който по непредпазливост причини такива повреди чрез действия, които спадат към занятие, което той няма право да упражнява.

(Ал. 4, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако в случаите на ал. 2 и 3 е причинена повреда на повече от едно лице или ако виновният е бил в пияно състояние наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

147. Който, като знае, че страда от венерическа болест, зарази другиго със същата болест, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 200 лева.

Който чрез полово сношение или по друг начин постави друго лице в опасност да бъде заразено от венерическа болест, се наказва с поправителен труд.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лице, което страда от венерическа болест и след покана от надлежните държавни органи откаже да се лекува, се наказва с поправителен труд.

 

3. Злепоставяне

148. Който изложи лице, лишено от възможност да се самозапазва поради малолетство, престарялост, болест или въобще поради своята безпомощност, по такъв начин, че животът му може да бъде в опасност, и като съзнава това, не му се притече на помощ, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако деянието е извършено от лице, което по закон или по съгласие е длъжно да се грижи за злепоставения, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

149. Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или въобще поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

150. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който наруши правилата, установени за охрана на безопасността на труда и с това изложи на опасност живота и здравето на трудещите се, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд и с обществено порицание.

151. Който при опасност за живота на другиго не се притече на помощ, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

Водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

152. Лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родилка без уважителни причини, се наказва с поправителен труд или с глоба до 40 лева

Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба до 40 лева.

Който, като е длъжен да окаже помощ на болен, не му окаже такава без уважителни причини, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

153. Който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, нарочно забави да изпълни задълженията си повече от 3 месеца, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

Същото наказание се налага и на онзи, който нарочно се постави в невъзможност да дава издръжка било като прехвърли имуществата си, било като не упражнява правата си или по друг начин.

Виновният не се наказва, ако преди постановяване на присъдата изпълни задълженията си и ако не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

154. Родител или настойник, който остави намиращите се под родителски грижи или настойничество без надзор и достатъчна грижа, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

155. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1958 г.) Който упие със спиртни напитки малолетен, непълнолетен или невменяем, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца.

Който продаде спиртни напитки на малолетен или невменяем за лична употреба, се наказва с глоба до 1000 лв.

 

4. Лишаване от свобода

156. Който противозаконно лиши някого от свобода, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

Ако това е извършено по начин мъчителен или опасен за здравето на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който съзнателно настани или задържи здраво лице в болница за душевно болни.

157. Който самоволно прибере или задържи при себе си чуждо дете, ненавършило 14 години, и не го върне на родителите или на настойника му, се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

Ако това е станало с насилие, заплашване или измама, или с намерение да се употреби детето за користни или безнравствени цели, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

158. Който прибере подхвърлено или заблудено дете по-малко от седем години и в две седмици от как го е прибрал не съобщи за това на местната милиция, на родителите или настойника му, се наказва с лишаване от свобода до 3 месеца или с поправителен труд до 6 месеца.

 

5. Принуда

159. Който принуди другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, като упражни за това сила, заплашване или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

160. Който се опита да принуди другиго да извърши престъпление, като упражни за това сила, заплашване, или злоупотреби с властта си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години или с поправителен труд.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който принуждава лице, ненавършило пълнолетие, към извършване на престъпление, към проституция или просия, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

161. Който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до 3 месеца или поправителен труд до 6 месеца.

За закана против длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

 

6. Нарушаване неприкосновеността на жилището

162. Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотребление на власт или подправен ключ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

Ако влизането е извършено нощем или от въоръжено лице, или от неколцина, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

Който по начин, посочен в ал. 1, влезе в чужда сграда, която не служи за жилище, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

 

7. Издаване на чужда тайна

163. Който противозаконно открие чужда тайна, опасна за доброто име на някого, която му е поверена или му е станала известна във връзка с неговото занятие, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Лекуващите лекари и други служебни лица могат да дадат сведения относно болестта на венерично болен и обстоятелствата, при които той се е заразил, само по нареждане на прокурорските или съдебните органи.

164. Който противозаконно:

1) отвори, подправи, скрие или унищожи чуждо писмо, телеграма, запечатани книжа, пакет или други подобни;

2) вземе чуждо, макар и отворено писмо или телеграма с цел да узнае тяхното съдържание или пък със същата цел предаде другиму чуждо писмо или телеграма, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Ако деянието е извършено от длъжностно лице, което се е възползувало от служебното си положение, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

 

8. Обида и клевета

165. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 400 лв. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да накаже и двамата или да освободи и двамата от отговорност.

166. (Ал. 1, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с лишаване от свобода до 6 месеца или с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 600 лв. В тоя случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 91 от 1956 г.) В особено тежки случаи наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 3, предишна ал. 2 – Изв., бр. 91 от 1956 г.) Деецът не се наказва, ако докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

167. За обида или клевета:

1) нанесени публично, макар и задочно;

2) разпространена чрез печатно произведение или по друг начин;

3) на длъжностно лице при или по повод на изпълнение на службата и

4) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата, наказанието е лишаване от свобода до 2 годни и глоба до 20 лева.

В тия случаи съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Алинея 2 на чл. 166 се прилага и в случаите на клевета по този член, а ал. 2 на чл. 165 – само в случаите на точки 1 и 2.

168. Който съзнателно разгласи неистинско обстоятелство, което подкопава стопанския кредит, или име на някое лице, дружество или държавно или обществено учреждение или предприятие, или доверието към способностите на някого да упражнява занятие, се наказва с поправителен труд или с глоба до 80 лева.

 

9. Разврат

169. Който извърши действие с цел да бъде възбудено или удовлетворено плътско желание без съвъкупяване спрямо лице, ненавършило 14 години, или, макар навършило тая възраст, но без негово съгласие или без то да разбира свойството и значението на действието, се наказва за блудство с лишаване от свобода от една до 5 години.

170. Който отвлече лице от женски пол с цел за блудство без негово съгласие или макар и с негово съгласие, но без то да разбира значението на това, за което е дало съгласието си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с обществено порицание.

171. Който се съвъкупи с лице, ненавършило 14 години, или макар навършило тая възраст, но без да разбира свойството и значението на действието, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

172. Който се съвъкупи с лице от женски пол:

1) лишено от възможност за самоотбрана, и то без негово съгласие;

2) като го принуди към това със сила или заплашване;

3) като го приведе в безпомощно състояние, се наказва за изнасилване с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

(Ал. 2, изм. – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) За изнасилване наказанието е лишаване от свобода от 5 до 15 години:

1) ако изнасилената не е навършила 16 години,

2) ако тя е низходяща или възходяща сродница,

3) ако изнасилването e извършено повторно и

4) ако изнасилването е извършено от неколцина.

(Ал. 3, нова – ДВ, бр. 98 от 1963 г.) Ако от изнасилването пострадалата умре, самоубие се или изпадне в постоянно разстройство на съзнанието или здравето й бъде тежко увредено, или ако изнасилването е извършено от неколцина и по особено тежък начин, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

173. Който се съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това чрез използуване материалната му или служебна зависимост от него, се наказва с лишаване от свобода от една до 5 години.

174. (Изм. – Изв., бр. 89 от 1953 г.) Съвкупление между възходящи и низходящи по права линия, между братя и сестри и между осиновители и осиновени се наказва с лишаване от свобода до три години.

175. Който склонява лице от женски пол към проституция или свежда към блудство или към съвкупление, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който открие или поддържа места за разврат от какъвто и да е вид, се наказва с лишаване от свобода до 10 години и с глоба до 2000 лв.

176. За полово сношение или полово удовлетворение между лица от еднакъв пол наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако това е извършено чрез насилие или чрез използуване положението на зависимост, или ако е извършено с лице, ненавършило 14 години, виновният се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

177. В случаите на чл. чл. 169 – 171 и 173 наказание не се налага, ако последва брак между мъжа и жената.

178. Който произвежда, разпространява, излага, представлява или продава съчинения, печатни издания, картини, филми или други предмети с порнографско съдържание, се наказва с поправителен труд или с глоба до 200 лева.

 

Особени разпоредби

 

179. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по членове 141, 144, точка 4, и 145 в случаите на средна и лека телесна повреда, чл. 144, точка 5, в случаите на лека телесна повреда и по чл. 146, ал. 1, членове 159, 161, 162, алинеи 1, 3 и 4, членове 163, 164, ал. 1, членове 165, 166, 167, точки 1 и 2, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия.

180. За престъпленията по чл. чл. 126 – 128, 131, 135, ал. ал. 2 и 3, 138, ал. ал. 2 и 3, 139, 143, 144 при тежка телесна повреда, 169 – 173 и 175 съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. В случаите на чл. чл. 126, 127 и 131 виновният се лишава от правата по чл. 28, а в останалите посочени по-горе случаи съдът може да лиши виновния от права по същия член.

 

VI. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ЛИЧНАТА СОБСТВЕНОСТ

 

1. Кражба

181. Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване от свобода до 3 години.

За кражба в маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до 6 месеца или поправителен труд.

Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.

182. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За кражба наказанието е лишаване от свобода до 5 години:

1) ако кражбата е извършена от неколцина или от едно лице, въоръжено, макар и да не си е послужило с оръжието;

2) ако предметът на кражбата по естеството си или по обичай не е под постоянен надзор, като земеделски оръдия, добитък или произведения и др., оставени на полето, или се е намирал на гара, пристанище, параход, вагон, автобус, хотел или друго обществено място;

3) ако е извършена от лице, което живее с пострадалия в едно и също жилище или домакинство, или работи с него в едно и също помещение;

4) ако е извършена от длъжностно лице, което се е възползувало от своето положение;

5) ако деецът, с цел да бъде извършена кражбата, се представи лъжливо като орган на властта;

6) ако кражбата е извършена с помощта на присвоени или откраднати ключове и

7) ако са откраднати вещи от трупа на мъртвец.

183. За кражба наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години:

1) ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго обществено бедствие;

2) ако виновният се е вмъкнал чрез разрушаване, повреждане, счупване, пробиване, събаряне или подкопаване прегради, здраво направени за защита на лица или имот, или си е послужил за влизането не с предназначения за обикновено влизане начин, като е преодолял такива препятствия или прегради, които не могат да се преодолеят, освен с помощта на изкусни средства или особена ловкост;

3) ако е извършена с помощта на подправени ключове или с друго оръдие, непредназначено за отваряне, или пък когато с такава цел бъде прерязан, счупен, строшен или измъкнат катанец или друго приспособление, които здраво охраняват затворените помещения и за премахването на които е потребно сериозно усилие;

4) ако е извършена от организирана група, и

5) ако е извършена повторно, и то в немаловажни случаи.

 

2. Грабеж

184. Който отнеме чужда движима вещ от другиго с цел да я присвои противозаконно, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.

Грабеж е всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ.

Грабеж има и когато за извършването на кражбата лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

185. За грабеж:

1) извършен от две или повече лица, сговорени да извършат кражби или грабежи;

2) придружен с тежка телесна повреда и

3) извършен повторно, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години.

186. За грабеж:

1) извършен от две или повече лица, сговорени да извършат кражби или грабежи, ако някой от извършителите е бил въоръжен;

2) придружен с тежка телесна повреда, ако е последвала смърт или ако извършителят е бил въоръжен, и

3) придружен с убийство, наказанието е смърт.

187. Съзаклятие за грабеж се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

188. Който укрие лице, извършило грабеж, като знае неговото качество, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

В случая се прилага разпоредбата на чл. 226, ал. 3.

 

3. Обсебване

189. Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва за обсебване с лишаване от свобода до 3 години.

В маловажни случаи наказанието е поправителен труд.

Присвояването се счита за извършено щом владелецът или пазителят се разпорежда с вещта като със своя собствена или щом отрече, че тя принадлежи на лицето, което има право да си я иска.

Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца.

190. С наказанието по предходния член се наказва и онзи, който се разпорежда със своя вещ, поставена под запор и оставена му за пазене.

191. Който намери чужда вещ и в продължение на една седмица не я предаде на властта или на лицето, което я е изгубило, или който противозаконно присвои чужда вещ, която е попаднала у него случайно или по погрешка, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 40 лева.

192. Който открие съкровище и в продължение на една седмица не съобщи на властта, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 40 лева.

Ако се касае до ценна историческа находка, наказанието е лишаване от свобода до 3 години и глоба до 400 лева.

Намереното съкровище се конфискува.

 

4. Измама

193. Който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа заблуждение у някого и с това причини нему или на другиго имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който, със същата цел използува заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това му причини имотна щета, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

194. За измама наказанието е лишаване от свобода от 2 до 7 години:

1) ако виновният се е представил за орган на властта или за лице, което действува по поръка на властта;

2) ако измамата е извършена от орган на властта, от адвокат или от пълномощник в кръга на тяхната длъжност, звание или пълномощно;

3) ако измамата е извършена повторно, и

4) ако виновният е настойник или попечител на измамения.

195. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свой осигурен имот, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

 

5. Изнудване

196. Който, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, чрез сила или заплашване принуди някого да извърши, да пропусне или да претърпи нещо противно на волята му, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

197. Който, с цел за изнудване заплаши някого, че ще го набеди или наклевети, явно или чрез печата, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

198. Който уговори да получи или получи лихва над допустимия размер, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

 

6. Злоупотреба на доверие

199. Който съзнателно ощети чужд имот, поверен му да го управлява или пази, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на представител или пълномощник, който съзнателно действува против законните интереси на представлявания.

 

7. Укривателство

200. (Доп. – „Известия“, бр. 12 от 1956 г.) Който, за да си набави имотна облага, укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещи, за които знае или по обстоятелствата трябва да предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, но с не по-тежко наказание от предвиденото за самото престъпление.

Със същото наказание се наказва и онзи, който спомогне да се обезпечи ползата, произлязла от извършеното престъпление. За повторно извършване на горните деяния наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

 

8. Повреда на имот

201. Който повреди или унищожи противозаконно чужда движима или недвижима вещ или осакати или убие чуждо животно, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд, а в маловажни случаи – с глоба до 40 лева.

 

9. Плагиатство

(Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

202. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който издава или използува под свое име или под псевдоним чуждо произведение на литературата, науката или изкуството в нарушение на Закона за авторското право, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или глоба до 5000 лв. Във всички случаи виновният се наказва и с обществено порицание чрез обнародване на присъдата.

Със същото наказание се наказва и онзи, който представи за регистрация или регистрира от свое име чуждо изобретение или рационализация.

 

Особени разпоредби

 

(Загл., ново – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

203. (Предишен чл. 202, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За повреда на имот по чл. 201 наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия с изключение на случаите, когато специални закони разпореждат друго.

За кражба, обсебване, измама, изнудване, злоупотреба на доверие и укривателство наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той е съпруг, възходящ, низходящ или роднина по съребрена линия до втора степен на виновния или живее в едно общо домакинство с него, или ако пострадалият е настойник или попечител на виновния.

(Ал. 3, стар текст на чл. 203 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпления по чл. чл. 184 – 188 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28, а за престъпления по чл. чл. 194 и 198 съдът може да постанови конфискация на част или цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

 

VII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА НА УПРАВЛЕНИЕТО

 

1. Престъпления против органи на властта

204. Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

205. Тълпа, която извърши престъплението по предходния член се наказва за метеж: подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а всички други – с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Тълпа, събрана да извърши такова престъпление или съзаклятие, съставено с такава цел, се наказва: предводителите и подбудителите с лишаване от свобода от 2 до 5 години, а всички други – с лишаване от свобода до 3 години.

206. Който противозаконно пречи на орган на властта да изпълни длъжността си, се наказва с лишаване от свобода до една година.

207. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г.) Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, се наказва с глоба до 200 лева.

Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане, правилник, устав или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до 4000 лева.

При маловажни нарушения по предходната алинея наказанието е глоба до 2000 лева.

Под алинеи II или III на този член попадат нарушенията на онези издадени или приети от Министерския съвет актове, които изрично се позовават на едната или другата от тях.

За нарушенията на алинеи I и III се прилага глава XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс.

208. Който не съобщи истинското си име или се нарече с лъжливо име, когато бъде запитан от надлежен орган на властта, се наказва с поправителен труд.

209. Който напусне местожителството си и премине в нелегалност с цел да се укрива от властта, се наказва с лишаване от свобода до З години.

210. Който разгласи обидни, клеветнически или неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или да внесат смущение в обществото, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

211. Който разпространява неверни слухове, съобщения или твърдения, които са от естество да внесат смущение в стопанския живот или да създадат недоверие към стопанските мероприятия на властта, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година.

212. Който разпространи неверни слухове или съобщения от естество да подкопаят авторитета на военен началник, да отслабят дисциплината във войската или да внесат смут или колебание в редовете й, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години.

213. Който премахне или повреди печат, поставен от орган на властта върху движима или недвижима вещ за знак, че тя е под запор, или който отвори помещение, на което е поставен такъв печат за знак, че вещите, които се намират в него, са под запор, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

(Ал. 2, предишен чл. 17 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който повреди или унищожи надписи, афиши, плакати, обявления или други подобни, поставени по разпореждане на длъжностно лице или на обществена организация, се наказва с поправителен труд до три месеца или с глоба до 120 лева.

214. Който, след като бъде законно поканен, не представи намиращ се у него предмет, нужен, за да бъде сравнен или прегледан от надлежен орган на властта, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 20 лева.

215. Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която служба той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който, без да има право, носи формени дрехи, служебен знак, медали, ордени или гръдни знаци, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

216. Който, като е длъжен по закон да даде съдействие на органи на властта, не стори това, след като е надлежно поканен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

Който, като бъде поканен от надлежно длъжностно лице в случай, опасен за имота, здравето или живота на някого, откаже да се притече на помощ, която може да даде без опасност за себе си или за другиго, се наказва с поправителен труд.

217. (Предишен чл. 240 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който подправи или пусне в обращение подправени официални удостоверителни знаци, като печати, знаци за качеството на благородни метали, входни билети, билети за превоз и други такива, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Който съзнателно се ползува от такъв подправен знак, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 80 лева.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който без надлежно разрешение изготви печат на държавна или обществена организация, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

218. Който с цел да осуети или намали резултата на публична продан, предложи на някого от наддавачите участие в печалбата или му обещае някаква имотна облага, както и онзи, който приеме това предложение или обещание със същата цел, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 80 лева.

 

2. Престъпления против правосъдието

219. Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода до 3 години.

Ако набеденият бъде осъден, наказанието е лишаване от свобода до 5 години, а ако набеденият бъде осъден на смърт, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

220. (Изм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.) Орган на властта, който в кръга на службата си сам или чрез другиго употреби противозаконни принудителни средства, за да изтръгне от обвиняем, свидетел или вещо лице показания или признания, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

221. Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

222. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който пред съд или пред друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелствуване с лишаване от свобода от 1 до 5 години.

(Ал. 2, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Който като вещо лице, преводач или тълковник, пред съд или пред друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 10 години.

Ако деянието по предходните алинеи е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 1 година.

223. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г.) Който потвърди неистина или затаи истина в декларация, която по силата на закон се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд.

224. За престъпления по чл. 222 и 223 наказуемостта отпада:

1) когато лицето, ако каже истината, би обвинило себе си в престъпление и

2) когато лицето се отрече пред надлежния орган от своето лъжесвидетелствуване, заключение или заявление преди да бъде възбудено срещу него наказателно преследване за това и преди да е причинена другиму вреда.

225. Който подбужда другиго към престъпление по чл. 222, ал. 1 и 2, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с поправителен труд до 6 месеца.

226. Който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано без да се е споразумял с това лице преди да е извършило самото престъпление, се наказва за укривателство с лишаване от свобода до 3 години, но не с по-тежко наказание от предвиденото укривания.

Ако това е извършено с цел за имотна облага, наказанието е лишаване от свобода до 5 години, но не по-тежко наказание от предвиденото за укривания.

Горните разпоредби не се прилагат спрямо съпрузите, низходящите възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.

227. Орган на власт, който, с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието, пропусне да изпълни влязла в законна сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане в изпълнение на присъдата, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

228. Който, с цел да попречи или да осуети изпълнението на съдебно решение унищожи, повреди, укрие или отчужди вещ, за която се отнася това решение, се наказва с лишаване от свобода до една година.

229. Затворник, който избяга, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако за избягването затворникът си е послужил с подкопаване, събаряне, разрушаване на стени, врати, прозорци и други, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

Ако след избягването затворникът извърши друго престъпление, наказанието за извършеното престъпление се налага при отегчаващи обстоятелства.

Затворник е всеки задържан под стража по установения от закона ред.

230. Който самоволно освободи или пусне затворник или му помогне да избяга, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Ако това е извършено от орган на властта, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години, а ако деянието е извършено по непредпазливост – лишаване от свобода до 2 години.

231. Затворници, които са се наговорили да избягат чрез задружни усилия, се наказват с лишаване от свобода до 3 години.

Ако затворниците пристъпят към изпълнение на замисленото бягство, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 5 години.

Особена разпоредба

2З2. За престъпленията по чл. 204, 205, 219, ал. 2, 220, 221, 222, ал. 1 и 2, 226 и 227 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

 

VIII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА СИСТЕМА

(Загл. изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

 

233. Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:

1) пощенски, гербови или други марки, предназначени за събиране на данъци, такси, берии и други, и

2) облигации, издадени от държавата или с нейно разрешение от друга обществена организация.

234. Който прокара в обръщение подправени парични или други знаци по предходния член или си служи с такива, знаейки, че са подправени, или внесе в страната такива знаци, за да ги пусне в обращение, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

235. Който приеме подправен паричен или друг знак по чл. 233 и откак узнае, че е такъв съзнателно го прокара в обращение като истински, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд.

236. Приготовления за извършване на престъпление по чл. 233 или сдружаване с такава цел или за разпространяване на подправени парични или други знаци по същия член се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Не се наказва онзи съучастник в сдружението, който, преди да е довършена подправката, ако сдружението е образувано с такава цел или преди да започне разпространяването на подправените знаци, ако сдружението е образувано за това, се откаже от деянието и съобщи на властта.

237. Който държи парични или други знаци, посочени в чл. 233, за които знае, че са подправени, и не съобщи на властта, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

238. Който приготовлява, пази или укрива предмети, материали или оръдия, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 233, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

239. Който употреби повторно пощенски, гербови или други марки, предназначени за събиране на данъци, такси, берии и други, като заличи или прикрие онези знаци върху тях, които показват, че те са вече употребени, се наказва с лишаване от свобода до 2 години и с поправителен труд.

240. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г., изм., бр. 12 от 1956 г., ДВ, бр. 51 от 1966 г.) Който наруши Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол или постановление на Министерския съвет по приложението му, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от осемстотин до три хиляди лева.

Ако деянието по предходната алинея е извършено систематически или стойността на предмета на деянието е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до четири хиляди лева.

Ако стойността на предмета на деянието е до сто и петдесет лева, наказанието е глоба в петорен размерна стойността, но не по-малко от сто лева.

Предметът на престъплението по се отнема в полза на държавата. Когато той не е налице – присъжда се неговата равностойност.

Особена разпоредба

241. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г., изм., ДВ, бр. 51 от 1966 г.) 3а престъпления по чл. 233, 234, 236 и 238 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28, а за престъплението по чл. 240, ал. 2 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да го лиши от права по чл. 28.

 

IХ. ПОДПРАВКА НА ДОКУМЕНТИ

 

242. Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документи с лишаване от свобода до 5 години.

(Ал. 2, изм. – „Известия“, бр. 12 от 1956 г.) Ако деянието е извършено от виновния с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, наказанието е лишаване от свобода до 8 години.

(Ал. 3, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

243. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което извърши престъпление по предходния член в кръга на службата си, се наказва с лишаване от свобода до 10 години. Същото наказание се налага и на длъжностно лице, което подправи частен документ, който му е поверен по силата на служебното му положение.

244. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или заявления с цел да бъде ползуван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или заявления, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

245. (Доп. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съобразно предходните разпоредби се наказва съответно и онзи, който преправи истински или състави неистински протоколи, регистри или книги, които се водят в държавно учреждение или предприятие, кооперация или друга обществена организация, както и официални преписи, извлечения или преводи от частни или официални документи.

246. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или заявления в официален документ, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Ако това е извършено с цел да се набави за някого противозаконна облага, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието по ал. 1 е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд.

247. Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на честен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува, или че е прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако престъплението има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

248. Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Със същото наказание се наказва и ветеринарен лекар, който издаде лъжливо свидетелство за здравословното състояние на животно.

249. Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържанието, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва за подправка на този документ съобразно различията в предходните членове.

Съобразно същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия.

250. Наказанието, предвидено за съставянето на неистински документ или за преправяне на документ по предходните членове, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от такъв документ, съставен от другиго.

251. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал без намерение да се задължи по него, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който противозаконно се ползува от документ, откраднат или изгубен от собственика му.

252. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който си служи с документ, вземането по който му е изплатено, с цел да събере повторно вземането, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

253. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму щета, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

 

Особена разпоредба

 

254. За престъпленията по чл. 242 – 245 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, а за всички престъпления по тази глава – може да го лиши от права по чл. 28.

 

Х. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО СЛУЖБА

 

255. Длъжностно лице, което наруши или не изпълни своите служебни задължения или превиши властта си с цел да набави за себе си или другиго облага или да причини другиму вреда, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Длъжностно лице, което извърши действие, което не се налага от нуждите на службата му и от което могат да произлязат значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

3а престъпленията по предходните алинеи в особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

256. Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

257. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г., отм., бр. 91 от 1956 г.).

258. Орган на властта, който направи нещо, макар и несвързано със службата му, което явно излага престижа на учреждението, в което работи, се наказва с поправителен труд.

259. Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е друга имотна облага, която не му се следва, или приеме обещание за дар или имотна облага, за да направи или да пропусне, или загдето е направило или пропуснало действие, което е длъжно да извърши по служба, се наказва за подкуп с лишаване от свобода до 5 години.

Ако във връзка с подкупа длъжностното лице е нарушило службата си, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години, а в особено важни случаи – лишаване от свобода не по-малко от 10 год.

Съобразно с горните различия, длъжностното лице се наказва и когато с негово съгласие е даден или обещан другиму дарът или имотната облага.

260. Ако длъжностното лице е съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, наказанието е: в случая на ал. 1 на предходния член – лишаване от свобода до 10 години, а в случая на ал. 2 – лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Алинея 3 на предходния член се прилага и в тия случаи.

261. Който даде, обещае или предложи каквато и да е имотна облага на длъжностно лице, за да го склони да наруши или да изпълни службата си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който даде каквато и да е имотна облага на длъжностно лице, загдето то е нарушило или изпълнило службата си.

262. Ако е даден, обещан или предложен подкуп на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател, наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който даде, предложи или обещае каквато и да е имотна облага на защитник или повереник, за да помогне да се реши в полза на противната страна или във вреда на доверителя му наказателно или гражданско дело.

263. Не се наказва този, който е дал, предложил или обещал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностно лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта.

264. За подкуп, съобразно различията в предходните членове, се наказва и онзи, който предложи или приеме да стане посредник за искане, предлагане, даване или получаване на подкуп.

265. Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане или получаване на подкуп, с цел да бъде впоследствие изобличен онзи, който предложи или приеме подкупа, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

266. Длъжностно лице, вещо лице, преводач или тълковник, който във вреда на държавата или на частни лица съобщи другиму или обнародва такива сведения, които са му поверени или достъпни по служба и за които знае, че съставляват служебна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

267. Началник, който съзнателно допусне подчиненото нему длъжностно лице да извърши престъпление, се наказва със същото наказание, което е предвидено за извършеното престъпление.

268. (Отм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.).

269. (Отм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.).

 

Особена разпоредба

 

270. За престъпленията по членове 259 и 260 съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права по чл. 28, а за престъпленията по чл. 255, 261 и 262 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния, както и да го лиши от права по чл. 28.

 

ХI. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД

 

1. Нарушаване установения ред

271. Който подбужда към извършване на престъпление чрез проповед пред събрание, чрез разпространяване на печатно произведение, чрез радио или по друг подобен начин, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 40О лева, но не с по-тежко наказание от това, предвидено за самото престъпление.

Който публично подбужда към масово неизпълняване на задължения, наложени от закона, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

272. Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата народност, раса, религия или поради неговите прогресивни политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

273. Лицата, които участвуват в тълпа, събрана да нападне отделни групи от населението, отделни народности, вероизповедни общества, отделни лица или имоти, се наказват:

1) подбудителите и предводителите – с лишаване от свобода до 5 години;

2) всички други – с лишаване от свобода до 2 години.

Ако събраната тълпа или само част от нея е въоръжена, наказанието е:

1) за подбудителите и предводителите – лишаване от свобода от 3 до 10години;

2) за всички други – лишаване от свобода до 5 години.

Ако е извършено нападение и от него е последвала тежка телесна повреда или смърт, подбудителите и предводителите на тълпата се наказват с лишаване от свобода от 5 до 15 години, а всички останали – с лишаване от свобода от 2 до 8 години.

274. Лицата, които участвуват в група, съставена с цел да върши престъпления, заедно или всеки член отделно, в страната или в чужбина, се наказват:

1) основателите и предводителите – с лишаване от свобода от 3 до 10 години;

2) останалите – с лишаване от свобода до 5 години.

Ако групата е съставена, за да върши убийства, грабежи или палежи, наказанието е:

1) за основателите и предводителите – лишаване от свобода не по-малко от 10 години;

2) за останалите – лишаване от свобода от 5 до 10 години.

275. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., попр., бр. 14 от 1953 г., изм., бр. 90 от 1953 г.) Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар и с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години и с глоба до 20 000 лева.

Със същото наказание се наказва и онзи, който се приготовлява или се опитва да извърши това престъпление, както и онзи, който улеснява, подпомага или укрива извършителя на деянието.

Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище, съгласно чл. 84 от Конституцията.

276. (Отм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., възстановен текст, изм., бр. 90 от 1953 г.) Български гражданин, излязъл вън от страната с разрешение на надлежните органи на властта, който, след като бъде поканен да се върне не стори това в едномесечен срок от поканата без уважителни причини, се наказва от свобода до 5 години и с глоба до 4000 лв.

Със същото наказание се наказва и онзи български гражданин, излязъл от страната с групов паспорт, който без уважителни причини не се върне с групата.

277. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който самоволно, не по установения от закона ред, осъществи едно свое оспорвано от другиго право, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или глоба до 4000 лева.

278. Който самоволно заеме или се настани в държавен или обществен имот, се наказва е глоба до 80 лева.

279. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който си присвои звание или упражнява професия или занаят, без да има право за това, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 200 лева.

Ако деянието е извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

280. Който със сила или заплашване пречи да стане или разгони позволено от законите публично събрание, се наказва с поправителен труд до 6 месеца.

Ако това извърши орган на властта, наказанието е лишаване от свобода до една година.

281. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или глоба до 3000 лева.

282. Който не попречи на извършването на очевидно тежко престъпление, ако е могъл да стори това без значително затруднение и без опасност за себе си или за другиго, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд.

283. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За непристойно поведение, буйство или други хулигански прояви, когато това не съставлява по-тежко престъпление, наказанието е лишаване от свобода до 5 години или глоба до 2000 лева и обществено порицание.

(Ал. 2, отм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.).

Който наруши реда или приличието във време на публично служебно действие или на публично събрание, се наказва с поправителен труд до 6 месеца или с глоба до 5 000 лева.

284. Който наруши общественото спокойствие чрез скарване, сбиване или по друг непозволен начин, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

Ако това е извършено от неколцина, които не се разотидат след изрична покана от страна на надлежния орган на властта, наказанието е поправителен труд до 6 месеца или глоба до 20 лева.

285. Който устройва хазартна игра, участвува в такава по какъвто и да е начин, подбужда към това други или им помага, както и този, който без надлежно разрешение устройва лотария, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба до 800 лева.

Когато деецът е длъжностно лице, наказанието е лишаване от свобода до 2 години и глоба до 1200 лева.

Парите и вещите, предмет на играта, и тези, които са добити от нея, както и парите, които се намерят в участвуващите в играта или в помещението, където се играе, се конфискуват.

285а. (Нов – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който води скитнически живот, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, а който организира или ръководи скитническа група – с лишаване от свобода до 5 години. В маловажни случаи по предходната алинея наказанието е глоба до 1000 лева.

В случаите по алинея 1 съдът може да постанови отнемане в полза на държавата на средствата, които са послужили пряко за водене на скитнически живот.

285б. (Нов – Изв., бр. 22 от 1959 г.) Който систематически се занимава с просия на обществени места, в общодостъпни заведения, по домовете на гражданите или другаде, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, а в маловажни случаи – с глоба до 1000 лева.

Който ползува за просия лице, намиращо се под негови грижи, при условията на предходната алинея, се наказва с лишаване от свобода до 3 години, а ако деецът е родител или настойник – наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

2. Престъпления против брака и гражданското състояние

286. Който при встъпване в брак съзнателно укрие от длъжностното лице по гражданското състояние законна пречка за брака, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, отм., предишна ал. 1 на чл. 288 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице по гражданското състояние, което извърши бракосъчетание, като знае, че има законна пречка за сключването на брака, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

(Предишна ал. 3 на чл. 288 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Свещенослужител, който извърши религиозен обред за бракосъчетание, без да е сключен преди това брак по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

287. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който склони някого по насилствен начин да встъпи в брак и поради това бракът бъде обявен за недействителен, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Родител или друг сродник, който поиска или получи откуп, за да разреши да встъпи в брак негова дъщеря или сродница, се наказва с лишаване от свобода до 1 година.

Същото наказание се налага и на този, който предлага или дава такъв откуп, както и на онзи, който посредничи за това.

288. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Съпруг, който напусне семейството си и заживее съпружески с друго лице, се наказва с лишаване от свобода до 6 месеца или глоба до 1000 лева и обществено порицание.

Със същото наказание се наказва и лицето, с което съпругът е заживял.

При тежки случаи, както и при повторение, виновните се наказват с лишаване от свобода до 3 години.

289. Който при наличност на законен брак сключи друг, се наказва за многобрачие с лишаване от свобода до 5 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който сключи брак с лице, за което знае, че се намира в законен брак.

290. Който умишлено замени, скрие или подхвърли малко дете или по друг начин укрие или замени гражданското състояние на някого, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

Ако това бъде извършено с користна цел, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

 

3. Престъпления против носене на военна служба

291. Който чрез осакатяване или по друг начин умишлено направи себе си или другиго неспособен да изпълнява военната служба, се наказва с лишаване от свобода от 2 до 5 години.

292. Който употреби хитрост или измама с цел да освободи или укрие себе си или другиго от военна служба, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

293. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Български гражданин, който се отклони от военна служба, се наказва с лишаване е от свобода до 3 години, а ако е навършил 28-годишна възраст – с лишаване от свобода до 5 години.

294. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Длъжностно лице, което даде неверни сведения за семейното положение или здравословното състояние на младеж, подлежащ на военна служба, или състави непълни или неправилни повиквателни списъци, или допусне да се замени младеж, подлежащ на военна служба, с другиго, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който наруши задълженията си по военния отчет на хората, превозните средства, животните и други снаряжения извън случаите, предвидени в специалните закони по военния отчет, се наказва: в мирно време с лишаване от свобода до 3 години и глоба до 4000 лева, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление, а във военно време – с лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба от 4000 до 20 000 лева.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който не изпълнява разпорежданията, свързани с подготовката и провеждането на мобилизацията или пречи на нейното нормално провеждане, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 10 години, а в особено важни случаи – с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

(Ал. 4, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е поправителен труд до 6 месеца и глоба до 200 лева.

(Ал. 5, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който прояви недобросъвестност при медицинско освидетелствуване на военнослужещи, запасни или наборници, при прегледа на технически и превозни средства или на животни и снаряжения във връзка с военния отчет, се наказва в мирно време с лишаване от свобода до 10 години и глоба до 4000 лева, а във военно време – с лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба до 10 000 лева.

 

4. Престъпления против държавната тайна

295. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

296. Който разгласява по какъвто и да е начин сведения, съставляващи държавна тайна, ако тези сведения му са доверени в качеството му на длъжностно лице или е могъл да ги узнае по силата на своето служебно положение, се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години.

297. Военен или приравнен към него, който разгласява по какъвто и да е начин сведения от военен характер, съставляващи държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години, ако не подлежи на по-тежко наказание.

298. Ако от деянието, предвидено в чл. 295 – 297, са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици за сигурността на държавата и народа, виновният се наказва с лишаване от свобода не по малко от 10 години.

299. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който загуби материали, документи, издания или други такива, съдържащи сведения, които съставляват държавна тайна, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако от загубването на тези документи, материали, издания и други такива са настъпили или могат да настъпят особено тежки последици, наказанието е лишаване от свобода до 10 години.

300. Който стане причина да бъде разкрита държавна тайна по непредпазливост или поради непроявяване на необходимата бдителност, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Ако това е станало поради неспазване правилата за съхранение на поверителните документи, материали, книжа и други такива, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

301. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който умишлено или по непредпазливост разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които по своя характер не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон или със заповед, се наказва с лишаване от свобода до 3 години. Със същото наказание се наказва и онзи, който събира такива сведения с цел да ги разгласи.

302. (Изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който умишлено или по непредпазливост не спазва установените правила за опазване на държавната тайна и с това създаде възможност за разкриването й, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с поправителен труд, или с глоба до 1000 лева.

 

5. Престъпления против изповеданията

303. Който проповядва омраза на религиозна основа чрез слово, печат, действие или по друг начин, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 40 лева.

304. Който със сила или эаплашване пречи на гражданите или на признати изповедания свободно да иэпълняват своята вяра и да извършват религиозните си обреди и служби, с които не се нарушават законите в страната, обществения ред и правилата на социалистическото- общежитие, се наказва с лишаване от свобода до една година.

Със същото наказание се наказва и онзи, който по същия начин принуди някого да участвува в религиозни обреди или служби на някое изповедание.

З05. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Който образува политически организации на религиозна основа или който чрез слово, печат, действие или по друг начин използува църквата или религията за пропаганда против народната власт или нейните мероприятия, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 400 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

 

Особена разпоредба

 

306. (Изм. – Изв., бр. 13 от 1953 г., бр. 90 от 1953 г., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по чл. 273, 274, 291, 295 – 297 и 305 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28, а за престъпленията по чл. 275, 276, 294, ал. 3 и ал 5, предложение 2, съдът постановява конфискация на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от правата по чл. 28.

 

ХII. ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

 

307. Който запали чужди или свои сграда или друго помещение, земеделски инвентар, стоки или произведения, оставени на открито, необрани земеделски произведения или плодове или машини със значителна стойност, се наказва за палеж с лишаване от свобода до 15 години.

Наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години:

1) ако пожарът е представлявал опасност за живота на някого;

2) ако е имало опасност той да се разпростре и върху други имоти като горните;

3) ако запаленото помещение има историческа, научна или художествена стойност и

4) ако в запаленото помещение се пазят предмети, които имат историческа, научна или художествена стойност.

Ако от пожара е последвала смърт на някого, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години или смърт.

308. За пожар на чужд имот по предходния член, причинен по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

309. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара преди да са настъпили значителни повреди.

310. Който разруши с взривни вещества сграда или друго помещение, машина със значителна стойност, кораб, железница, рудник, мост или друго строение, се наказва с лишаване от свобода за срок 20 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

311. Приготовлението да се извърши престъпление по чл. 307 и 310 се наказва е лишаване от свобода до 3 години.

312. Който произвежда, преработва, поправя, търгува, пренася, внася или изнася взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси без да има право за това по закон или разрешение от надлежния орган на властта, или върши това несъгласно с даденото му разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 800 лева.

313. Който държи, пренася, изпраща или работи с взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси и не вземе необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и с глоба до 800 лв.

Ако от това последва взрив и е причинена някому повреда на здравето или смърт или значителна повреда на имот, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години и глоба до 2000 лева.

314. Който придобие, присвои, отчужди, предаде другиму, носи, държи или ползува, даде или приеме в залог взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и с глоба до 800 лева.

Ако се касае до взривове, огнестрелни оръжия или боеприпаси, които са обявени за употреба във войската или за които е наредено да се предадат на властта и не се предадат, наказанието с лишаване от свобода от 3 до 10 години и глоба до 1200 лева.

315. Който отчуждава или предава взривове или огнестрелни оръжия на лице, което няма разрешение за придобиването им, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Същото наказание се налага и на онзи, който отчуждава или предава другиму боеприпаси без последният да има позволително за носене на съответното оръжие.

316. Който, след като е придобил по надлежния ред огнестрелно оръжие, в месечен срок от датата на придобиването не поиска от надлежния орган на властта позволително за носене на това оръжие или не го предаде в тоя срок на властта, се наказва с лишаване от свобода до една година или с поправителен труд до 6 месеца.

317. (Попр. – Изв., бр. 16 от 1951 г.) Който научи за каквото и да е престъпление по чл. 312 – 316 и не уведоми най-близкото милиционерско управление или длъжностно лице по надзора на взривовете, огнестрелните оръжия и боеприпасите, се наказва с поправителен труд от 6 месеца или с глоба до 40 лева.

317а. (Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Разпоредбите на членове 312, 313, 314, ал. 1, чл. 315, ал. 1, членове 316 и 317 се прилагат съответно и за отровните и силно действуващи вещества, поставени под разрешителния режим на народната милиция, както и за упойващите вещества, поставени под разрешителния режим на Министерството на народното здраве и социалните грижи.

318. Който умишлено причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода от 5 до 15 години.

Ако в тези случаи е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

319. Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с поправителен труд.

Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

320. (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Които умишлено повреди влак или подвижен железопътен състав, самолет, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива) или принадлежности към тях или който умишлено повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – със смърт.

Ако в тия случаи е последвала смърт на другиго, наказанието е лишаване от свобода за срок 20 години или смърт.

321. За деяния, извършени по непредпазливост по ал. 1 на предходния член, наказанието е лишаване от свобода до 3 години, а по ал. 2 – лишаване от свобода до 5 години.

322. Който чрез умишлено повреждане на телеграфна, телефонна, електрификационна или радиоуредба попречи или прекъсне съобщението с тях, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд.

(Ал. 3, нова – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който прекъсне телеграфни, телефонни или радиосъобщения при преустройство на имущество, към което има прикачени проводници или съоръжения, без да има за това разрешение от органите на Министерството на пощите, телеграфите и телефоните, се наказва с глоба от 40 до 800 лв.

322а. (Нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Който:

а) построи или използува радиопредавателна уредба, без да има писмено разрешение, или използува такава за цели, непозволени по даденото му разрешение;

б) изменя без разрешение мощността, честотата или повиквателния знак на радиопредавателната уредба или

в) пречи или смущава действието на радиосъобщителни, радиоразпръсквателни или радиотранслационни станции, се наказва с лишаване от свобода до 5 години и глоба до 4000 лв. и конфискуване на апаратурата.

323. Който поради небрежност по какъвто и да е начин създаде условия, които представляват опасност за пожар, за взрив или за здравето и живота на някого, се наказва с глоба до 40 лева.

324. Който умишлено премахне или премести знак, предназначен за сигурност на движението на железница, кораб, самолет или друго моторно превозно средство, или пропусне да даде такъв знак или даде лъжлив знак и с това изложи на опасност живота или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 10 години.

Ако деянието е извършено по непредпазливост, виновният се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

325. Който умишлено тури или премести опасен за живота или за здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, отгдето или с което се черпи вода за пиене, се наказва:

1) ако от това е последвала смърт на другиго – с лишаване от свобода за срок 20 години или смърт;

2) ако е последвала тежка телесна повреда – с лишаване от свобода от 3 до 10 години и

3) в останалите случаи – с лишаване от свобода до 5 години.

По същия начин се наказва и онзи, който тури такъв примес в предмети, които са изложени за продан или са предоставени за общо употребление, или са предназначени за ядене или пиене, както и онзи, който продава, предлага за продан или по друг начин тури в обращение такива предмети, чието опасно свойство е знаел.

326. За деяния по предходния член, извършени по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или поправителен труд до 6 месеца.

Ако в този случай е последвала смърт на някого, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

327. Който във време на общо бедствие не изпълни задължението си за даване помощ или за доставка или превозване на хранителни средства или на други предмети, потребни за отстраняване или ограничаване на бедствието, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

328. Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по хората, се наказва с поправителен труд.

Ако от това е последвала смърт за другиго, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

329. Който наруши наредба, издадена против разпространяването или появяването на заразителна болест по домашни животни, се наказва с поправителен труд до 6 месеца.

Ако от това е последвала зараза, наказанието е лишаване от свобода до една година.

330. Който погребе мъртвец без позволение от надлежния орган на властта или в непредназначено за това място, се наказва с поправителен труд до 3 месеца или с глоба до 12 лева.

Който изрови или пренесе изровен мъртвец без позволение за това от надлежния орган на властта, се наказва с глоба до 20 лева.

331. Който умишлено или по непредпазливост наруши общоприетите строителни, санитарни или противопожарни правила при ръководене или при изпълнение на постройки и с това се изложи някой на опасност, се наказва с лишаване от свобода до една година.

В особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

 

Особена разпоредба

 

332. 3а престъпленията по чл. 307, 310, 312 – 314, 318, 320, 324, 325 и 327 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

 

ХIII. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПО ТРАНСПОРТА

(Нова глава – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

 

333. Работник или служител по транспорта или собственик на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, който наруши трудовата дисциплина (правилата за движението, изискванията за доброкачественост на ремонта на подвижния състав, пътя и съоръженията, правилата за натоварване и съхраняване на товарите и други такива), от което последва или може да последва повреда или унищожаване на подвижния състав, пътя или съоръженията, опасност за живота на хора, значително неизпълнение на плана за превозите или други значителни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до 15 години.

Ако от това последва смърт на повече от едно лице или ако деянието е извършено в пияно състояние, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 15 години, а в особено тежки случаи – смърт.

334. Ако деянието по чл. 333 е извършено по непредпазливост, наказанието е:

по ал. 1 – лишаване от свобода до 10 години или поправителен труд;

по ал. 2 – лишаване от свобода не по-малко от 10 години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

335. Който без разрешение от надлежните власти измени конструкцията на моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с глоба до 200 лв.

Съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

336. Който укрива от регистрация моторно превозно средство, се наказва с лишаване от свобода до 1 година или с глоба до 100 лв.

Съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

337. Наказва се с лишаване от свобода до 1 година или с до 100 лв.:

а) (изм. – Изв., бр. 52 от 1959 г.) който си служи с контролни знаци, издадени за друго превозно средство, или с такива, неиздадени от органите на Министерството на транспорта и съобщенията;

б) който управлява моторно превозно средство, без да има право за това;

в) който пуска в движение или управлява технически неизправно моторно превозно средство, застрашаващо сигурността на движението;

г) водач на моторно превозно средство, който през време на работа или непосредствено преди започване на работа систематически употребява алкохол;

д) водач на моторно превозно средство от автомобилния транспорт, който с користна цел превозва пътници или товари не по надлежния ред;

338. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За кражба, грабеж, обсебване, повреда, унищожаване или палеж на вещи, собственост на частни лица, извършени през времето от получаването на вещите за превоз от предприятието за превоз до предаването им на получателя, деецът се наказва по съответните разпоредби на глава III от особената част на настоящия кодекс, като се прилага и особена разпоредба на същата глава.

 

Особена разпоредба

 

339. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За престъпленията по чл. 333 съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28. Ако същото престъпление е извършено от собственик на моторно превозно средство, включено в транспорта за общо ползуване, съдът може да постанови конфискация на моторното превозно средство.

В случаите на членове 336 и 337, букви „а“, „в“, „г“ и „д“, съдът може да лиши виновния от право да упражнява съответната професия съгласно чл. 28.

ХIV. ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

(Нова глава – Изв., бр. 12 от 1956 г.)

 

340. (Отм., нов – Изв., бр. 12 от 1956 г.) По съответните членове на настоящата глава носят отговорност:

а) военнослужещите;

б) лицата от редовия, началническия и оперативния състав от поделенията на Министерството на вътрешните работи;

в) миналите в запас офицери, на които е предоставено правото да носят военна униформа, за престъпления, извършени при нейното носене.

г) военнопленниците от неприятелска армия за извършени престъпления по членове 352, 353 и 368;

д) неупоменатите в този член лица за съучастие във военни престъпления.

 

1. Предателство

341. Който с предателска цел премине на страната на врага или с такава цел премине в чужда държава, се наказва с лишаване от свобода за срок от 20 години или смърт.

342. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля предаде или остави в негово разположение поверени му военни сили или средства за водене на война, не унищожи или не приведе в негодност такива средства, а също така не вземе надлежните мерки за тяхното унищожаване или привеждане в негодност, когато ги грози непосредствена опасност от завземане от неприятеля, се наказва със смърт.

343. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля, не изпълни дадените му за боя заповеди или разпореждания, се наказва със смърт.

344. Началник, който с цел да подпомогне неприятеля, макар и да не е получил заповед за военни действия, но като е било необходимо да се действува своевременно не предизвика издаването на такава заповед или при неотложни обстоятелства не действува по собствен почин, се наказва със смърт.

345. Приготовлението за извършване на престъпление по този раздел, както и по глава I, ако е извършено от лице, от категорията на тези, упоменати в чл. 340, се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

346. Членове 92, 93, 95 и 96 се прилагат съответно и за престъпленията по този раздел, включително когато престъпленията по изброените текстове са извършени от граждански лица.

 

2. Отклонение от военна служба

347. Който без разрешение напусне частта или мястото на службата си за не повече от едно денонощие, се наказва за самоволна отлъчка по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

За самоволна отлъчка във военно време наказанието е лишаване от свобода до 7 години.

З48. Ако самоволната отлъчка е продължила повече от едно денонощие, виновният се наказва за дезертьорство с лишаване от свобода до 3 години.

Ако дезертьорството е извършено повторно, от група лица или е продължило повече от пет денонощия, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 10 години.

3а дезертьорство във военно време наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

349. Който умишлено или по непредпазливост не се яви в срок на служба при назначение, превод, командировка, от отпуск, от военнолечебно или военноизправително място, както и запасен, който не се яви в срок на учебен или проверочен сбор или при мобилизация, се наказва съответно по членове 347 или 348.

350. Който се отклони от задължение по военната служба чрез причиняване на каквото и да е разстройство на здравето, симулиране на болест, подправка на документ или по друг измамлив начин, се наказва с лишаване от свобода от 1 до 10 години.

(Ал. 2, попр. – Изв., бр. 16 от 1956 г.) За същото престъпление в особено важни случаи или ако е извършено във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

351. Който откаже да изпълнява задължения по военната служба или систематически се отклонява от изпълнението им, се наказва с лишаване от свобода до 10 години.

За същото престъпление, извършено във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 10 години или смърт.

 

3. Престъпления против подчинеността и военната чест

352. Който не изпълни или откаже да изпълни заповед на началника си, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

(Ал. 2, попр. – Изв., бр. 16 от 1956 г.) За същото престъпление, извършено от група лица или от лице от началническия състав, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

За престъпления по предходните алинеи в особено важни случаи или във военно време наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

За неизпълнение на заповед при бойна обстановка наказанието е смърт.

Ако неизпълнението на заповед е извършено по непредпазливост, виновният се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 1 година, а във военно време с лишаване от свобода до 5 години.

353. Който не изпълни законно искане, нападне, възпрепятствува или се съпротиви на лице, което изпълнява задължения по военната служба или принуждава такова лице да наруши задълженията си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

Който нападне или заплаши началника си, се наказва с лишаване от свобода до 5 години, а ако това е извършено при или по повод изпълнение на служебните задължения на началника, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

За престъпления по предходните алинеи, извършени от група лица, с употреба на оръжие, в особено важни случаи, във военно време или при бойна обстановка, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

354. Който изрази недоволство против разпоредба или заповед на началника, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години, а във военно време с лишаване от свобода до 10 години.

355. Който обиди присъствено или задочно или наклевети лице, упоменато в чл. 340, букви „а“, „б“ и „в“, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

За същите престъпления, извършени от подчинен спрямо началник или от младши спрямо старши, наказанието е лишаване от свобода до 3 години.

Ако обидата по ал. 1 е извършена чрез насилствени действия, наказанието е лишаване от свобода до 5 години.

356. (Изм. – Изв., бр. 91 от 1956 г.) За лека телесна повреда, причинена от военнослужещ на военнослужещ, наказанието е лишаване от свобода до 2 години, ако извършеното не съставлява по-тежко престъпление.

За същото деяние, извършено от началник спрямо подчинен или от подчинен спрямо началник, наказанието е лишаване от свобода до 3 години, ако деянието не представлява по-тежко престъпление.

 

4. Длъжностни престъпления

357. Който злоупотреби с властта или със служебното си положение, не изпълни задължението си по служба или превиши властта си и от това произлязат или явно могат да произлязат вредни последици, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

3а същите престъпления, извършени с цел за облага или във военно време, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 15 години, а в особено важни случаи – лишаване от свобода не по-малко от 15 години или смърт.

358. Който недобросъвестно или небрежно изпълнява служебните си задължения и от това произлязат или явно могат да произлязат вредни последици, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години.

Ако произлезлите вредни последици са тежки или престъплението е извършено във военно време, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 2 години.

359. Който загуби или изостави вещи, дадени му за лична употреба по служба, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 2 години, а в особено важни случаи – с лишаване от свобода до 5 години.

 

5. Престъпления против караулната (постовата, патрулната) и вътрешната служба

360. Който умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на караулната, постовата или патрулната служба или издадените въз основа на тези правила разпореждания, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

За същото престъпление, извършено при обект от особено важно държавно или военно значение, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години.

За същото престъпление, ако е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяване на които е установен караулът, постът или патрулът, наказанието е лишаване от свобода от 2 до 10 години.

За престъпленията по алинеи 2 и 3, извършени във военно време при бойна обстановка, или в особено важни случаи, наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

Съобразно с предходните алинеи се наказват и нарядните лица, които нарушават установените правила по наблюдението или оповестяването във връзка с осигуряване на противовъздушната отбрана.

361. Лице от денонощния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши уставните правила на вътрешната служба, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 6 месеца.

За същото престъпление, ако е съпроводено с настъпване на вредни последици, за предотвратяването на които е установен нарядът, наказанието е лишаване от свобода до 2 години, а във военно време, бойна обстановка или в особено важни случаи – лишаване от свобода до 10 години.

362. Лице от състава на граничния наряд, което умишлено или по непредпазливост наруши правилата по охраната на държавната граница, се наказва с лишаване от свобода до 5 години.

За същото престъпление, ако се е изразило в самоволно изоставяне или незаемане на охранявания обект или участък от държавната граница, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 10 години.

За престъпленията по предходните алинеи в особено важни случаи наказанието е лишаване от свобода не по-малко от 5 години или смърт.

 

6. Престъпления във връзка с военните действия

363. Началник, който, макар и по непредпазливост, извърши някое от престъпленията, посочени в членове 342, 343 и 344, не с цел да подпомогне неприятеля, но в нарушение на военните правила, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

364. Командир на погиващ военен кораб, който без да е изпълнил докрай служебния си дълг, изостави кораба, както и лице от корабния екипаж, което без разпореждане на командира си стори същото, се наказва със смърт.

365. Военнослужещ, който самоволно напусне полесражението във време на бой или се предаде в плен, без това да се налага от бойната обстановка, или откаже и във време на бой да действува с оръжие, се наказва със смърт.

366. Военнослужещ, който ограби, открадне, присвои, повреди, унищожи или противозаконно отнеме имущество на население, намиращо се в района на военните действия, се наказва с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

367. Военнослужещ, който на полесражението отнеме вещи от ранен, пленник или убит с намерение противозаконно да ги присвои, се наказва за мародерство с лишаване от свобода не по-малко от 3 години, а в особено важни случаи – със смърт.

368. Военнослужещ, който писмено или по друг начин влезе във връзка с лице, което се намира в неприятелска страна, неприятелска войска или в местност, заета от последната, се наказва по дисциплинарен ред или с лишаване от свобода до 3 години.

 

7. Престъпления, нарушаващи международни конвенции

369. Военнослужещ, който се отнася жестоко към военнопленници или небрежно изпълнява възложените му задължения по отношение на лечението или грижите за болни или ранени военнопленници, се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

370. Военнослужещ, който в района на военните действия носи значка на Червения кръст или Червения полумесец, без да има право, както и началник, който разпореди това, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

371. Военнослужещ, който във военно време злоупотреби с флаг или знак на Червения кръст или Червения полумесец или с цвета, определен за транспортните средства за санитарна евакуация, се наказва с лишаване от свобода до 2 години.

 

Особена разпоредба

 

372. 3а престъпленията по тази глава, за които максимумът на предвиденото наказание е лишаване от свобода над 10 години или смърт, съдът лишава осъдения от права по чл. 28 и постановява конфискация на част или на цялото имущество.

За престъпленията по чл. 348, алинея 2, чл. 350, ал. 1, чл. 351, ал. 1, чл. 352, ал. 2, чл. 353, алинеи 1 и 2, чл. 354, предложение 2, чл. 360, ал. 3, чл. 361, ал. 2, предложение 2 и чл. 362, ал. 2, съдът може да постанови конфискация на част или на цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 28.

 

Обяснения на някои думи

 

373. (Предишен чл. 333 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) (Ал. 1, изм. – Изв., бр. 90 от 1958 г.) Длъжностно лице по смисъла на този кодекс е лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно:

1) служба в държавно учреждение;

2) ръководна работа или работа, свързана с пазене на обществено имущество в държавно предприятие, в кооперация или в друга обществена организация.

Органи на власт по смисъла на този закон са органите на държавната власт и органите на държавното управление, народните съдилища и Прокуратурата, както и служителите при тях.

Обществени са предприятията на държавата, кооперациите и на юридическите лица с нестопанска цел.

Обществени са имуществата на държавата, на кооперациите и на юридическите лица с нестопанска цел.

Официален е документът, който е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма.

Деянието се смята извършено повторно, когато деецът го е извършил след като е бил осъден с влязла в законна сила присъда за първото престъпление.

(Ал. 7, изм. – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Ближни са: съпрузите, възходящите, низходящите (включително осиновени, доведени и заварени), братята и сестрите, роднините по съребрена линия до IV степен.

Преходни правила

374. (Предишен чл. 334 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Настоящият закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя:

1) Наказателния закон от 1896 г. с всички изменения и допълнения;

2) Закона за условното осъждане;

3) Закона за съдилищата за маловръстни;

4) чл. 1 – 4 от Закона против лихвоимството;

5) Закон за условното помилване;

6) Закон за запазване на държавната тайна, като правилникът за приложението му остава в сила;

7) чл. 77 от Закона за избиране на народни съвети и съдебни заседатели за местните народни съдилища;

8) чл. 75 от Закона за избиране на народни представители;

9) чл. 26 – 28 от Закона за изповеданията;

10) § 1 от Указа за допълнение на Наредбата-закон за снабдяването и цените и пр. (ДВ, бр. 199/1950 г.);

11) чл. 169 и 171 от Закона за подобрение земеделското производство и опазване полските имоти;

12) чл. 22 и чл. 29 от Закона за борба с венерическите болести;

13) чл. 16 от Закона за въздухоплаването;

14) чл. 37, букви „б“ и „в“, и чл. 41 от Закона за мерките и измерителните уреди;

15) чл. 12 от Закона за работата на затворниците;

16) Закона за защита на държавната и кооперативната социалистическа собственост;

17) всички разпоредби, които противоречат на настоящия закон.

375. (Предишен чл. 335 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) За деяния, извършени до влизането на този закон в сила, относно правото за парично удовлетворение се прилагат разпоредбите, които са били в сила до това време.

376. (Предишен чл. 336 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Престъпните деяния, предвидени в други закони, за които до влизането на този закон в сила е предвидено наказание глоба или лишаване от свобода (запиране или тъмничен затвор) до 3 месеца, заедно или по отделно, остават наказуеми и тогава, когато са извършени по непредпазливост, освен ако от закона произтича друго.

377. (Предишен чл. 337 – Изв., бр. 12 от 1956 г.) Навсякъде в законите наказанията тъмничен затвор или строг тcъмничен затвор за определен срок се заменят с наказанието лишаване от свобода за същия срок, а наказанието запиране – с наказанието поправителен труд. Доживотният строг тъмничен затвор се заменя с лишаване от свобода за срок 20 години.

 

Изменения по закона за наказателното съдопроизводство

 

§ 1. В ал. 1 на чл. 4 думите „вреди и загуби“ се заменят с думите „вреди – имуществени и неимуществени“.

В ал. 2 думите „и загуби“ се заличават.

Ал. 3, 4 и 5 на същия член се отменят.

В ал. 6 думите „и загуби“ се заличават.

В ал. 7 думите „по иск за парично удовлетворение, както и по граждански такъв за материални вреди“ се заменят с думите „по граждански иск“.

§ 2. В ал. 1 на чл. 12 думите „и загуби“, а в ал. 2 думите „и искове за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 3. В чл. 23 думите „и загуби“ се заличават.

В ал. 3 на чл. 26 думите „и загуби“, както и думите „и иск за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 4. Чл. 457 се изменя така: „За подсъдим, който при извършване на деянието не е навършил 18 години, съдът в присъдата си трябва да се произнесе дали той е разбирал свойството и значението на деянието и дали е могъл да ръководи постъпките си.“

§ 5. В т. 2 на чл. 467 думите „и за парично удовлетворение на пострадалия“ и в т. 4 накрая думите „и иск за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 6. В чл. 470, ал. 1, думите „и загуби“ се заличават, а в ал. 2 на същия член думите „на паричното удовлетворение определя съдът“ се заменят с думите „на неимуществените вреди съдът определя“.

В чл. 472 думите „и загуби“ се заличават.

§ 7. В ал. 1 на чл. 522 думите „и загуби или до парично удовлетворение“ се заличават.

§ 8. В т. 5 на чл. 550 думите „или на иска за парично удовлетворение“ се заличават.

§ 9. Към чл. 641 се прибавят следните нови алинеи 5 и 6:

„Вземането под стража, като мярка за неотклонение срещу непълнолетни,- се изпълнява чрез предварително задържане в поправителен дом.

При разглеждането на тия дела се призовават, за да бъдат изслушани, и родителите, настойниците или попечителите на непълнолетните, но ненамирането им на адреса или неявяването им в съда не спира хода на производството, освен ако съдът намери, че е наложително да ги изслуша. За неявяване тези лица отговарят като свидетели.“

§ 10. Чл. 642 – 644 се възстановяват, както следва:

„Чл. 642. Когато едно лице се обвинява в няколко престъпления, едни от които е извършило преди да навърши пълнолетие, а други след това, делото се разглежда за всички престъпления от надлежния общ съд.

Чл. 643. Когато престъплението е извършено от непълнолетен в съучастие с пълнолетен, двете обвинения се разделят и производството срещу непълнолетния се разглежда по реда на тази глава. Ако разделянето не може да се направи без вреда за производството, всички обвинения се разглеждат от надлежния общ съд.

Чл. 644. Когато за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода непълнолетните, поради невъзможност да бъдат настанени в поправителен дом, са задържани в затвор, те се държат отделно от възрастните. Същото важи и при предварителното задържане, постановено като мярка за неотклонение.“

§ 11. В чл. 649 числата „98 – 105, 109 – 116, 146 – 148, 313 – 316, 324 – 328, 381а, 383 – 387, 390, 421, 422, 428, 430, 431″ се заменят със „70 – 98, 104 – 111, 113, 118, 119, 131, 181, 188, 255 – 265, 275, 276, 307, 310, 311, 320.“

§ 12. Чл. 651 се изменя така: „За престъпленията, посочени в чл. 649, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5 години, мярката за неотклонение е задържане под стража.

Спрямо лица, които при извършване на престъплението не са навършили 18 години, тази мярка може да бъде по-лека.

 

Преходни разпоредби

 

§ 13. Образуваните до влизането на този закон в сила в съдилищата дела, които се разглеждат по обикновения ред и които съгласно изменението на чл. 649 подлежат на разглеждане по реда на бързото производство, се довършват по досегашния ред.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.

 

ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закон за изменение и допълнение на Наказателния закон, за отменяване на Наредбата-закон за снабдяване и цените и на членове 8 и 9 от Указа за уреждане на вътрешната търговия

(Изв. – бр. 13 от 13 февруари 1953 г.)

 

§ 12. Български гражданин, който е извършил престъпление по чл. 155а от стария Наказателен закон и членове 275 и 276 от новия Наказателен закон, се освобождава от изтърпяване на наказанието, ако се завърне в страната в 6-месечен срок от влизането на този закон в сила.

 

ПРЕХОДНИ ПРАВИЛА

към Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

(Изв. – бр. 12 от 1956 г.)

 

§ 77. Членове 338 – 340 се заличават, а членове 334 – 337 стават съответно 374 – 377 и се прилагат във връзка с влизането в сила на Наказателния закон от 13 февруари 1951 г.

 

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 83. Думите „Наказателен закон“ и „Военно-наказателен закон“ във всички закони и укази се заменят с думите „Наказателен кодекс“.

§ 84. Настоящият закон влиза в сила 7 дни след неговото обнародване.

Относно заварените при влизането на този закон случаи, попадащи под действието на чл. 288, разпореждането на този член влиза в сила 6 месеца след обнародването на този закон.

 

Trascina file per caricare