The measure is available in the following languages:
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ЗАКОН ЗА ИЗПОВЕДАНИЯТА
Обнародван, ДВ, бр. 48 от 1 март 1949 г.*
Чл. 1. На всички граждани в Народната република България се осигурява свободата на съвестта и на изповеданията.
Чл. 2. Изповеданията, като религиозни общности, са отделени от държавата.
Те могат в рамките на Конституцията и законите на страната, свободно да извършват религиозните си обреди.
Чл. 3. Българската православна църква е традиционното изповедание на българския народ, свързана е с неговата история и като такава, по форма, съдържание и дух, тя може да бъде народна демократическа църква.
Чл. 4. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите граждански и политически права, нито да бъде освободен от изпълнение на задълженията, възложени му от законите на страната, поради това, че той принадлежи на едно или друго изповедание или не се числи към никое изповедание. Това правило еднакво важи и за свещенослужителите при разните изповедания.
Чл. 5. Изповеданията в организационния си строеж и в обредите и службите си, могат да се ръководят от своите канони, догми и уставни положения, ако същите не противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 6. От момента на утвърждението устава на изповеданието от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, същото се счита за признато и добива качество на юридическа личност. От този момент качество на юридическа личност добиват и местните поделения на изповеданието.
Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет мотивирано оттегля даденото признание, когато дейността на някое изповедание нарушава законите, обществения ред или добрите нрави.
Чл. 7. Изповеданията могат да строят и откриват за своите нужди молитвени домове, както и да извършват публично в тях религиозните си обреди и служби.
Религиозните служби и процесии на открито се подчиняват на общите законни и административни разпореждания.
Чл. 8. Изповеданията могат да свикват за цялата страна или за отделни области събори, конференции, общи събрания и пр., които се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.
Чл. 9. Всяко изповедание има отговорно пред държавата ръководство. В устава на всяко изповедание се установяват управителните и представителните му органи и начинът на избирането или назначаването им.
Свещенослужителите на изповедания, които поддържат канонически отношения с чужбина, не могат да встъпят в длъжност, преди да бъдат утвърдени от директора на изповеданията.
Чл. 10. Свещенослужители и длъжностни лица в кое и да е изповедание могат да бъдат само лица, които са български граждани, честни и благонадеждни и не са лишени от права с влязла в законна сила присъда.
Чл. 11. Изповеданията съобразно своите канони и догми, могат да уреждат дисциплинарни съвети за свещенослужителите си и за другите църковни служители. Устройството и производственият ред се определят в устава на изповеданието.
Наложените дисциплинарни наказания са недействителни, ако противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 12. Свещенослужители, както и всички други служители по ведомствата на изповеданията, които нарушават законите, обществения ред и добрите нрави, или работят против демократическите уредби на държавата, независимо от другата им отговорност, по предложение на директора на изповеданията, могат да бъдат временно отстранени от длъжност или уволнени.
Отстраняването от длъжност или уволнението се извършва незабавно от съответното ръководство на изповеданието, щом получи за това предложение от директора на изповеданията. Ако свещенослужителят не бъде отстранен от изповедното ръководство, той се отстранява по административен ред.
Чл. 13. Изповеданията събират приходи и извършват разходи по бюджети, изготвени съгласно техните устави. При нужда държавата може да субсидира издръжката им. Изповеданията изпращат бюджетите си за сведение в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.
Финансовата дейност на изповеданията подлежи на контрола на държавните финансови органи, както всички обществени организации в страната.
Чл. 14. Всяко изповедание може да открие, с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет, средни или висши духовни училища за подготовка на свещенослужители.
Устройството и програмите на учебните заведения се уреждат със специален правилник, утвърден от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет. Изпращането на младежи за следване в духовни училища в чужбина, става само с разрешение на Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет.
Чл. 15. Всички органи на изповеданията са длъжни своевременно да изпращат за сведение на Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, издаваните от тях послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение.
Директорът на изповеданията може да спре разпространението или изпълнението на ония послания, окръжни и други книжа и публикации с обществено значение, които противоречат на законите, обществения ред и добрите нрави.
Чл. 16. Централните ръководни органи на изповеданията са длъжни да се регистрират при Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет, а ръководните органи на местните поделения - при местните народни съвети, с поимено обозначение всички членове на същите ръководни органи.
Чл. 17. В отношенията между изповеданията и органите на държавната власт или на държавното управление, както и в деловодството на отделните изповедания, официалният език е български. В отношенията си към вярващите и при извършване на обредите и службите си, те могат да си служат и с друг език.
Чл. 18. Споменаването на върховната държавна власт и нейните органи от изповеданията при разните религиозни служби, обреди и тържества, може да става само по предварително одобрени изрази от Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет.
Чл. 19. Изповеданията съобщават в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет своите наименования, символични знаци и печатите, с които си служат.
Чл. 20. Образуването на дружества и организации с религиозно-нравствена цел, както и издаването на печатни произведения за религиозна просвета, се подчиняват на общите закони и на административните разпореждания.
Възпитанието и организирането на децата и младежта се извършва под особените грижи на държавата и се намира извън кръга на дейност на изповеданията и техните свещенослужители.
Чл. 21. Отменен
Чл. 22. Изповеданията могат да поддържат връзки с изповедания, учреждения, организации или официални лица, които имат седалището си или местожителството си извън пределите на страната, само с предварително разрешение на директора на изповеданията.
Чл. 23. Изповеданията или техните поделения (ордени, конгрегации, мисии и пр.), които имат седалище в чужбина, не могат да откриват в Народната република България свои поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения; заварените такива се закриват в едномесечен срок от влизането в сила на настоящия закон.
Всички имущества на закритите, съгласно предходната алинея, поделения: мисии, ордени, благотворителни и други заведения, преминават в собственост на държавата срещу справедливо обезщетение. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 21 от настоящия закон.
Чл. 24. Изповеданията могат да получават материални помощи и дарения от чужбина само с разрешение на директора на изповеданията.
Чл. 25. Изповеданията, които имат имущества в чужбина, се представляват при сключване на спогодби за тия имущества от Министерството на външните работи на Народната република България. Последното също така защищава и религиозните интереси на българските граждани в чужбина.
Чл. 26-28. Отменени.
Чл. 29. За неизпълнение разпоредбите на настоящия закон виновният се наказва, независимо от наказанието по други закони, с глоба до 250 лева, която се налага с постановление от директора на изповеданията. Издаденото постановление може да се обжалва по реда на книга 6; глава 5, от закона за наказателното съдопроизводство.
Чл. 30. Всички въпроси, свързани с материалната издръжка, а така също и с вътрешното самоуреждане и самоуправление на различните изповедания, доколкото не са уредени в настоящия закон, се уреждат подробно със специални устави за всяко изповедание. Тези устави се изработват от ръководителите на отделните изповедания в съгласие със законите на Републиката и се представят за утвърждение от Министерския съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет в тримесечен срок, считан от деня на влизането в сила на настоящия закон. Ако представените за утвърждение устави съдържат постановления противни на законите, обществения ред и добрите нрави в страната, Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да поиска тяхното премахване. В случай че изповеданието не се съобрази с такова искане, Министерският съвет или упълномощен от него подпредседател на Министерския съвет може да откаже утвърждението на устава.
Чл. 31. В едномесечен срок от влизане в сила на настоящия закон, централните ръководни органи на всички изповедания, са длъжни да представят в Дирекцията на изповеданията при Министерския съвет списъци с имената на своите религиозни представители и свещенослужители; същите могат да останат на заеманите от тях длъжности, ако за това няма възражение от директора на изповеданията.
Възражения могат да бъдат направени против ония свещенослужители, които не отговарят на изискванията на настоящия закон.
Чл. 32. Настоящият закон отменя всички закони, устави, правилници, наредби и пр., които му противоречат.
* Решение № 5 от 1992 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни членове 10, 12, 18, 20, 21, 22 и 23
© K P
Legge del 1949 modificata dopo il decreto n Decreto № 125 del Consiglio dei Ministri del 6 dicembre 1990 e la sentenza della Corte Costituzionale n. 5 del 11.06.1992
LEGGE SUI CULTI
(24 febbraio 1949)
Art. 1
È garantita a tutti i cittadini della Repubblica Popolare Bulgara la libertà di coscienza e dei culti.
Art. 2
I culti, in quanto comunità religiose, sono separati dallo Stato. Essi possono, nel quadro della Costituzione e delle leggi del Paese, dedicarsi al libero esercizio dei riti religiosi.
Art. 3
La Chiesa Ortodossa Bulgara è il culto tradizionale del popolo bulgaro; legata alla sua storia, essa può essere, in quanto tale, per la forma, il contenuto e lo spirito una Chiesa popolare e democratica.
Art. 4
Nessuno può essere perseguito o limitato nell’esercizio dei suoi diritti politici o civili; nessuno può essere liberato dai suoi obblighi derivanti dalle leggi del Paese, per il fatto di professare o no una qualsiasi religione. Questa regola è ugualmente valida per tutti i ministri di culto di tutte le Chiese.
Art. 5
I culti possono essere diretti nella loro organizzazione, nei loro riti ed uffici secondo i propri canoni, dogmi e Statuti, e ciò nella misura in cui tali canoni, dogmi e statuti non siano in contrasto con le leggi, l’ordine pubblico o il buon costume del Paese.
Art. 6
Dal momento in cui gli Statuti dei culti sono ratificati dal Consiglio dei Ministri, oppure daL vicepresidente del Consiglio dei ministri a ciò delegato i culti sono considerati come riconosciuti e il culto in questione acquista la qualifica di persona giuridica. A partire da tale momento, la qualifica di persona giuridica è acquisita ugualmente dalle suddivisioni locali degli stessi culti.
Il Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri possono ritirare, motivandolo, il riconoscimento, quando, con la sua attività, il culto in questione trasgredisca le leggi, attenti all’ordine pubblico e al buon costume del Paese.
Art. 7
I culti possono edificare e aprire chiese per le loro finalità, officiarvi il culto e compiervi pubblicamente i loro riti.
Gli uffici e le processioni all’aperto sono sottoposti alle leggi e alle disposizioni amministrative generali.
Art. 8
I culti possono convocare, per tutto il Paese o per qualche regione particolare, concili, conferenze, riunioni ecc. soggette alle leggi generali e alle disposizioni amministrative.
Art. 9
Ogni culto ha i suoi dirigenti responsabili davanti allo Stato. Gli Statuti di ogni culto ne stabiliscono gli organi dirigenti e rappresentativi, nonché le modalità con le quali questi ultimi devono essere eletti o nominati.
I ministri dei culti, che sono in rapporti canonici con l’estero, non possono assumere le loro funzioni prima che la loro nomina sia stata ratificata dal Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri
Art. 10
Non possono essere officianti o funzionari dei diversi culti se non i cittadini bulgari onesti e leali, che non siano, privati dei loro diritti civili in ragione di qualche condanna in corso.
Art. 11
In conformità ai loro dogmi e canoni, i culti possono istituire consigli disciplinari per i ministri e per gli altri ecclesiastici. Gli Statuti dei culti ne fissano la struttura e il funzionamento.
Le sanzioni disciplinari inflitte non sono valide se sono in contrasto con le leggi, con l’ordine pubblico e con il buon costume del Paese.
Art. 12
Su proposta del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri ogni ministro di culto o altro funzionario addetto ai culti, che trasgredisca le leggi, l’ordine pubblico e il buon costume, o che si adoperi contro il regime democratico dello Stato, può essere rimosso provvisoriamente dalle sue funzioni o revocato, indipendentemente dalle responsabilità in cui incorre. Questo allontanamento o questa revoca è effettuato dai rispettivi dirigenti del culto, non appena ricevuta la proposta del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri. Se il detto funzionario non è rimosso dalle sue funzioni dai dirigenti del culto, egli viene allontanato in via amministrativa.
Art. 13
I redditi e le spese dei culti sono armonizzati ai bilanci elaborati sulla base dei loro Statuti. Lo Stato può loro accordare sussidi in caso di necessità.
I culti sottopongono i loro bilanci al Consiglio dei Ministri, a titolo di informazione.
L’attività finanziaria dei culti è sottoposta al controllo degli organi finanziari dello Stato, così come lo Stato fa con tutte le organizzazioni sociali del Paese.
Art. 14
Ogni culto ha il diritto di aprire, con l’autorizzazione del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri, scuole religiose secondarie e superiori.
L’organizzazione e i programmi di questi istituti scolastici sono stabiliti in forza di un regolamento, approvato dal Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri.
L’invio di giovani ecclesiastici nei seminari all’estero, per proseguirvi i loro studi, può avvenire unicamente con l’autorizzazione del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri
Art. 15
A titolo di informazione, tutti gli organi dei culti sono tenuti ad inviare al Consiglio dei Ministri, a tempo opportuno, le varie lettere pastorali, circolari, altri documenti e pubblicazioni di ordine sociale, editi da essi.
Il Consiglio dei Ministri può sospendere la diffusione o interrompere l’applicazione delle varie lettere pastorali, circolari e altre pubblicazioni di ordine sociale, che siano in contrasto con le leggi, l’ordine pubblico e il buon costume del Paese.
Art. 16
Gli organi dirigenti centrali dei culti sono tenuti a registrarsi presso il Consiglio dei Ministri, mentre gli organi dirigenti delle suddivisioni locali devono farlo presso i Consigli popolari locali, con l’indicazione nominativa di tutti i loro membri.
Art. 17
Nelle relazioni tra culti e organi delle autorità, così come per la tenuta dei libri e dei registri dei vari culti, la lingua ufficiale è il bulgaro. Nei loro rapporti con i fedeli e nello svolgimento dei loro riti e funzioni, i culti possono adoperare anche un’altra lingua.
Art. 18
Soltanto nei termini preventivamente stabiliti dal Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri, le autorità supreme dei culti e i loro organi possono essere menzionati nei vari servizi, riti e solennità religiose.
Art. 19
I culti portano a conoscenza del Consiglio dei Ministri le denominazioni, i segni simbolici e i sigilli che usano.
Art. 20
La costituzione di associazioni e di organizzazioni che perseguono finalità religiose e morali, così come l’edizione di opere di istruzione religiosa, sono sottoposte alle leggi e alle disposizioni amministrative di ordine generale.
L’educazione e l’organizzazione dei fanciulli e dei giovani si effettuano con le cure speciali dello Stato e si trovano al di fuori dell’ambito di attività dei culti e dei loro officianti.
Art. 21
I culti non possono aprire ospedali, orfanotrofi e altri istituti simili.
Gli istituti di questo genere, che siano stati fondati precedentemente all’entrata in vigore della presente legge, passano sotto l’amministrazione del Ministero della sanità pubblica o di quello del lavoro e dell’assistenza pubblica; i loro beni mobili e immobili diventano proprietà dello Stato. Ai proprietari di questi beni, è versato un equo indennizzo, fissato da una Commissione nominata dal Ministro degli esteri e formata da un rappresentante del Consiglio dei Ministri, da un rappresentante del Ministero delle finanze e da un rappresentante del Consiglio popolare nel cui distretto si trovano i beni.
Le decisioni della Commissione sono soggette ad appello davanti alla Corte regionale che a tale effetto si pronuncia in via definitiva.
Art. 22
I culti possono intrattenere relazioni con altri culti, istituti, organizzazioni o persone ufficiali, che hanno la loro sede o il loro domicilio fuori delle frontiere del Paese, ma solo dopo previa autorizzazione del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri.
Art. 23
I culti e le loro istituzioni (ordini, congregazioni, missioni, ecc.) che hanno la loro sede all’estero, non possono aprire nella Repubblica Popolare Bulgara le loro istituzioni e precisamente: missioni, ordini, istituti di beneficenza e altri; quelli che esistono antecedentemente a questa legge sono chiusi nel termine di un mese, dall’entrata in vigore della presente legge.
Tutti i beni delle istituzioni (missioni, ordini, opere di beneficenza e altri), in conformità con l’alinea precedente, diventano proprietà dello Stato, dietro giusto indennizzo. La misura di questo indennizzo è fissata secondo le modalità previste dall’art. 21 della presente legge.
Art. 24
I culti non possono ricevere soccorsi e donazioni materiali dall’estero se non su autorizzazione espressa del Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri
Art. 25
I culti, che possiedono beni all’estero, sono rappresentati, al momento della conclusione di accordi ad essi relativi, dal Consiglio dei Ministri della Repubblica Popolare Bulgara.
Questo Ministero è ugualmente incaricato della tutela degli interessi religiosi dei cittadini bulgari all’estero.
Art. 26
Ogni predicazione di odio religioso con la parola, con la stampa o con atti o con qualsiasi altro mezzo, è punita con la prigione e con ammenda fino a 10.000 leva.
Art. 27
Chi con la violenza o con la minaccia impedisce ai cittadini e ai culti riconosciuti di dedicarsi liberamente alla professione della loro fede e al compimento dei loro riti e uffici religiosi con i quali non si violino le leggi del Paese, l’ordine pubblico o il buon costume, è passibile della pena della prigione fino ad 1 anno.
La stessa pena è inflitta a chi, in modo analogo, forza qualcuno a partecipare ai riti e agli uffici religiosi di un culto.
Art. 28
Chiunque forma organizzazioni politiche su base religiosa o approfitta con la parola, con la stampa, con atti o con qualsiasi altro mezzo della Chiesa e della religione in vista di una propaganda contro il potere popolare e le sue iniziative, è punito con la prigione, a meno che non sia passibile anche di altre pene più gravi.
Art. 29
In caso di non osservanza delle prescrizioni della presente legge, il colpevole è punito, indipendentemente dalle pene in forza di altre leggi, con un’ammenda di 10.000 leva, imposta con ordinanza del Consiglio dei Ministri. L’ordinanza emessa può essere rapportata nell’ordine previsto nel t. VI cap. 5° della legge sulla procedura penale.
Art. 30
Tutte le questioni relative al mantenimento materiale, così come quelle relative all’amministrazione interna dei vari culti, per la parte in cui non sono regolate con la presente legge, sono esposte dettagliatamente negli Statuti di ciascun culto. Questi Statuti, elaborati dai dirigenti dei vari culti, in conformità con le leggi della Repubblica, sono sottoposte all’approvazione del Consiglio dei Ministri nel termine di tre mesi, a partire dal giorno dell’entrata in vigore della presente legge.
Se gli Statuti, presentati all’approvazione, contengono disposizioni contrarie alle leggi, all’ordine pubblico e al buon costume del Paese, il Consiglio dei Ministri può domandarne la soppressione. Nel caso che il culto non si conformi a questa richiesta, il Consiglio dei Ministri può rifiutare la sua approvazione.
Art. 31
Gli organi dirigenti centrali di tutti i culti sono tenuti a presentare al Consiglio dei Ministri o il vicepresidente del Consiglio dei Ministri nel termine di un mese a partire dalla entrata in vigore della presente legge, la lista dei loro rappresentanti religiosi e dei loro ministri; questi ultimi possono continuare ad occupare i loro posti, a meno che il Consiglio dei Ministri non vi si opponga espressamente.
Possono essere sollevate obiezioni contro i ministri che non rispondano alle esigenze della presente legge.
Art. 32
La presente legge abroga tutte le leggi, Statuti, regolamenti, ordinanze ecc. che siano con essa in contrasto.