Interim regulation for the spiritual management of Muslims in 1895

София, 15 септември 1895 г.

Чл. 1. Духовното началство на мюсюлманите в Княжеството се състои: 1) от един главен мюфтия; 2) окръжни мюфтии и 3) мюфтийски наместници.
Числото на окръжните мюфтии и мюфтийските наместници се определя от Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 2. В България има един главен мюфтия, който се назначава с княжески указ. Седалището на главния мюфтия е в София. При главния мюфтия се полага канцелария с нужния персонал.
Чл. 3. Главният мюфтия е религиозния началник на мюсюлманите в България. Той има върховния надзор в границите на настоящите правила над мютилиците джамиите и др. богоугодни заведения, над служащите при тях лица и над настоятелствата.

Чл. 4. Мюфтиите се избират от мюсюлманите, имащи избирателни права. Изборът се извършва по начина, предвиден в закона за избиране съдебни заседатели. Забележка: Циганите не вземат участие при избирането на мюфтиите.
Чл. 5. Главният мюфтия и окръжните мюфтии трябва: а) да са български поданици; б) да притежават иджезатнаме, рус или меншуре; в) да са похвални в действията си и с поведение непорочно.

Чл. 6. Редовно избраните лица за мюфтии, които отговарят на поменатите по-горе условия, след като се прегледат документите им, се утвърждават с княжески указ по представяне на Министерството на външните работи и изповеданията.
В случай, че изборите не станат в уречения ден, Министерството назначава с приказ привременно за мюфтия лице, имащо предвидените в чл. 5 качества. Мюфтийски наместници, които са служили непорочно и с достойнство в течение на шест години могат да бъдат избирани за мюфтии.

Чл. 7. Мюфтийските наместници се назначават с приказ от Министерството на външните работи и изповеданията по представяне на надлежните мюфтии и под тяхна отговорност. Мюфтийските наместници трябва да притежават по възможности предвидените в чл. 5 качества.

Бележка: Предпочитат се за мюфтийски наместници лица, които са издържали нужния екзамен пред Софийския, Варненския, Русенския, Шуменския и Пловдивския мюфтии, според шериата.
Чл 8. Платите на главния мюфтия, окръжните мюфтии, техните наместници, както и на служащите при тях лица, се определят от Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 9. Мюфтиите и техните наместници, след назначението им, дават гаранция от 500 лева.
Чл. 10. Мюфтиите се сношават направо с Министерството на външните работи и изповеданията, а с другите окръжни или околийски власти чрез окръжните управители или околийски началници. Мюфтийските наместници се сношават с надлежния мюфтия, окръжния управител или околийски началник.

Глава II

Чл. 11. Мюфтиите и техните наместници издават позволителните за венчаване (изиннаме), за първо венчило 4 лева, за второ венчило 2 лева.
Чл. 12. Ведомостта за прихода и разхода на главния мюфтия, мюфтиите и техните наместници се изпраща ежемесечно в Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 13. Министерството на външните работи и изповеданията произвежда ревизии върху прихода и разхода на главния мюфтия, мюфтиите и техните наместници.

Глава III

Чл. 14. За управлението на джамиите, медресетата и други мюсюлмански богоугодни и благотворителни заведения, както и техните имоти се учреждават във всяка община, гдето има нужда по едно настоятелство, състоящо се от 3 до 5 члена в селските общини, от 5 до 8 члена в околийските и други градове, а в окръжните от 7 до 15. Членовете на настоятелството избират из помежду си едного за касиер, за когото отговарят. За председател на настоятелството се счита по право мюфтията или мюфтийския наместник в градът, гдето те имат седалището си, а за председатели на настоятелствата в другите общини, мюфтията назначава такива измежду членовете на настоятелството.

Чл. 15. Лицата, които ще съставляват тия настоятелства, трябва да са жители на общината, гдето се намират джамиите или другите благотворителни заведения, да са български поданици, да притежават недвижими имоти в пределите на Княжеството, да са грамотни и известни по своя честен живот.

Чл. 16. Членовете на настоятелството служат безплатно. Изключение се допуща само за член-касиер, комуто настоятелството, с одобрението на мюфтията, определя едно възнаграждение, което в никой случай да не надминава 1/10 от общия приход и 1500 лв. годишно.

Бележка: Касиерът се натоварва и с писмената работа на настоятелството.
Чл. 17. Изборът на настоятелството се извършва направо от ония мюсюлмани, които имат избирателни права и имат постоянното си местожителство в общината. Изборът се извършва в началото на годината. Не могат да бъдат избиратели циганите, нито пък избираеми, понеже не вземат, съгласно шериата, никакво участие в управлението на мюсюлманските религиозни дела.
Бележка: Там, гдето има по-малко от 70 мюсюлмански къщи, окръжният мюфтия определя комисия, състояща се от 3 до 5 члена, които след като се потвърди от Министерството на външните работи и изповеданията, пристъпва към изпълнението обязаностите на настоятелството в границите на настоящите правила.
Чл. 18. Настоятелството се избира за три години. След изтичането на тоя срок, то предава сметките в ред на новото настоятелство. Членовете на едно настоятелство могат да бъдат отново преизбирани и за следващите години.
В случай, че настоятелството се оттегли или бъде уволнено от Министерството на външните работи и изповеданията, поради нередовности, определя се ден за произвеждане на избор на ново настоятелство, а временно се назначава комисия, която да изпълнява длъжността на настоятелството.
Чл. 19. В случай, че в уречения ден изборите не станат, Министерството на външните работи и изповеданията определя друг ден, когато да се извършат; ако ли я тогава, по каквито и да било причини не станат, Министерството на външните работи и изповеданията, по представяне на мюфтията, назначава комисия, състояща се от 3 до 5 души, имащи предвидените в чл. 15 качества, на която възлага да изпълнява длъжността на настоятелството до произвеждане окончателните избори.
Чл. 20. Настоятелствата се утвърждават с приказ от Министерството на външните работи и изповеданията.
Чл. 21. Щом се избере и утвърди в длъжността си, всяко настоятелство трябва да приеме всичките принадлежности и имоти на джамиите и другите богоугодни заведения с означение на доходите им в подробен списък, който се подписва от членовете на старото и новото настоятелство. Препис от тоя списък, както и от сметките за които се споменава в чл. 18, се изпращат на надлежния мюфтия.
Чл. 22. Настоятелството се грижи за редовното употребление приходите на джамиите и другите богоугодни заведения. Приходите не могат да се разнасят за

друго освен за предвидените в настоящите правила нужди. В случай, че настоятелството неправилно е изразходвало или злоупотребило от приходите и имотите на джамиите и другите богоугодни заведения, надлежният мюфтия се разпорежда за даването му под съд на общо основание.

За купуване, продаване или заменяване джамийски имоти настоятелствата са длъжни да правят мотивирано постановление и да изискват чрез мюфтията предварително разрешение от Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 23. Служащите при джамиите и други богоугодни заведения лица, се назначават от мюфтиите и получават годишна плата, която се определя от настоятелството с одобрението на надлежния мюфтия. Бележка: Служащите при джамиите и пр. трябва да са български поданици. Исключение се прави само за лица със специална подготовка и за назначението на които настоятелствата са длъжни при мотивирано постановление да изискват чрез надлежния мюфтия разрешение от Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 24. В началото на всяка година настоятелството съставлява бюджета за прихода и разхода, който се преглежда, поправя и утвърждава от надлежния окръжен управител.
Чл. 25. В началото на годината настоятелството е длъжно да представи на надлежния мюфтия подробен отчет за приходите и разходите на джамиите и другите богоугодни заведения през изтеклата година. Препис от тоя отчет мюфтията изпраща на надлежния окръжен управител и на главния мюфтия.

Чл. 26. финансовите началници, помощниците им и околийските началници могат да правят внезапни ревизии на настоятелствата.
Чл. 27. Всяко настоятелство има печат на български и турски.
Чл. 28. Приходите на джамиите са: а) вакъфски имоти; б) свидетелства за изпълване изиннаме (вула), един лев за екземпляра; в) случайни приходи и доброволни помощи.

Чл. 29. От тия приходи се изплащат: а) разходите, съгласно волята на завещателите на вакъфските имоти; б) платите на касиера и служащите при джамиите и други богоугодни заведения лица; в) разходите за доставяне предмети, потребни при извършване богослужението в джамиите; г) поправянето на джамиите и други богоугодни заведения и недвижими имоти, и д) канцеларските и други разходи на нaстоятелствата.

Чл. 30. Ако приходите надминават разходите, то половина от излишъка се дава за поддържане местните мюсюлмански училища.
Чл. 31. Касиерът на настоятелството записва в особна книга, навървена и скрепена с печата на мюфтията или наместника му, всичките приходи и разходи с обозначение датата, когато са приети приходите или са станали разходите.

Чл. 32. Отдаването под наем и поправянето вакъфските имоти ще е извършва от настоятелствата, съгласно закона за търговете. Утвърждаването на търговете ще става от окръжните управители. Бележка: Поправки до 500 лева ще се извършват без търг, но с разрешение от надлежния мюфтия, а поправки от 500 лева нагоре ще се извършват чрез търг и разрешение от Министерството на външните работи и изповеданията.

Чл. 33. Издадените до сега разпореждания и правила по духовното управление на мюсюлманите, които противоречат на настоящите временни правила, се отменят.

Quelle: Centralen dăržaven istoričeski arhiv, f. 321, op. 1, a.e. 1530, I. 75, 78-83, in: Georgiev/Trifonov: Istorija na bălgarite v dokumenti, Sofija 1994, S. 216-219.
Übersetzung: Vorl. Richtlinien zur Verwaltung der islamischen Religionsgemeinschaft.