Print Friendly, PDF & Email

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

ПРИВРЕМЕННИ ПРАВИЛА ЗА ДЪРЖАВНОТО УПРАВЛЕНИЕ НА

ХРИСТИЯНИТЕ, НА МЮСЮЛМАНИТЕ И НА ЕВРЕИТЕ

I. Духовното управление на християните
Чл. 1. За управление приходите и разходите на всяка една църква, има

настоятелство, състояще от 3 до 5 члена, избрани от енориите.
Чл. 2. Догдето стане законът за избирането на споменатите в предидущия член настоятелства, лицата, които ги съставляват, ще се изберат за сега по този начин, който се приема от енориите на църквата, със съгласието на епархиалния архиерей. Това избиране ще се извърши вътре в един месец от обнародването на тоя Указ. Чл. 3. Всичките къщи, на които жителите ходят в църквата, се считат за енория на тая църква.
Чл. 4. Енорията не може да има за един свещеник по-малко от 150 и по-много от 200 къщи.
Епархиалният архиереи е длъжен да разпредели енориите в епархията си и то вътре в един месец от обнародването на тоя указ, тъй щото всеки свещеник да принадлежи на една църква, и да има една енория не по-малко от 150 и не по-много от 200 къщи.
Чл. 5. Енориите се делят на три степени: първостепенни, второстепенни и третостепенни.
Чл. 6. Първостепенни са енориите на всяка сборна църква в града, гдето е седал- ището на архиерея.
Чл. 7. Второстепенни са енориите при другите градски църкви, както в седалищата на архиереите, така и в другите градища на епархията.
Чл. 8. Третостепенни са всичките енории при селските църкви.
Чл. 9. Свещениците получават в годината следното съдържание:

а) свещениците в първостепенните енории по фр. 2400

б) във второстепенните
в) в третостепенните
г) дяконите при съборните църкви
д) дяконите при другите църкви
Певците и другите църковни прислужници получават годишна плата, според както са условията с църковните настоятелства. Чл. 10. Приходите на църквите са: а. Приходите на имотите, завещани на църквата или придобити от приходите на църквата;
б. Приходите от суми, завещани на църквата; в.Приходите от гробищата;
г. Приходите от даване с кирия на столовете (троновете) на църквата.
д. Приходите от два дискоса;
е. Приходите от доброволни помощи, дадени на църквата;
ж. Приходите от продажбата на вощените свещи;
з. Приходите от т. наречените обязателни т р е б и, а именно:

1) за венчаване
2) за кръщение
3) за молитвена вода
4) за молитва на 40-те дни 5) за голямо опело
6) за малко опело

от 10 от1
от 30 с. от 50 с. от 5 фр. от 1 фр.

до 40 фр. до5фр. до1фр. до3фр. до 40 фр. до 20 фр.

фр. 1800 фр. 1200 фр. 1200 фр. 1000

Чл. 11. Ако гробищата са общи за много църкви, то от приходите се ползуват всичките съразмерно.
Чл. 12. Запретено е на частни лица да правят и да продават вощени свещи, които се употребяват в църквите и за религиозни обряди. В средоточието на всяка околия се основава една ливня за тия свещи от страна на училищното настоятелство, което само ги продава на църквите от околията с емирина цена в полза на училищата на мястото, което е съсредоточие на околията.

Чл. 13. Нито свещеникът, нито друг някой църковнослужител има право да иска нещо за извършване на свещенодействията, показани в чл. 10 (от 1 до 6), за които се плаща направо на църквата.

От другите т р е б и , които свещениците са длъжни да извършват по благочестивото желание на християните, като от водосвет, молебен, елеосвещение, парастасчетение на гроб, священие къща и проч. доходът се взема от свещениците за тяхна полза, - според местните обичаи.

Когато някой християнин за каквато и да било т р е б а покани и други свещеници (освен енорийски), както и дякони и други духовни лица да вземат участие дава особено и частно всекиму възнаграждение на поканените.
Тъй също и в ония места, гдето гробищата имат кола за пренасяне на умрелите до гробищата, требва да се плаща на църквата за това пренасяне, според една такса, съставена за всяко място. Особено се плаща на църквата и за църковни украшения, които се изнасят за тия свещенодействия.

Чл. 14. От църковните приходи се изплащат: 1) разходите за масло и свещи, 2) заплатите на свещениците и църковнослужителите, 3) поправянето на църквата и недвижимите й притежания и 4) потребните украшения в църквата.
Чл. 15. Ако би приходите да не можат да покрият първите три разхода, показани в предидущия (14) член, то с разрешение на общинското управление, в което се намира църквата, църковното настоятелство разхвърля един налог, в пари или в натура, според местния обичай, за събирането на който налог се грижи общинското управление.

Чл. 16. Ако една черква придобива приходи, които надминават разходите, показани в чл. 14, то две трети от остатъка се дават за поддържане на училищата в енорията на тая църква, а една трета се оставя за църковен капитал.
Потребната за украшение на църквата сума се решава от общинското управление. Чл. 17. При всеки еп. архиерей се основава: а) една канцелария, състояща: от един секретар, двама дякони, които служат при архиерейте и са писари в канцеларията и б) един съвет, състоящ се от четворица свещеници, избрани из между ония свещеници, които се намерват в града — седалището на архиереите.

Чл. 18. Архиерейската канцелария служи в същото време и за канцелария на Съвета при Архиерейте.
Чл. 19. Съветът изпълнява длъжностите, показани в членовете 924—926 от Временните Правила за устройството на съдебната част в България и в членовете от устава на управление на Екзархията за епархиалните съвети, доколкото тия членове не противоречат на настоящите правила.

Чл. 20. Секретарът при архиерейската канцелария получава годишна плата 2400 фр., а писарите и дяконите 1200 фр.
Чл. 21. Свещениците, които се събират на заседание не повече от един път в седмицата приемат по 4 фр. за всяко заседание, което требува да се продължава от 8 до 12 часа сутринта и от 2 до 6 вечерта.

Чл. 22. Длъжностите на заседаващия в съвета свещеник в енорията му изпълнява друг свещеник или безплатно или с плата не по-много от 2 фр. на ден. Чл. 23. За покриването заплатите на чиновниците и на разноските в Архиерейската канцелария, като и на съвета на Архиерейте, отпущат се следущите приходи.

а) отвулите,коитоседаватот10до40фр.
б) отсвидетелствазавулипо40сантима.
в) отиздаванераспустителниписмаот20до40франка.

г) от стойността на метрически книги по 4 фр.

д) отпотвърждениеподписътнавсякаквописмопо4фр.
Чл. 24. Защото приходите, показани в предидущия (23) член всякога ще надминуват разноските, то остатъкът се внася в местното ковчежничество, а сметките се дават в Министерството на Външните Работи и Изповеданията.

II. Духовното управление на мюсюлманите
Чл. 25. За управление приходите и разходите на всяка една джамия, в която се свещенодействува, има настоятелство, състоящо се от 3 до 5 члена, избрани от

мюсюлманите, енорити на джамията.
Чл. 26. Лицата, които ще съставят тия настоятелства, засега ще се избират по тоя начин, който се приеме от енориите на джамиите със съгласието на окръжните мюфтии.
Това избиране ще се извърши вътре в един месец от обнародването на тоя Указ. Чл. 27. Всичките къщи, на които жителите ходят в джамията, се считат за енория на тая джамия.
Чл. 28. Основанието и разпределението енориите на джамиите остават си по реда, който досега е съществувал.
Чл. 29. Служащите при джамиите лица получават годишна плата според както се условят с настоятелствата на джамиите.
Чл. 30. Приходите на джамиите са:
а) Вакуфът, завещан на джамията;
б) приход от свещенодействията, които се извършват в джамиите и таксата, за които се определя от Настоятелството на джамията.
Чл. 31. Членовете 14, 15, 16 от настоящите правила се приспособяват и за джамиите.
Чл. 32. Във всеки Съдебен Окръг в Княжеството ще има по един мюфтия, избран от мюсюлманското население на тоя окръг из между ония лица, които притежават диплом (рус или меншур), даден от Шейх-ул-Ислямът.
Чл. 33. Мюфтията има седалището си в тоя град на съдебния окръг где се намерва Окръжния Съд, и ведомството му се простира по целия съдебен Окръг, а именно:
а) На Софийския мюфтия ведомството се простира по целия Софийски съдебен окрьг, в който според досегашното административно деление, влизат окръзите Софийски, Орханийски, Трънски и Самоковски;
б) На Кюстендилски — по Кюстендилски съдебен окръг, в който, според досегашното административно деление, влизат окръзите Кюстендилски, Дъбнишки и Радомирски;
в) На Видински — по Видински съдебен окръг, в който влизат окръзите Видински, Белоградчишки и Ломски;
г) На Врачански — по Врачански съдебен окръг, в който влизат окръзите Врачански, Берковски и Ряховский;
д) На Плевенски — по Плевенски съдебен окръг, в който влизат окръзите Плевенски, Никополски и Ловчански;
е) На Търновски — по Търновски съдебен окръг, в който влизат окръзите Търновски, Габровски, Еленски и Свищовски;
ж) На Русчушки — по Русчушки съдебен окръг, в който влизат окръзите Русчушки, Свищовски и Разградски;
з) На Шуменски — по Шуменски съдебен окръг, в който влизат окръзите Шуменски, Ески-Джумалийски и Осман-Пазарски;
и) На Силистренски — по Силистренски съдебен окръг, в който влиза окръгът Силистренски;

к) На Варненски — по Варненски съдебен окръг, в който влизат окръзите Варненски, Балчишки, X. О. Пазарджикски и Провадийски.

Чл. 34. Мюфтиите са натоварени всеки в съдебния си окръг:
а) снадзорътвърхуджамиитеислужащитепритяхлица;
б) със съдебната част на мюсюлманите според чл. 930—938 от Временните Правила за устройство на съдебната част в България.
Чл. 35. Софийският мюфтия получава от правителството годишна плата три хиляди франка, а останалите девет — по 2000 фр.
Чл. 36. При всеки мюфтия се полага канцелария с един секретар и един писар, съдържанието на които се покрива от приходите, които са от брачни свидетелства (никях-тескереси).
Чл. 37. При всяка мюфтийска канцелария има един преводач с плата по 600 франка в годината, които ще се вземат от сумите, показани в 927 член от Временните Правила за Устройство на Съд. част в България. От същите суми ще се покриват разноските на мюфтиите в случай, че стане нужда те да пътуват по окръга си и ако това пътуване се разреши от Министерството на Изповеданията.
Чл. 38. Догдето стане един закон за управлението на вакуфите в Княжеството, приходите на тия вакуфи ще продължават да се управляват от Окръжните Управителни Съвети. До тогава тия приходи ще се употребяват по следующия начин: а) Всичките ония джамии, които в настоящее време са отворени и в тях се свещенодействува, или които требува да се отворят, ако има около тях енорити, ще получават напълно напрешния си приход;
б) Приходът на неотворените джамии ще се дава със съгласието на окръжния мюфтия и с одобрението на Министерството на Изповеданията, за поддържането на духовно-мюсюлманско училище, което ще се отвори в София.
Чл. 39. Сношението на мюсюлманското духовенство с неговата върховна духовна власт ще става чрез мюфтиите, които се отнасят за това до Министерството на Външните работи и Изповеданията и обратно.

III. Духовното управление на еврейското население
Чл. 40. За управлението на приходите и разходите на всяка една синагога има настоятелство, състояще се от 3 до 5 члена, избрани от еврейското население измежду еноритите на синагогата.
Чл. 41. Лицата, които ще съставят тия настоятелства, за сега ще се избират по тоя начин, който се приеме от еноритите на синагогата, със съгласието на равинът. Това избиране ще се извърши вътре в един месец от обнародването на тоя Указ.
Чл. 42. Всичките къщи, на които жителите ходят в синагогата, се считат за енория на тая синагога.
Чл. 43. Основанието и разпределението енориите на синагогите остават си по редът, който и до сега е съществувал.
Чл. 44. Служащите при синагогите лица получават годишна плата, според както се условят с настоятелството на синагогата.
Чл. 45. Приходите на синагогата са:

а) б) в) г) д) е) ж)

приходи от имоти завещани или придобити от приходите на синагогата; приходи от суми завещани на синагогата;
приходиотгробищата;
от налогът върху продажбата на месо;

от налогът върху продажбата на вино; от брачни свидетелства;
от платата за обрязването

Чл. 46. Членовете 14, 15 и 16 от настоящите правила се приспособяват и за синагогите.
Чл. 47. Равинът от Столицата получава от Правителството плата три хиляди франка на годината. Равините от другите места на Княжеството се поддържат от приходите на местните синагоги.

С изпълнението на настоящия Указ се натоварва Нашия Министър на Външните Работи и Изповеданията.
Издадено в Нашия Дворец в София на 2-ри юли 1880 год. На първообразното със собствената ръка на Негово Височество подписано;

Приподписано: Министър на Външните Работи и Изповеданията; ДВ, No 56, 9 юли 1880

Александър Д. Цанков

Quelle: Georgiev, Veličko / Trifonov, Stajko: Istorija na bălgarite v dokumenti. Sofija 1994/3, S. 200-204.
Übersetzung: Vorläufige Richtlinien zur staatlichen Verwaltung der Christen, Muslime und Juden. (Državen vestnik, Nr. 56 vom 09.07.1880) 

Trascina file per caricare