Print Friendly

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА НАЦИЯТА

Утвърден с указ № 3 от 21.01.1941 год., обн., ДВ, бр. 16 от 23.01.1941 г.



Делъ I.
ЗА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

 

Глава I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Тайните и международни организации, определени по този законъ, се забраняватъ. Съществуващите такива се разтурятъ.

Чл. 2. Подъ организации по смисъла на този законъ се разбира всеки съставъ отъ хора, съ съответно ръководство, безъ огледъ на устройството му - дружество, сдружаване, клубъ, комитетъ, общество, ложа, религиозна и друга секта, кръжокъ, фондация, институтъ и други такива - който пряко или прикрито, преследва идеални цели.

Чл. 3. Тайна организация по смисъл на този законъ е онази, която преследва скрити цели, или има скрито устройство, или действува скрито, или задължава членовете си да пазятъ тайна по делата й.

Чл. 4. Международна организация по смисъла на този законъ е онази, която е зависима отъ чужбина въ идейно, организационно или материално отношение.
Този законъ не засяга международните организации, които съществуватъ по силата на международни конвенции, или които са образувани по починъ на властьта, или се намиратъ подъ ръководството на властьта.

Чл. 5. Министерскиятъ съветъ, по докладъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве, определя и обявява кои организации подпадатъ подъ разпоредбите на този законъ.

Чл. 6. Този законъ не се прилага къмъ организациите, които подпадатъ подъ разпоредбите на: закона за защита на държавата, наредбата-законъ за защита безопасностьта на държавата и наредбата-законъ за разтуряне на партийно-политическите организации.

Глава II.
ЗА РАЗТУРЯНЕТО НА ТАЙНИТЕ И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 7. Всички сега съществуващи тайни и международни организации, които се засягатъ отъ този законъ, са длъжни незабавно да преустановятъ всякаква дейность.
Ръководствата на тези организации, както и ръководствата на съществувалите къмъ 1 януарий 1940 г. такива организации, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ обявяването имъ по реда на чл. 5 да представятъ въ Министерството на вътрешните работи и народното здраве:
а) уставъ на организацията, а ако такъвъ няма, сведение за нейното име, цель, средства и устройство;
б) списъкъ на лицата, участвували въ ръководните тела;
в) подробенъ описъ на имуществата, вземанията и архивите на организацията съ указание у кого се намиратъ, като се посочатъ и онези, които са у подставени лица или въ дружества, образувани съ цель за прикриване имуществата на организацията.
Ръководствата на организации, които иматъ таенъ или международенъ характеръ, но не са били регистрирани по реда на наредбата-законъ за държавния надзоръ върху дружествата и сдружаванията, са длъжни да изпълнятъ разпоредбите на настоящия членъ въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила, макаръ, че не са обявени по реда на чл. 5 отъ този законъ.
Лицата отъ ръководствата на тези организации, които, съ цель да укриятъ исканите сведения по този членъ, не изпълнятъ разпоредбите на същия, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 5.000 до 50.000 лева.
Забележка. Лицата отъ ръководствата на нерегистрирани организации, които изпълнятъ разпоредбите на този членъ, не се наказватъ по чл. 21 отъ наредбата-законъ за държавния надзоръ върху дружествата и сдружаванията.

Чл. 8. Списъкъ на разтурените по този законъ организации се съобщава отъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве на съответните съдилища, за да заличатъ отъ дружествените регистри тези отъ тяхъ, които са били вписани като юридически лица.

Чл. 9. Който образува или се числи, поддържа или подпомага явно или тайно една тайна или международна организация въ Царството или въ чужбина, обявена за такава по реда въ чл. 5, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 100.000 лева и се лишава отъ правата по чл. 30 отъ наказателния законъ - пунктове 1 до 4 включително и пунктъ 6 .

Глава III.
ЗА ЛИКВИДАЦИЯТА НА ИМУЩЕСТВАТА НА РАЗТУРЕНИТЕ ТАЙНИ
И МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 10. Имуществата на разтурените по този законъ организации (членове 3 и 4), както и съществувалите къмъ 1 януарий 1940 г. такива организации, се изземва въ полза на касата за обществено подпомагане, която ликвидира съ безспорните задължения на организацията до размера на актива имъ. Считатъ се за безспорни онези задължения на организацията, които са установени съ писмени доказателства, заверени по нотариаленъ редъ, или са установени, или ще бъдатъ установени по съдебенъ редъ, или ако произтичатъ отъ фискални нарушения, не се дължатъ по вина на ръководните лица на тези организации. Касата не поема пасива на онези организации, които не са били регистрирани съгласно действуващите закони.
За дела за установяване по съдебенъ редъ задължение на организации по предшествуващата алинея, интересите на държавата се представляватъ отъ касата за обществено подпомагане или упълномощено отъ нея лице. По тия дела се допускатъ само писмени доказателства.

Чл. 11. Ръководството на организация определена въ чл. 10 отъ този законъ, е длъжно веднага да предаде намиращите се въ него имущества и книжа на организацията, или да посочи лицата, у които те се намиратъ, на Министерството на вътрешните работи и народното здраве, щомъ това бъде поискано.
За неизпълнение наредбите на този членъ, виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 5.000 до 50.000 лева и могатъ да бъдатъ лишени отъ правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, отъ наказателния законъ .

Чл. 12. Всички лица, на чието име и въ чието владение се намиратъ имущества или архиви на организация, посочена въ чл. 10, или които иматъ задължения къмъ такава организация, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ обявяването имъ по реда на чл. 5 , да заявятъ предъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве за тези имущества, задължения и архиви, като приложатъ съответното за тяхъ описание, и да ги предадатъ веднага на министерството, щомъ това бъде поискано.
Подъ разпоредбите на този членъ подпадатъ и всякакви дружества, които са образувани отъ организация, посочени въ чл. 10, съ цель да служатъ за прикриване на имуществата имъ.
За неизпълнение наредбите на този членъ, виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 100.000 лева и могатъ да бъдатъ лишени отъ правата по чл. 30, пунктове 1 до 4 включително и 6, отъ наказателния законъ .

Чл. 13. Изземването на имуществата и книжата на организациите, посочени въ чл. 10, става възъ основа на заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Вземанията на тези организации се събиратъ по реда на закона за събиране на преките данъци отъ държавните бирници, възъ основа на заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве, или възъ основа на изпълнителенъ листъ.

Чл. 14. Всички отчуждения и обременявания съ тежества на имущества, принадлежащи на организации, посочени въ чл. 10, както и всякакво поемане на дългъ отъ същите, направени следъ 1 януарий 1940 г., са нищожни по силата на този законъ.
Приобретателите на така отчуждени имущества са длъжни да изпълнятъ разпоредбите на чл. 12 .
Приобретательтъ на имущества отъ организация, определена въ чл. 10, както и заемодательтъ на такива, които не са сключили сделката съ цель да се укрие активътъ на организацията, могатъ, ако сделката е извършена презъ времето отъ 1 януарий до 30 септемврий 1940 г., да търсятъ отъ касата за обществено подпомагане платеното отъ тяхъ, стига да установятъ, че сумите са постъпили въ разтурената организация. Установяването на това става по съдебенъ редъ, съ искъ на общо основание. Въ случай че касата за обществено подпомагане бъде осъдена, тя отговаря само с актива на организацията.

Дялъ II.
ЗА ЛИЦАТА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ

Глава I.
ЗА ПРОИЗХОДА

Чл. 15. Отъ еврейски произходъ са лицата, на които поне единъ отъ родителите е евреинъ.
Не се смятатъ отъ еврейски произходъ ония лица, които са родени или ще бъдатъ родени отъ заварени отъ този законъ смесени бракове, между приели християнството лица отъ еврейски произходъ и лица отъ български произходъ и са приели или ще приематъ християнството като първа своя религия.

Чл. 16. Всички лица отъ еврейски произходъ (съответно техните законни представители или настойници), безъ огледъ на поданството имъ, са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила да обявятъ произхода си въ общинското управление и въ съответното полицейско управление, за да се отбележи въ регистрите на общината, въ личната карта и полицейската картотека за лицата отъ еврейски произходъ.
За неизпълнението на този членъ виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 10.000 лв.

Чл. 17. При съставяне акта за раждане на лице отъ еврейски произходъ трябва да се декларира въ съответната българска община точното име на новороденото. Общините издаватъ билетъ за кръщение на основание акта за раждане. Синагогалните настоятелства (еврейската община) при обръзването са длъжни да даватъ на новороденото името, което е посочено въ билета за кръщаване, издаденъ отъ съответната българска община. Същото име задължително се вписва и въ рожденото свидетелство.
Всички лица отъ еврейски произходъ са длъжни да носятъ името, посочено въ акта за раждане. Това име трябва да фигурира въ всички останали книжа и документи, като: лична карта, дипломи за образование, призивни свидетелства, уволнителни билети, данъчни партиди, търговски фирми и др.

Чл. 18. Заварените отъ настоящия законъ лица отъ еврейски произходъ, които иматъ различни имена въ някои документи, неотговарящи на името, посочено въ акта за раждането, са длъжни въ тримесеченъ срокъ да представятъ преписъ отъ акта за раждането, по който да се поправи името въ всички книжа и документи, посочени въ предидущия членъ.
За родените преди 1893 год. трябва да се представи рождено свидетелство отъ съответната еврейска община.
Родените въ България лица отъ еврейски произходъ, които са приели българско поданство по натурализация, трьбва да представятъ актъ за раждане въ съответната община. Родените вънъ отъ пределите на страната трябва да представятъ заверенъ преписъ отъ акта за раждане, съставенъ отъ съответната община на държавата, въ която са родени.

Чл. 19. При покръстване на лица отъ еврейски произходъ, актътъ за раждането може да бъде поправенъ въ съответната община само следъ протоколно определение на надлежния съдъ, като новото име се вписва въ регистра на населението, но се запазва и старото (еврейското) име.
Лица отъ еврейски произходъ и отъ женски полъ, покръстени и омъжени за българи, запазватъ като второ име своето моминско име по баща (еврейското).
На лица отъ еврейски произходъ се премахватъ окончанията -ов, -евъ, -ичъ и пр. въ презимената и фамилните имъ имена. Същите оставатъ такива, каквито са посочени въ актовете за раждането или рождените свидетелства.

Чл. 20. Осиновяване и припознаване на лица отъ еврейски произходъ не се допуска отъ лица отъ български произходъ.

Глава II.
ОБЩИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Чл. 21. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ:
а) да бъдатъ приемани за български поданици: жените отъ еврейски произходъ следватъ поданството на мъжете си;
б) да бъдатъ избиратели или избираеми, както въ публичноправни избори,така и въ избори на всякакви дружества и сдружавания съ идеална цель, освенъ ако изборътъ се отнася до организации само на лица отъ еврейски произходъ. Всички лица отъ еврейски произходъ, заварени отъ този законъ на изборни длъжности, които не могатъ да заематъ съгласно тая разпоредба, са длъжни да напуснатъ тия длъжности въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила;
в) да заематъ държавни, общински или други служби на публичната власть, както и служби въ частноправни организации - освенъ въ организации само на лица отъ еврейски произходъ - които иматъ някой публичноправни правилегии, или които се подпомагатъ материално отъ публичната власть. Те не могатъ да бъдатъ и агенти или представители на държавни, общински или автономни дирекции, институти и др. Всички лица отъ еврейски произходъ, които заематъ такива служби, са длъжни да ги напустнатъ въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона в сила;
г) да се откупуват отъ военна служба, а се свикватъ на общо основание, но служатъ само като трудоваци въ отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагатъ съ съответния воененъ данъкъ;
д) да членуватъ въ организации, които се намиратъ подъ надзора на Министерството на войната;
е) да встъпватъ въ бракъ или въ извънбрачно съжителство съ лица отъ български произходъ; бракове между лица отъ еврейски произходъ и българи, сключени следъ влизане на закона въ сила, се считатъ за несъществуващи;
ж) да държатъ подъ каквато и да е форма за домашна прислуга отъ такива лица трябва да бъде освободена въ 15-дневенъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила.
За неизпълнението наредбите на този членъ виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.

Чл. 22. Въ учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, въ което се приематъ ограничено число учащи, могатъ да се приематъ лица отъ еврейски произходъ въ размеръ, определенъ отъ Министра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.

Глава III.
ЗА МЕСТОЖИТЕЛСТВО НА ЛИЦА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ

Чл. 23. Следъ влизането на този законъ въ сила никое лице отъ еврейски произходъ не може да се установи на ново местожителство безъ разрешение на Дирекцията на полицията. За неизпълнението на тази разпоредба виновните се наказватъ съ глоба отъ 3.000 до 25.000 лв. отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяватъ на старото си местожителство.
Не се допуска, лицата отъ еврейски произходъ да се установяватъ за въ бъдеще на ново местожителство въ София.
Министерскиятъ съветъ, може по докладъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве, да определя селата и градовете или части отъ тяхъ въ които не могатъ да живеятъ лица отъ еврейски произходъ, както и да определя на живущите въ такива селища нови местожителства.

Глава IV.
ЗА ИМОТИТЕ НА ЛИЦА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ

Чл. 24. Лица отъ еврейски произходъ не могатъ да притежаватъ, владеятъ или държатъ подъ наемъ, лично или чрезъ подставени лица, непокрити полски имоти, а въ селските общини, изключая курортните такива и покрити имоти.
Притежателите отъ еврейски произходъ на непокрити имоти са длъжни въ тримесеченъ срокъ да ги предложатъ за покупка отъ държавния поземленъ фондъ при Министерството на земеделието и държавните имоти. Фондътъ откупува тези имоти по реда на закона за трудовата поземлена собственость. Покритите имоти въ селските общини, изключая курортните такива, собственость на лица отъ еврейски произходъ, последните са длъжни да ги продадатъ въ едногодишенъ срокъ на българи или дружества само съ български капитали.
Непредложените на държавния поземленъ фондъ непокрити имоти и неликвидираните покрити имоти на лица отъ еврейски произходъ въ упоменатия по-горе срокъ се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве.
Лицата отъ еврейски произходъ, които няматъ непокрити полски имоти, са длъжни да ги напустнатъ до 1 октомврий 1941 год., къмъ която дата наемните договори се развалятъ по силата на този законъ, освенъ ако договорниятъ срокъ изтича по-рано.

Глава V.
ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА И СТОПАНСКА ДЕЙНОСТЬ НА ЛИЦАТА ОТЪ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОДЪ

Чл. 25. Упражняването на свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия отъ лица отъ еврейски произходъ е допустимо за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия въ такъвъ процентъ отъ общия брой на упражняващите тази професия въ Царството, какъвто е процентътъ на населението отъ еврейски произходъ въ страната. Така определениятъ брой на лица отъ еврейски произходъ за всяка свободна професия, търговия (изключая амбулантната) и индустрия се разпределя по населени места съ огледъ броя на населението отъ еврейски произходъ въ населеното място къмъ общия брой на населението отъ еврейски произходъ въ страната.
Министерскиятъ съветъ въ срокъ до шесть месеци отъ влизане закона въ сила определя сроковете и начините за приложение постановленията на горната алинея.

Чл. 26. Министерскиятъ съветъ може, по докладъ на Министра на търговията, промишленостьта и труда, да ограничава, цялостно или частично, личното или капиталово участие на лица отъ еврейски произходъ въ някои клонове на търговията, индустрията, занаятите, или другъ видъ стопанска дейность, а по докладъ на Министра на финансите и на Министра на търговията, промишленостьта и труда - да взема мерки за установяване и надзираване имотното състояние на лицата отъ еврейски произходъ.
Постановленията на Министерския съветъ, взети възъ основа на този членъ, не подлежатъ на никакво обжалване.
Въ срокъ единъ месецъ отъ влизането на този законъ въ сила, всички лица отъ еврейски произходъ, които иматъ имоти въ Царството, са длъжни да деклариратъ имуществата си - движими и недвижими - предъ Българската народна банка, по образецъ даденъ отъ последната. Същите лица са длъжни при поискване да даватъ отчетъ предъ Българската народна банка за положението на имуществото си, включително и за направените отъ тяхъ разходи. Такъвъ отчетъ даватъ предъ Българската народна банка и всички излизащи отъ пределите на Царството лица отъ еврейски произходъ за левовете, добити отъ ликвидация или на имуществото имъ въ страната, както и за разходването на тия левове. Разполагаемите левове отъ ликвидация на имуществата имъ, спестявания и други, те са длъжни да внасятъ по текуща сметка при местна българска банка. Тегленията по такава сметка ставатъ подъ контрола на Българската народна банка. На излизащи вънъ отъ пределите на Царството лица отъ еврейски произходъ, които не изпълнятъ тази разпоредба, паспортъ и виза не се дава.
Отчетъ предъ Българската народна банка даватъ и лицата, на които е поверено управлението на неликвидираните имущества на изселилите се или изселващите се лица отъ еврейски произходъ.
Нарушителите на този членъ отговарятъ по закона за търговия съ външни платежни средства, като нарушенията се констатирватъ съ актъ, по реда, указънъ въ същия законъ.
Укритите имущества на лицата, посочени въ този членъ - движими и недвижими имоти, пари, ценности и други - където и да се намерятъ, се конфискуватъ въ полза на касата за обществен подпомагане, съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве по донесение на Българската народна банка.

Чл. 27. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ:
а) да бъдатъ собственици, акционери и участници съ капиталъ подъ каквато и да е форма въ учебни заведения или въ предприятия за всякакъвъ видъ театри, за кина, за издаване на печатни произведения, за производство и търговия съ филми и грамофонни плочи, увеселителни заведения, както и въ предприятия за хотели и за производство и търговия съ оръжие, а въ дружества за кредитъ да участвуватъ съ повече отъ 49 % капиталъ и гласове. Въ 6-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила такива права на лица отъ еврейски произходъ трябва да бъдатъ ликвидирани или прехвърлени върху лица отъ български произход и български поданици или на дружества съ български капитали. Неликвидираните или неотчуждените съгласно тази разпоредба права се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве;
б) да бъдатъ на каквато и да е ръководна служба - управители, директори, редактори и други ръководни служби въ предприятия, посочени въ буква "а" на този членъ. Такива лица са длъжни, въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, да напустнатъ службите си;
в) да бъдатъ заклети експертъ-счетоводители, митнически посредници и комисионери;
г) да търгуватъ съ държавни, общински и гарантирани отъ държавата ценни книжа и съ благородни метали;
д) да бъдатъ членове на управителни съвети, на контролни съвети, директори, поддиректори, прокуристи и търговски пълномощници въ каквито и да било, макаръ на чистоеврейски обществени или частни кредитни учреждения и банки. Такива лица са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, да напустнатъ службите, които заематъ, като Министърътъ на вътрешните работи, следъ вземане мнение на управителя на Българската земеделска и кооперативна банка, ако кредитното учреждение е кооперативна банка, или на управителя на Българската народна банка, ако кредитното учреждение е частно или акционерно, назначава за временни членове на управителния и контролния съвети само българи. Овакантените неизборни места (директори, поддиректори и др.) се попълватъ съ назначени отъ временния управителенъ съветъ българи. Общи събрания за избиране на редовни членове на управителния и контролния съвети трябва да се свикатъ въ тримесеченъ срокъ отъ влизането на закона въ сила;
е) да бъдатъ собственици и управители на аптеки, дрогерии и санитарни магазини. Съществуващите такива трябва да ликвидиратъ предприятието си въ срокъ отъ една година отъ влизане закона въ сила. Главната дирекция на народното здраве обявява ликвидираните аптеки за свободни, съгласно чл. 269 отъ закона за народното здраве.
Разпоредбите на този членъ не се отнасятъ за учебни заведения и за предприятия за издаване на печатни произведения, предназначени само за лица отъ еврейски произходъ.
Лице отъ еврейски произходъ, което не изпълнява разпоредбата на този членъ, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 4.000 до 50.000 лева, като капиталътъ, съ който е участвувалъ, се изземва въ полза на касата за обществено подпомагане, съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве.

Чл. 28. Въ никое дружество или предприятие, въ което не е изключенъ достъпътъ на лица отъ еврейски произходъ, не се допуска те да заематъ, за всеки видъ чиновническа служба поотделно, повече места отъ българи.
Въ дружества или предприятия, въ които капиталътъ не е предимно еврейски, лица отъ еврейски произходъ не могатъ да участвуватъ въ ръководните служби като членове на управителни и надзорни съвети, директори, прокуристи и други такива.
Забележка. Къмъ дружествата, въ които капиталътъ не е предимно еврейски, се приравняватъ при всички случаи по този законъ и дружества на лично участие, въ които членовете не са в мнозинство евреи. Възъ основа на това правило се определя и кои дружества са съ предимно чужди капитали, съответно съ предимно чуждо лично участие.
Службите, които по този членъ не могатъ да се заематъ отъ лица отъ еврейски произходъ, трябва да бъдатъ освободени въ месеченъ срокъ отъ влизане на закона въ сила, като за заместването имъ се постъпва съгласно чл. 27, буква "д" .
За неизпълнение разпоредбите на този членъ виновните лица, които заематъ тези служби или отъ ръководството на съответните дружества и предприятия, се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.

Чл. 29. Забранява се прехвърлянето на предприятия, акции, дялове и въобще участие съ капиталъ подъ каквато и да е форма, както и на всякакви недвижими имоти, и учредяване на вещни тежести върху такива, принадлежащи на лица отъ еврейски произходъ, на чужденци по произходъ, или чужди поданици, или дружества съ предимно чужди капитали.

Чл. 30. Всички сделки на лица отъ еврейски произходъ извършени противно на разпоредбите на този законъ, са нищожни по силата на закона. Нищожно прехвърлените права се изземватъ въ полза на касата за обществено подпомагане съ заповедь на Министра на вътрешните работи и народното здраве по реда на глава III отъ дялъ I.

Чл. 31. Разпоредбите на чл. 30 се отнасятъ и за сделките на лица от еврейски произходъ, посочени въ чл. 29 и извършени следъ 1 септемврий 1940 год., а за сделките имъ съ акции - отъ последното общо събрание на акционерното дружество, станало преди 1 септемврий 1940 год. За тези сделки се дава 6-месеченъ срокъ отъ влизане на закона въ сила, въ който приобретательтъ на права по тези сделки е дълженъ да ги прехвърли на лица отъ български произходъ и български капитали. Следъ изтичането на този срокъ, непрехвърлените права се изземватъ по посочения въ чл. 30 редъ.

Чл. 32. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ да участвуватъ като предприемачи въ обществени предприятия (по смисъла на закона за бюджета, отчетностьта и предприятията или други закони), концесии и доставки, било лично или чрезъ подставени лица.
Заварените отъ този законъ обществени предприятия съ предприемачи отъ еврейски произходъ се довършватъ, ако не се касае за концесии, съгласно съ поеманите условия. А концесиите се считатъ за унищожени по силата на този законъ и се ликвидиратъ, ако въ концесионния договоръ не е предвиденъ редъ за това, отъ нарочна ликвидационна комисия, назначена отъ Министерския съветъ. Решението на тази комисия се одобрява отъ Народното събрание.

Чл. 33. Разпоредбите на този дялъ II отъ закона не се прилагътъ за следните лица отъ еврейски произходъ:
а) които са родени въ България и са имали непрекъснато местожителството си въ България до влизане на закона въ сила са български поданици и са приели християнството до 1 септемврий 1940 година;
б) които до 1 септемврий 1940 година са встъпили въ бракъ съ лице отъ български произходъ и са приели християнството до влизане на закона въ сила.
Същите разпоредби на дялъ II, изключая тия на пунктове "а", "б", "е", и "ж" отъ чл. 21 и членове 26 и 27 , не се прилагатъ за лицата отъ еврейски произходъ, които са били доброволци въ войните или са военно-инвалиди, или са наградени съ орденъ за храбрость.
Лица отъ еврейски произходъ, сираци отъ войните, въ всички случаи на състезание съ други лица отъ еврейски произходъ, се предпочитатъ при прилагане разпорежданията на членове 25 и 26 отъ настоящия законъ.
Правото за използуване отъ разпоредбата на този членъ се установява съ писмени доказателства по молба на заинтересувания отъ съответния по местожителството областенъ съдъ. Съдътъ се произнася въ разпоредително заседание следъ заключението на прокурора.

Дялъ III.
ЗА ПРОТИВОНАЦИОНАЛНИ И СЪМНИТЕЛНИ ПРОЯВИ

Глава I.
ЗА ПРОТИВОНАЦИОНАЛНИТЕ ПРОЯВИ

Чл. 34. Който върши въ страната действия, които увреждатъ името и достойнството на държавата или нацията, или върши потиводържавна или противонационална пропаганда, или накърнява националното чувство на българи, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 50.000 лв. Същото наказание се налага и на български поданикъ, който върши такива действия въ чужбина.

Чл. 35. Организации или предприятия, които вършатъ пропаганда въ полза на чужда държава, се забраняватъ и се разтурятъ се заповядъ на Министра на вътрешните работи и народното здраве, а съ имотите имъ се постъпва по реда на дял I, глава III.
Който сътрудничи по какъвто и да е начинъ на такива организации и предприятия, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 50.000 лева.
Разпоредбите на този членъ не се отнасятъ до организации и предприятия, които съществуватъ възъ основа на международни конвенции или на решение на Министерския съветъ.

Чл. 36. Който, съ цель за саботажъ, не извърши възложеното му обществено предприятие или повреди стоки и производствени средства, или намали производството си, се наказва съ строгъ тъмниченъ затворъ до 5 години, ако не подлежи на по-тежко наказание по други закони.

Глава II.
ЗА СЪМНИТЕЛНИТЕ ПРОЯВИ

Чл. 37. Безъ предварително разрешение на Министра на вътрешните работи и народното здраве никое начинание съ идеална цель не може да получи каквато и да е материална помощь или дарение отъ чужбина.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ до 1 година и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.

Чл. 38. Никой не може да бъде подставено лице за покриване каквато и да е собственость на чуждъ поданикъ или чужденецъ по произходъ.
Който присвои като поставено лице каквато и да е собственость на чуждъ поданикъ или чужденецъ по произходъ, е дълженъ да го декларира предъ съответния околийски съдия въ 3-месеченъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила, отъ който моментъ той (подставеното лице) се смята пълномощникъ на действителния собственикъ.
За неизпълнението на тези наредби виновните се наказватъ съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева.

Чл. 39. Всички чужди поданици, на които законите забраняватъ да притежаватъ недвижими имоти въ определени населени места, а иматъ такива, са длъжни да ги ликвидиратъ въ едногодишенъ срокъ отъ влизането на този законъ въ сила. Ако не сторятъ това, тези имоти се изземватъ безвъзмездно отъ общините възъ основа решение на съответния общински съветъ, одобрено отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве.

Дялъ IV.
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 40. Организации могатъ да членуватъ въ международни съюзи, институти и др. само съ предварително разрешение на Министра на вътрешните работи и народното здраве.

Чл. 41. Организации, които членуватъ въ международни съюзи, институти и др., са длъжни въ месеченъ срокъ отъ влизането на закона в сила, да заявятъ за членуването си редъ Министерството на вътрешните работи и народното здраве, и да поискатъ разрешение за членуването си.
Ръководните лица на организации, споменати въ алинея първа на този членъ, които не изпълнятъ разпоредбата на същата алинея, се наказватъ съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве, съ глоба отъ 1.000 до 10.000 лева.

Чл. 42. Организация, която безъ разрешение отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве започне да членува или продължи членуването си въ международенъ съюзъ, институтъ и др., се разтуря съ заповедь, която се съобщава на ръководството на организацията.
Членове на ръководството на организации, които турятъ въ изпълнение едно решение за членуване на ръководената отъ тяхъ организация въ единъ международенъ съюзъ, институтътъ и др., безъ да иматъ разрешение за това отъ Министра на вътрешните на вътрешните работи и народното здраве, се наказватъ отъ последния съ глоба отъ 1.000 до 20.000 лв.

Чл. 43. Никаква международна среща, конгресъ, конференция, научна, културна, спортна, туристическа или друга такава сбирка, не може да стане въ Царството, нито може да се участвува въ такава въ чужбина безъ предварително Министрътъ на вътрешните работи и народното здраве да разреши начинанието за нейното организиране, съответно за участието въ нея.
За неизпълнението на тази наредба виновните се наказватъ отъ Министра на вътрешните работи и народното здраве съ глоба отъ 5000 до 50.000 лева.

Чл. 44. Въ случаите, посочени въ членове 40, 41, 42 и 42 Министрътъ на вътрешните работи и народното здраве дава или отказва разрешението, следъ като вземе мнението на съответния министъръ и на Министра на външните работи.

Чл. 45. Който не изпълни никакъ или както трябва една разпоредба на властьта, издадена по приложението на този законъ, се наказва съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лв., ако неподлежи на по-тежко наказание.

Чл. 46. Длъжностно лице, което не изпълни никакъ или както трябва постановленията на настоящия законъ и разпоредбите, издадени по неговото прилагане, се наказва, ако не подлежи на по-тежко наказание, съ тъмниченъ затворъ и глоба отъ 1.000 до 30.000 лева и се уволнява.

Чл. 47. Лицата, които пряко или косвено укриватъ или спомогнатъ, за да се укриятъ или прехвърлятъ на чужди поданици, чужденци или дружества съ предимно чуждъ капиталъ имущества, принадлежащи на лица отъ еврейски произходъ, или подлежащи на изземване по този законъ, отговарятъ и граждански предъ касата за обществено подпомагане, солидарно, до размера на най-голямата стойность, която са имали укритите или отчуждени имущества следь укриването или отчуждаването имъ.

Чл. 48. Глобите, налагани по този законъ, са въ полза на касата за обществено подпомагане.

Чл. 49. По делата, подсъдни на областните съдилища, образувани съгласно този законъ, предварително следствие не се извършва. Възъ основа на произведеното отъ прокурора дознание, което трябва да стане въ 7-дневенъ срокъ, той внася делото въ съда съобвинителенъ актъ, следъ като предварително определи мярката за неотклонение на обвиняемия.
Областниятъ съдъ разглежда делата най-късно въ двуседмиченъ срокъ отъ постъпването на обвинителния актъ. По тези дела сроковете по членове 306 и 308 отъ закона за наказателното съдопроизводство са тридневни.
Присъдите на областните съдилища подлежатъ само на касационно обжалване въ двуседмиченъ срокъ отъ произнасянето на резолюцията. Присъдата трябва да бъде приготвена въ 3-дневенъ срокъ отъ това произнасяне.
Върховниятъ касационенъ съдъ разглежда делата най-късно въ месеченъ срокъ отъ постъпването имъ.

Чл. 50. Тоя законъ отменява разпоредбите на всички общи и специални закони, които му противоречатъ.
За приложението на този законъ се издава специаленъ правилникъ. 

 

Trascina file per caricare