Print Friendly

Il provvedimento è disponibile nelle seguenti lingue:

Договор за приятелство между България и Турция - 1925 г.

Автентичният текст на Ангорския договор (Държавен вестник, годинаXLVIII, София, вторник, 17 август 1926 година).

 

М-ство на външнитѣ работи и на изповѣданията

 

УКАЗЪ No 3

 

НИЕ БОРИСЪ III

СЪ БОЖИЯ МИЛОСТЬ И НАРОДНАТА ВОЛЯ

ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ

 

Обявяваме на всички Наши вѣрноподаници, че XXI-то обикновено Народно събрание, през третата му ре-довна сесия, въ 95-то заседание, държано на 27 май 1926год., гласува и прие,

Ние утвърдихме и утвърдяваме спогодбитѣ междуБългария и Турция, подписани въ Ангора на 18 октомв-рий 1925 год., а именно:

 

Договоръ за приятелство

между

България и Турция.

 

България,

отъ една страна,

              и

Турция,

отъ друга страна,

еднакво и искрено желающи да установятъ и дазатвърдятъ връзкитѣ на искрено приятелство междуЦарство България и Турската Република, и проникна-ти отъ еднаквото убеждение, че отношенията междудветѣ Държави, веднъжъ установени, ще послужатъза преуспѣването и благосъстоянието на тѣхнитѣ рес-пективни нации, решиха да сключатъ единъ договоръза приятелство и за тази цель назначиха за свои пълно-мощници както следва:

Негово Величество Царя на Българитѣ: ГосподинъСимеонъ Радевъ, Извънреденъ Пратеникъ и Пълномощенъ Министръ на България въ Вашингтонъ, и Пред-седателя на Турската Република: Тевфикъ КямилъБей, Държавенъ Подсекретарь на Министерството наВъншнитѣ Работи въ Ангора;

Които, следъ като си съобщиха пълномощията,намѣрени въ добра и надлежна форма, се съгласихавърху следнитѣ разпореждания:

 

Членъ 1.

Ще сѫществува ненакърняемъ миръ и искрено и вѣч-но приятелство между Царство България и ТурскатаРепублика.

 

Членъ 2.

Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни даустановятъ дипломатическитѣ отношения междудветѣ Държави съобразно съ принципитѣ на междуна-родното право; Тѣ се съгласяватъ щото дипломатичес-китѣ Представители на всѣка отъ тѣхъ, при условие навзаимность, да се ползуватъ въ територията на другатасъ третирането, осветено отъ общитѣ принципи намеждународното право.

 

Членъ 3.

Високитѣ Договорящи Страни сѫ съгласни да склю-чатъ една Търговска Конвенция, една Конвенция за ус-тановяване и единъ Договоръ за арбитражъ.

 

Членъ 4.

Настоящият договоръ ще бѫде ратифициранъ иратификациитѣ ще бѫдатъ размѣненн въ Ангора повъзможность по-скоро. Той ще влѣзе въ сила на петна-десетия день следъ размѣната на ратификациитѣ.

 

Членъ 5.

Протоколътъ, приложенъ къмъ настоящия Дого-воръ, съставлява нераздѣлна часть отъ него.

Въ удостовѣрение на което, респективнитѣ пълно-мощници подписаха настоящия договоръ и сложихавърху него печатитѣ си.

Изготвенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18октомврий 1925 година.

 

(п.) Симеонъ Радевъ.

(п.) Тевфикъ Кямилъ.

Протоколъ

приложенъ къмъ Договора за приятелство, подписанъ между България и Турция.

 

А.

Дветѣ Правителства се задължаватъ помежду сида осигурятъ, респективно, на мюсюлманскитѣ мал-цинства въ България, ползуването отъ всички раз-пореждания за покровителството на малцинствата,уговорени въ Ньойския договоръ, и на българскитѣмалцинства въ Турция — отъ разпорежданията за пок-ровителството на малцинствата, уговорени въ Лозанс-кия договоръ.

България признава на Турция и Турция признавана България всичкитѣ права относно клаузитѣ за мал-цинствата, дадени на Силитѣ, подписали Ньойския иЛозанския договори.

Забележка. Считатъ се като принадлежащи къмъ българскотомалцинство турскитѣ подданици отъ християнско вѣроизповѣда-ние, чийто матеренъ езикъ е българскиятъ.  

 

Б.

Турското Правителство признава качеството на бъл-гарски подданици на всички българи, родени върхутериторията на Турция отъ 1912 год., които, следъ катосѫ се изселили въ България до подписването на настоя-щия протоколъ, сѫ придобили българското подданст-во възъ основа на вѫтрешното законодателство въ силавъ Царството.

Българското правителство признава качеството натурски подданици на всички мюсюлмани, родени въграницитѣ на България отъ 1912 год., които, следъ катосѫ се изселили въ Турция до подписването на насто-ящия протоколъ, сѫ придобили турското поданствовъзъ основа на вѫтрешното законодателство въ сила въ Републиката.

Омѫженитѣ жени ще следватъ подданството насвоитѣ съпрузи, а децата, на възрасть помалко отъ 18години, това на бащитѣ имъ.

Разбира се, че турскитѣ и български подданици отъдветѣ горепоменати категории запазватъ правата насобственность върху имотитѣ си, находящи се респек-тивно въ България и Турция, освенъ категориитѣ, поме-нати въ чл. В.

Ако нѣкои българи, родени върху европейскататеритория на Турция, изключая Цариградъ, които,следъ като сѫ се изселили въ България, биха поискалида се установятъ отново въ горепоменатата територия,Турското Правителство си запазва пълна свобода дададе или да откаже за всѣки отдѣленъ случай своето съгласие.

Българското Правителство си запазва точно сѫщо-то право по отношение на мюсюлманитѣ, роденивъ присъединенитѣ къмъ България презъ 1913 год.окрѫзи и изселили се въ Турция, въ случай, че тѣ бихажелали да се установятъ отново въ горепоменатататеритория.

Забележка. За целитѣ на настоящия протоколъ, подъ думатаЦариградъ, се разбиратъ административнитѣ подраздѣления наПрефектурата подъ това име, тъй както тѣ сѫ опредѣлени съ зако-на отъ 1912 г.

 

В.

Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, при-надлежащи на българитѣ отъ европейската територияна Турската Република, съ изключение на Цариградъ,които сѫ се изселили въ България следъ 5/18 октомв-рий 1912 г. до подписването на настоящия Протоколъ,както и недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ,принадлежащи на мюсюлманитѣ отъ териториитѣ наОтоманската империя, откѫснати вследствие на бал-канската война, които сѫ се изселили въ Турция следъ 5/18 октомврий 1912 год. до подписването на настоя-щия Протоколъ, ще останатъ собственность на държа-вата, въ чиято територия тѣ се намиратъ.

 

Г.

Недвижимитѣ имоти, отъ какъвто и да е видъ, нахо-дящи се въ България и принадлежащи на турски пода-ници, или находящи се въ Турция и принадлежащина български подданици, които оставатъ извънъ при-ложението на предидущия членъ, ако законнитѣ имъсобственици не ги владѣятъ по настоящемъ, ще бѫдатъвърнати на тѣзи последните, на правоимеющитѣ илина тѣхнитѣ пълномощници. Всички мѣрки и изклю-чителни разпореждания, които, по каквато и да билопричина, сѫ били приложени върху тѣзи имоти, щебѫдатъ отмѣнени веднага следъ влизането въ сила нанастоящия Протоколъ.

Приходитѣ отъ имотитѣ, които сѫ били секвестри-рани, ще бѫдатъ изцѣло внесени на тѣхнитѣ собствени-ци.

Въ случай, че имотитѣ сѫ заети отъ заселници или отъ мѣстни жители, на заинтересуванитѣ собственицище бѫде даденъ единъ справедливъ наемъ.

Заинтересуванитѣ ще трѣбва да установятъ предънадлежнитѣ сѫдебни учреждения на респектив-нитѣ страни чрезъ всички законни доказателства,обстоятелството, че сѫ напуснали мѣстопроизхождени-ето си преди 5/18 октомврий 1912 г.

Разбира се, че горнитѣ клаузи споредъ случая, закойто се отнасятъ, се прилагатъ сѫщо и за имотитѣ налицата, посочени въ първитѣ две алинеи на § Б.

 

Д.

Правата, придобити преди присъединяването нановата българска територия, както и сѫдебнитѣ актовеи официални книжа, изходящи отъ компетентнитѣ ор-гани на Отоманската империя, ще бѫдатъ зачитани иненакърняеми до законно доказване на противното.

 

Е.

Дветѣ договорящи страни сѫ съгласни да считатъкато престанали да сѫществуватъ и изгубили всѣкаквавалидность, разпорежданията на Цариградския дого-воръ и неговитѣ приложения, освенъ ония, които опре-дѣлятъ границата между дветѣ държави.

 

Ж.

Писмото отправено отъ Българския Пълномощникъдо Турския Пълномощникъ, досежно начина за при-лагане закона за трудовата поземленна собственостъспрѣмо турскитѣ подданици въ България, съставляванераздѣлна часть отъ настоящия протоколъ и ще влѣзевъ сила въ сѫщото време като него. 3. Мѫчнотиитѣ, които биха изникнали по прилагане-то на настоящия протоколъ, ще бѫдатъ предметъ на дипломатически преговори между дветѣ Правител-ства. Съставенъ въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18октомврий 1925 година.

 

(п) Симеонъ Радевъ.

(п) Тевфикъ Кямилъ.

 

Долуподписанитѣ Български и Турски Делегати-Пълномощници се събраха днесъ, на 18 октомври 1925г., въ Министерството на Външнитѣ работи, въ Анго-ра, за да пристѫпятъ къмъ подписване на актоветѣ,които сѫ били предметъ на преговори между дветѣПравителства, а именно: единъ договоръ за приятел-ство, единъ протоколъ-приложение, който състав-лява нераздѣлна часть отъ него и една конвенция заустановяване.

Признавайки ползата отъ едно по-точно опредѣле-ние смисъла на чл. „Г“ отъ протокола-приложение и зада не остане никакво съмнение върху взаимната добраволя на тѣхнитѣ Правителства, тѣ заявяватъ, отъ тѣхноиме, че връщането на имотитѣ, предвидено въ клаузи-тѣ на този параграфъ, ще бѫде извършено безъ да бѫ-де повдигнато отъ едната или другата страна никаквовъзражение.

Настоящиятъ протоколъ се изготви въ двоенъ екзем-пляръ.

 

 (п) Симеонъ Радевъ.

 (п) Тевфикъ Кямилъ.

 

Ангора, 18 Октомврий 1925 г.

 

Господинъ Пълномощникъ,

Удовлетворявайки желанието, което благоволихтеда изявите презъ течение на нашитѣ преговори, имамъчесть да потвърдя на Ваше Превъзходителство, че мо-ето Правителство се задължава да прилага напълнопо отношение на имотитѣ на турскитѣ подданици въБългария, иззети възъ основа на закона за трудоватапоземленна собственость, споразумението, което то есключило съ Сърбо-Хървато-Словенското Кралство поприлагането на този законъ.

Моля приемете, Господинъ Пълномощникъ, увѣре-ние въ високата ми почитъ.

 

(п.) Симеонъ Радевъ.

 

Тевфикъ Кямилъ Бей,

Държавенъ Подсекретарь при Министерството на

Външнитѣ Работи.

Тукъ.

 

Конвенция

за установяване между България и Турция

 

България,

отъ една страна,

и

Турция,

отъ друга страна,

въодушевени отъ желанието да опредѣлятъ условиятаза установяване на българскитѣ поданици въ Турция ина турскитѣ поданици въ България, решиха да склю-чатъ една конвенция и, за тази цель, назначиха за своипълномощници, а именно:

 

Негово Величество Царя на Българитѣ:

Господинъ Симеонъ Радевъ, Извънреденъ Прате-никъ и Пълномощенъ Министъръ на България въ Вашингтонъ; и

Председателя на Турската Република:

Тевфикъ Кямилъ Бей, Държавенъ Подсекретарьпри Министерството на Външнитѣ Работи въ Ангора;които следъ като си съобщиха пълномощията, намѣре-ни въ надлежна и редовна форма, се съгласиха върхуследнитѣ разпореждания:

 

Чл. 1.

Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-ни ще иматъ право да се установяватъ и пребиваватъвърху територията на Другата, и ще могатъ, следователно, да отиватъ, да дохождатъ и свободно да се движатъкато се съобразяватъ съ сѫществуващитѣ въ странатазакони и правилници.

 

Чл. 2.

Договорящитѣ Страни приематъ, че нѣма да се пра-ви никаква пречка на доброволното изселване на турци-тѣ отъ България и на българитѣ отъ Турция.

Изселницитѣ ще иматъ право да отнесатъ съ себе сидвижимия имотъ и добитъка си и да ликвидиратъ нед-вижимитѣ си имоти напълно свободно.

Тѣзи, които не биха искали да ликвидиратъ недви-жимитѣ си имоти, преди окончателното имъ заминава-не, ще трѣбва да го направятъ въ срокъ отъ две годиниотъ изселването имъ.

Въ едно последующе споразумение между дветѣПравителства ще се уреди начина, по който заинтересу-ванитѣ ще изнесатъ полученото отъ ликвидацията натѣхнитѣ имоти.

 

Чл. 3.

Поданицитѣ на всѣка отъ Договорящитѣ Страни щеиматъ, върху територията на Другата, наравно съ мѣст-нитѣ поданици, правото да упражняватъ всѣкакъвъвидъ промишленость и търговия, и да се отдаватъ навсѣкакви занаяти и професии, съ изключение на тѣзи,които сѫ запазени за мѣстнитѣ поданици по силата насъответнитѣ закони и правилници, а въ Турция — посилата на дълговремененъ обичай (пристанищни хама-ли, гемиджии и пр.)

Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Странинѣма да плащатъ за пребиваването и установяването сивърху територията на Другата, както и за упражнява-нето върху тази територия на всѣкакъвъ видъ търговия,промишленость, занаятъ или професия, никакъвъданъкъ, такса или тегоба, отъ каквото и да е естество,други или по-високи отъ тѣзи, събирани отъ мѣстнитѣ поданици.

Поданицитѣ на всѣка една отъ ДоговорящитѣСтрани не ще бѫдатъ подложени, върху териториятана Другата, по отношение на личностьта имъ, тѣхнитѣимоти, права и интереси, както и по отношение напридобиването, владението и ползването на казанитѣимоти, или по отношение на тѣхното прехвърлянечрезъ отстѫпване, преминаване или наследство, наникаква тегоба, такса или данъкъ, прекъ или косвенъдруги или по високи отъ ония, които могатъ да бѫдатъналагани на мѣстнитѣ поданици.

 

Чл. 4.

Въ случай, че една отъ Договорящитѣ Страни, биловследствие, на законна присѫда, било възъ основа назаконитѣ и правилницитѣ за полицията, за нравствен-ностьта, за санитарната полиция или за просията билопо причина на вѫтрешна или външна сигурность наДържавата, би изгонила чрезъ поединични мѣрки, поданицитѣ на другата Договоряща Страна, тазипоследната се задължава да ги приеме. Превозътъ дограницата на изгоненитѣ лица ще бѫде въ тяжесть настраната, която ги изгонва.

 

Чл. 5.

Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-ни, при условие на взаимность, ще иматъ върху терито-рията на Другата, правото да придобиватъ, владеятъ иотчуждаватъ всѣкакъвъ видъ движими и недвижимиимоти, съ изключение на полскитѣ имоти, като сесъобразяватъ съ законитѣ и наредбитѣ на страната.Тѣ ще могатъ да разполагатъ съ тѣхъ, чрезъ продажба,размѣна, дарение, завещание или по другъ нѣкои на-чинъ, както и да влизатъ въ владение по наследственъредъ, по силата на закона или вследствие на разпореж-дания приживѣ или по завещание.

Тѣ не ще бѫдатъ облагани, въ никой отъ горепомена-титѣ случаи съ тегоби, такси или данъци, подъ каквотои да е наименование, други или по-високи отъ тѣзи,които сѫ или ще бѫдатъ установени за мѣстнитѣ пода-ници.

 

Чл. 6.

Поданицитѣ на една отъ Договорящитѣ Страни неще подлежатъ върху територията на другата на никак-ва военна повинность, било въ сухопѫтнитѣ или морс-ки войски, било въ народната милиция или гвардия,нито на нѣкакво задължение или тегоба, замѣстващивоенната повинность. Тѣ ще бѫдатъ освободени отъ всѣкакъвъ прннуди-теленъ заемъ.

Тѣ ще бѫдатъ сѫщо тъй освободени отъвсѣкакво парично плащане, събирано за военни целии което не ще бѫде законно наложено на мѣстнитѣ по-даници.

 

Чл. 7.

Дружествата, анонимни и други, търговски и инду-стриялни, които иматъ дружественото си седалищевърху територията на една отъ Договорящитѣ Стра-ни и които сѫ учредени съгласно съ законитѣ на тазистрана, ще бѫдатъ признавани сѫщо като редовноучредени върху територията на другата страна и тѣх-ната правоспособность и тѣхното право да завеждатъдѣла ще бѫдатъ определени съгласно съ законитѣ настраната, отъ която произхождатъ. Тѣ ще иматъ пра-во, при условие на взаимность, и като се подчиняватъна законитѣ на страната, да се установяватъ върху те-риторията на другата страна, да упражняватъ тамъвсѣкакъвъ видъ промишленость и търговия и да при-добиватъ всѣкакъвъ видъ движими имоти, както и нед-вижимитѣ имоти, необходими за функциониранетона дружеството, като се подразбира въ този случай, чепридобиването не е преката цель на дружеството.

Разбира се, че България ще има право да забраняваустановяването на дружества, упражняващи нѣкои ви-дове промишленость или търговия, които предъ видъхарактера имъ на обществена полза, сѫ или ще бѫдатъподложени на специални ограничения прилагани въвсички страни. Въ този случай, Турция, предъ видъ наусловие на поменатата взаимность, ще има право да недопуща на своята територия, българскитѣ дружества,упражняващи сѫщия видъ индустрия или търговия.

Дружествата, анонимни или други, търговски и ин-дустриални, на всѣка една отъ Договорящитѣ Страни,не ще могатъ въ никой случай да бѫдатъ облагани, пора-ди упражнението на търговията или промишленостьтавъ територията на другата, съ налози, такси, данъциили тегоби, подъ каквото и да е наименование, другиили по-високи отъ тѣзи, които сѫ или ще бѫдатъ изиск-вани отъ мѣстнитѣ дружества.

 

Чл. 8.

На поданицитѣ на всѣка една отъ ДоговорящитѣСтрани не ще могатъ, въ територията на Другата, да сеотчуждаватъ имотитѣ имъ, нито сѫщитѣ поданици щемогатъ да бѫдатъ лишавани, даже временно, отъ пол-зуването отъ имотитѣ си, освенъ по законно признатапричина отъ обществена полза и срещу заплащане наедно справедливо и предварително обезщетение. Ни-какво отчуждаване не може да стане безъ предварител-на разгласа.

 

Чл. 9.

Поданицитѣ на всѣка една отъ Договорящитѣ Стра-ни ще се ползуватъ върху територията на Другата, завсичко, което се отнася до сѫдебното и законното пок-ровителство на тѣхната личность и тѣхнитѣ имоти, съсѫщото третиране, като мѣстнитѣ поданици.

Следователно, тѣ ще иматъ свободенъ и лесенъ дос-тѫпъ предъ сѫдилищата и ще могатъ да завеждатъдѣла при сѫщитѣ условия, както мѣстнитѣ поданици,подъ резерва на разпорежданията, отнасящи се до обез-печение сѫдебнитѣ разноски (cautio judicatum solvi) иза безплатната сѫдебна помощь, които ще се опредѣ-лятъ отъ местното законодателство до уреждането натѣзи въпроси чрезъ една специална конвенция, коятоще се сключи между дветѣ Страни.

 

Чл. 10.

По отношение на личното състояние, т. е., по всич-ки въпроси досежно брака, съпружеската общность,развода, временната раздѣла на съпрузитѣ, зестрата,бащинството, произхождението, усиновяването, дееспо-собностьта на лицата, пълнолѣтието, настойничеството,опекунството, запрещението; досежно движимоститѣ,правото за наследяване по завещание или по закона (abintestat) подѣлба и ликвидация; и изобщо по семейното право на поданицитѣ на Договорящитѣ Страни, ще бѫ-датъ единствени компетентни националнитѣ сѫдилищаили други национални власти установени въ страната,отъ която зависятъ казанитѣ поданици.

Настоящето разпореждане не накърнява специални-тѣ права на консулитѣ по отношение на гражданскотосъстояние, произтичащи отъ международното правоили отъ частнитѣ споразумения, които биха били склю-чени, нито пъкъ правото на сѫдилищата на респектив-нитѣ страни да изискватъ и да получаватъ доказателст-ва относно въпроситѣ, признати по-горе като такиваотъ компетентностьта на националнитѣ сѫдилищаили власти на заинтересуванитѣ страни.

 

Чл. 11.

Настоящата конвенция ще влезе въ сила единъ ме-сецъ следъ датата на размѣната на ратификациитѣ и щетрае 4 години. Ако Конвенцията не е денонсирана отъедната или другата Високо Договоряща Страна най-мал-ко 6 месеца преди изтичането на казания периодъ отъ 4години, тя ще остане въ сила до като бѫде денонсирана.Денонсирането ще произведа своето действие следъ из-тичането на единъ срокъ отъ 6 месеца.

 

Чл. 12.

Настоящата Конвенция ще бѫде ратифицирана иратификациитѣ й ще бѫдатъ разменени въ Ангора, повъзможность по-скоро.

Въ удостоверение на което, респективнитѣ пълно-мощници подписаха настоящата конвенция и постави-ха върху нея печатитѣ си.

Изготвена въ Ангора, въ двоенъ екземпляръ, на 18октомврий 1925 година.

 

(п) Симеонъ Радевъ,

(п) Тевфикъ Кямилъ. 15

 

Заповѣдваме да се облѣкътъ съ държавния печатъказанитѣ спогодби, да се обнародватъ въ „Държавенъ вестникъ“ и да се турятъ въ действие.

Изпълнението на настоящия указъ възлагамена Нашия Министъръ на външнитѣ работи и наизповѣданията.

Издаденъ въ София, на 8 юний 1926 год.

На първообразния съ собствената на Негово Величество рѫка написано:

„БОРИСЪ III“

 

Приподписалъ,

Управляющъ Министерството на външнитѣ работии на изповѣданията,

Министъръ-председатель и министъръ на вѫтреш-нитѣ работи и народното здраве:

А. Ляпчевъ

 

Първообразниятъ указъ е облѣченъ съ държавнияпечатъ и зарегистрованъ подъ No 1807 на 12 августъ 1926 г.

Пазитель на държавния печатъ,

Министъръ на правосѫдието: Д-ръ Т. Кулевъ

 

На първообразния съ собствената на НеговоВеличество Царя рѫка написано:

„Одобрено БОРИСЪ III“

 

Докладъ до Негово Величество Царя

No 1163

 

Ваше Величество, Съгласно чл. 45 отъ Конституцията на Българскотоцарство, имамъ честь да помоля Ваше Величество да благоволите да утвърдите, чрезъ подписване при-ложения тукъ указъ, спогодбитѣ между България иТурция, подписани въ Ангора на 18 октомврий 1925 год. и одобрени отъ ХХI-то обикновено Народносъбрание, презъ третата му редовна сесия, въ 95-тозаседание, държано на 27 май 1926 год., а именно:договоръ за приятелство между България и Турция;протоколъ-приложение къмъ сѫщия договоръ, със-тавляващъ нераздѣлна часть отъ него; протоколъотносно тълкуването на членъ „Г“ отъ протокола-приложение; нота отъ българския пълномощникъ дотурския пълномощникъ относно имотитѣ на турскитѣподаници въ България, иззети възъ основа на закона затрудовата поземелна собственость; конвенция за уста-новяване между България и Турция.

София, 7 юний 1926 год.

Управляющъ Министерството на външнитѣ работии на изповѣданията, Министъръ-председатель, министъръ на вѫтрешни-тѣ работи и народното здраве:

А. Ляпчевъ

Trascina file per caricare

Traité d'amitié; signé à Angora, le 18 octobre 1925, suivi d'un Protocole, signé à la date du même jour. Journal officiel du Royaume de Bulgarie 1926, No. 110.

 

Traité d'amitié

entre

la Bulgarie et la Turquie.

 

La Bulgarie,

                               d'une part,

               et

La Turquie,

                               d'autre part,

 

également et sincèrement désireuses d'établir et de consolider les liens de sincère amitié entre le Royaume de Bulgarie et la République Turque, et pénétrées de la même conviction que les relations entre les deux Etats, une fois établies, serviront à la prospérité et au bien-être de leurs nations respectives, ont résolu de conclure un Traité d'amitié et ont à cet effet nommé pour leurs Plénipotentiaires, savoir:

 

Sa Majesté le Roi des Bulgares: Monsieur Siméon Radeff, Envoyé Extraordinaire et Ministre Plénipotentiaire de Bulgarie à Washington et le Président de la République Turque: Tevfik Kiamil Bey, Sous-Secrétaire d'Etat au Ministère des Affaires Etrangères à Angora;

 

Lesquels, après s'être communiqué leurs pleins pouvoirs, trouvés en bonne et due forme, ont convenu des dispositions suivantes:

 

Article 1.

Il y aura paix inviolable et amitié sincère et perpétuelle entre le Royaume de Bulgarie et la République Turque.

 

Article 2.

Les Hautes Parties Contractantes sont d'accord pour établir les relations diplomatiques entre les deux Etats conformément aux principes du droit des gens; Elles conviennent que les Représentants diplomatiques de chacune d'Elles recevront, à charge de réciprocité, dans le territoire de l'Autre le traitement consacré par les principes généraux du droit international public général.

 

Article 3.

Les Hautes Parties Contractantes sont d'accord pour conclure une Convention de Commerce, une Convention d'Etablissement et un Traité d'Arbitrage.

 

Article 4.

Le présent Traité sera ratifié et les ratifications en seront échangées à Angora le plus tôt que faire se pourra. Il entrera en vigueur le quinzième jour après l'échange des ratifications. (Les ratifications ont été échangées le 2 août 1926)

 

Article 5.

Le protocole annexé au présent Traité en fait partie intégrante.

En foi de quoi les Plénipotentiaires respectifs ont signé le présent Traité et y ont apposé leurs sceaux.

 

Fait en double à Angora, le 18 octobre 1925.

 

(s.) Siméon Badeff.

(s.) Tevfik Kiamil.

 

Protocole

annexé au Traité d'Amitié signé entre la Bulgarie

et la Turquie.

 

A.

 

Les deux Gouvernements s'engagent l'un envers l'autre de faire jouir respectivement les minorités musulmanes en Bulgarie de toutes les dispositions relatives à la protection des minorités, stipulées dans le Traité de Neuilly et les minorités bulgares en Turquie de toutes les dispositions relatives à la protection des minorités stipulées dans le Traité de Lausanne.

La Bulgarie reconnaît à la Turquie et la Turquie reconnaît à la Bulgarie tous les droits dont sont investis, en ce qui concerne les clauses des minorités, les Puissances signataires respectivement des Traités de Neuilly et de Lausanne.

Remarque. Sont considérés comme appartenant à la minorité bulgare les ressortissants turcs de religion chrétienne et dont le bulgare est la langue maternelle.

 

B.

 

Le Gouvernement Turc reconnaît la qualité de ressortissants bulgares à tous les bulgares nés sur le territoire de la Turquie de 1912 et qui, ayant émigré en Bulgarie, jusqu'à la signature du présent Protocole, ont acquis la nationalité bulgare en vertu de la législation intérieure en vigueur dans le Royaume.

 

Le Gouvernement Bulgare reconnaît la qualité de ressortissants turcs à tous les musulmans, nés dans les limites de la Bulgarie de 1912, et qui, ayant émigré en Turquie jusqu'à la signature du présent Protocole, ont acquis la nationalité turque en vertu de la législation intérieure en vigueur dans la République.

 

Les femmes mariées suivront les conditions de leurs maris et les enfants âgés de moins de 18 ans celles de leurs pères.

 

Il reste bien entendu que les ressortissants turcs et bulgares des deux catégories susmentionnées conservent leurs droits de propriété sur leurs biens situés respectivement en Bulgarie et en Turquie, sauf les catégories mentionnées à l'Article C.

 

Si des Bulgares, nés sur le territore européen de la Turquie, la ville de Constantinople exceptée, ayant émigré en Bulgarie voulaient se réétablir dans le territoire ci-dessus mentionné, le Gouvernement Turc se réserve son entière liberté d'accorder ou de refuser, dans chaque cas particulier, son consentement à cet effet.

 

Le Gouvernement Bulgare se réserve exactement le même droit en ce qui concerne les musulmans nés dans les districts annexés à la Bulgarie en 1913 et ayant émigré en Turquie, au cas où ceux-ci voudraient se réétablir dans le territoire ci-dessus mentionné.

 

Remarque. Constantinople comprend, aux termes du présent Protocole, les circonscriptions de la Préfecture de la ville de ce nom, telles qu'elles sont délimitées par la loi de 1912.

 

C.

 

Les biens immobiliers de quelque nature qu'ils soient, appartenant aux Bulgares originaires du territoire européen de la République Turque, la ville de Constantinople exceptée, qui, postérieurement au 5/18 octobre 1912, auraient immigré en Bulgarie jusqu'à la signature du présent Protocole, de même que les biens immobiliers de quelque nature qu'ils soient, appartenant aux musulmans originaires des territoires détachés de l'Empire Ottoman à la suite de la guerre balkanique, et qui postérieurement au 5/18 octobre 1912 auraient immigré en Turquie jusqu'à la signature du Présent Protocole, seront acquis respectivement à l'Etat sur le territoire duquel ils sont situés.

 

D.

 

Les biens immobiliers de quelque nature qu'ils soient, situés en Bulgarie et appartenant à des ressortissants turcs ou bien situés en Turquie et appartenant à des ressortissants bulgares et qui restent en dehors de l'application de l'Article précédent, si leurs propriétaires légitimes n'en sont pas actuellement en possession, seront restitués à ceux-ci, à leurs ayants droit ou à leurs mandataires. Toutes les mesures et dispositions exceptionnelles qui, pour quelque motif que ce soit, auraient frappé lesdits biens, seront levées dès la mise en vigueur du présent Protocole.

Les revenus des biens qui auraient été séquestrés seront intégralement versés à leurs propriétaires.

Dans le cas de biens occupés par les immigrants ou des indigènes, il sera alloué aux propriétaires intéressés un loyer équitable.

Les intéressés devront établir réciproquement devant les juridictions des pays respectifs par tous les moyens de preuve légaux, le fait d'avoir quitté leur pays d'origine avant le 5/18 octobre 1912.

Il reste bien entendu que toutes les clauses ci-dessus s'appliquent également, chacune suivant le cas qu'elle vise, aux biens des personnes visées dans les deux premiers alinéas du § B.

 

E.

 

Les droits acquis antérieurement à l'annexion du nouveau territoire bulgare, ainsi que les actes judiciaires et titres officiels émanant des organes compétents de l'Empire Ottoman, seront respectés et inviolables jusqu'à la preuve légale du contraire.

 

F.

 

Les deux Parties Contractantes sont d'accord pour considérer comme ayant cessé d'exister et perdu toute validité les stipulations du Traité de Constantinopie et de ses annexes, sauf celles fixant la frontière entre les deux Etats.

 

G.

 

La lettre adressée par le Plénipotentiaire Bulgare au Plénipotentiaire Turc, au sujet du mode d'application aux ressortissants turcs en Bulgarie de la loi sur la propriété foncière du travail, fait partie intégrante du Présent Protocole et entrera en vigueur en même temps que lui.

 

H.

 

Les difficultés qui pourraient surgir au sujet de l'application du présent Protocole feront l'objet de négociations diplomatiques entre les deux Gouvernements.

Fait à Angora en double exemplaire, le 18 octobre 1925.

 

(s) Siméon Radeff.

(s) Tevfïk Kiamil.

 

Les soussignés Délégués Plénipotentiaires Turc et Bulgare se sont réunis cejourd'hui le 18 octobre 1925 au Ministère des Affaires Etrangères, à Angora pour procéder à la signature des actes qui ont été négociés entre les deux Gouvernements, à savoir: un traité d'amitié, le Protocole annexe qui en fait partie intégrante et une convention d'établissement.

 

Reconnaissant l'utilité de mieux préciser le sens de l'Article „D a du Protocole annexe et ne laisser aucun doute sur la bonne volonté réciproque de leurs Gouvernements, ils déclarent, au nom de ceux-ci, que la restitution des biens, prévue dans les clauses de ce paragraphe, sera effectuée sans qu'il soit élevée de part et d'autre aucune objection.

 

Le présent Procès-verbal a été dressé en deux exemplaires.

 

(s.) Siméon Radeff.

(s.) Tevfik Kiamil.

 

Angora, le 18 octobre 1925.

 

Monsieur le Plénipotentiaire,

 

En accédant au désir que vous avez bien voulu exprimer au cours de nos négociations, j'ai l'honneur de confirmer à Votre Excellence que mon Gouvernement s'engage à appliquer entièrement aux biens des ressortissants turcs en Bulgarie, expropriés en vertu de la loi sur la Propriété *) Traité de paix signé le 16/29 septembre 1913. V. H. R. G. 3. s. VIII, p. 78. Etablissement. 349 Foncière du Travail, l'arrangement qu'il a conclu, concernant l'application de cette loi, avec le Royaume des Serbes-Croates et Slovènes.

 

Veuillez agréer, Monsieur le Plénipotentiaire, l'assurance de ma haute considération.

 

(s.) Siméon Radeff.

 

Tevfik Kiamil Bey,

Sous-Secrétaire d'Etat au Ministère des Affaires Etrangères

 

en Ville.

 

Convention

d'établissement entre la Bulgarie et la Turquie.

La Bulgarie,

                          d'une part,

           et

la Turquie,

                          d'autre part,

 

animées du désir de fixer les conditions d'établissement des ressortissants bulgares en Turquie et des ressortissants turcs en Bulgarie, ont résolu de conclure une convention et à cet effet ont nommé pour leurs plénipotentiaires, savoir:

Sa Majesté le Roi des Bulgares:

Monsieur Siméon Radeff, Envoyé Extraordinaire et Ministre Plénipotentiaire de Bulgarie à Washington; et le Président de la République Turque: Tevfik Kiamil Bey, SousSecrétaire d'Etat au Ministère des Affaires Etrangères à Angora; Lesquels, après s'être communiqué leurs pleins pouvoirs, trouvés en bonne et due forme, sont convenus des dispositions suivantes:

 

Article 1.

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes auront le droit de s'établir et de séjourner sur le territoire de l'Autre et pourront, en conséquence, aller, venir et circuler librement en se conformant aux lois et règlements en vigueur dans le pays.

 

Article 2.

Les Parties Contractantes agréent qu'il ne sera porté aucun obstacle l'émigration volontaire des Turcs de Bulgarie et des Bulgares de Turquie.

Les émigrés auront le droit d'emporter a?ec eux leurs biens meubles et leur bétail et de liquider leurs biens immobiliers en toute liberté.

Ceux qui n'auraient pas voulu liquider leurs biens immobiliers avant leur départ définitif devront le faire dans le délai de deux ans après leur émigration.

 

Une entente interviendra entre les deux Gouvernements au aujet de la manière dont les intéressés exporteront le produit de la liquidation de leurs biens. L'échange des ratifications a eu lieu le 2 août 1926.

 

Article 3.

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes auront, sur le territoire de l'Autre, à l'égal des nationaux, le droit d'exercer toute espèce d'industrie et de commerce, et de se vouer à tous métiers et professions quelconques, excepté ceux aux seuls nationaux en vertu des lois et règlements respectifs, et, en Turquie en vertu d'un long usage (débardeurs, mahonniers, etc.).

 

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes n'auront à payer pour séjourner et s'établir sur le territoire de l'Autre, ainsi que pour l'exercice, sur ce territoire, de tous genres de commerce, industrie, métier ou profession, aucun impôt, taxe ou charge de quelque nature que ce soit, autres ou plus élevés que ceux perçus des nationaux.

 

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes ne seront soumis sur le territoire de l'Autre, quant à leur personne, leurs biens, droits et intérêts et quant à l'acquisition, possession et jouissance desdits biens ainsi qu'à leur transfert par cession, mutation ou héritage, à aucune charge, taxe ou impôt direct ou indirect, autres ou plus élevés que ceux qui pourront être imposés aux nationaux.

 

Article 4.

Dans le cas où l'une des Parties Contractantes, soit à la suite d'une sentence légale, soit d'après les lois ou règlements sur la police des mœurs, sur la police sanitaire ou sur la mendicité, soit pour des motifs de sûreté intérieure ou extérieure de l'Etat, expulserait par mesures individuelles les ressortissants de l'autre Partie Contractante, celle-ci s'engage à les recevoir. Le transport, jusqu'à la frontière, des personnes expulsées sera à la charge de la Partie qui expulse.

 

Article 5.

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes auront, sous condition de réciprocité sur le territoire de l'Autre, le droit d'acquérir, de posséder et d'aliéner toute espèce de biens mobiliers ou immobiliers, à l'exception des biens ruraux, en se conformant aux lois et règlements du pays. Ils pourront en disposer par acte de vente, échange, donation, testament ou autre acte quelconque, ainsi qu'entrer en possession par voie de succession en vertu de la loi ou par suite des dispositions entre vifs ou testamentaires.

 

Ils ne seront assujettis dans aucun des cas susmentionnés à des charges, taxes ou impôts, sous quelque dénomination que ce soit, autres ou plus élevés que ceux qui sont ou seront établis pour les nationaux.

 

Article 6.

Les ressortissants de l'une des Parties Contractantes ne seront astreints, sur le territoire de l'Autre, à aucun service militaire, soit dans les armées de Etablissement. 351 terre ou de mer, soit dans les gardes ou milices nationales, ni à aucune obligation ou charge remplaçant le service militaire.

 

Ils seront exempts de tout emprunt forcé. Ils seront également exempts de toute autre prestation pécuniaire levée pour des buts de guerre et qui ne serait pas imposée légalement aux nationaux.

 

Article 7.

Les sociétés anonymes ou autres, commerciales et industrielles, qui ont leur siège social sur le territoire de l'une des Parties Contractantes et qui sont constituées conformément aux lois de cette Partie, seront reconnues également comme dûment constituées sur le territoire de l'autre Partie, et leur capacité et le droit d'ester en justice seront déterminés par les lois de leur pays d'origine. Elles auront, à condition de réciprocité, et en se soumettant aux lois du pays, le droit de s'établir, d'exercer sur le territoire de l'Autre Partie toute espèce d'industrie et de commerce et d'y acquérir toute sorte de biens mobiliers, ainsi que les biens immeubles nécessaires au fonctionnement de la société, étant entendu, dans ce cas, que l'acquisition n'est pas l'objet même de la société.

 

Il est entendu que la Bulgarie aura le droit d'interdire l'établissement des sociétés exerçant certaines branches d'industrie et de commerce qui, en vertu de leur caractère d'utilité générale, sont ou seront soumises à des restrictions spéciales applicables à tous les pays. Dans ce cas la Turquie aura, en vertu de la condition de réciprocité mentionnée ci-dessus, le droit de ne pas admettre sur son territoire les sociétés bulgares exerçant les mêmes branches d'industrie et de commerce.

Les sociétés anonymes ou autres, commerciales et industrielles, de chacune des Parties Contractantes ne pourront dans aucun cas être soumises pour l'exercice du commerce et de l'industrie, dans le territoire de l'Autre, à des droits, taxes, impôts ou charges, sous quelque dénomination que ce soit, autres ou plus élevés que ceux qui sont ou seront exigés des sociétés nationales.

 

Article 8.

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes ne pourront, sur le territoire de l'Autre, être expropriés de leurs biens,, ni privés, même temporairement, de la jouissance de leurs biens que pour une cause légalement reconnue d'utilité publique et moyennant une juste et préalable indemnité. Aucune expropriation ne pourra avoir lieu sans publicité préalable.

 

Article 9.

Les ressortissants de chacune des Parties Contractantes jouiront, sur le territoire de l'Autre, en tout ce qui concerne la protection légale et judiciaire de leur personne et de leurs biens du même traitement que les nationaux.

 

En conséquence, ils auront libre et facile accès auprès des tribunaux et pourront ester en justice aux mêmes conditions que les nationaux, sous réserve des dispositions relatives à la caution judicatum solvi et à l'assistance judiciaire gratuite qui seront régies par la législation locale jusqu'au règlement de ces questions par une convention spéciale à conclure entre les deux Parties.

 

Article 10.

En matière de statut personnel, c'est-à-dire pour toutes les questions concernant le mariage, la communauté conjugale, le divorce, la séparation de corps, la dot, la paternité, la filiation, l'adoption, la capacité des personnes, la majorité, la tutelle, la curatelle, l'interdiction; en matières mobilières, le droit de succession testamentaire ou ab intestat, partages et liquidations; et, en général, le droit de famille des ressortissants des Parties Contractantes, seront seuls compétents les tribunaux nationaux ou autres autorités nationales siégeant dans le pays dont relèvent lesdits ressortissants.

La présente disposition ne porte pas atteinte aux attributions spéciales des consuls en matière d'état civil d'après le droit international ou les accords particuliers qui pourront intervenir, non plus qu'au droit des tribunaux des pays respectifs de requérir et recevoir les preuves relatives aux questions reconnues ci-dessus comme étant de la compétence des tribunaux nationaux ou autorités nationales des parties en cause.

 

Article 11.

La présente Convention entrera en vigueur un mois après la date de l'échange des ratifications et aura la durée de quatre années. Si la Convention n'est pas dénoncée par l'une ou par l'autre des Hautes Parties Contractantes au moins six mois avant l'expiration de ladite période de quatre années, elle restera en vigueur jusqu'à ce qu'elle soit dénoncée, cette dénonciation ne devant produire ses effetes qu'après l'expiration d'un délai de six mois.

 

Article 12.

La présente Convention sera ratifiée et les ratifications en seront échangées à Angora, aussitôt que faire se pourra.

En foi de quoi les Plénipotentiaires respectifs ont signé la présente Convention et y ont apposé leurs sceaux.

Fait en double à Angora, le 18 octobre 1925.

 

(s.) Siméon Radeff.

(s.) Tevfik Kiamil. 

Trascina file per caricare